Присъда по дело №6720/2014 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ

Подсъдимият Д.Н.Г. с ЕГН**********, се обвинява от Районна прокуратура- гр. Пловдив за извършени престъпления както следва:

В това, че на 20.12.2006 год. в гр. П., в немаловажен случай, при условията на повторност, като е извършил престъпление, след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, чрез повреждане на преграда /катинар на входна врата/, здраво направена за защита на имот е отнел чужди движими вещи – 1 бр. черен куфар с колелца на стойност 30 лв., 2 тома английско-български речници на стойност 20 лв. /при единична цена от 10 лв./, два броя българо-английски речници на стойност 24 лв. /при единична цена от 12 лв./, 1 бр. правописен речник на БАН на стойност 9 лв., 5 тома речници на български език на стойност 45 лв. /при единична цена от 9 лв./, 1 бр. български тълковен речник на стойност 10 лв., 1 бр. синонимен речник на стойност 6 лв., 2 бр. речници на чуждите думи в българския език на стойност 22 лв. /при единична цена от 11 лв./, 1 бр. учебник по английски език в 3 части на стойност 24 лв., 3 бр. учебници по английски език на Оксфорд на стойност 24 лв. /при единична цена от 8 лв./, 2 бр. граматика на английски език на Мърфи на стойност 20 лв. /при единична цена от 10 лв./ или всички вещи на обща стойност 234 лв., от владението на И.П.П. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, което е престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. ІІ и т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 от НК.

Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявеното обвинение, като взе становище, че същото е доказано по несъмнен начин от събраните доказателства, за което следва на подсъдимия да се наложи наказание “лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца”, определено при баланс на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, което да е съобразено и с изминалия период от време на проведеното наказателно преследване. Предлага след определяне на наказанието спрямо него да се приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, като бъде осъществено намалението му с 1/3, с което да се определи наказание „лишаване от свобода” в размер от една година. Счита, че е законосъобразно така определеното наказание “лишаване от свобода” да се изтърпи в затвор при първоначален “строг” режим. Дава мнение, че следва да се осъди подсъдимият да заплати и направените в наказателното производство разноски.

Подсъдимият Д.Г. се явява в съдебно заседание и дава обяснение по предявеното му обвинение, като се признава за виновен. Той изцяло признава фактите и обстоятелствата от обвинителния акт. Дава съгласие да не се събират доказателства за така установените факти и обстоятелства в него, а да се ползуват събраните доказателства от досъдебното производство. Моли за минимални наказания, ориентирани към предвиденият от закона минимум на наказанието „лишаване от свобода”, като счита, че всичко, което е осъществил в посоченият период от време се дължи на младата му възраст. Спрямо него съдебното производство е при условията на чл.371 т.2 от НПК.

Служебният защитник на подсъдимия, адв. Л.Л. пледира, че в действителност има осъществено престъпление по посочената правна квалификация от страна на Г. като то е осъществено съобразно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Пледира, че на подсъдимият следва да се наложи минимален размер на  наказанието “лишаване от свобода”, като сочи на необходимостта да се приложи по благоприятният закон по силата на разпоредбата на чл.2 ал.2 от НК, без да се отчита изменението на разпоредбата на чл.58а от 2010 година. Набляга на основания, които сочат превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, които релевира в съдебно заседание. Излага съображения за това, че деецът се е поправил и сочи на подобрените му характеристични данни с оглед на изтърпените до момента от него наказания „лишаване от свобода”. Конкретно предлага да се определи наказание в минимума на предвидения размер на наказанието „лишаване от свобода”.

За съвместно разглеждане в наказателният процес е приет за разглеждане и предявеният граждански иск от пострадалата И.П.П. в размер на 234 лева, представляващ обезщетение за причинените и имуществени щети от престъплението по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. ІІ и т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 20.12.2006г. до окончателното й заплащане. Същата редовно уведомена не се явява в съдебно заседание и не взима становище по основателността и доказаността на предявеният иск, като се ползва от събраните в наказателното производство доказателства.

Пловдивският Районен съд, като взе в предвид становищата на страните и доказателствата по делото, събрани по реда на съдебното следствие, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Д.Н.Г. е роден на *** ***. По произход е ** и е български гражданин. Не е женен и няма деца. Има образователна степен „средно образование”, като няма установена професия. Осъждан е и към момента изтърпява наказание „лишаване от свобода” в Затвора- Пловдив. Постоянната му адресна регистрация е в гр. П., на ул.”П. Т.” №***, ет.*, ап.*. Има ЕГН **********. На 20.12.2006 год. подсъдимият решил да удовлетвори наркотичната си зависимост, като си набави с противоправни средства движими вещи, с които след продажбата им да се снабди с парични средства. ца целта предприел действия, с които да извърши кражба от таванско помещение, което се намирало на последният етаж на 10 етажен жилищен блок на адрес в гр. П., на бул. „Ц. ш.” № **. Една от тези тавански стаи се ползвала от свидетеля И.П.П. и нейната майка. След като се качил на таванския етаж, подсъдимият се предвижил до ползваното от свидетеля П. помещение, за което установил, че е заключено с катинар. Затова Г. повредил катинара, като скъсал халката му с неустановен режещ предмет, след което проникнал в него. От там той взел намиращите се в него движи вещи: черен куфар на колелца, 2 тома английско-български речник, 2 тома българо-английски речници, 1 бр. правописен български речник на БАН, 5 бр. речници на български, 1 бр. български тълковен речник, 1 бр. синонимен речник, 1 бр. речници на чужди думи в българския език, 1 бр. учебник по английски език в 3 части, 3 бр. учебници по английски език на Оксфорд, 2 тома граматика на английски език „Мърфи”. След като установил фактическа власт върху тях, той ги изнесъл от жилищния блок и впоследствие ги продал, за да си набави парични средства. Още същият ден свидетелят П. установила извършената им кражба и сигнализирала органите на VІ РУП гр. Пловдив. По отношение на таванското помещение било осъществено процесуално- следственото действие оглед на местопроизшествие, при който били иззети 4 бр. дактилоскопни следи - № 1 и № 2 били иззети от книги, находящи се върху шкафовете, а № 3 от кашон с надпис „Карат”, а №4 от найлонова обвивка на кашон. В последствие се установило, че дактилоскопните следи с № 2 е оставена от десен среден пръст на Д.Н.Г., както и останалите дактилоскопни следи № 1, 3 и 4. Установило се, че стойността на отнетите от него на 20.12.2006г черен куфар на колелца, закупен 2003 год. е в размер на 30 лв., английско-български речник 2 тома х 10 лева е в размер на 20 лева, българо-английски речници 2 тома х 12 лв. е в размер на 24 лв., правописен български речник на БАН 1 бр. е в размер на 9 лв., речници на български 5 бр. х 9 лв. е на стойност 45 лв., български тълковен речник 1 бр. х 10 лв. е на стойност 10 лв., синонимен речник 1 бр. х 6 лв. е на стойност 6 лв., речници на чужди думи в българския език 2 бр. х 11 лв. е на стойност 22 лв., учебник по английски език в 3 части 1 бр. стойността му възлиза на 24 лв., учебници по английски език на Оксфорд 3 бр. х 8 лв. са на стойност 24 лв., граматика на английски език „Мърфи” 2 бр. х 10 лв. са на стойност 20 лв.,  като всички инкриминирани вещи възлизат на обща стойност 234 лева.

Така изяснената фактическа обстановка се подкрепя по безспорен начин от събраните гласни и писмени доказателства. Тя се извлича на първо място от самопризнанието на подсъдимият, дадено в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство, което се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни доказателства- показанията на свидетеля И.П.П.. Тези свидетелски показания съдът изцяло кредитира като достоверни, обективни, последователни и взаимодопълващи се. Установената фактическа обстановка се доказва и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: заключение на проведената дактилоскопна експертиза, заключение на проведената съдебно –оценъчна експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум към него, свидетелство за съдимост и характеристична справка, неоспорени от страните в съдебното производство. Изясняване се и от приобщените веществени доказателства- иззетите дактилоскопни следи с №1,2,3,4.Горните доказателства по един непротиворечив и взаимноподкрепящ се начин описват фактическата обстановка, приета за установена от съда. В конкретния случай съдът счита, че показанията на посочения свидетел следва да се кредитират, тъй като същите са логични, обективни, последователни във времето на тяхното представяне и съответстват на събраните по делото други доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел, като те са основополагащи относно факта по престъпното отнемане на вещи от таванското помещение. В тази насока чрез тях се обективират всички онези събития, които касаят изясняване на обстоятелствата по извършеното престъпление, специфичният механизъм на престъпното посегателство, начина, по който е било отворено таванското помещение и последващото поведение от страна на подсъдимият, насочено към отнемане на инкриминираните вещи. Това се потвърждава и от приобщените писмени доказателства –протокол за оглед на местопроизшествие и заключение на проведената дактилоскопна експертиза, което съдът кредитира като научно и методологически обосновано, подробно по отношение на обсъдените обстоятелства и на произхождащите от тях изводи. По отношение на обстоятелствата, касаещи авторството и изпълнителното деяние, съдът кредитира изцяло самопризнанието на Д.Г., направено в хода на съдебното следствие като обективно, последователно и подкрепено от останалите събрани и възприети доказателства от досъдебното производство. Събраните доказателства изясняват фактите, които са потвърждаващи за съставомерното му поведение и затова съдът изцяло ги приема. При така събраните доказателства съдът счита, че са налице онези съвпадения на свидетелски показания и писмени и веществени доказателства, които изясняват в цялост продължилото в дадения период от време престъпно деяние. Тези съвпадения между показанията на посочените свидетели се подкрепят от самопризнанието на подсъдимият, с което се разкрива онази достоверност на случилото се, която води съда до извода, че самото то е напълно обективно и може да се има доверие за всички факти, съобщени в него. Ето защо съдът изцяло го възприе, като основните факти и обстоятелства, касаещи съставомерността, според настоящия състав на съда са безспорно установени в хода на съдебното следствие.

При тази система от преки и косвени доказателства, съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от която следват и съответните правни изводи:

Подсъдимият Д.Н.Г. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото към момента на деянията е бил пълнолетен и в състояние на вменяемост, той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. 

От обективна страна действията на подс. Д.Н.Г. са съставомерни за осъществено от него изпълнително деяние на престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. ІІ и т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 от НК, защото на 20.12.2006 год. в гр. П., в немаловажен случай, при условията на повторност, като е извършил престъпление, след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, чрез повреждане на преграда /катинар на входна врата/, здраво направена за защита на имот е отнел чужди движими вещи – 1 бр. черен куфар с колелца на стойност 30 лв., 2 тома английско-български речници на стойност 20 лв. /при единична цена от 10 лв./, два броя българо-английски речници на стойност 24 лв. /при единична цена от 12 лв./, 1 бр. правописен речник на БАН на стойност 9 лв., 5 тома речници на български език на стойност 45 лв. /при единична цена от 9 лв./, 1 бр. български тълковен речник на стойност 10 лв., 1 бр. синонимен речник на стойност 6 лв., 2 бр. речници на чуждите думи в българския език на стойност 22 лв. /при единична цена от 11 лв./, 1 бр. учебник по английски език в 3 части на стойност 24 лв., 3 бр. учебници по английски език на Оксфорд на стойност 24 лв. /при единична цена от 8 лв./, 2 бр. граматика на английски език на Мърфи на стойност 20 лв. /при единична цена от 10 лв./ или всички вещи на обща стойност 234 лв., от владението на И.П.П. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Действията на подсъдимия са изцяло съставомерни по посоченият състав, като те разкриват всички признаци от обективна страна на изпълнителното деяние. Механизмът на извършване на деянието се изразява в това, че подсъдимият, като е използвал технически способи, за да отваряне на посоченото помещение, които е било заключено, е проникнал в него и е установил неправомерна фактическа власт върху посочените движими вещи без съгласието на техните владелци, като в последствие се е разпоредил с тях в свой личен интерес.  Квалификацията на деянието е правилна с оглед факта, че от подсъдимият е осъществил деянието при условията на повторност, защото с присъда по НОХД № 1642/2006 год. по описа на ПРС, в сила на 04.07.2006 год. е бил осъден на 1 година и 6 месеца пробация за престъпление по чл. 197 т. 3 вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 18 от НК.. Това осъждане обуславя и квалификацията на деянието като извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК.

От субективна страна подсъдимият Д.Г.  е осъществил деянието при пряк умисъл като форма на вината. Той е осъзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. За него е било напълно ясно, че действията му са в противовес на установения правов ред по защита на собствеността, но е той ги е предприел със съзнанието, че именно чрез тях ще постигне своята цел, да задоволи собствените си потребности чрез тяхното отнемане. Съдът счита, че са изцяло проявени от негова страна съставомерните признаци от субективна страна на вмененото му престъпление.

При така изложените правни съображения, касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, се определиха съответните наказания на подсъдимият Д.Н.Г.. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия за така извършеното от него престъпление с правна квалификация по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. ІІ и т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 от НК, съдът отчете, че съгласно разпоредбите на чл.373, ал.2 от НПК следва при определяне на наказанието да се приложи разпоредбата на чл.58а от НК. В случаят нейното приложение съобразно разпоредбата на чл.2 ал.2 от НК следва да бъде във варианта, който е най- благоприятен за дееца, а именно, в редакцията и на този текст, публикувана в ДВ бр.27/2009 година, т.е. преди изменението на нормата, публикувано в ДВ бр.26/2010 година. Предвиденото наказание за така осъщественото деяние е “лишаване от свобода за срок от една до десет години”. Отчетоха се от съдебния състав следните отегчаващи отговорността обстоятелства: лошите характеристични данни, свързани с минали и последващи осъждания на подсъдимия за същите по вид престъпления, проявеното от него престъпно упорство в кратък период след постановяване на наказанието по предишната му присъда. Отчетоха се и смекчаващи отговорността обстоятелства: изминалия дълъг период от време на провежданото наказателно производство, обстоятелствата, че при същият е налице стремеж да се стреми към нормална социална адаптация в обществото и семейната му среда, установените от него трудови навици след последното му осъждане и желанието да се поправя, проявеното критично отношение към деянието, младата му възраст към момента на извършване на деянията. Налице е превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства. Подсъдимия е личност с по- висока степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случай, който обаче е предприел поведение, насочено към своето превъзпитание и спиране с противообществените прояви. Отчетоха се обстоятелствата, свързани с подбудите за извършване на престъплението – желание за удовлетворяване на лични нужди с неправомерни способи. Причините за извършване на престъплението са незачитането на установения в страната правов ред. Степента на обществената опасност на деянието и дееца е сравнително висока с оглед други подобни случай. При превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, с оглед постигане целите на наказанието по смисъла на чл.36 от НК, с оглед личността на подсъдимият, мотивите за извършване на настоящото престъпление, в предвид степента на засегнатост на пострадалото лице и на обществото, както и обществената опасност и в бъдеще дееца да извърши друго престъпление, съдът прецени, че съгласно приложението на разпоредбата на чл.58а вр. чл.2 ал.2 от НК най- съответно се явява да се определи по реда на чл.55 ал.1 т.1 от НК наказание “лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ месеца”, което е под минимума на предвидения размер. Така наложеното наказание следва да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим. Така определеното наказание в конкретния случай според съда ще изиграе максимално добре своята предупредителна и възпираща роля, ще помогне в най- пълна степен за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, с цел спазване на законите и обществения ред, ще му отнеме възможността да извършва и за в бъдеще други престъпления, ще въздействува възпитателно и предупредително и върху други  членове от обществото.

Предявения граждански иск от пострадалото лице И.П.П. против подсъдимия Д.Н.Г., представляващ обезщетение за причинените му имуществени вреди от деянието по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. ІІ и т. 7 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 от НК в размер на 234.00 /двеста тридесет и четири/ лева следва да се уважи като доказан по своето основание, защото той отговаря на размера на причинените имуществени щети. Налице са основанията на чл.45 от ЗЗД, а именно да се възстановяват вредите, които виновно да са причинени на пострадалия от увреждането. Безспорно се установи, че подсъдимият със своето неправомерно действие е причинил непозволено увреждане на гражданския ищец, като му е причинил посочените имуществените щети, засягайки неговата собственост. Затова съдът прецени, че гражданският иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 234.00 лева, предявен от пострадалото физическо лице се явява основателен, обоснован и напълно справедлив с оглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства и следва да се уважи като такъв. Върху него на основание чл. 189, ал. 4 от НПК, като признат за виновен, подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на ВСС- София, сумата от 50 лева държавна такса.

Като признат за виновен Д. В. бе осъден на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати и направените в наказателното производство разноски в размер на 115 /сто и петнадесет/ лева за проведените експертизи.

Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Х.П.