РЕШЕНИЕ №
гр. Г., 01.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и
двадесета година, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРЯНА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета
Делчева, като разгледа докладваното от съдия Христова гражданско дело № 270 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXV от ГПК.
Ищецът
М.М.Д. твърди в исковата молба, че с Решение №43/13.05.2011
г. по гр.д.№117/2011 г. на РС Г. бил прекратен бракът между родителите му – К.Н.А.
и М.П.Д., като упражняването на родителските права над малолетните тогава деца
– ищеца М.Д., понастоящем непълнолетен, и неговия брат, Н. Д., понастоящем
пълнолетен, било предоставено на майката. Ответникът бил осъден да му заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 110 лева. През 2016 г. с решение по гр.д.№62/2016 г. така определената издръжка била
изменена на 180 лева. Към настоящия момент издръжката в този размер не
покривала нуждите му. Излага, че предстои да бъде ученик в 10 клас през
учебната 2020/2021 година. С увеличаване на възрастта му се увеличавали и
нуждите, свързани с училище, спортни и други частни занимания и уроци. Сочи, че
от дълги години активно тренира бадминтон, отбелязва високи постижения в този
спорт, участва и печели състезания, включително и в чужбина. Същевременно
нуждите му са свързани и със закупуване на учебни пособия, помагала и др.,
извънкласни занимания, частни уроци и тренировки, пътувания в страната и
чужбина във връзка със състезанията, обувки, дрехи и други. Твърди, че всички
посочени разходи се заплащат единствено от майка му К., която освен това
заплаща и наема на жилище в гр. С.З.. Излага, че майката не притежава недвижими
имоти, от които да реализира доходи. Работи на трудов договор в магазин в гр. С.З..
Посочва, че ответникът няма други низходящи, на които да дължи издръжка.
Същевременно работи, притежава собствена фирма, която се занимава с транспортна
дейност, и има възможност да заплаща по-висок размер на издръжка.
Моли съда да постанови решение, с което да измени присъдената по гр.д.№62/2016 г. по описа на
РС Г. издръжка от 180 лева месечно на 300 лева месечно, като ответникът бъде
осъден да заплаща на М.М.Д., чрез неговата майка и
законен представител К.Н.А., ежемесечна издръжка в размер на 300 лева, считано
от датата на завеждане на исковата молба, до 10-то число на месеца, за който се
отнася, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване
на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката. Претендира
разноски в настоящото производство.
В срока по чл. 131,
ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че с решение по гр.д.№62/2016 г. по
описа на РС Г. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето М.М.Д.. Не оспорва, че с порастване на детето са се увеличили
и нуждите му. Излага, че за времето от предходното увеличение на издръжката,
освен заплащането ѝ, е участвал активно и в разходите, свързани със
закупуване на учебни помагала, здравни услуги, спортни занимания и всичко друго
необходимо. Счита, че към настоящия момент нуждите на детето са се увеличили,
но не значително, като за задоволяването им е необходима сумата от 400 лева.
Сочи, че за изминалото време са се изменили както икономическите условия в
страната, така и възможностите му да заплаща издръжката. Излага, че към момента
очаква дете и с оглед обстановката в страната и липсата на работа и доходи, е в
невъзможност да заплаща по-висока издръжка от определената със съдебното решение.
Моли съда да
постанови решение, с което да остави без уважение исковата претенция, а при
условията на евентуалност – да увеличи издръжката до размера на 200 лева.
Претендира разноски в настоящото производство.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, въз основа на приложимото право
намери за установено следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 150 от Семейния кодекс.
Съгласно чл. 143,
ал. 1 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално
състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето.
Издръжката е част от задължението на родителя да се грижи за детето си, тя е
законово негово задължение да предоставя на детето си средства за задоволяване
на потребностите му за физическото и за духовното му развитие. Тази издръжка се
дължи безусловно, съобразно задължението на родителите по чл. 143, ал. 2 от СК,
според който те дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си.
Според чл. 142, ал.
1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, но издръжката на
едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл.
142, ал. 2 от СК). Издръжката на децата се дължи от двамата родители,
независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по
принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в
натура при съвместното живеене с децата и посрещането на разходите на
домакинството, част от които са в полза и на децата. Конкретните възможности на
ответника да дава издръжки обаче са предпоставка за нейния размер (чл. 142, ал.
1 от СК).
За успешно
провеждане на иска по чл. 150 от СК е необходимо да са настъпили промени в
обстоятелства, при които тя е присъдена. Не всяко изменение дава основание за
промяна, а само това, което има траен и продължителен характер и по което може
да се съди, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите
се обстоятелства. Следва да е налице трайно и съществено изменение на нуждите
на издържания и на възможностите на дължащия издръжка.
Съдът намира, че в
случая са налице кумулативно предвидените в чл. 150 от СК предпоставки, по
следните съображения:
От присъждането на
издръжката на ищеца до приключването на съдебното дирене по делото е настъпило
съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо определянето на размера на
издръжката. През изминалия период от присъждането на издръжката от повече от
четири години социално-икономическото развитие на страна и натрупалата се
инфлация са намалили покупателната способност на присъдената издръжка. Нуждите на
ищеца с възрастта са се увеличили и ще се увеличават.
Ищецът е младеж на
петнадесет години. От събраните по делото доказателства се установява, че той е
ученик в ПГЕ „Д.А.“, гр. С.З., като през учебната 2020/2021 г. е в десети клас.
Същият се занимава активно със спорт, тренира бадминтон,
като полага усилия и постига резултати в национални и международни спортни
прояви.
Грижите по
отглеждане на ищеца полага майка му, К.А.. М. *** в жилище под наем. Майката е
трудово ангажирана, като получава трудово възнаграждение в размер на
минималната работна заплата за страната. Месечният наем, който заплаща за
жилището, възлиза на 300 лева. Същата не дължи издръжка на други непълнолетни
деца. Притежава два недвижими имота в гр. Г.. В съдебно заседание при разпита
на свидетелката Стефка А., баба на ищеца, бяха въведени твърдения за влошено
здравословно състояние на ищеца и произтичащи от това разходи. Тези твърдения,
от една страна, се въвеждат едва с показанията на свидетел, не намират съответствие
в исковата претенция, а освен това не се подкрепят от други събрани по делото
доказателства. Това се отнася и за твърденията, отново въведени от
свидетелката, за посещението на частни уроци от страна на ищеца, съпътствано от
допълнителни разходи за него. Поради това и последните две обстоятелства съдът
не взема предвид при определяне размера на необходима за ищеца издръжка.
Ответникът М.Д. не
е трудово ангажиран. Не реализира доходи и към настоящия момент няма задължение
за издръжка към други непълнолетни деца. Същият притежава седем недвижими
имота, находящи се в гр. Б., гр. Г., гр. К. и с. В. Л., обл.
С.З., както и лек автомобил. В съдебно заседание при разпита на свидетелката В.Д.,
намираща се във фактическо съжителство с ответника, бяха въведени твърдения за
предстоящото раждане на дете на ответника.
С оглед на всичко обсъдени обстоятелства съдът намира, че
необходимата и в адекватен размер издръжка на едно петнадесетгодишно дете, за
да води нормален живот и да продължи и евентуално да завърши образованието си,
както и да продължи да се развива и отбелязва лични постижения в областта на
спорта, възлиза на около 450 лева месечно, като и двамата родители следва да
осигурят необходимите средства за това. С оглед на обстоятелството, че
упражняването на родителските права е предоставено на майката, детето живее при
нея и тя полага ежедневни непосредствени грижи по неговото отглеждане, то
бащата следва да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 270 лева, който в
най-пълна степен да осигури на детето средства за съществуване и поддържане на
нормален стандарт на живот. Следва да се има предвид и това, че от началото на
следващата година ще е налице увеличение на минималната работна заплата за
страната, което пък се отразява и на абсолютния минимум на дължимата издръжка
на едно дете.
Искът
следва да се уважи до размер от 90 лева месечно (изменение над 180 лева до 270
лева), като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 120 лева
месечно (над 180 лева до 300 лева).
Увеличеният
размер на издръжката следва да се присъди, считано от датата на подаване на
исковата молба до настъпването на законни основания за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане.
Съгласно
разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от СК паричната издръжка се изплаща ежемесечно,
а според чл. 242, ал. 1, пр. 1 от ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за
исковете за нейното изменение. Поради това съдът е длъжен да допусне служебно
предварително изпълнение на решението, дори и без искане на страните.
С оглед изхода на
делото право на разноски има ищецът, комуто следва да се възстанови сумата от 225
лева, разноски за адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, поради
което следва да му се присъди сумата от 75 лева.
Ищците по иск за
издръжка са освободени от държавна такса и разноски, поради което държавната
такса върху уважената част от иска следва да се възложи на ответника. На
основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът
следва да заплати държавна такса върху увеличения размер на издръжката в полза
на съда в размер на 129.60 лева.
Така мотивиран,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение №50 от 25.05.2016 г. по
гр.д. №62/2016 г. по описа на РС Г., в полза на М.М.Д.
месечна издръжка в размер на 180 лева, като:
ОСЪЖДА
М.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАЩА НА детето си М.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, непълнолетен, действащ
със съгласието на майка си К.Н.А., ЕГН **********, на основание чл. 150 от СК
месечна издръжка в размер на 270 лева, считано от 13.07.2020 г. до настъпването
на законни основания за нейното изменение или прекратяване, платима до 10-то
число на съответния месец, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 270 месечно до
пълния предявен размер от 300 лева месечно.
ДОПУСКА
на основание чл. 242, ал. 1, пр. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в
частта за присъдената издръжка.
В тази
му част решението има характер на определение, което може да се обжалва с
частна жалба пред Окръжен съд С.З. в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните, по реда на Глава XXI ГПК.
ОСЪЖДА М.П.Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на М.М.Д., ЕГН **********, непълнолетен,
действащ със съгласието на майка си К.Н.А., ЕГН **********, сумата от 225 лева,
сторени в производството по делото разноски, съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА М.М.Д., ЕГН **********,
непълнолетен, действащ със съгласието на майка си К.Н.А., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на М.П.Д., ЕГН **********, сумата
от 75 лева, сторени в производството по делото разноски, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА М.П.Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на съда сумата от 129.60 лева, държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд С.З. в двуседмичен срок,
който на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК тече от датата на постановяването му –
01.10.2020 г.
Препис
от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/