№ 1948
гр. Варна, 23.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501097 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 24974 от 13.04.2022 г. от „Джинджърс“ ЕООД
срещу Разпореждане № 11934 от 5.04.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 429/2022 г. по
описа на Районен съд – Варна, в частта, в която не е прието възражение с вх. № 12388 от
23.02.2022 г. по чл. 414а ГПК, депозирано от жалбоподателя в частта за присъдената законна
лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 14.01.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането - 22.02.2022 г., както и за сумата от 300 лева, представляваща
сторените в заповедното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебния акт в обжалваната част.
Жалбоподателят твърди, че вземането е заплатено по посочената от служителя банкова
сметка на 17.11.2021 г. Излага доводи, че заявителят не е информирал дружеството за
закриването на банковата му сметка. Доколкото заявителят е инициирал още три заповедни
производства за суми, свързани с прекратеното му трудово правоотношение, счита, че е
налице злоупотреба с права. Твърди, че не дължи заплащането на законната лихва за забава,
евентуално за присъждането й съразмерно с уважената част от претенцията. Моли за отмяна
на разпореждането в обжалваната част.
В законоустановения срок е депозиран отговор от насрещната страна Н. К. М.,
чрез адв. С.Й.. В същия се излагат доводи за правилността на разпореждането в обжалваната
част. Сочи, че главното задължение е платено на 22.02.2022 г., след иницииране на
заповедното производство, респ. три месеца след настъпването на падежа му, поради което
счита, че длъжникът е дал повод за завеждане на същото. Излага доводи, че макар и да е
1
нареден превод на 17.11.2021 г., сумата не е достигнала до банковата му сметка, поради
закриването на същата. В продължение на горното, излага и доводи за дължимостта на
законната лихва за забава от момента на депозиране на заявлението до датата на плащането -
22.02.2022 г., както и за сторените съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение за заповедното производство. Моли за потвърждаване на разпореждането.
Претендира разноски за настоящото производство.
Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Районен съд – Варна е образувано по депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от страна на Н. К. М. срещу
„Джинджърс“ ЕООД. Заявлението е уважено, като е издадена Заповед за изпълнение № 206
от 18.01.2022 г., с която е разпоредено „Джинджърс“ ЕООД да заплати на заявителя Н. К.
М.: сумата от 162 лева, представляващи неплатено брутно трудово възнаграждение за
периода от 1.10.2021 г. до 5.10.2021 г., по сключения между страните трудов договор от
5.05.2021 г. със срок на изпитване, прекратен едностранно в срока на изпитване от страна на
работодателя на 6.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 14.01.2022 г. до окончателното изплащане на същото, както и сумата
от 300 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78
ГПК.
В законоустановения срок по чл. 414 ГПК дружеството-длъжник депозира
възражение по чл. 414а ГПК, към което прилага и доказателства за извършено плащане в
полза на Н. К. М.. В съдържанието на възражението са изложени доводи, че дружеството не
е дало повод за предявяване на вземането, поради което счита, че не дължи лихва за забава и
разноски за производството. Твърди, че падежът на трудовото възнаграждение е до
25.11.2011 г., от където намира, че към момента на депозирането на заявлението по чл. 410
ГПК, падежът по същото не е настъпил. Излага доводи, че главницата е платена на
17.11.2021 г. по банковата сметка на служителя в „ЦКБ“ АД. Счита, че заявителят
злоупотребява с процесуални права, от където намира, че не дължи заплащане на лихва
забава и на разноските, в производството. Моли за обезсилване на издадената заповед за
изпълнение.
В предоставения срок по чл. 414а, ал. 3 ГПК е постъпило становище от заявителя, в
което е оспорено постъпило плащане на 17.11.2021 г. Към същото е приложено и искане за
закриване на банкова сметка на Н. К. М. в „ЦКБ“ АД. Твърди се, че едва на 22.02.2022 г. е
изпълнено задължението за заплащане на дължимата главница, но не тези за мораторната
лихва, както и разноските в заповедното производство. Счита, че трудовото възнаграждение
се дължи към момента на прекратяване на трудовия договор – 6.10.2021 г., евентуално към
25.11.2021 г., като към датата на подаване на заявлението в съда 14.01.2022 г. – същото не е
2
заплатено. За неоснователно намира твърдението, че заявителят е следвало да поддържа
банковата си сметка за целите на трудовото правоотношение, доколкото работодателят е
разполагал и с други начини на плащане. Моли за издаването на изпълнителен лист за
дължимата мораторната лихва за периода от датата на подаване на заявлението до датата на
изпълнение на задължението, както и на сторените разноски в размер на 300 лева.
Производството по чл. 414а ГПК е проявление на основната цел на заповедното
производство – да се провери дали претендираното от заявителя-кредитор вземане е спорно.
Ако вземането не е спорно, респ. не бъде подадено възражение в срок, заповедта за
изпълнение влиза в сила. В разпоредбата на чл. чл.414а, ал. 4 ГПК са уредени две хипотези:
първата - ако заявителят не подаде становище в указания срок, съдът обезсилва изцяло или
частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските, без да изследва
доколко е налице реално изпълнение, респективно доказано поведение на длъжника,
изключващо отговорността му за разноски за производството и втората - ако становището е
подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище.
С разглежданото производство се цели, именно разрешаване на спора, включително и
в частта за сторените в заповедното производство разноски, без иницииране на исково
производство по чл. 422 ГПК. В практиката се приема, че е допустимо обжалването на
съдебния акт, с който се дава разрешение относно приемането или не на възражението по
чл. 414а, ал. 4 ГПК /така - Определение № 260114 от 29.10.2020 г., постановено по в. ч. т. д.
№ 492/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд/. Този извод е мотивиран от
разбирането, че процесуалните последици при произнасянето с разпореждане за издаване на
изпълнителен лист в полза на заявителя /поради неприемане възражението по чл. 414а ГПК/
и при отказ за издаване на изпълнителен лист /поради основателност на възражението на
длъжника/ са свързани със стабилизиране на заповедта и трансформирането й в
изпълнително основание по чл. 404, т. 1 ГПК, въз основа на което ще следва да бъде издаден
изпълнителен лист в полза на заявителя.
По повод на преценката по същество на частната жалба, настоящият съдебен състав,
съобрази обстоятелството, че трудовият договор между страните е прекратен на 6.10.2021 г.,
като съобразно т. 3 от същия е уговорен падеж на задължението за заплащане на трудовото
възнаграждение, а именно: 25-то число на следващия отработения месец. Затова и следва да
се приеме, че трудовото възнаграждение на служителя е с уговорен падеж по смисъла на чл.
84, ал. 1 ЗЗД, а именно на 25.11.2021 г. Ето защо, след тази дата, считано от 26.11.2021 г.
работодателят е изпаднал в забава по повод заплащането на трудовото възнаграждение на
служителя, дължимо за м. октомври 2021 г. до датата на прекратяване на трудовото
правоотношение.
Към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК – 14.01.2022 г., заявителят не е получил плащане на трудовото си
възнаграждение, индивидуализирано в заявлението, както и претендираната лихва за забава
върху същото. Доброволно изпълнение за заплащане на задължението по главницата е
извършено на 22.02.2022 г., респ. в хода на заповедното производство, след издаване на
3
Заповедта за изпълнение от 18.01.2022 г. Също така, не следва да бъдат кредитирани
доводите на длъжника за плащане на 17.11.2021 г., доколкото изрично в молба с вх. № 12388
от 23.02.2022 г. същият е признал неизгоден факт, свързан с осъщественото плащане едва на
22.02.2022 г., което е подкрепено и от представените от страната писмени документи.
Ето защо, следва да се приеме, че длъжникът е дал повод за иницииране на
заповедното производство, поради което не е доказано възражението му, че не дължи
заплащането на обезщетение в размер на законната лихва за забава, изчислено върху
заплатената главница за периода от датата на подаване на заявлението в съда - 14.01.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането - 22.02.2022 г, както и разноските, сторени в хода
на заповедното производство.
Настоящият съдебен състав, намира, че първоинстанционното разпореждане, в
обжалваната част, с която не е прието възражение с вх. № 12388 от 23.02.2022 г. по чл. 414а
ГПК, в частта за присъдената законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда -
14.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането - 22.02.2022 г., както и за сумата от
300 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Съобразно изхода от спора, съдебно-деловодни разноски за настоящото производство
се дължат в полза на Н. К. М.. Затова и в полза на същия следва да се присъди сумата в
размер на 200 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 11934 от 5.04.2022 г., постановено по ч. гр. д. №
429/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която не е прието възражение с вх.
№ 12388 от 23.02.2022 г. по чл. 414а ГПК, депозирано от „Джинджърс“ ЕООД, ЕИК:
*********, в частта за присъдената законна лихва от датата на подаване на заявлението в
съда - 14.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането - 22.02.2022 г., както и за
сумата от 300 лева, представляваща сторените в заповедното производство разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Джинджърс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Генерал Паренсов“ № 3, ет. 2 да заплати на Н. К. М., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „***** сумата от 200 лева /двеста лева/,
представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5