Р Е
Ш Е Н
И Е
№
99
Гр.
Перник, 07.06.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Перник, в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Мария
Христова
При
секретаря Наталия Симеонова, като разгледа административно дело № 538/2021 г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно процесуалния кодекс АПК/,
във вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано
е по жалба, подадена от Е.Й.А., ЕГН **********, с адрес: *** против Решение КПК
– 62/22.10.2021 г. на директора на Териториално поделение – Перник на
Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалбата против
разпореждане № РВ-3-13-00988675/03.09.2021 г., издадено от ръководител на
контрола по разходите на ДОО в ТП – Перник на НОИ, с което е разпоредено
жалбоподателят да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение, за
бременност и раждане и парично обезщетение
за отглеждане на малко дете за периода от 22.12.2017 г. до 27.07.2019 г., в общ
размер от 10521.47 лв. /десет хиляди петстотин двадесет и един лева и
четиридесет и седем ст./ - главница.
Навеждат
се оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт и моли същият да бъде
отменен. Твърди се, че контролиращият административен орган неправилно е приел,
че са налице предпоставките на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на
получено обезщетение. Посочва се, че жалбоподателката е работила при **** -
****ЕООД, ЕИК ****по трудово правоотношение, за което е имала валиден трудов
договор и реално е полагала труд, поради което е задължително осигурено лице по
смисъла на чл. 4, ал. 1 от КСО и има право да получи парично обезщетение за
бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете. Сочи,
че в обжалваното решение не са изложени каквито и да е мотиви относно приетата
липса на основание за осигуряване за периода от 01.06.2017 г. до 28.07.2019 г.
Твърди се, че не й е осигурена възможност да участва в административното
производство, в което е издаден административният акт, предмет на съдебен
контрол. Искането към съда е да отмени оспореното решение на Директора на ТП на
НОИ – Перник и потвърденото с него разпореждане за възстановяване на
добросъвестно получени суми за обезщетение.
В
съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована се явява лично и с
адвокат А.А., която поддържа жалбата и моли съдът да я уважи. Заявена е
претенция за присъждане на направените съдебни разноски съгласно приложен
списък по реда на чл. 80 от ГПК.
В
съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С.,
оспорва жалбата. Излага аргументи за законосъобразност на оспорения акт.
Искането към съда е да отхвърли оспорването, като неоснователно и недоказано.
Претенедира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК
приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна
следното:
В
съответствие с чл. 4, т. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и
помощи от държавното обществено осигуряване, осигурителят **** - ****ЕООД, ЕИК ****е
представил удостоверения, с вх. №№ Р14-13-000-00-**********/28-12-2017 г.,
Р14-13-000-00-**********/04-07-2018 г.,
Р14-13-000-00-**********/29-06-2018 г., Р14-13-000-00-**********/06-08-2018
г., Р14-13-000-00-**********/05-09-2018г., Р14-13-000-00-**********/30-10-2018г.,
относно правото на парични обезщетение на жалбоподателката, както следва:
1. за обезщетение при отглеждане
на дете до две годишна възраст на основание чл. 53 от КСО за периода от
22.12.2017г. до 12.06.2018г.
2. за обезщетение при
неизползване на допълнителния платен годишен отпуск за отглеждане на дете до
две годишна възраст на основание чл. 54 от КСО за периода 13.06.2018г. до
02.12.2018г.
3. за временна неработоспособност
по болнични листове за бременност и раждане:
3.1 № **********, за периода от
13.06.2018г. до 27.07.2018г.
3.2 № **********, за периода от
21.07.2018г. до 31.08.2018г.
3.3 № **********, за периода от
01.09.2018г. до 25.10.2018г.
4. За бременност и раждане за
остатъка от 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО за периода от
26.10.2018г. до 27.07.2019г.
Не
е спорно между страните, че през горепосочените периоди за ползваните от Е.Й.А.
отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане за остатъка до 410
календарни дни по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО, за отглеждане на дете до 2
годишна възраст на основание чл. 53 от КСО и неизползване на допълнителния
платен годишен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на основание
чл. 54 от КСО е получила парично обезщетение в общ размер на 10521.47 лв.
От
материалите по делото се установява, че със заповед № ЗР-5-13-00598520/09.07.2019
г. на ръководителя на ТП – Перник на НОИ на основание чл. 107 от КСО и чл. 29,
ал. 1 от Инструкцията за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от
контролните органи на НОИ е възложена проверка по разходите на държавно
обществено осигуряване на осигурителя **** - **** ЕООД, ЕИК ****от контролен
орган при ТП – Перник на НОИ. Установеното в хода й е обективирано в констативен
протокол № КВ-5-13-00753747/13.05.2020 г., съставен от контролен орган при ТП
на НОИ – Перник – старши инспектор по осигуряването. В
последствие със заповед № ПЗ-5-13-00753589/13.05.2020г., поради
обстоятелството, че не е открит законен представител на дружеството е
прекратена възложената със заповед № ЗР-5-13-00598520/09.07.2019 г. проверка по
разходите на държавното обществено осигуряване на **** - **** ЕООД, ЕИК ****,
считано от 13.05.2020г.
Със
задължителни предписания № ЗД-1-13-00791280/30.07.2020 г., издадени от контролен
орган при ТП на НОИ – Перник осигурителят **** - **** ЕООД е задължен да подаде
декларации за заличаване на неоснователно подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1
от КСО за общо две лица, едното от които е жалбоподателката – Е.Й.А. за периода
01.06.2017 г. – 28.07.2019 г. В изложените мотиви е отразено, че **** - ****
ЕООД гр. Перник ЕИК ****в качеството си на осигурител, не е внасяла дължимите
осигурителни вноски във фондовете на ДОО, от 01.01.2016 г. Установено е, че
същото е регистрирано по ЗДДС на 17.04.2015 г. и дерегистрирано на 15.06.2017
г. на основание чл. 176, т. 1, 2, 3, 4 и 6 от ЗДДС, като документите са връчени
в процедура по чл. 32 от ДОПК. През месец май 2017 г., всички лица наети по
трудови правоотношения са освободени с изключение на жалбоподателката и още
едно лице. По отношение на трудовото правоотношение с Е.А., същото е прекратено
на 28.07.2019г. След 31.05.2017 г. **** - **** ЕООД гр. Перник ЕИК ****не е
извършвало търговска дейност и данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за осигуряване на
жалбоподателката след посочената дата са подавани неоснователно.
Задължителните
предписания са връчени по реда на чл. 110, ал. 4, изр. последно от КСО чрез
залепване на съобщение на табло за съобщения в ТП на НОИ – Перник. Не са
изпълнени доброволно. Затова на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба №
Н-13/17.12.2019 г. с писма изх. № 1030-13-127/04.02.2021 г. и № 1030-13-127#2/10.02.2021г. директорът на ТП на НОИ – Перник е
подал декларация образец 1 за заличаване на данни, подадени от **** - **** ЕООД
за периода месец юни 2017г. до юли 2019г. Данните по чл. 5, ал. 4 от КСО,
подадени за жалбоподателката от осигурителя **** - ****ЕООД за периодите 01.06.2017г.
до 28.07.2019г. са заличени на 10.02.2021 г. от ТП на НОИ Перник на основание
чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба №
Н-13/17.12.2019г.
При
това положение административният орган – ръководител на контрола по разходите
на ДОО е приел, че жалбоподателката не е била осигурена за общо заболяване и
майчинство и затова няма право на парично обезщетение за времето, през което е
ползвала отпуск за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст за периода
22.12.2017г. – 12.06.2018г., за неизползване на допълнителния платен отпуск за
отглеждане на дете до 2-годишна възраст за периода от 13.06.2018г. –
02.12.2018г., за временна неработоспособност по болнични листове за бременност
и раждане за периодите 13.06.201г. – 27.07.2018 г., 21.07.2018 г. – 31.08.2018
г. и 01.09.2018 г. – 25.10.2018 г. и за бременност и раждане за остатъка до 410
календарни дни за периода 26.10.2018 г. – 27.07.2019г. На основание чл. 114,
ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КСО е издал разпореждане № РВ-3-13-00988675/03.09.2021г.,
с което я е задължил да възстанови добросъвестно полученото от нея парично
обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко
дете за периода от 22.12.2017г. до 27.07.2019г. в общ размер на 10521.47 лв.
Разпореждането е връчено на адресата му на 10.09.2021 г. и в срока по чл. 117, ал.
2, т. 2 от КСО е подадена жалба срещу него с вх. № 1012-13-118/24.09.2021 г. до
Директора на ТП на НОИ – Перник.
В срока по чл. 117, ал. 3 от КСО
ръководителят на ТП-Перник на НОИ е издал решение № КПК-62/22.10.2021г., с
което е отхвърлил оспорването. Решението на директора на ТП на НОИ - Перник е
предмет на съдебен контрол в настоящото производство по жалба вх. №
1012-13-118#3/11.11.2021г.
В хода на
съдебното производство е приета съдебно-счетоводна експертиза изготвена от
вещото лице М.П.Г.-Л., като същата не е оспорена от страните и се възприема от
съда. След извършена проверка на адреса на управление на **** - ****ЕООД,
вещото лице не е успяла да осъществи контакт с управителя на дружеството и
съответно да събере необходимите документи – фактури за да може да даде отговор
на поставената й задача, дали има издадени фактури, изготвени от
жалбоподателката в периода от 27.10.2015г. до 28.07.2019г. в който последната е работила в дружеството,
както и да се снабди с необходимите документи – книгите за проведен встъпителен
и периодичен инструктаж, за да даде отговор дали лицето Е.А. е била вписана в
тези книги за провежданите и от работодателя инструктажи.
Според вещото
лице на база предоставена информация /изискана за нуждите на експертизата по
административно дело № 539/2021 по описа на Административен съд – Перник, със идентични
с настоящото производство страни, жалбоподател - Е.А. и ответник директора на
ТП на НОИ Перник/ от ТП на НАП - София –
заверени копия от Годишните финансови декларации по чл. 92 от ЗПКО за 2015г.,
2016г., 2017г. е установило, че ****ЕООД за данъчните 2018г. и 2019г. няма подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО
за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Установено
е също така, че **** - ****ЕООД е регистрирано по ЗДДС, считано от
17.04.2015г., след което е дерегистрирано по ДДС по инициатива на орган на НАП
при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС, считано от 15.08.2017г. За периода
от 01.11.2015г. до 31.07.2017г. от информационната система на НАП са
представени 21 броя заверени копия Справки декларации по ДДС, ведно с
дневниците за покупки и продажби по данъчни периоди. След дерегистрацията,
считано от 15.08.2017г. за данъчните периоди от месец август 2017 година до
30.06.2019г., дружеството не е имало задължение за подаване на Справки
декларации по ДДС, ведно с дневниците за покупки и продажби по данъчни периоди.
По отношение на
подаваните справки-декларации в НАП касаещи осигуряването на Е.А. и съответно
кога е извършено заличаване на подадените данни по тези декларации, вещото лице
е посочило, че за периода от 01.06.2017 г. до 28.07.2019г. ****ЕООД е подавала
в законоустановения срок до 25 число, следващ отчетния период в Регистъра на
осигурените лица на ТД на НАП, декларации № 1 за здравно осигуряване на
жалбоподателката. За тези данни вещото лице отново се е позовало на информация
съдържаща се в административно дело 539/2021г. по Административен съд – Перник,
а именно Справка „Отхвърлени данни от Регистър на осигурените бица“ за
периодите от месец юни 2017г. до месец декември 2017г., от месец януари
2018г. до месец декември 2018г. и от
месец януари 2019г. до месец юли 2019 г. В заключението си посочва, че
заличаването на подадените данни за периода от 01.06.2017г. до 28.07.2019г. на
декларации № 1 „Данни за осигурено лице“ във връзка със здравното осигуряване
на Е.А. *** на 10.02.2021г. на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13
от 17.12.2019г.
По делото е
разпитана една свидетелка, посочена от жалбоподателката – Г. М. М.. От
показаният й се установява, че същата е била колежка на жалбоподателката, като
към момента на постъпване на работа през 2013г. Е.А. вече е работела в
бензиностанцията в кв. **** при график два дни дневна смяна, два дни нощна и
два дни почивка. Работата се е изразявала в изписването на фактури на касата в
търговската част на обекта. По делото е установено, че Е. е назначена на работа
през 2015г., доколкото свидетелката твърди, че при встъпването си на работа
през 2013г., жалбоподателката вече е работела там. Уточнява се, че първоначално
фирмата е била с друго наименование, след което е била преименувана на „Хоана
Абривиричи“ ЕООД, като с работещите са
подписани нови трудови договори, при запазване на трудовите функции,
работното време и организацията на работа. Провеждан е първичен и периодичен
инструктаж, за което са полагали подпис в книга за инструктажа. Трудовото си
възнаграждение получавали на ръка, като не винаги се подписвали във ведомости.
Съвместната им работа е продължила до момента, в който Е.А. е излязла в отпуск
по майчинство през 2015г., което твърдение не кореспондира с изложеното в
жалбата, според което жалбоподателката е
излязла в отпуск за отглеждане на първото си дете през месец декември 2016г.
Като свидетелката твърди, че самата тя е работела там да края на 2016г., което
води до противоречивост в показанията й, поради което същите не се ценят.
По делото не е
приложен трудов договор, регламентиращ трудовите правоотношения между Е.А. и
дружеството ****ЕООД. В проведеното на 09.06.2021г. съдебно заседание е
извършена констатация за отразяването на данните съдържащи с на страници 12 и
13 от трудова книжка серия ****издадена на името на Е.Й.А.. Констатирано е
вписване в трудовата книжка към ****ЕООД, на бензиностанция като продавач –
консултант за периода от 27.10.2015г. до 29.07.2019г. и основание за
прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. В син печат
е отразено, че прослуженото време в ****ЕООД на
жалбоподателката е от 27.10.2015г. до 28.07.2019г., всичко три години, девет
месеца и два дни.
При
така приетото от фактическа страна, Административен съд – Перник, в настоящия
състав като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на
събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт
на всички основания по чл. 146 от АПК, от правна страна намери следното:
Жалбата
е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, за което оспореният
административен акт създава задължения, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1
от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на
основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ – Перник,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
Оспореното
решение е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. №
1012-13-118/24.09.2021 г., по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и в срока за
обжалване по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО. Постановено
е в едномесечния инструктивен срок по чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО.
Издадено
е от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – Директор на ТП – Перник
на НОИ. Обективирано е съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от КСО в писмена
форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на
изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен е органът,
който го е издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна
дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа
информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и
подписано е. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че
контролиращият административен орган споделя извода на издателя на
административния акт за наличие на предпоставките по 114, ал. 2, т. 2 от КСО за
възстановяване на добросъвестно получена сума за обезщетение за ползван отпуск за
временна неработоспособност, за бременност и раждане и за отглеждане на малко
дете. В производството по административен контрол за законосъобразност не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
представляващи основание за отмяната му. Решението е и материално
законосъобразно.
Правилно
Директорът на ТП на НОИ – Перник е приел, че разпореждането, предмет на контрол
е издадено от компетентен административен орган. Съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО
това е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по
разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт. В настоящия случай разпореждане
№ РВ-3-13-00988675/03.09.2021г. е издадено от ръководител по контрол на
разходите при ТП на НОИ – Перник, който е материално и териториално
компетентния административен орган да стори това съгласно нормата на чл. 114,
ал. 3 от КСО.
Разпореждането
е обективирано в изискуемата писмена форма и съответства на изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК за съдържание и реквизити. В проведеното административно
производство не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, представляващи основание за отмяната
му. То е издадено след извършена проверка по реда на чл. 107 от КСО, приключила
с издаване на задължителни предписания за заличаване на подадените от **** -
**** ЕООД данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО по отношение на две лица, сред
които е жалбоподателката. Последната не е страна в това административно
производство, поради което е неоснователно оплакването и, че поради
неосигуряване на възможност да участва в него са нарушени правата и. Издадените
задължителни предписания са влезли в сила. Заличаването на данните по чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО е извършено служебно по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба
№ Н-13/17.12.2019 г. при наличие на предвидените в същата норма предпоставки –
неизпълнение на задължително предписание по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО от
адресата му в определения срок. Заличените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО
за жалбоподателката са за периода от 01.06.2017г. до 28.07.2019г., в които тя е
ползвала отпуск за временна неработоспособност за бременност и раждане,
бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни и отглеждане на дете до
2-годишна възраст. За ползваните отпуски е получила обезщетения по чл. 40, ал.
1, по чл. 50, ал. 1, по чл. 53 и чл. 54 от КСО в общ размер на 10521.47 лв.
Съгласно чл. 40,
ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на
парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск, поради временна
неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск. Съгласно чл. 50, ал. 1 от КСО
осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение
при бременност и раждане за срок от 410 дни, от които 45 преди раждането. От
цитираните разпоредби следва, че една от кумулативно изискуемите предпоставки
за възникване на право за получаване на обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО
и/или по чл. 50, ал. 1 от КСО е лицето да е осигурено за посочените
осигурителни рискове. Съгласно легалното определение, дадено в § 1, ал. 1, т. 3
от ДР на КСО „осигурено лице” е физическо лице, което извършва трудова дейност,
за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО,
и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10 от КСО
осигуряването на лицето започва от момента, в който то започне да упражнява
трудова дейност и продължава през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 – т. 3 и т. 5
от КСО. В настоящия случай е установено, че през периодите 01.06.2017 г. –
28.07.2019 г. жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност при работодателя
**** - **** ЕООД и в изпълнение на влязъл в сила административен акт –
задължителни предписания № ЗД-1-13-00791280/30.07.2020 г., издадени от
контролен орган при ТП на НОИ – Перник данните, подавани за нея от същия по чл.
5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени. Следователно през времето, през което тя е
била неработоспособна, поради общо заболяване, бременност и раждане не е била
осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и не е имала право
да получи парично обезщетение за временна неработоспособност чл. 40, ал. 1 от КСО, парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 50, ал. 1 от КСО,
парично обезщетение за при отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 53 от КСО и парично обезщетение при неизползване на допълнителен платен отпуск за
отглеждане на дете да 2-годишна възраст по чл. 54 от КСО.
Затова
е законосъобразен изводът на административния орган, че изплатеното такова е
получено без основание, което е установено при условията на чл. 114, ал. 2, т.
2 от КСО. Съгласно посочената разпоредба основание за възстановяване на
добросъвестно получени суми и постъпили след изплащането им доказателства или
данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на
изплащане. В настоящия случай, в хода на извършена проверка са събрани доказателства,
че през периода 01.06.2017 г. – 27.07.2019 г. не е извършвала дейност по трудово
правоотношение при **** - **** ЕООД и съответно не е била осигурено лице по
смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. Затова подадените за него данни по чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО са заличени, в изпълнение на влязъл в сила след изплащане на
обезщетенията административен акт. Изложеното налага извода за осъществяване на
предпоставката на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за издаване на разпореждане за
възстановяване на получената сума за обезщетения за временна неработоспособност
и за бременност и раждане. Затова настоящият състав намира, че
административният акт, предмет на съдебен контрол е издаден при наличие на
посочените в закона материални предпоставки и съответства на относимите правни
норми. Идентично е становището на контролиращият административен орган, поради
което издаденото от него решение е правилно и законосъобразно. Жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли. Практиката на която се позовава
пълномощника на жалбоподателя не обвързва настоящия състав и не се споделя от
него.
С
оглед изхода от спора съдебни разноски на жалбоподателката не се дължат, а
претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва
да се удовлетвори. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона
за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в
полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 /сто/ лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Перник
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Е.Й.А.,
ЕГН ********** *** против Решение КПК – 62/22.10.2021 г. на директора на
Териториално поделение – Перник на Националния осигурителен институт, с което е
отхвърлена жалбата против Разпореждане № РВ-3-13-00988675/03.09.2021 г.,
издадено от ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП – Перник на НОИ, с
което е разпоредено да бъдат възстановени добросъвестно получените обезщетения
за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете за
периода от 22.12.2017 г. до 27.07.2019 г. в размер на 10521,47 лв. – главница,
като неоснователна.
ОСЪЖДА Е.Й.А., ЕГН ********** ***, да
заплати на Териториално поделение – Перник на Националния осигурителен институт
съдебни разноски в размер от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/