Р Е Ш Е
Н И Е
№_____
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр. Луковит, 18 ноември 2020 г.
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на тринадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
При
секретаря М.Д.,
като
разгледа докладваното от съдия Цариградска
гр. д.
№ 113 по описа за 2020 г. на
съда
и за да
се произнесе, съобрази следното:
Делото е
образувано по повод на искова молба от „ЮБЦ“
ООД срещу В.С.В. от гр. Л., подадена
по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, след като по ч.гр.д.№791/2020 г. по описа на РС Луковит е отказано издаване на
заповед за изпълнение в полза на ищеца.
Ищецът
основава иска си на Договор за мобилни
услуги от 29.11.2017 г. за ползване на мобилен № **********, сключен между
ответника и мобилния оператор „Т. Б.я“ ЕАД, незаплатените задължения по който
възлизали в общ размер на 390.33 лева.
Вземанията на
„Т. Б.“ ЕАД били прехвърлени последователно – с Договор за цесия от 12.07.2019
г. в полза на „И. ф.“ ООД, а последният
– на ищеца с Договор за цесия от 29.11.2019 г., за което ответникът бил
уведомен.
Иска се
осъждането му да заплати общо незаплатената по договора сума за ползвани услуги
в размер на 154,75 лева, както и неустойка в размер на 235,54 лева, начислена
за предсрочно прекратяване на договора, формирана като сума от три месечни
абонаментни такси от по 20,82 лева, общо
62.46 лева и 173.08 лева – разликата от стандартната и преференциална
цена на предоставеното устройство Lenovo
Moto
Към исковата
молба са представени писмени доказателства.
Исковата
молба и доказателствата са връчени на ответника, чрез баща му С. В. К. на
20.05.2020 г. и в предоставения 1-месечен срок не е представил отговор на исковата
молба.
В първото
открито съдебно заседание страните редовно призовани, не се явяват. Ответникът
не е направил искане за разглеждане на делото без негово лично участие, нито е
изразил становище по иска.
С
определение в откритото съдебно заседание на основание чл. 239, ал. 2 ГПК съдът
обяви, че ще се произнесе с неприсъствено решение по делото, след като
се убеди, че са налице предпоставките за това, както и че изрично ответникът е
бил предупреден за тази процесуална възможност при негово бездействие със
съобщението, както и с призовката за заседанието.
С доклада
на делото съдът определели предмета на делото – осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 и чл. 92, вр. чл. 99 ЗЗД.
Ищецът
представя писмени доказателства, съобразно разпределената му от съда
доказателствена тежест – Договор с мобилния оператор за услуги, Общи условия и
Договори за цесия.
Въз основа
на представените писмени доказателства съдът прие, че предявеният иск е
вероятно основателен и следва да бъде уважен.
Съдът
служебно провери дали клаузата за неустойка е в рамките на императивните
изисквания, бранещи потребителя, и достигна до извод, че при уговаряне на
клаузата не е нарушено равновесието в правата на страните.
По разноските:
Ищецът е направил разноски, които
доказва, в размер на 50.00 лева,
представляващи държавните такси в заповедното производство и в исковото
производство, които следва да се поставят в тежест на ответника.
Претенцията за разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение, е неоснователна и следва да се отхвърли
по следните съображения.
На първо място в заповедното
производство ищецът, тогава с качество заявител, е подал нередовно заявление и
не е отстранил пропуските му след указания на съда, което е довело до отказ да
се издаде заповед за изпълнение, т.е. постановен е неблагоприятен за заявителя
изход и съответно той няма право да претендира адвокатско възнаграждение.
Единствената привилегия, която ползва, е възможността да довнесе държавна такса
за исковия процес.
Ищецът има право да получи
разноските, за които обаче доказва реално
плащане. В т. 1 на ТР№6/2013 г. ОСГТК на ВКС е прието, че когато е доказано
извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата
на чл.
78 ГПК. Дадени са допълнителни указания, че в случаите, в които законът
предвижда задължително плащане на сумата по банков път, то това плащането
следва да бъде установено със съответните банкови документи. В случаите на
плащане в брой, този факт следва да е отразен в договора за правна помощ.
От указанията на ВКС могат да се
направят следните изводи: 1. Съдът присъжда разноски само при доказано извършване на такива; 2. Държи
се сметка за особени законови изисквания
като ограничения за плащане в брой, но и други; и 3. Договорът за правна защита
и съдействие може да има част, която да бъде с характер на „разписка“.
Представен е Договор за правна
защита и съдействие между „ЮБЦ“ ЕООД и Адвокатско дружество „Г. и П.“,
представлявано от адв. Г., в който е посочено договорено възнаграждение за
правна защита и съдействие в размер на 360.00 лева платимо в брой, и
отразяване, че същата сума е внесена.
Този договор не е съобразен с норми
от публичен порядък, за които съдът следи служебно.
Приложеният договор за правна защита
и съдействие е между дружества. Това означава, че документалната обоснованост
на всяка една сделка, сключвана от тези субекти, следва да е съобразена с
особените завишени изисквания на ЗДДС и ЗСч. Това са допълнителни условия от
публичен ред, подобни на ограниченията на плащания в брой, споменати в т. 1 на
ТР.
Съгласно чл. 113, ал. 1 ЗДДС всяко
данъчно задължено лице - доставчик е длъжно да издаде фактура за извършена от
него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди
това. Адвокатското дружество, регистрирано по ЗДДС на 22.07.2015 г., е било
длъжно да издаден фактура най-малко в два екземпляра с нормативно предвидено съдържание.
По делото не е представена фактура
за извършеното плащане.
За пълнота следва да се посочи, че и
извън случаите на регистрирани по ЗДДС лица, адвокатът (не адвокатското
дружество), е длъжен да издава документ, отговарящ на изискванията на чл. 7, ал.
1 ЗСч за получените от него доходи (на основание чл.9, ал.2 ЗДДФЛ). Един от
документите, съдържащи тези реквизити, е разписката в договора за правна защита
от адвокатски кочан, защото той съдържа необходимите реквизити на първичен
счетоводен документ. Съставя се в 3 еднообразни екземпляра, поставени в
прономеровани кочани, с индигирани копия със серия и пореден номер, от които
оригинала се връчва на клиента, второто копие се прилага по делото, а третото
остава в кочана и се пази пет години. Сключването на договор не в утвърдения
образец не влияе върху неговата валидност, а върху убеждаващо въздействие върху
съда, че уговорената сума реално е платена. Разколебаваното на този извод се
подсилва от споменатото по-горе обстоятелство, че договорът не е заверен, както
и че датата му предхожда крайния срок на задължението, чието изпълнение се
търси.
В този смисъл Решение на ВКС по
н.д.783/2016 г., докладчик С.М..
Водим от горното и на основание
чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 92,
вр. чл. 99 ЗЗД ответника В.С.В. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на ищеца „ЮБЦ“ ООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.
С., бул. „Б.№**, вх.*, ет.*“ №**, действащо чрез адвокат В. Г., сумата 390.33
(триста и деветдесет лева и 33 ст.), включваща
154,75 лева - стойността на незаплатени мобилни услуги към „Т. Б.“ по Договор
за мобилни услуги от 23.08.2017 г. за периода 15/12/2017 – 14/04/2018 за
мобилен номер №**********, както 235,54 лева - неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 27.02.2020 г, до
окончателното изплащане, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 50.00 лева (петдесет лева), представляваща разноски
по делото за държавна такса в заповедното и исковото производство, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разноски за
адвокатско възнаграждение, поради липса на доказателства за реално плащане.
РЕШЕНИЕТО на
основание чл. 239, ал. 4 ГПК е ОКОНЧАТЕЛНО.
ПРЕПИС да се
връчи на страните, с указание към ответника, че на основание чл. 240, ал. 1 ГПК
в 1-месечен срок от връчването може да поиска от Окръжен съд Ловеч отмяна на
неприсъственото решение, ако е бил лишен
от възможност да участва в делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ……………………………