Р Е Ш Е Н И Е
№ 93
гр. Елена, 2.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският
районен съд в публичното заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Искра Вараджакова
при
секретаря Светлана Пашова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 242
по описа за
Предявен е иск с правно основание чл.
422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК – иск за съществуване на вземането.
Постъпила е искова молба от „А.**” ООД
гр. Русе представлявано от Ц.Б.Ц., чрез адв. Б.С., против Земеделски
производител В.Й.И. ***. В същата се твърди, че ищецът има за основен предмет
на дейност продажба на земеделска техника и сервиз. Същият е в търговски
отношения с ответника, който развива дейност като земеделски производител. Във
връзка с обслужването на доставена земеделска техника ищецът извършил продажба
на стоки – филтри, масла, уплътнител, к-маншет, о-пръстен, чистач, както и
услуги – сервизен труд и транспорт, за което била издадена данъчна фактура №
**********/14.07.2016 г. на стойност 1903.45 лв. Процесната фактура била приета
без възражения и осчетоводена в счетоводството на ответника. Освен това по нея
бил ползван данъчен кредит. Ищецът счита, че е изпълнил основното си задължение
да достави и предаде стоката, а ответникът да заплати нейната цена. По тази
причина многократно водил разговори с него по заплащане на дължимите суми, но последният
не погасил изцяло задължението си към него по заплащане на цената на
доставените стоки и услуги. Ответникът извършил частично плащане по данъчна
фактура № **********/14.07.2016 г. на обща стойност 1903.45 лв., като след
частичното плащане неплатеният остатък бил в размер на 1841.30 лв. С оглед на
липсата на доброволно изпълнение ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата 14081.31 лв.,
представляваща неизплатено задължение по данъчна фактура №
**********/14.07.2016 г. на стойност 1903.45 лв. с неплатен остатък от 1841.30
лв. и 500.00 лв. обезщетение за забава върху горната сума за периода от
15.07.2016 г. до 10.07.2019 г., както и неизплатено задължение по Договор за
покупко-продажба № 201/25.05.2015 г. за заплащане на окопен култиватор ALP, шест реда, с торовнасяне, на стойност
9000.00 лв. и 2740.00 лв. – обезщетение за забава върху горната сума за периода
от 10.07.2016 г. до 10.07.2019 г. Въз основа на подаденото заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК било образувано ЧГД №
203/2019 г. по описа на Районен съд - Елена и била издадена Заповед за
изпълнение № 188/12.07.2019 г. по чл. 410 от ГПК, съгласно която длъжникът
Земеделски производител В.Й.И. *** бил осъден да заплати на кредитора „А” ООД
гр. Русе, представлявано от Ц.Б.Ц., сумата 1841.30 лв. – главница,
представляваща неплатен остатък на продажна цена по договор за покупко-продажба
на стоки, за което е издадена фактура № **********/14.07.2016 г., сумата 500.00
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата 1841.30 лв. за
периода от 15.07.2016 г. до 10.07.2019 г., сумата 9000.00 лв. – главница, представляваща неплатена продажна цена
на стока – окопен култиватор ALP, шест реда, с торовнасяне, по Договор за
покупко-продажба № 201/25.05.2015 г., сумата 2740.00 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата 9000.00 лв. за периода от 10.07.2016 г.
до 10.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
12.07.2019 г. до окончателното им изплащане, както и сумата 1482.00 лв.,
представляваща направени разноски по делото. Длъжникът възразил писмено по чл.
414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение, поради което кредиторът бил уведомен,
че има възможност да предяви иск за установяване на вземането си. С оглед на
изложеното за ищеца възникнал правен интерес да реализира правата си. Същият
предявил иск за една част от вземането си - предмет на заповедното производство,
а именно само за незаплатеното задължение в размер на 1841.30 лв. по данъчна
фактура № **********/14.07.2016 г. на стойност 1903.45 лв. и 500.00 лв. –
обезщетение за забава върху горната сума за периода от 15.07.2016 г. до
10.07.2019 г.
Ищецът моли съда да постанови решение,
с което да приеме за установено по отношение на ответника, че същият му дължи
сумата 2341.30 лв., представляваща незаплатено задължение по данъчна фактура №
**********/14.07.2016 г. на стойност 1903.45 лв., с неплатен остатък от 1841.30
лв. и 500.00 лв. - обезщетение за забава върху горната сума за периода от
15.07.2016 г. до 10.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
1841.30 лв., считано от образуване на заповедното производство до окончателното
й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 203/2019 г. по описа на Районен съд -
Елена. Претендира направените в заповедното производство разноски в размер на
47.00 лв. - ДТ и 1200.00 лв. - адвокатски хонорар. Претендира и направените в
настоящия процес разноски.
Във визирания едномесечен срок е постъпил
отговор на искова молба от страна на ответника Земеделски производител В.Й.И.,
чрез адв. С.Н.. В същия се взема становище, че предявеният иск е допустим и
основателен по основание и размер. Ответникът заявява, че в кратки срокове ще
заплати претендираните от ищеца сума и моли съда да не го осъжда да заплаща
направените разноски по делото, тъй като не е давал повод за завеждането му.
Възражението срещу издадената заповед за изпълнение било подадено, поради
претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 9000.00 лв., която не била
дължима. Освен това с ищеца имали уговорка издадените фактури да бъдат
изплатени след изпълнение на всички условия по сключения между тях договор.
Моли съда да намали адвокатския хонорар на ищеца съобразно уважената част.
В съдебно заседание ищецът „А.**” ООД
гр. Русе не се явява. Същият е депозирал писмено становище чрез адв. Б.С., от което
е видно, че поддържа предявения иск. Излага подробни съображения по същество на
спора. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от страна на ответника
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът
Земеделски производител В.Й.И. не се явява. Същият се представлява от адв. С.Н.,
който поддържа депозирания отговор на исковата молба. Не оспорва предявения
иск.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие
за установено следното:
Видно от извършената справка в
Търговския регистър, ищецът „А.**“ ООД гр. Русе е вписан в Търговския регистър
и се представлява от Ц.Б.Ц. и И.А.И..
От фактура № **********/14.07.2016 г.
се установява, че същата е издадена от ищеца „А.**“ ООД с получател - ответника
Земеделски производител В.Й.И.. Съгласно същата последният е закупил от първия
стоки на обща стойност 1903.45 лв. с ДДС, както следва: филтър въздушен – 2
броя, въздушен филтър кабина SDF,
филтър маслен трансмисия SDF R3
2.4419.280.0/10, филтър маслен ДВГ 02931092, филтър горивен ФИН 01180597,
горивен филтър груб SDF,
масло SDF
10W40
Extra Motor Oil, масло
трансмисионно SDF UTTO,
уплътнител К22 32Х24Х15,5, к-маншет 18Х26Х5, о-пръстен 28Х2,5, чистач А4
18Х26Х4/7, транспорт и сервизен труд.
По делото са представени счетоводни
документи от счетоводството на ищеца „Агритрейд“ ООД, както следва: извлечение
от дневник за продажбите за м. юли
По делото е приложено ЧГД № 203/2019 г.
по описа на Районен съд – Елена. От последното се констатира, че въз основа на
Разпореждане № 188/12.07.2019 г. по ЧГД № 203/2019 г. по описа на Районен съд –
Елена е издадена Заповед № 188/12.07.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, съгласно която ответникът Земеделски производител
В.Й.И. – длъжник е осъден да заплати на ищеца „А.**“ ООД – кредитор сумата
1841.30 лв. – главница, представляваща неплатен остатък на продажна цена по
договор за покупко-продажба на стоки, за което е издадена фактура №
**********/14.07.2016 г., сумата 500.00 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата 1841.30 лв. за периода от 15.07.2016 г. до 10.07.2019
г., сумата 9000.00 лв. – главница, представляваща
неплатена продажна цена на стока – окопен култиватор ALP, шест реда, с
торовнасяне, по Договор за покупко-продажба № 201/25.05.2015 г., сумата 2740.00
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата 9000.00 лв. за
периода от 10.07.2016 г. до 10.07.2019 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 12.07.2019 г. до окончателното им изплащане, както и
сумата 1482.00 лв., представляваща направените разноски по делото. Във
визирания двуседмичен срок ответникът на осн. чл. 414 от ГПК е подал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение. С оглед на това ищецът в указания
едномесечен срок е предявил иск за установяване на вземането си с правно
основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК относно сумата
1841.30 лв. – главница, представляваща неплатен остатък на продажна цена по
договор за покупко-продажба на стоки, за което е издадена фактура №
**********/14.07.2016 г., сумата 500.00 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата 1841.30 лв. за периода от 15.07.2016 г. до 10.07.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата 1841.30 лв., считано от 12.07.2019
г. до окончателното й изплащане. С Определение № 295/14.10.2019 г. по ЧГД №
203/2019 г. по описа на Районен съд – Елена съдът е обезсилил Заповед №
188/12.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
частта, касаеща сумата 9000.00 лв. – главница, представляваща неплатена продажна цена на стока – окопен
култиватор ALP, шест реда, с торовнасяне, по Договор за покупко-продажба №
201/25.05.2015 г., сумата 2740.00 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата 9000.00 лв. за периода от 10.07.2016 г. до 10.07.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата 9000.00 лв., считано от 12.07.2019
г. до окончателното й изплащане. Производството по делото в тази част е
прекратено.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна, съдът прие следното:
Съдът счита, че в конкретния случай е
предявена по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК положителна установителна искова претенция за съществуване и дължимост на
вземане, възникнало поради неизпълнение на неформален договор за търговска продажба
на стоки, признат в заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК, и
индивидуализирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По отношение на претендираното вземане приложима е материалноправната
разпоредба на чл. 327, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и тази по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД. Предявеният иск е допустим, тъй като длъжникът е подал в срок
валидно възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Освен това съдът приема,
че същият е основателен по следните съображения:
При изложената по-горе фактическа
обстановка съдът приема за установено, че между страните по делото е възникнало
валидно облигационно правоотношение, а именно неформален договор за търговска продажба на стоки. Съгласно същия
ищецът, действащ в качеството на продавач, е продал на ответника, действащ в
качеството на купувач, следните стоки: филтър въздушен – 2 броя, въздушен
филтър кабина SDF,
филтър маслен трансмисия SDF R3
2.4419.280.0/10, филтър маслен ДВГ 02931092, филтър горивен ФИН 01180597,
горивен филтър груб SDF,
масло SDF
10W40
Extra Motor Oil, масло
трансмисионно SDF UTTO,
уплътнител К22 32Х24Х15,5, к-маншет 18Х26Х5, о-пръстен 28Х2,5, чистач А4
18Х26Х4/7, които доставил и монтирал на земеделската техника, за която били
предназначени, като всичко било на обща стойност 1903.45 лв. с ДДС. Стоките –
предмет на процесната фактура са реално доставени на ответника. Съдът приема,
че тези факти са безспорни по делото, тъй като ответникът чрез процесуалния си
представител признава изцяло предявения иск по основание и размер. На следващо
място същите се установяват и от представените по делото от ищеца счетоводни документи,
от които се констатира, че процесната фактура № **********/14.07.2016 г. е
включена в дневника за продажбите за м. юли
С оглед на изложеното съдът намира, че
ответникът дължи на ищеца сумата 1841.30 лв., представляваща незаплатеното
задължение по данъчна фактура № **********/14.07.2016 г. Ищецът заявява, че
ответникът е извършил частично плащане, като от общо дължимата сума 1903.45 лв.
останала такава в размер на 1841.30 лв. Последният му дължи и сумата 500.00 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.07.2016 г. до 10.07.2019
г. Същото намира своето основание в разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, съгласно която
при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Следва да се приеме за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата 1841.30 лв. – главница,
представляваща неплатен остатък на продажна цена по договор за покупко-продажба
на стоки, за което е издадена фактура № **********/14.07.2016 г., сумата 500.00
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата 1841.30 лв. за
периода от 15.07.2016 г. до 10.07.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата 1841.30 лв., считано от 12.07.2019 г. до окончателното й изплащане,
за които е издадена Заповед № 188/12.07.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 203/2019 г. по описа на Районен съд -
Елена.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. Съдът
не възприема неговото възражение, че не дължи разноски, тъй като не е дал повод
за завеждане на делото. Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така
и в заповедното производство. В конкретния случай ищецът е предявил иск с
правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за част от
претендираните със заповедта за изпълнение суми, т. е. за сумата 1841.30 лв. и
за сумата 500.00 лв. Заповедта за изпълнение е обезсилена за сумата 9000.00 лв.
и за сумата 2740.00 лв. Следователно присъдените разноски от заповедния съд в
размер на 1482.00 лв. следва да се редуцират, както следва: ДТ в размер на
46.83 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 311.95 лв., т. е. общо в
размер на 358.78 лв. разноски в заповедното производство. На ищеца следва да се
присъдят разноски и в исковото производство, които са общо в размер на 546.83
лв., т. е. ДТ в размер на 46.83 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 500.00
лв.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ В.Й.И. с ЕГН ********** ***, че ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ
В.Й.И. дължи на „А” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Русе 7000, ж. к. „Възраждане“, ул. „Студентска“ № 7, бл. ДАВ I, вх. Б, ет. 7, ап. 40, представлявано
от Ц.Б.Ц. и И.А.И., сумата 1841.30 лв. (хиляда осемстотин четиридесет и един
лв. 30 ст.) – главница, представляваща неплатен остатък на продажна цена по
договор за покупко-продажба на стоки, за което е издадена фактура №
**********/14.07.2016 г., сумата 500.00 лв. (петстотин лв. 00 ст.), представляваща
обезщетение за забава върху главницата 1841.30 лв. за периода от 15.07.2016 г.
до 10.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата 1841.30, считано
от 12.07.2019 г. до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед №
188/12.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД
№ 203/2019 г. по описа на Районен съд – Елена.
ОСЪЖДА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ В.Й.И. с
ЕГН ********** *** да заплати на „А” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Русе 7000, ж. к. „Възраждане“, ул. „Студентска“ № 7, бл. ДАВ I, вх. Б, ет. 7, ап. 40, представлявано
от Ц.Б.Ц. и И.А.И., направените разноски в заповедното производство в размер на
358.78 лв. (триста петдесет и осем лв. 78 ст.), както и направените разноски в
исковото производство в размер на 546.83 лв. (петстотин четиридесет и шест лв.
83 ст.).
Решението подлежи на обжалване пред
ВТОС в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: