Р Е Ш
Е Н И Е
№
……..........................., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ състав, в
публично заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ:
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
при секретаря Деница Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Ст. Стоева адм. дело № 70 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 215 ал. 4 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от Г.Г.В.,
ЕГН ********** и М.Г.В., ЕГН ********** срещу Заповед №198 от 07.11.2019 г. на ВИД
Кмет на р-н „Одесос“ при Община Варна, с която на основание чл. 225а ал. 2 т. 2
от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж „ Пристройка към ап. 2 с
идентификатор ********, разположен над втори етаж, представляваща надстройка
над строеж „Пристройка към обект офис с идентификатор *******, разположен на
първи етаж“ в жилищната сграда с с идентификатор *******, с административен
адрес ******
С Определение № 434/19.02.2020г.
делото е спряно до влизане в сила на крайния съдебен акт по адм. д. № 3134 по
описа за 2019г. на Административен съд Варна, образувано срещу Заповед № 171 от
20.09.2019г. на Кмета на р-н „Одесос“ при Община Варна. С Решение №
2452/16.03.2022г. на Върховен административен съд, Второ отделение по адм. дело
№ 11081/2021г. е оставено в сила решение
№ 1146/13.08.2021г. по адм. дело № 3134/2019г. на АдмС Варна, с което е
отхвърлена жалба срещу Заповед № 171/20.09.2019г. на кмета на район „Одесос“.
С Определение № 1403/05.05.2022г.
производството по адм. д. № 70/2020г. е възобновено.
В жалбата се твърди, че заповедта
е нищожна, тъй като била издадена от ВИД кмет на район „Одесос“, като Заповед №
4794/25.11.2015г. не съдържала правомощия за ВИД Кмет. Освен това се твърди, че
заповедта е незаконосъобразна защото към момента на издаването й, заповедта за
обявяване за незаконен обектът под него /Заповед № 171/20.09.2019г./ не е
влязла в сила, както и че извършените СМР не изисквали разрешение за строеж.
Иска се прогласяване нищожността на заповедта или нейната отмяна като
незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбоподателите, чрез процесуален
представител адв. К.Т., поддържат жалбата и молят за уважаването й и присъждане
на разноските по делото – адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38
от ЗА и 200 лв. - депозит за вещо лице.
.
От страна на ответника жалбата се
оспорва. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител старши юрисконсулт
П. М., се изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави се искане за
присъждане на разноските по делото - юрисконсултско възнаграждение и 150 лв. -
депозит за вещо лице.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и съвкупно и като взе предвид доводите на страните, приема за установено следното:
С нотариален акт ------------на СВ, жалбоподателите Г.Г.В. и М.Г.В. са закупили апартамент № 2, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *******.2, находящ се на втория етаж на жилищна сграда в -----------------. Посочени са в оспорената заповед като собственици на строежа и адресати на задължението за премахването му, поради което за тях е налице правен интерес да оспорят Заповед № 198/07.11.2019 г. на ВИД Кмет на район "Одесос", който акт ги засяга неблагоприятно. Заповедта е получена на 07.12.2019г., а жалбата е изпратена по пощата на 20.12.2019г. Жалбата е подадена в законоустановения срок и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
На 09.04.2019 г. в дирекция "Контрол на строителството" в район "Одесос" постъпила жалба от собственици на апартаменти и подземни паркоместа в жилищната сграда в УПИ ****** на ----------------, че след построяването й и въвеждане през 2006 г. в експлоатация, собствениците на офиса на партерния етаж извършили незаконно строителство, с което навлезли и усвоили част от подхода към подземния гараж, изградили тераса към него, която заградили и приобщили към офиса, изляли фундамент за климатик. Така достъпа до подземния паркинг бил ограничен и подателите на сигнала не можели да ползват паркоместата си. Две от паркоместата в подземния паркинг били незаконно заградени като гаражи, а в общата част на прохода към паркинга била изградена допълнителна стая, без съгласието на собствениците, което направило достъпа до гараж невъзможен. Отправено е искане за проверка и отстраняване на незаконните обекти.
На 31.05.2019г. кметът на район „Одесос“ е уведомил собствениците на обектите на първия етаж – офис и ап.2 – жалбоподателите, че по повод жалбата и извършен външен оглед на сградата е установено, че в дъното на имота върху открита тераса е изградена пристройка на два етажа и следва да осигурят достъп за оглед. На 08.07.2019 г. е извършена проверка на място в присъствието на Г.В., при която е установеното че част от пристройката е присъединена към дневна с кухня и трапезария, а друга част е обособена като тераса, която е остъклена. По данни на собственика, апартаментът е бил в този вид, когато е закупен през 2017г. и пристройката не е изградена от него.
Въз основа на констативния протокол е съставен Констативен акт № 14/21.08.2019г., който е връчен на В. на 17.09.2019г. Възражението срещу акта е оставено без уважение и е издадена оспорената заповед.
По делото е прието заключението
на вещото лице инж. А.П. по допусната съдебно – техническа експертиза. Съдът го
кредитира като обективно, компетентно и обосновано. Съгласно констатациите на
вещото лице, процесният строеж е осъществен от южната страна на апартамент № 2,
извън обхвата на одобрения инвестиционен проект и екзекутивни чертежи.
Промяната се състои в дострояване на апартамента, като са извършени следните
видове СМР: премахнат е прозореца пред помещението „дневна с кухненски бокс и
трапезария“, вкл. и подпрозоречния перваз от 0.20м. /по проект/. Към
помещението е пристроен обем с размери 1.91/4.04 м. и височина 2.34 м. от готов
под, оформящ общо пространство с дневната. Монтиран е прозорец от юг и прозорец
с врата от запад. Стените на присъединената част от помещението са оформени с
гипсокартон, поради което не може да се установи от какъв материал е изпълнена
плътната част на ограждащите стени. Застроената площ е 8.94 кв.м. Пред спалнята
и озеленената тераса е изпълнена допълнителна остъклена и покрита тераса със
застроена площ от 4.95 кв.м. Пристроеното е върху изпълнено застрояване на кота
0.00. има покривна конструкция, като фасадата е с минерална мазилка.
Според вещото лице, изпълненото
представлява съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект по смисъла
на чл. 154 ал. 2 т. 1 и т. 5 от ЗУТ, представлява „строеж“ и изисква издаване
на разрешение за строеж и не е допустим по действащия ПУП, който е този, по
който е изпълнен строежа на сградата. Предвид времето на извършването на
строителството на жилищната сграда /Удостоверение за въвеждане в експлоатация №
О-140/07.11.2006г./ строежът не е „търпим“ по смисъла на § 127 ал. 1 от ПЗР на
ЗУТ.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Оспорената Заповед № 198/07.11.2019 г. е индивидуален административен акт по чл. 214 ал. 1 т. 3 от ЗУТ, с който на основание чл. 225а от ЗУТ във вр. с чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ е разпоредено премахване като незаконен строеж от IV-та категория, представляващ пристройка към апартамент в жилищна сграда-етажна собственост, който подлежи на оспорване и съдебен контрол за законосъобразност съгласно чл. 215 от ЗУТ. Тя е издадена от кмета на район "Одесос", на който със Заповед № 4794/25.11.2015 г. в т. 6 Кметът на Община Варна е делегирал правомощията си по издаване на мотивирани заповеди по чл. 225а ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи по чл. 225 ал. 2 от ЗУТ от IV-та до VI-та категория или на части от тях. Разпоредения за премахване със заповедта строеж е от IV-та категория съгласно чл. 137 ал. 1 т. 4 от ЗУТ и чл. 8 от Наредба № 1/30.07.2003 г., разположен е в имот в район "Одесос" на град Варна, поради което заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган, съобразно чл. 225а ал. 1, вр. чл. 225 ал. 2 и чл. 223 ал. 1 т. 8 от ЗУТ и не е налице основание по чл. 146 т. 1 от АПК за отмяната й, респ. за обявяването й за нищожна. Възражението, че делегирането по посочената заповед не е спрямо временно изпълняващия длъжността „кмет“ съдът счита за неоснователно. В административната преписка е приложена Заповед № РД-19-7706-211/18.10.2019г. на областния управител на област Варна, с която за времето на предизборната кампания до полагане на клетва на новоизбрания кмет на район „Одесос“, заместник кмета Атанас Христов е назначен за временно изпълняващ длъжността кмет на района. Определянето на временно изпълняващ длъжността кмет по силата на закона, в случая Изборния кодекс и ЗМСМА не води до промяна нито на статута му, нито на функциите, които изпълнява като кмет за времето посочено в заповедта.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания. В нея са описани вида и характеристиките на обекта, времето на извършването му, основанието за квалифицирането му като незаконен строеж и подлежащ на премахване, данните за субекта задължен за премахването му. Указан е срок за доброволно изпълнение, както и предприемане на принудително изпълнение при липса на доброволно за сметка на адресата. Посочен е реда и сроковете за оспорването пред съда. Това обосновава извода, че заповедта е мотивиран административен акт, с необходимите реквизити, съобразен с чл. 59 ал. 2 от АПК, с изискванията за форма и съдържание и не е налице основание по чл. 146 т. 2 от АПК за отмяна или за обявяване на нищожност.
В административното производство не се установяват допуснати съществени нарушения на правилата в ЗУТ и АПК. Изяснени са фактите и обстоятелствата, които са от значение за правилното произнасяне по случая. При формиране на фактическите установявания и изводи за вида и категорията на строежа, за наличието на строителни книжа, за предвижданията на ПУП, за търпимостта на обекта, за правата на адресата са взети предвид констатациите при проверките на място, обясненията, писмените доказателства, възраженията, становището на гл. архитект. Спазена е процедурата в чл. 225а ал. 2 от ЗУТ, като е поставено начало на административното производство със съставянето на КА № 14/21.08.2019г. от служители по чл. 223 ал. 2 от ЗУТ по контрол на строителството, с който е установен незаконния строеж. КА е връчен на собствениците на обекта към който е пристройката. Подаденото възражение срещу акта е разгледано и и прието за неоснователно от комисия на 25.09.2019 г., за което е съставен протокол. За изясняване на случая на гл. архитект на района е предоставена преписката за становище за търпимостта на незаконния строеж. След становището от 25.09.2019 г. от гл. архитект, че строежът не е търпим по смисъла на § 16 ал. 1 от ПР на ЗУТ, нито на § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, преписката е предоставена на кмета на района за произнасяне. На 07.11.2019 г. той издал обжалваната заповед № 198, с която квалифицирал строежа като незаконен и нетърпим и определил срок за доброволното му премахване, а при неизпълнение - за принудително такова. Заповедта са указания за реда и сроковете за обжалване е връчена на дружеството, което е упражнило правото си да я оспори в срок пред съда. Изложеното налага извода, че административното производство е проведено при спазване на процедурните правила в ЗУТ, без съществени нарушения, които да обосноват отмяната и по чл. 146 т. 3 от АПК.
От всички доказателства по делото
безспорно се установява, че процесният строеж е извършен в нарушение на
изискванията на действащия за имота подробен устройствен план, без одобрени
проекти и без издадено разрешение за строеж. Времето на извършването му,
предвид посоченото по-горе води до извод, че същият не може да бъде приет за
„търпим“, т.е. дори и да е извършен незаконно, да не подлежи на премахване.
Предвид това, заповедта на административния орган се явява правилна и
законосъобразна, тъй като е постановена при спазване на процесуалните правила и
в пълно съответствие с материалните разпоредби на закона, а нейното оспорване е
неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
При този изход на спора, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда на чл. 8 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 100 лева, както и 150 лева възнаграждение за вещо лице.
По изложените съображения и на основание чл. 172 ал. 2 и чл. 173 ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Г.В. и М.Г.В. срещу Заповед №198/07.11.2019 г. на ВИД Кмет на р-н „Одесос“ при Община Варна.
ОСЪЖДА Г.Г.В. и М.Г.В. да платят на р-н
„Одесос“ Община Варна сумата от 250 лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: