№ 3819
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
при участието на секретаря Д. ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20221110130918 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на П. С. Н. срещу М. А. С., С. И. С.
и А. И. С..
Ищецът твърди, че с нотариален акт № 16 от 20.12.2021г. закупил от
съсобственика си (майка му) 4/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор
**************, находящ се в /населено място/, с площ от 1050 кв. м., както и от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор **************.1.1, който се намира на
етаж 1 от сграда с идентификатор **************.1, разположена в поземления имот,
представляващ жилище, апартамент с площ от 75 кв. м. Посочва, че притежава още 1/6
идеална част от гореописаните имоти по наследство от баща си С. Т. С.. С оглед на
това, с ответниците били съсобственици при квоти 5/6 ид. ч. за ищеца и 1/6 ид. ч. за
ответниците. На 12.02.2022г. връчил на ответниците нотариална покана, с която
поискал да разпределят ползването на имотите, като след получаването на поканата
същите преустановили достъпа на ищеца до тях.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено по отношение на ответниците, че е собственик на 5/6 ид. ч. от
горепосочените имоти и ответниците да бъдат осъдени да му предадат владението на
5/6 ид. ч. от тях.
Ответниците са подали отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорват иска. Правят възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност
на 1/6 ид. ч. от имотите, които ищцата твърди, че е придобила по наследство от баща
си С. С. и че същата не е могла да ги придобие по наследство. Посочват, че след
смъртта на С. С., настъпила на 21.11.2003г., първоначално И. С.ов С., починал на
21.12.2007г., а впоследствие и ответниците владели и ползвали процесните имоти, като
не допускали П. С. Н. да упражнява права в тях. През целия този период от
21.11.2003г. до сега първоначално И. С.ов С., а след смъртта му и самите ответници
владели имотите непрекъснато, явно и необезпокоявано, с оглед на което придобили
тази 1/6 ид. ч. по давност. Посочват, че през този период ищецът посещавал имотите
1
само на гости, като същият живеел единствено в с. М.. След смъртта на общия
наследодател С. С. на 21.11.2003г., П. Н. и брат й И. С. се скарали, като И. С. забранил
на сестра си да влиза в поземления имот и самостоятелния обект, а когато се опитвала
да влезе, той не я допускал. След смъртта на И. С. и ответниците изразявали изричното
си несъгласие П. Н. да посещава имотите, като отказвали да я пускат и периодично
сменяли патрона на бравата на входните врати, за да ограничат достъпа й.
Ответниците правят и възражение за нищожност на договора за покупко--
продажба от 20.12.2021г. за 4/6 ид. ч. от поземления имот поради невъзможен предмет.
Посочват, че всичко построено в поземления имот е придобито от собственциите на
земята по приращение. Съсобствеността върху дворното място възникнала по силата
на прекратена СИО и наследствено правоприемство след смъртта на С. С. през 2003г.
По силата на неформална подялба, Ц. С. станала притежател на първия етаж от
сградата, а ответниците на втория и третия етаж, с оглед на което дворното място
станало обща част на възникналата етажна собственост. Етажната собственост
възникнала на 21.11.2003г и теренът към този момент придобил статут на обща част по
смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, поради което не можел да се прехвърля самостоятелно.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 108 ЗС.
Преди да започне разглеждане на спора по същество, настоящият съдебен състав
намира за необходимо да обсъди процесуалния въпрос, свързан с наличието на висящо
производство за делба между страните на същите имоти. Производството за делба се
води под гр. д. № 5614/2019г. по описа на СРС, като към настоящия момент е във фаза
на висящо въззивно производство, видно от изпратеното от СГС съобщение вх. №
25004331/01.02.2023г.
В съдебна практика – Решение № 50025/28.02.2023г. по гр. д. № 1898/2022г., I ГО
на ВКС, Определение № 126/11.07.2022г. по ч. гр. д. № 1343/2022г., I ГО на ВКС,
Определение № 10/10.01.2019г. по ч. гр. д. № 4548/2018г., I ГО на ВКС, Определение
№ 142/06.07.2016г. по ч. гр. д. № 1707/2016г., II ГО на ВКС, Определение №
222/26.04.2018г. по гр. д. № 4799/2017г., II ГО на ВКС и др., се приема, че съдебното
производство за делба е уредено от закона като особено исково производство, в което
могат да бъдат повдигани и разрешавани от делбения съд спорове между съделителите
относно правоотношения, обуславящи възникването и съществуването на
съсобственост, участниците в нея и техните права. Такива са споровете за собственост,
произход, осиновяване, за приемане и отказ от наследство, за действителност на
завещания, както и за възстановяване на запазена част. Споровете относно
обуславящите съдебната делба правоотношения могат да се решават не само в
делбеното производство, а и да бъдат заявени за разглеждане по общия исков ред в
отделно производство. Искът за собственост е преюдициален спрямо иска за делба.
Няма пречка искът за собственост да се предяви и в делбеното производство, при което
ще се стигне до обективно съединяване на иска за делба с иска за собственост, като по
всеки от тях съдът дължи отделен диспозитив. Направено възражение от страната в
делбеното производство, че тя е единствен собственик или че имотът се притежава в
съсобственост само между част от съделителите, не я лишава от правен интерес,
следователно не е процесуална пречка да предяви в отделен процес по общия ред иск
за собственост на имота, предмет на делбата, ако се домогва да се сдобие със съдебно
решение като титул за собственост, макар и след срока по чл. 342 ГПК. В такава
хипотеза чл. 126, ал. 1 ГПК не намира приложение, защото по възраженията
принципно, с две изключения, не се формира сила на пресъдено нещо. Чрез
2
възражението страната се брани само срещу основателността на предявения срещу нея
иск, като максималният евентуален ефект, който би постигнала, е неговото отхвърляне,
а чрез предявен иск осъществява самостоятелна защита на правото, което претендира и
на което е основала възражението си. Едва с влизане в сила на решението за допускане
на делбата иск за собственост между съделителите би бил недопустим, защото със сила
на пресъдено нещо ще е признато, че имотът е съсобствен.
При съобразяване на гореизложената съдебна практика, съдът намира, че не
съществува процесуална пречка за предявяване на иск за собственост след иска за
делба и макар да е заведен по-късно, производството по него се явява преюдициално
спрямо делбеното производство.
По съществото на спора:
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване, че С. Т. С. е бил собственик на процесните поземлен имот и жилище,
като ищецът се явява негов законен наследник и по силата на наследствено
правоприемство е придобил 1/6 ид. ч. от тях; че въз основа на договор за покупко-
продажба, извършен в нотариална форма, е придобил 4/6 ид. ч. от процесните имоти от
Ц. С., която е притежавала собствеността върху тях; че ответниците упражняват
фактическа власт върху имотите. Ответниците следва да проведат пълно и главно
доказване на обстоятелствата, от които произтичат възраженията им, а именно че
техният наследодател – И. С., а след неговата смърт и самите те, са демонстрирали
намерението си да владеят идеалната част (1/6) на ищеца за себе си върху имотите,
както и че в рамките на периода от 21.11.2003г. до настоящия момент са упражнявали
явна, необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт върху имотите с намерение да
я своят, като са я придобили по давност – чл. 79, ал. 1 ЗС; че към датата на договора за
покупко-продажба /20.12.2021г./ е била налице фактическа или правна невъзможност
/за възникване или за разпореждане съществува непреодолима правна пречка, като
нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за
обособяването на обекта/ за прехвърляне на поземления имот, което води до неговата
нищожност поради невъзможен предмет – чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД.
С доклада по чл. 146 ГПК е отделено за безспорно в отношенията между
страните, че С. С. и Ц. С. са били собственици на процесните имоти в режим на
съпружеска имуществена общност до смъртта му, настъпила на 21.11.2003г.; че
ищецът П. Н. е законен наследник на С. С. /дъщеря/, а ответниците законни
наследници на И. С. /негов син/; че на 20.12.2021г. между Ц. С. и П. Н. е сключен
нотариален акт за покупко-продажба на 4/6 ид. ч. от процесните имоти; че ответниците
упражняват фактическа власт върху имотите към настоящия момент.
От изложеното следва, че спорните моменти между страните са два – дали ищецът
притежава по наследство от баща си 1/6 идеална част от самостоятелния обект предвид
наведеното възражение за придобИ.е на тази част по давност от ответниците и дали
прехвърлителната сделка от 20.12.2021г. има възможен предмет.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС, правото на собственост върху недвижим имот може да
се придобие с непрекъснато владение в продължение на 10г. Владението представлява
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез
други, като своя. Владението се характеризира с два основни признака: обективен –
упражняване на фактическа власт върху вещта /corpus/ и субективен – намерение да се
държи вещта като своя /animus/. За разлика от владението, държането е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя, тоест при държането
фактическата власт се упражнява за друг и държателят няма намерение да свои вещта.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 1/06.08.2012г. по тълк.
3
дело № 1/2012г., ОСГТК на ВКС, презумпцията по чл. 69 ЗС е неприложима в
отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността произтича от
наследяване, тъй като при наследяването основанието, на което първоначално е
установена фактическата власт показва съвладение – с приемане на наследството
владението, като част от имуществото на наследодателя, продължава от наследниците
по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. В тази
хипотеза наследникът е владелец на своята идеална част и държател на идеалните
части на останалите наследници. За да придобие по давност правото на собственост
върху чуждите идеални части, сънаследникът следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че
с тях по явен и недвусмислен начин да се демонстрира намерението за своене на
чуждите идеални части. Те трябва да бъдат доведени до знанието на останалите
съсобственици, за да се обезпечи възможността последните да предприемат действия за
защита на правата си, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен
случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани.
Както се посочи по-горе, процесните имоти са били в режим на СИО между С. С.
и Ц. С., като първият е починал на 21.11.2003г. и е оставил за свои законни наследници
съпругата си Ц. С., дъщеря си П. Н. и сина си И. С.. Следователно, тримата са
придобили по наследствено правоприемство от С. С. по 1/3 идеална част от
притежаваната от него ½ идеална част от имотите или П. Н. и И. С. са станали
собственици на по 1/6 идеална част от процесните имоти, а Ц. С. на 4/6 идеални части.
И. С. е починал на 21.12.2007г. и е оставил за свои наследници тримата ответници –
съпруга и двама сина.
За изясняване на обстоятелствата, свързани с владението на имотите и
демонстрирането на намерение за своене на идеалната част на ищеца от ответниците,
по делото са разпитани четирима свидетели.
В показанията си свидетелят Л. посочва, че познава всички страни в спора, като е
израснала на същата улица в кв. С., където се намират процесните имоти. Посочва, че
П. се омъжила и отишла да живее в с. М., но Ц. (майка им) и И. (сина на Ц.) останали
да живеят в кв. С.. Разказва, че след смъртта на С. (баща на П. и И. и съпруг на Ц.) през
2003г. П. почти всяка събота и неделя била в кв. С., а лятото стояла по около месец-два
при майка си. Когато през 2007г. починал И., П. продължила да поддържа добри
отношения със съпругата и децата му. Посочва, че посещенията на П. в имота
продължили до към 2017г., когато Ц. започнала да се оплаква, че непрекъснато я
тормозят ответниците. Тогава П. взела майка си Ц. да живее при нея в М., а след този
момент ответниците ограничили достъпа й до имота – А. й казал, че повече няма
работа там и вече не я допускали до имота. Свидетелят заявява, че преди 2017г. не е
имало случай, в който П. да е била възпрепятствана да влиза в имота.
Свидетелят М. също посочва, че познава всички страни в процеса, като последно
посетила процесния имот през 2017г. в кв. С.. Разказва, че към края на 2017г. Ц. се
преместила да живее при дъщеря си П. в с. М., защото я тормозили. Посочва, че
виждала П. да посещава майка си в имота в кв. С., да оставя да спи там, като през
летните месеци била почти изцяло в имота и това продължило до 2017г. Заявява, че
след 2017г. П. и Ц. искали да посещават имота, но вече били възпрепятствани, че от
началото на 2018г. вече не можели да влизат в него свободно. Посочва, че никога не е
имало конфликт между П. и брат й, който починал през 2007г., като след неговата
смърт П. посещавала свободно имота и се грижила за майка си Ц. до 2017г.
В показанията си свидетелят Д. заявява, че познава ответниците повече от 25
години, със С. са съученици и приятели и живее малко под тях в кв. С.. Посочва, че
докато дядо С. бил жив, живеел заедно със съпругата си баба Ц. на първия етаж, а на
4
втория етаж живеели И., М., С. и А.. Разказва, че след смъртта на дядо С., на първия
етаж живяла баба Ц., а А., И., С. и М. го посещавали, а след смъртта на И., А. живял
при баба си Ц. на първия етаж. Посочва, че не познава дъщерята на дядо С. (ищеца П.)
и не я е виждал. Знае от ответника С., че баба Ц. живее в с. М. от около 3 години след
смъртта на И., че някъде от около 2010г. не живее в имота в кв. С.. Заявява, че след
2010г. не е виждал Ц. в имота, а П. не е виждал никога.
Свидетелят Д. разказва, че познава ответниците и живее на 100 метра от тях. На
първия етаж в къщата живеели баба Ц. и дядо С., като последният починал 2003г. След
неговата смърт, Ц. живеела в една стая на първия етаж, а на другия етаж живеели М.,
С. и А., като И. /бащата на С. и А./ починал през 2007г. Посочва, че Ц. се изнесла от
имота в кв. С. 2-3 години след смъртта на И. и отишла да живее при дъщеря си в М.,
като от 2010г. никога не е виждал Ц. в него. Посочва, че след като баба Ц. се изнесла от
имота, заедно с А. правили ремонти на етажа през 2010г.-2011г., които продължили 1-2
седмици. Заявява, че не е виждал дъщерята на дядо С. и баба Ц. (ищцата П.), не знае
как изглежда и не му е известно нищо за нея.
При съобразяване на горните гласни доказателства, прецени и с оглед
непосредственото им възприемане от съдебния състав в проведеното открито съдебно
заседание, съдът намира, че вяра следва да се даде на показанията на първите двама
свидетели досежно момента на напускане на имота от Ц., а именно през 2017г. и че до
този момент П. не е била възпрепятствана да го посещава и е имала свободен достъп до
него. Свидетелката Х. се намира в роднинска връзка както с ищцата, така и с
ответниците С. и А., докато свидетелите Д. и Д. се намират в близки приятелски
отношения само с ответниците. Освен това, показанията на първите двама свидетели
са по-пълни и убедителни. Същите почиват на непосредствени възприятия относно
голяма част от възпроизведените факти, докато част от показанията на другите двама
свидетели имат вторичен характер – „понастоящем знам от С.“, „така съм чул от С.“.
Следва да се има предвид, че показанията на първите двама свидетели относно
момента на напускане на имота от страна на Ц. кореспондират с депозираната от А. С.
жалба на 21.02.2022г. до РП – София. В нея същият посочва, че баба му Ц. е напуснала
доброволно имота преди 6-7 години и не живее в него. Тъй като жалбата е подадена на
21.02.2022г., то следва, че самият ответник признава, че баба му е напуснала имота
през 2015-2016г., което категорично опровергава показанията на свидетелите Д. и Д. и
се доближава до показанията на свидетелите Л. и Х., че това се е случило през 2017г.
Извънсъдебното признание на неизгоден за страната факт има съществена
доказателствена стойност и ценено съгласно чл. 175 ГПК в съвкупност с другите
доказателствени източници, съдът намира, че допринася значително за установяване
датата на това събитие, която не е по-рано от 2015г. Свидетелите Л. и Х. заявяват, че
едва след като Ц. се е изнесла от имота, достъпът на П. да него бил ограничен, била е
възпрепятствана свободно да влиза в него. От това следва, че именно от този момент
ответниците са демонстрирали намерение да своят идеалната част на ищцата и са
променили своето държане във владение, като до приключване на съдебното дирене и
до настоящия момент не е изтекъл срокът на придобивната давност.
Но дори да се приеме, че този момент е от 2010г., както сочат свидетелите Д. и Д.,
то ответниците отново не могат да придобият по давност идеалната част на ищцата от
имотите. Тяхното владение е недобросъвестно, тъй като не са налице предпоставките
по чл. 70 ЗС за добросъвестно такова. С оглед на това, приложима е дългата 10-
годишна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. Следователно, при начално установено владение
през 2010г., придобивната давност би изтекла през 2020г. На 29.01.2019г. обаче е
предявен иск за делба на имотите от П. Н. и Ц. С., като производството по този иск е
висящо пред въззивната инстанция (СГС) към настоящия момент. Съгласно чл. 115, б.
„ж“ и чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, към които изрично препраща чл. 84 от ЗС, давност не тече
5
докато трае съдебния процес относно вземането и давността се прекъсва с предявяване
на иск или възражение, като в случая че искът или възражението не бъдат уважени,
давността не се смята прекъсната. В съдебната практика е трайно възприето /Решение
№ 520/01.02.2011г. по гр. д. № 955/2010г., II ГО на ВКС, Решение № 80/07.07.2014г. по
гр. д. № 6441/2013г., II ГО на ВКС, Решение № 374/15.06.2010г. по гр. д. № 4354/2008г.,
IV ГО на ВКС и др./, че при предявен иск за делба, докато трае процеса, в който се
установява налице ли е съсобственост и между кои лица, не може да тече давност в
полза на един съсобственик спрямо друг; че материалноправните последици по
прекъсване на течението на придобивната давност съгласно чл. 116, б.”б” ЗЗД и чл. 84
ЗС и спиране течението на давността докато делото е висящо /чл. 115, б.”ж” ЗЗД/ до
приключването на делбения процес с влязло в сила решение по извършване на делбата
са приложими и при предявяването на иск за делба; че прекъсването на придобивната
давност за вещно право или вещ се постига чрез предявяване на иск за собственост в
различните му форми, като същото следва да се приеме и за ония искове, например
исковете за делба, с които страната се домогва и да установи наличието на самата
съсобственост между определени лица, както това става с решението по допускането
на делбата. Ето защо, от момента на предявяване на иска за делба – 29.01.2019г.
придобивната давност е спряла да тече, а до този момент същата не е изтекла. Поради
това, възражението на ответниците е неоснователно.
Второто им възражение – за нищожност на договора за покупко-продажба от
20.12.2021г. в частта за прехвърляне от Ц. С. на П. Н. на 4/6 идеални части от
поземления имот с идентификатор № ************** поради невъзможен предмет,
съдът намира също за неоснователно. Ответниците твърдят, че сделката в тази част има
невъзможен предмет, тъй като имотът представлява обща част и не може да бъде
предмет на разпореждане.
В случая Ц. С., притежаваща 4/6 идеални части от дворното място и първия етаж
от сградата, ги е прехвърлила заедно на съсобственика си П. Н., притежаваща по 1/6
идеална част от същите. На практика, единият съсобственик излиза от съсобствеността,
а нейните дялове биват придобити изцяло от другия съсобственик. В ТР №
3/28.06.2016г. по тълк. дело № 3/2014г., ОСГК на ВКС, е разяснено, че фактическата
невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната действителност
при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед
нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката,
както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди
постигане на съгласието, а правната невъзможност на предмета означава, че за
неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна
пречка. Правната пречка може да се изразява в нормативно уредени забрани за
извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта. В настоящия
случай не е налице нито фактическа, нито правна невъзможност. Дори да се приеме, че
дворното място представлява обща част съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС, както е прието в
Решение № 485/12.01.2012г. по гр. д. № 1310/2010г., I ГО на ВКС, идеалните части от
дворното място, когато са общи части по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС и те, както и
другите общи части, се прехвърлят заедно с обекта, към който се припадат, по силата
на разпореждането на закона. Затова следва да се приеме, че е извършено валидно
разпореждане с идеална част от съсобствен имот, станало в полза на съсобственик, и
договорът има възможен предмет.
По изложените съображения, предявените искове се явяват основателни. По
делото е установено, че ищецът е придобил 1/6 идеална част от поземления имот и
първия етаж по наследство от баща си и 4/6 идеални части въз основа на договора за
покупко-продажба от 20.12.2021г. или общо притежава 5/6 идеални части от имотите.
Не е спорно, че тези идеални части към настоящия момент се владеят от ответниците.
6
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 2А от ТР № 4/14.03.2016г. по тълк.
дело № 4/2014г., ОСГК на ВКС, съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 от ЗС,
следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на
правото на собственост към патримониума на ищеца. Тоест, следва да бъде признато
правото на собственост на ищеца и ответникът да бъде осъден да предаде владението.
В ТР № 3/05.01.2022г. по тълк. дело № 3/2020г., ОСГК на ВКС, пък е разяснено, че при
иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част
от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението
върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа власт
върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца.
Настоящата хипотеза е именно такава, поради което ответниците следва да бъдат
осъдени да предадат на ищеца владението на притежаваните от него 5/6 идеални части
от процесните имоти.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има ищецът
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Същият е доказал направата на такива в размер от
316,22лв. за държавна такса и 1500лв. за адв. възнаграждение или общо 1816,22лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от П. С. Н., ЕГН: **********,
с адрес: с. М., /адрес/, срещу М. А. С., ЕГН: **********, С. И. С., ЕГН: **********, и
А. И. С., ЕГН: **********, и тримата с адрес: /населено място/, искове с правно
основание чл. 108 ЗС, че ищецът е собственик на 5/6 идеални части от поземлен имот
с идентификатор № ************** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-19/29.03.2010г. на ИД на АГКК, с адрес:
/населено място/, целият с площ от 1050 кв. м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, с
номер по предходен план: 59, кв. 19, парцел III, при съседни поземлени имоти с
идентификатори № ***********, № **********, № ***********, № ************, №
************, ведно с 5/6 идеални части от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № **************.1.1 с адрес: /населено място/, вх. А, ет. 1, който се
намира на ет. № 1 в сграда с идентификатор № **************.1, разположена в
поземления имот, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с
брой нива на обекта: 1, с площ от 75 кв. м., при съседи: на същия етаж – няма, под
обекта – няма, над обекта – самостоятелен обект с идентификатор №
**************.1.2, от които 1/6 идеална част придобита въз основа на наследствено
правоприемство от С. Т. С., починал на 21.11.2003г., и 4/6 идеални части придобити
чрез договор за покупко-продажба от 20.12.2021г., обективиран в нот. акт № 16, том V,
дело № 713/2021г. на нотариус В. Г., като ОСЪЖДА ответниците да предадат
владението на 5/6 идеални части от гореописаните имоти на ищеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. А. С., ЕГН: **********, С. И. С.,
ЕГН: **********, и А. И. С., ЕГН: **********, и тримата с адрес: /населено място/, да
заплатят на П. С. Н., ЕГН: **********, с адрес: с. М., /адрес/, сумата от 1816,22лв. –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8