Р Е
Ш Е Н
И Е
No
100
гр.
Б. , 25.04.2014 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд- Б. , V граждански състав в публично заседание на двадесет и седми януари
през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. СТОЯНОВА
при
участието на секретаря Денка Гавраилова, като разгледа докладваното от съдия
Стоянова гражданско дело No 1433 по описа на съда за 2013 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е делбено, първа фаза- по допускане на делбата.
Ищците- Л. Т. К., П. Х. Н.,
Е. Ц. А.-М., Г. П. Т. и З. Ц. Т., всички от гр. С. , твърдят, че с
ответника са съсобственици на следния недвижим имот, а именно: МACИВНА
ТЪРГОВСКА И АДМИНИСТРАТИВНА ТРИЕТАЖНА СГРАДА СЪС СУТЕРЕН - градски универсален
магазин, находящ се в гр. Б. , Софийска област, със
застроена площ от 1200 кв.м., с разгъната застроена площ от 4
800 кв.м. (3 493 кв.м. по документа за апорт на ответника),
построена през 1976 г., заедно със съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото, върху което е построена сградата, съставляващо общински
парцел IV, в кв. 49 (стар кв.75) по регулационния план на гр. Б.
,
със административен адрес: гр. Б. , бул. “Трети март” No
68, при съседи: улица, площад, имот с пл. No 865, имот с пл. No
863 и имот с пл. No 858, който имот по действащата кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр. Б. , област С. , одобрени със Заповед No РД-18-49
от 14.10.2011 г. на Изп. директор на АГКК, е неправилно заснет като СГРАДА с
идентификатор No 05815.302.753.1, разположена в поземлен имот с идентификатор
No 05815.302.753, с административен адрес: гр. Б. , бул. “*******” No 68, със застроена площ
1744.00 кв. м., с предназначение на обекта: сграда за търговия, с брой етажи:
3, стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма, а в действителност
представляваща ЧАСТ ОТ СГРАДА с идентификатор No 05815.302.753.1, при следните квоти: за Л. Т. К. – 2,126% ид.ч.; за П.
Х. Н. - 2,126% ид.ч.; за Е. Ц. А. - 1,063% ид.ч.; за Г. П. Т. - 1,390 % ид.ч.;
за З. Ц. Т. - 1,063% ид.ч.; и за ответника – “**********”
АД - 92,232% ид.ч. Твърдят, че правото на собственост върху така посочените
идеални части за ищците е възникнало на основание следните юридически факти: Л.
Т. К., П. Х. Н., Е. Ц. А. и З. Ц. Т. са наследници по закон на общите
наследодатели Т.С.З. и Е. Х. З., а ищецът Г. П. Т. е придобил своята идеална
част от делбения имот чрез дарение от ищцата Е. А.-М.. Поддържат, че с решение
No 336/13.10.1999 г. на Областния управител на Софийска област е уважена
реституционната им претенция като наследници на Тасе Стоименов Здравков и Е. Х.
Здравкова за отчуждено по ЗОЕГПНС дюкянско помещение с обща застроена площ от
80 кв.м. и незастроена част в размер на 287 кв.м., като са обезщетени със
съсобственост в Масивната триетажна сграда, находяща се в кв. 75, парцел IV по
плана на гр. Б. , съгласно АЧОС No 2/04.04.1997 г. на община Б. , както и с
компенсаторни записи за стойността на събореното дюкянско помещение, а с
Решение No 447/1998 г. на Областния управител на Софийска област са определени
процентите съсобственост и размера на обезщетението - чрез съсобственост от
7,768% ид.ч. от Р3П и общите части на сградата, построена през 1976 г. и
посочена в т. 1 от АОС No 2/1997 г. на община Б. . Ищцата Е. А.-М. е дарила на
ищеца Г. Т. 1,39 % ид.ч. от своите 2,453 % ид.ч. Излагат, че след отчуждаване
на имота от наследодателите на четиримата от ищците, с АДС No 16/09.12.1968 г.
е обявен и завзет за държавен, като в акта е отбелязано, че сградата е съборена
и на мястото е построен Търговски дом, както и че така одържавеният имот е
включен в АДС No 2782/1986 г. След построяване на процесния ГУМ - Търговска
сграда е съставен АДС No 1012/11.09.1976 г., съгласно който имотът е
предоставен за стопанисване и управление на СД “Търговия на дребно” Б. .
Впоследствие е съставен АДС No 2782/1986 г. - за построения през 1976 г.
процесен делбен имот, както и за построения през 1985 г. Супермаркет - сутерен
и три етажа (който не влиза в предмета на делбата), като в него е посочено, че
сградата е построена в парцел IV, кв.75,
както и че имотът е предоставен на СД “Търговия на дребно” Б. . След тези
актове и въз основа на тях е съставен АОС No 2/04.04.1997 г., в който в т. 1 са
посочени делбената сграда със застроена площ от 1200 кв.м., както и номерът на
имота, в който е построена сградата - парцел IV, кв. 75, и съседите на имота, а
в графа 15 е посочено, че имотът е включен в капитала на “*********”
ЕАД с Решение No 38-А/26.10.1994 г. на Общинския съвет на община Б. . В издаден
АЧОС No 833/17.07.2006 г. делбеният имот е описан по същия начин, а именно като
масивна триетажна сграда - търговска и административна, със ЗП от 1200 кв.м.,
построена през 1976 г., находяща се в УПИ IV, кв. 49 (стар кв.75) по плана на
гр. Б. , при актуални граници: жилищна страда в имот пл. No 865, и три от три
страни двор на УПИ IV, без в АЧОС да е отбелязано възстановяването на
собствените на ищците 7,768 % и.ч. от сградата, а е записано, че имотът е
внесен в капитала на “********”
ЕАД с цитирано решение на ОбСБ, както и че върху имота е учредено вещно право
на ползване на “*********”
АД с Решение No 86/13.09.1991 г. на Временна ИК на ОбНС, за срок от 70 години.
Ищците поддържат, че към датата на издаване и влизане в сила на решение No
336/13.10.1999 г. и Решение No 447/12.1998 г. на Областния управител на
Софийска област, по силата на което наследниците са обезщетени със
съсобственост в размер на 7,768 % ид.ч. от делбения имот, целият имот е бил
собственост на общинското дружество “*********”
ЕАД, поради което са били налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 1 и aл. 4
от ЗОСОИ, във връзка с чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗВСОНИ, тъй като имотът е
бил в патримониума на еднолично търговско дружество по чл. 61 от ТЗ,
собственост на общината, имотът е одържавен по ЗОЕГПНС, върху нето е построен
ГУМ Б. , представляващ извършен, при спазване на действащото законодателство
строеж, който не позволява реалното връщане на бившия имот, както и
наследниците са се възползвали от правото си по чл. 2, ал. 4 ЗОСОИ да изберат
начина си на обезщетение, поради това, че имотът е частна собственост, а не
публична собственост на държавата или общината. С оглед на това, решение No
336/13.10.1999 г. и Решение No 447/12.1998 г. на Областния управител на Софийска
област са валидни и породили реституционен ефект административни актове, и въз
основа на тях в патримониума на ищците е преминало и правото на собственост
върху възстановените им идеални части от процесния делбен имот. Същевременно
ответното дружество се явява съсобственик с дял от 92,232 % ид.ч. от делбения
имот, колкото е притежавал праводателят му “**********”
ЕООД, като е придобил правото на собственост с апортна вноска по силата на
вписания с вх. рег. No 1485/.06.2007 г. Акт No 236, том I/2007 г., им. партида
17562, 15139, Устав на “************”
АД. Праводателят на ответника - “************” ЕООД, на свой ред е придобил
собственост по силата на нот. акт. No 111, том ІІ, рег. No 3554, дело No
292/19.10.2006 г. на Нотариус Т.Ф., с
район на действие - PC Б. , чрез покупко-продажба от праводателя му “**********”
ЕАД (в ликвидация). Общинското дружество “***********”
ЕАД е придобило собствеността върху делбения имот по силата на апортна вноска,
извършена от община Б. в капитала на
дружеството на основание Решение No 38-А/26.10.1994 г. на Общински съвет Б. . С
влизане в сила на решение No 336/13.10.1999 г. и Решение No 447/12.1998 г. на
Областния управител на Софийска област, ищците са придобили собствеността върху
7,768 % ид.ч. от делбения имот, по силата на реституционните закони и тези два
административни акта, и следователно към момента на продажбата на имота през
2006 г. от страна на общинското дружество “**********”
ЕАД на “*********”
ЕООД, същото вече е било собственик на 92,232 % ид.ч., а не на 100 % от
делбения имот. Ищците излагат, че с решение No 58/19.06.2003 г. по гр. д. No
38/2003 г. по описа на БРС, влязло в сила на 12.09.2003 г., е допусната делба
па процесния имот, при посочените квоти, но с участието на община Б. като съсобственик на делбения имот, вместо
действителния собственик към този момент - дружество с общинско участие “********”
ЕАД, а с решение No 89/01.10.2007 г. по
гр. д. No 38/2003 г. на БРС, влязло в сила на 10.08.2010 г., е извършена
делбата на имота. Поддържат, че тази делба е нищожна, поради неучастие на
действителния съсобственик, поради което за тях е налице интерес от извършване
на действителна делба и разделяне на процесния ГУМ по същия или подобен начин,
както е извършено преди това от съда, но с участие на сегашния съсобственик -
ответното дружество. Молят съда да постановите решение, с което да допуснете
делба на процесния недвижим имот, описан като МАСИВНА ТРИЕТАЖНА
СГРАДА със СУТЕРЕН - ГРАДСКИ УНИВЕРСАЛЕН МАГАЗИН, находящ се в гр. Б. ,
Софийска област, по АОС със застроена площ от 1200 кв.м., с разгъната застроена
площ от 4800 кв.м., а по действителни измервания със ЗП на I етаж от 1 052
кв.м., на II етаж – от 1 202 кв.м., на III етаж – от 1 202 кв.м., и
на Сутерена – от 1 041 кв. м., и с обща РЗП от 4 497 кв.м., построена
през 1976 г., ПРЕДСТАВЛЯВАЩА ЧАСТ ОТ СГРАДА с идентификатор No 05815.302.753.1
по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Б.
, оцветена в червено на скицата от 21.10.2013 г. към СТЕ на вещото лице арх. Б.
Б., разположена в поземлен имот с идентификатор No 05815.302.753, с
административен адрес: гр. Б. , бул. “Трети март” No 68, със застроена площ
1744.00 кв. м., с предназначение на обекта: сграда за търговия, с брой етажи:
3, стар идентификатор: няма; номер по предходен план: няма, с граници по
заснемане: на север- улица и площад, на изток – им. пл. No 865 и двор, на запад
– улица, на юг – калакана на ГУМ със сградата на триетажна сграда –
Супермаркет, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху
мястото, върху което е построена сградата, съставляващо поземлен имот с
идентификатор No 05815.302.753, общински парцел IV, в кв. 49 (стар кв. 75) по
регулационния план на гр. Б. , със административен адрес: гр. Б. , бул. “********”
No 68, при съседи: улица, площад, имот с пл. No 865, имот с пл. No 863 и
имот с пл. No 858,
между следните лица: Л. Т. К., П. Х. Н., Е. Ц. А.-М.,
Г. П. Т., З. Ц. Т., и ответника “Магазини Европа” АД, при следните квоти: за Л.
Т. К. – 2,126% ид.ч.; за П. Х. Н. - 2.126% ид.ч.; за Е. Ц. А. - 1,063% ид.ч.;
за Г. П. Т. – 1,390 % ид. ч.; за З. Ц. Т. - 1,063% ид.ч.; и за ответника “************” АД - 92,232% ид.ч. Молят съдът на
основание чл. 344, ал. 2 от ГПК да определи, че делбения имот ще се ползва от
ответника, за което претендират заплащане от същия на обезщетение на всеки един
срещу ползването на имота съобразно определения размер от вещо лице, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното извършване на делбата.
Ответникът- “**********” АД, гр. С. в
депозирания писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител оспорва така предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен като
неоснователен, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Оспорва твърдението на ищците, че са съсобственици на имота, поради което счита
иска за делба за неоснователен. Твърди, че е придобил право на собственост чрез
направена апортна вноска от “*********” ЕООД,
по силата на вписания Устав на “***********” АД,
с вх. рег. No 1485/.06.2007 г., акт No 236, том I/2007 г., имотна партида No
17562, 15139, като праводателят му “************”
ЕООД е придобило процесния имот също посредством деривативен способ - продажба
на недвижим имот, обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот No
111, том II, рег. No 3554, дело No 292/2006 г. на Нотариус Т.Ф., с район на
действие PC- Б. , продавач по който договор е “**********” ЕАД (в ликвидация). Последният се е легитимирал с
констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот No 109, том ІІ, рег.
No 3538, дело No 290/2006 г. от 18.10.2006 г. на Нотариус Т.Ф., издаден въз
основа на решение No 38-А на Общински съвет-Б.
от 26.10.1994 г., с което община Б. , в качеството си на едноличен
собственик, апортира процесния имот в капитала на дружеството “*********” ЕАД. Сочи, че продажбата е извършена въз основа на
решение No 230 на Общински съвет-Б. от
14.09.2006 г., с което от община Б. , в качеството си на едноличен собственик
на капитала на дружеството, е взето решение “Търговия” ЕАД (в ликвидация) да
продаде процесния имот на “*********” ЕООД.
На следващо място ответникът поддържа, че е придобил правото на собственост
върху претендираната от ищците част от процесния имот и по давност чрез
добросъвестно/недобросъвестно владение, като присъединява към своето владение и
владението на своите праводатели “*******”
ЕАД и “*********” ЕООД. Върху така прехвърления имот съществува и
учредено с решение No 86/13.09.1991 г. на Общински съвет-Б. право на ползване за срок от 70 г. в полза на
“*********” АД (чиито правоприемник е “*********” АД), което е прехвърлено чрез джиросване на 8258
поименни акции в полза на “*********” ЕООД,
извършено на 19.10.2006 г. По отношение на правото на ползване е изтекла
придобивна давност на добросъвестен/недобросъвестен владелец като носител
посредством непрекъснато владение е станало дружеството “**********” АД, което присъединява към своето владение и
владението на праводатели си “*********” АД, “********” АД и “********” ЕООД.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а същото се установява и от представените
заверени копия на удостоверения за наследници, че ищците Л. Т. К., П. Х. Н., Е.
Ц. А.-М. и З. Ц. Т. са наследници по закон на Т.С.З.,
б. ж. на гр. Б. , починал на 10.06.1958 г., и съпругата му Е. Х. З., починала на 07.09.1970 г. Видно от същите, след смъртта
си двамата са оставили следните законни наследници: ищцата Л. Т. К.-
дъщеря; Р.Т.
Н. – дъщеря, починала на 30.11.2001 г. и на свой ред оставила за наследник
ищцата П. Х. Н., З.Т.С. – син, починал през 1985 г. без наследници; Р.Т. В. –
дъщеря, починала през 1984 г. и оставила за свои наследници ищците Е. Ц. А.-М.
и З. Ц. Т..
Безспорно
се установява по делото, че с нотариален акт No 24, peг. No 170, дело No 23/1918 г. на Орханийски
мирови съдия е признато право на собственост на Т.С.З. на недвижим имот, купен от него на публичен търг на
09.03.1915 г., а именно празно място в гр. О. (сега Б. ), в кв. 53, с площ от 298,30 кв. м.,
парцел XVI, при съседи: В.М., общинско място, ул. “*********” и И.М.. С Протокол от 14.05.1925 г. за даване на строителна
линия по чл. 51 Закона за брагоустройството, на Т.С. е определена
строителна линия за построяване на двуетажен дюкян, със застроена площ от 83,70
кв.м. в посочения имот, като с Позволителен билет No 228 на Т.С. е позволено да
построи двуетажна масивна сграда - дюкян по арх. план върху 83.70 кв.м., в
квартал 53, парцел VI.
Видно от заверено копие на
Решение от 18.08.1948 г. на комисията по чл. 11 от ЗОЕГПНС по преписка No
2828/1948 г., със същото е отчужден в полза на държавата принадлежащ на Т.С.З. и Е. Х. З. имот,
както следва: Дюкянско помещение в гр. Б. , на ул. “*******” No 22, със застроено място от 80 кв.м. и незастроено
от 207 кв.м., при съседи: ул. “**********”, М.Г., Ц.Б.,
наследници на С.Ц., и общински
дюкяни. С писмо от 07.08.1950 г. на Т.З. и Е.З. е съобщено, че
собствеността им върху дюкянското помещение в гр. Б. на ул. “******” 22, със застроено място от 80 кв.м. и незастроено от
207 кв.м. се отчуждава по ЗОЕГПНС, считано от 13.05.1950 г., от която дата този
имот е държавен.
Видно от заверено копие на
АДС No 16 от 09.12.1968 г., със същия е
обявен и завзет за държавен недвижимият имот, бивша собственост на Т. и Е. З. одържавен на
основание ЗОЕГПНС от 1950 г., като имотът е описан като парцел І-860 (номер
задраскан), кв. 64 (номер задраскан и ръкописно изписан номер - 75) по
peгулационния план на гр. Б. , влязъл в сила 1961 г., от 287 кв.м. застроено и
незастроено място, и Паянтова едноетажна сграда - представляваща 1 дюкян,
застроен на 80 кв.м. и 200 куб.м. В акта с ръкописен текст е вписано, че
сградата е съборена и на мястото е построен търговски дом, както и че
одържавеният така имот е включен в АДС No 2782/1986 г.
С АДС No 1012/11.09.1976 г.
е обявен и завзет за държавен имот, бивша собственост на ГУМ – Търговска
сграда, а именно имот пл. No 800, 859,
861, 862, 863, 860 в кв. 75 от 420 кв. м. по рег. план на гр. Б. и построената в имота Триетажна масивна
търговска сграда с административна част с Ж.Б. конструкция, застроена площ 1200
кв. м., 18000.00 куб. метра, като е посочено, че имотът е построен с държавни
средства, писмо No 409/19.08.1976 г. на СД “********” Б. , на което е отстъпен имотът за ползване,
съгласно вписването в акта. Посочено е още, че сградата е построена на
20.01.1976 г.
С АДС No 2782/1986 г. за
държавен е обявен имот, представляващ парцел IV кв. 75, с построени в него
Триетажна масивна сграда - търговска и административна част, застроена площ
1200 кв. м., построена през 1976 г., и Супермаркет- сутерен и три етажа от 224
кв. м., построен през 1985 г. В акта са посочени и по-рано съставяни актове на
имота, сред които и АДС No 16 и АДС No 1012. Вписано е обстоятелството, че
имотът е предоставен на СД “*********”
Б. и на Микроелектроника - сутерена.
Видно от заверено копие на
Акт No 2/04.04.1997 г. за частна общинска собственост на недвижим имот, находящ
се в гр. Б. , кв. 75, п-л IV, като частна общинска собственост са актувани
процесната сграда – Масивна триетажна сграда – търговска или административна
със ЗП 1200 кв. м., построена през 1976 г., както и Супермаркет – триетажна
сграда със сутерен с 224 кв. м. ЗП, построена през 1985 г. В графа 15 е
вписано, че имотът е включен в капитала на ТД “*******” ЕАД на основание Решение No 38-А/26.10.1994 г. на
Общинския съвет на община Б. . Съставен е и последващ Акт No 833/17.07.2006 г.
за частна общинска собственост за същия имот, описан като УПИ IV в кв. 49 /стар
кв. 75/ по плана на гр. Б. , и посочени граници на имота: жилищна страда в имот
пл. No 865, и три от три страни двор на УПИ IV в кв. 49 /стар кв. 75/, гр. Б. .
От заверено копие на Решение
No 38-А/26.10.1994 г. на Общинския съвет - Б.
се установява, че на посочената дата със същото е образувано ЕАД “********” със 100 % общинско имущество, като в капитала му е
внесено право на собственост върху имоти, сред които и парцел ІV в кв.75 по
плана на гр. Б. и триетажна масивна
сграда със ЗП от 1200 кв.м. построена в него, както и акционерното участие в “*********” С. , представляващо 8 258 бр. акции на обща стойност
8 258 000 неденоминирани лева.
От заверено копие на решение
No 336/13.10.1999 г. на Областния управител на Софийска област се установява,
че с посоченото решение Областният управител е уважил претенцията на
наследниците на Т. и Е.З. за отчужденото дюкянско помещение с обща застроена
площ от 80 кв.м. и незастроена част в размер на 287 кв.м. и ги е обезщетил със
съсобственост в масивната триетажна сграда, находяща се в кв. 75, парцел IV по
плана на гр. Б. , съгласно АЧОС No 2 от 04.04.1997 г., както и с компенсаторни
записи за стойността на събореното дюкянско помещение. С Решение No 447/12.1998
г. (с грешно посочена година на издаване на решението) Областният управител е
утвърдил направената оценка от вещо лице въз основа на влязло в сила решение No
336/13.10.1999 г. за недвижим имот: дюкян и дворно място, находящ се в гр. Б. ,
бивша ул. ******* No 22, за обезщетение на
наследниците чрез съсобственост 7.768 % ид.ч. от разгънатата застроена /бруто/
площ и от общите части на сградата, недвижим имот, търговска и административна
сграда, построена през 1976 г., находяща се в гр. Б. , описана в АОПС No 2, в
т. 1. Със Заповед No 120/21.02.2000 г. на кмета на община Б. е наредено да се отпишат от актовите книги на
общинските имоти 7,768 % ид.ч. от Градски универсален магазин, със застроена
площ от 1200 кв.м., представляващ масивна, триетажна сграда, находяща се в
парцел IV на кв. 75 по рег. план на гр. Б. , и се предадат на правоимащите
наследници на Т. и Е.З.
С Нотариални актове за
собственост на недвижим имот по наследство и доброволна делба с номера No-No 18
– 21 от 2000 г. на нотариус З. А., с район на
действие БРС, всеки един от наследниците е признат за собственик по наследство
и доброволна делба върху съответните за всеки един от тях идеални части от
правото на собственост на процесния имот, (поправени с Нот. актове с номера 26,
24, 25 и 27 от същата година). С Нот. акт за дарение на недвижим имот No 56/2000
г. на същия нотариус ищцата Е. Ц. А.-М. е дарила на ищеца Г. П. Т. 1,39 % ид.ч.
от процесния имот от признатите й с Нот. акт No 20/2000 г. 2,453 % ид.ч. от
правото на собственост.
Видно от Решение No
230/14.09.2006 г. на Общински съвет- Б. , с същото е приета експертна оценка на
процесния имот, собственост на “*****” ЕАД- в
ликвидация, разрешена е продажба на ДМА, собственост на общинското това
дружество по АЧОС No 833/17.07.2006 г., сред които и процесната сграда, и е
решено продажбата да бъде осъществена чрез пряко договаряне, като договорът
бъде сключен с “********” ЕООД.
С Нотариален акт No 111, том
ІІ, рег. No 3554, дело No 292/19.10.2006 г. на Нотариус Т.Ф., с район на
действие БPC, “*******” ЕАД (в ликвидация) е
продал на “********” ЕООД процесния недвижим
имот, представляващ Масивна триетажна сграда – търговска и админисративна, със
застроена площ 1200 кв.м. и РЗП 4800 кв.м., както и Супермаркет – триетажна
сграда със сутерен, със застроена площ 224 кв.м. и РЗП 1189 кв.м., изградени
върху общински терен , представляващ УПИ IV в кв. 49 (стар кв. 75).
Видно от заверено копие на
Устав на Акционерно дружество “********” АД,
вписан с вх. рег. No1485/.06.2007 г., Акт No 236, том I, партида 17562, 15139
на Служба вписвания, по силата на същия “********” ЕООД е апортирало правото на собственост върху
недвижими имоти, сред които и процесния имот.
Видно от приложеното
гражданско дело No 38/2003 г. по описа на Районен съд- Б. , с решение No 58 от
19.06.2003 г., влязло в сила на 12.09.2003 г., е допусната делба па процесния
имот между ищците по настоящото дело и Община Б. , при следните квоти: за Е. Ц.
А. - 1,063% ид.ч., за З. Ц. Т. - 1,063 % ид.ч., за Л. Т. К. – 2,126% ид.ч., за
П. Х. Н. - 2.126% ид.ч., за Г. П. Т. – 1,390 % ид.ч. и за Община Б. – 92,232 % ид.ч. Решението е влязло в сила,
без да бъде обжалвано от страните.
С Определение No 141 от
09.03.2006 г. по гр. д. No 830/2006 г. по описа на ВКС е оставена без
разглеждане молбата на Община Б. за
отмяна на основание чл. 231, ал. 1, б. “а” от ГПК на влязло в сила решение No
58 от 19.06.2003 г. по гр. д. No 38/2003 г. на Районен съд Б. по допускане на делбата. С определение No
189а/06 от 20.06.2006 г. по гр. д. No 220/2006 г. на ВКС, 5 членен състав на
ВКС е оставил без уважение частната жалба на Община Б. срещу горното определение.
С решение No 89 от
01.10.2007 г. по гр. д. No 38/2003 г. на БРС, влязло в сила на 10.08.2010 г.,
делбата на процесния имот е извършена, по реда на чл. 292 от ГПК. Това решение
е обжалвано и оставено в сила с Решение No 707 от 19.11.2008 г. по гр. д. No
663/2008 г. по описа на СОС, като с Определение No 872 от 10.08.2010 г. по гр.
д. No 84/2010 г. по описа на ВКС не е допуснато касационно обжалване на
решението на въззивния съд.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. К. и
И.И., първият от които ликвидатор на “*******” ЕАД от 2000 г., а вторият – управител на “********” от началото на 2008 г. и изпълнителен директор на “**********” до м. юли 2013 г. От показанията на свид. К. се установява, че докато “*********”
ЕАД е бил собственик на процесния имот, което според свидетелят е било
непрекъснато до продажбата му на “*********”
през 2006 г., не е чувал да има спорове за него, като свидетелят не е
уведомяван от кмета на община Б. или от
общинския съвет, че имотът е реституиран. Свидетелят И. в показанията си
твърди, че не е знаел някой да е имал претенции
към имота, до момента, в който са получили исковата молба по настоящото
дело през 2011 г.
По делото е прието заключение от 02.04.2012 г. на вещото лице В.Г. по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда като безпристрастно и обективно, от
което се установява, че протоколите за дадени строителни линии, за огради и
строежи, приложената скица към нотариален за собственост No 24 от 1918 г. за
имота, придобит чрез публична продан – парцел XVI кв. 53 по плана на гр.
Б. от 1908 г. от Т.С.З., отчужденият имот по ЗОЕГПНС в полза на държавата, АДС,
АОС, Решение No 366 от 13.10.1999 г. на Областния управител за обезщетяването
на наследниците на Т.З. и
Е.З. в съсобственост в масивна триетажна
сграда, находяща се в парцел IV в кв. 75 – всички те касаят имотът, бивша
собственост на Т.З. и
Е.З. – парцел XVI кв. 53 от застроено
дюкянско помещение от 80 кв.м. и незастроено от 207 кв.м., попадащо в
реализирано строителство – ГУМ в кв. 64, УПИ IV в гр. Б. . Според заключението
на вещото лице имотът на Т.З. и имотът, реституиран на наследниците му, са
идентични.
По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза от 20.06.2013
г. на вещото лице С. А., което не е оспорено от страните и прието от съда като
обективно и компетентно, от което се установява, че стойността на пазарния наем
на процесната сграда за един месец е 13 428 лв., общо за претендираните
7,768 % на ищците е 1 043 лв. без ДДС, като по отделно за всеки тях е
както следва: за Л. К. – 285 лв., за П. Н. – 285 лв., за Е. А.-М. – 143 лв., за
Г. Т. – 187 лв. и за З. Т. – 143 лв., като посочените стойности са без ДДС.
От изслушаните по делото съдебно-техническа от 22.10.2013 г. и допълнителна
съдебно-техническа експертиза от 15.01.2014 г., извършени от вещото лице Б.
Б.-Н., се установя, че са налице разлики в ЗП и РЗП на сградата съобразно
описанието им в различните документи от една страна и от друга – в действително
измерените от вещото лице площи на сградата. Съгласно заключението на вещото
лице от 22.10.2013 г. в община Б. за
процесната сграда има само един архитектурен чертеж разпределение на втори етаж
/полуетаж/, за обект ГТП- Б. , Универсален магазин, а разпределенията на първия
и третия етаж на същия обект е по част ВиК, като вещото лице не е открило други
строителни книжа. От заключението се установява, че изчислени от него площите
по чертежите на проекта са следните: ЗП на I етаж е 1 084,57 кв.м., ЗП на
II етаж е 1 184,57 кв.м., ЗП на III етаж е 1 184,57 кв.м., а ЗП на
сутерена е 1 084,57 кв.м., като общата РЗП е 4538, кв.м. Вещото лице
изрично е посочило, че извън тази площ е площта на Трафопостта. При извършеното
пълно заснемане на процесната сграда вещото лице е констатирало следната реална
застроена площ: ЗП на I етаж - 1 052 кв.м., ЗП на II етаж - 1 202
кв.м., ЗП на III етаж - 1 202 кв.м., а ЗП на сутерена - 1 052 кв.м.,
като общата РЗП е 4508 кв.м., а съгласно допълнителното заключение на същото
вещо лице от 15.01.2014 г., от пълното заснемане на Сутерена на Универсалния
магазин се установява, че реалната ЗП на Сутерена е 1 041 кв. м. Съгласно
заключението на вещото лице, действителните граници на имота са следните: на
север – улица и площад, на изток – имот No 865 и двор, на запад – калкана на
Супермаркета и трафопоста, като калкана на Универсалния магазин (процесният
имот) се покрива от калкана на Супермаркета и трафопоста. От същото заключение
се установява, че в процесната сграда са обособени по данни от кадастралната
карта на гр. Б. 8 самостоятелни обекти,
като за същите не са представени от община Б.
одобрени архитектурни проекти. Вещото лице е посочило, че процесната сграда,
построена през 1976 г. и описана в АОС като Масивна триетажна сграда –
търговска или административна, със ЗП от 1200 кв.м., не е отразена правилно в
одобрената кадастрална карта със З-д РД-18-49/14.10.2011 г., тъй като в нея са
нанесени и двете сгради, описани в АОС, като една обща сграда, вместо две
отделни сгради на фуга. На приложена скица към заключението от 22.10.2013 г. на
л. 408 от делото вещото лице е обозначило с червен цвят процесната сграда, с
жълт цвят – Трафопоста и със син цвят – Супермаркета, последните две от които
не са предмет на делбата. Съгласно допълнителното заключение на вещото лице
площта на Трафопоста по чертежи е с размери 14,00/4,90 м, а според извършено на
място заснемане общата му ЗП е 102.96 кв.м., като на първия етаж е със ЗП
11,70/4,40 = 51,48 кв.м., и на сутерена е със ЗП 11,70/4,40 = 51,48 кв.м. Съдът
изцяло кредитира заключенията на вещото лице Б.-Н., като компетентни и
обективни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Безспорно е по делото, че с решение No 58 от 19.06.2003 г. по гр. д. No
38/2003 г. по описа на БРС, влязло в сила на 12.09.2003 г., е допусната делба
на процесния имот, като ищци по това дело са настоящите ищци, претендираните от
тях квоти са посочените в решението по предходното делбено дело, но съделител –
ответник по делото като съсобственик на делбения имот е била Община Б. . С
решение No 89 от 01.10.2007 г. по посоченото дело, влязло в сила на 10.08.2010
г., делбата на процесния имот е и извършена. За да обосноват правния си интерес
от настоящия иск за делба на същия недвижим имот, при същите квоти за
съделителите, но с друг ответник, ищците твърдят, че още към момента на
предходното делбено производство съсобственик на имота не е бил на съделителя
община Б. , а действителен собственик е било общинското дружество “Търговия”
ЕАД, в чийто капитал е бил включен имотът с Решение No 38-А/26.10.1994 г. на
Общинския съвет на община Б. . Поддържат, че към датата на издаване и влизане в
сила на решение No 336/13.10.1999 г. и решение No 447/12.1998 г. (годината на
което погрешно е посочена в решението, като същото е последващо решението от
13.10.1999 г.) на Областния управител на Софийска област, с които наследниците
са обезщетени със съсобственост в размер на 7,768 % ид. ч. от делбения имот,
целият имот е бил собственост на Общинското дружество “********”
ЕАД. След така уважената им реституционна претенция “******”
ЕАД следователно е останало собственик на 92,232 % ид.ч., колкото е прехвърлило
през 2006 г. на “Ел Ем Импекс” ЕООД, а впоследствие последното е апортирало
през 2007 г. в капитала на настоящия ответник “********”.
Предвид факта, че още от 1994 г. имотът е бил собственост на “*******” ЕАД, то предходната делба е нищожна, тъй като в нея не
е участвал действителният собственик – към оня момента “*******” ЕАД, а община Б. , като ищците претендират делба на
имота с действителния му съсобственик, който към настоящия момент е ответникът
“*******”.
Действително, от цитираното решение No 38-А/26.10.1994 г. на Общинския
съвет на община Б. се установява, че
правото на собственост на процесния имот е било включено в капитала на
образуваното със същото решение общинско дружество “*******”
ЕАД. С влизане в сила на Закона за общинската собственост на 01.06.1996 г., по
силата на законовата разпоредба на чл. 2, ал. 4 (в редакцията до изм. с ДВ. бр.
96 от 05.11.1999 г. и почти идентична с редакцията до изм. с ДВ. бр. 101 от
16.11.2004 г., а сега чл. 2, ал. 2 на ЗОС) собствеността на вложените в
търговските дружества имоти и вещи са изключени от собствеността на общините.
Съгласно цитираната разпоредба не са общинска собственост имотите и вещите на
търговските дружества, дори ако общината е била единствен притежател на
вложеното в тях имущество. Следователно включеното в капитала на “*******” ЕАД право на собственост на процесния имот, макар
общинска собственост, е станало собственост на самото дружеството по силата на
законовата разпоредба, което като юридическо лице е самостоятелен правен
субект. Предвид това и основателни се явяват твърденията на ищците, че не
Община Б. , а общинското дружество “*********”
ЕАД е бил собственик на имота. Независимо от факта, че принципал – едноличен
собственик на капитала на дружеството е била Община Б. , процесният имот не е
бил собственост на общината.
При това положение обаче неоснователни са изводите на ищците, че към датата
на издаване и влизане в сила на Решение No 336/13.10.1999 г. и Решение No
447/12.1998 г. на Областния управител на Софийска област, по силата на които наследниците
са обезщетени със съсобственост в процесния имот, са били налице предпоставките
на чл. 2, ал. 1, т. 1 и aл. 4 от ЗОСОИ, във връзка с чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал.
1 от ЗВСОНИ.
При определяне възможностите за реституиране на отчуждените по ЗОЕГПНС имущества
по чл. 2, ал. 1 от ЗВСОНИ е необходимо да се установи наличието на законните
предпоставки за това, визирани в чл. 2, ал. 3 от ЗВСОНИ, а именно при влизане в
сила на този закон те да се намират в собственост на държавата, общините,
обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл.
61 от ТЗ и да съществуват реално до размерите, в които са отчуждени. Посочените
предпоставки са били изцяло налице по отношение на процесния имот и
наследниците на Тасе Здравков за отчуждения от последния по ЗОЕГПНС имот.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1- 3 от ЗОСОИ собствениците или техните
правоприемници, чиито имоти са одържавените по законите и начините, посочени в
чл. 1 и 2 от ЗВСВОНИ, имат право да бъдат обезщетени по определените в
законовата разпоредба начини на обезщетяване с оглед възможността да се приложи
за конкретния случай един от тези начини.
В случаите на сключена приватизационна сделка, както и в случаите, когато в
активите на държавни или общински предприятия са включени имоти – собственост
на правоимащите по ЗОСОИ, какъвто именно е процесният, приложение намира
специалният ред за обезщетяване по § 6, ал. 6 и ал. 7 от ПЗР на ЗППДОП (отм.),
който дерогира общия ред по ЗОСОИ, и конкретно възможността за обезщетяване
чрез собственост в такива имоти. Съгласно § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОП (отм.) –
в редакцията му след изменението с ДВ, бр. 12 от 12.02.1999 г. и действащ към
момента на издаване на решенията на областния управител за обезщетяването на
ищците, в случаите, когато в активите на държавни или общински предприятия са
включени имоти – собственост на правоимащите по ЗОСОИ, последните се
обезщетяват с акции и дялове на дружеството или с компенсаторни записи по реда
на ЗОСОИ, а когато акциите и дяловете, собственост на държавата и общината, са
недостатъчни за удовлетворяване на исканията на правоимащите, същите се
обезщетяват за частта от претенцията, която не може да бъде удовлетворена с
дялове и акции, с компенсаторни записи.
При това процесните решения на областния управител за обезщетяване на
наследниците на отчуждения собственик на имота по реда на чл. 2, ал. 1, т. 1 от
ЗОСОИ със съсобственост в имота са незаконосъобразни, до степен нищожност,
поради което не могат да легитимират ищците (четиримата наследници и петият –
частен приобретател от един от наследниците) като собственици на общо 7,768 %
ид.ч. от процесния имот. Тези решения не са произвели вещноправно действие,
като постановени в нарушение на § 6, ал. 6 от ЗППДОП (отм.), тъй като към
момента на издаването им процесният имот е бил включен в активите на общинско
дружество, а цитираната разпоредба в редакцията й към момента на издаване на
двете решения (с изм. ДВ, бр. 12 от 12.02.1999 г.), първото от които е от
13.10.1999 г., изключва обезщетяването чрез съсобственост по реда на чл. 2, ал.
1, т. 1 от ЗОСОИ на правоимащите по ЗОСОИ в случаите, когато имотите-
собственост на правоимащите са включени в активите на държавни или общински
предприятия. Нищожността на първото административно решение обуславя
нищожността и на последващото решение относно определената идеална част на
съсобственост и оценката.
Предвид изложеното следва да се приеме, че ищците не се легитимират като
съсобственици на процесния имот, поради което предявеният иск за делбата му се
явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед момента на постановяване на решенията на Областния управител на
Софийска област за обезщетяване на ищците като наследници на бившия собственик
на имота, и действащата към този момент законодателна уредба, то единствено в
случай, че имотът е бил собственост на Община Б. , е могло законосъобразно
наследниците да бъдат обезщетени по реда на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОСОИ чрез
съсобственост върху обекта, изграден върху имота на наследодателя им, в случая
в идеални части от процесния имот. В този случай обаче настоящият им иск за
делба на имота би бил неоснователен поради наличие на предходна делба на имота,
извършена с действителния му съсобственик.
С оглед изхода на иска за делба съдът намира, че не следва да се произнася
по искането на ищците по чл. 344, ал. 2 от ГПК за заплащане на обезщетение за
ползването на имота от ответника.
Временното определяне от съда по делбата на това кой ще се ползва от
имота до извършване на делбата или алтернативно – какви суми трябва да плаща
ползващият на другата страна срещу ползването, е възможно единствено при
допускане на имота до делба и направено от страната искане. В този смисъл
следва да се приеме, че искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК е винаги евентуално –
при допускане на делбата.
При
този изход на делото по съществото на спора и с оглед направеното искане от
ответника за присъждане на деловодните му разноски, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК ищецът следва да бъде осъден да му заплати такива в размер на 250.00 лв.
Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, поради липса
на доказателство, че такива действително са направени.
На основание чл. 9 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и с оглед
отхвърлянето на иска за делба ищците следва да бъдат осъден да заплатят
държавната такса в размер на 100 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Т. К., с
ЕГН **********, П. Х. Н., с ЕГН **********, Е. Ц. А.-М., с ЕГН **********, Г.
П. Т., с ЕГН ********** и З. Ц. Т., с ЕГН **********, срещу “*********” АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. С. , **********
“”, ул. “3020” No 34, ет. 6, представлявано от изпълнителния директор Г.А.Д., иск за делба на следния недвижим имот: МACИВНА ТЪРГОВСКА И
АДМИНИСТРАТИВНА ТРИЕТАЖНА СГРАДА СЪС СУТЕРЕН - ГРАДСКИ УНИВЕРСАЛЕН МАГАЗИН,
находящ се в гр. Б. , Софийска област, по АОС със застроена площ от 1200 кв.м.,
с разгъната застроена площ от 4800 кв.м., а по действителни измервания със ЗП на
I етаж от 1 052 кв.м., на II етаж – от 1 202 кв.м., на III етаж – от
1 202 кв.м., и на Сутерена – от 1 041 кв. м., и с обща РЗП от
4 497 кв.м., построена през 1976 г., ПРЕДСТАВЛЯВАЩА ЧАСТ ОТ СГРАДА с идентификатор No 05815.302.753.1
по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Б. , оцветена в
червено на скицата към СТЕ на вещото лице арх. Б. Б. от 22.10.2013 г. (л. 408
от делото), неразделна част от настоящото решение, находяща се в поземлен имот
с идентификатор No 05815.302.753, с административен адрес: гр. Б. , бул. “Трети
март” No 68, със застроена площ 1744.00 кв. м., с предназначение на обекта:
сграда за търговия, с брой етажи: 3, стар идентификатор: няма; номер по
предходен план: няма, с граници по заснемане: на север- улица и площад, на
изток – им. пл. No 865 и двор, на запад – улица, на юг – калакана на ГУМ със
сградата на триетажна сграда – Супермаркет, заедно със съответните идеални
части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата,
съставляващо поземлен имот с идентификатор No 05815.302.753, общински парцел
IV, в кв. 49 (стар кв. 75) по регулационния план на гр. Б. , със
административен адрес: гр. Б. , бул. “Трети март” No 68, при съседи: улица,
площад, имот с пл. No 865, имот с пл. No 863 и имот с пл. No 858.
ОСЪЖДА Л. Т. К., с ЕГН **********, П. Х. Н., с ЕГН
**********, Е. Ц. А.-М., с ЕГН **********, Г. П. Т., с ЕГН ********** и З. Ц.
Т., с ЕГН **********, на основание 78, ал. 3 от ГПК да заплатят на “********” АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. С. , **********
“”, ул. “3020” No 34, ет. 6, представлявано от изпълнителния директор Г.А.Д., сумата от 250.00 лв. /двеста и петдесет лева/ за
направените разноски по делото.
ОСЪЖДА Л. Т. К., с ЕГН **********, П. Х. Н., с ЕГН **********, Е. Ц. А.-М.,
с ЕГН **********, Г. П. Т., с ЕГН ********** и З. Ц. Т., с ЕГН **********, да
заплатят в полза на Районен съд–Б.
сумата от 100.00 лв. /сто лева/ за държавна такса за производството,
както и 5.00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :