Р Е
Ш Е Н
И Е № 294
гр. Сливен, 04.03.2020 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви граждански състав в публично
съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря А
В, като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 3792/2019 г. на СлРС, за да
се произнесе, съобрази следното:
Предявен е с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с
чл. 187 от ЗМВР, във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗИНС, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В
молба се твърди, че ищецът е държавен служител на длъжност „надзирател" от
надзорно-охранителния състав на ответната ГД „ИН" при Министерство на
правосъдието с местоизпълнение на служебните задължения Затвора - гр.С.
Твърди
се, че в посочения исков период, същия е изпълнявал служебните си задължения в
дежурства по предварително утвърден месечен график на смени от 12, 24 и 8 часа,
при сумирано изчисляване на работното време в часове за отчетен период, който е
бил тримесечен.
Сочи,
че статута, правата и задълженията на държавните служители от ГДИН при МП са
регламентирани в специалния Закон за изтърпяването на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/ и в Правилника за прилагането му - ППЗИНЗС. При празноти в
специалната правна уредба - ЗИНЗС /чл.19, ал.2 от същата/, препраща към ЗМВР,
предвид сходните обществени отношения регулирани със специалните нормативни
актове в двете ведомства - МП и МВР. Твърди, че предвид обстоятелството, че
ищеца е държавен служител и като такава служебното му правоотношение по
определение се състои както от административно-властнически елементи, така и от
трудовоправни такива, на общо основание за неуредените случаи в специалните
правни норми в ЗИНЗС и ЗМВР, следва да намерят приложение - ЗДСл и КТ като общи
основополагащи източници на трудовото право в страната, намиращи приложение за
всички държавни служители във всички държавни ведомства, съответно за всички
работници и служители в страната.
Твърди
също, че работното време за отчетен период, като служител, работещ при сумирано
изчисляване на работното време, включва - продължителността на положените от
нея дежурства по предварително утвърден месечен график, както и часовете труд,
положени от нея извън даваните дежурства - под формата на претърсвания, обиски,
служебни занятия, външни постове, стрелби. Твърди, че след влизането в сила на
ЗМВР /нов/ от 01.07.2014 г. и измененията на ППЗИНЗС от 07.03.2014 г. и въпреки
изричната императивна разпоредба на чл.16е, т.3 от ППЗИНЗС, в сила от
07.03.2014 г., ответната ГДИН отказва да и зачете реалната продължителност на
всяка нейна смяна, която е различна от нормативно установената /8,12 и 24
часа/, като на практика не отчита като работно време — съпътстващите нарядите
дейности — провежданите инструктажи преди приемането на поста по дежурство,
развода до самия пост, отвода от същата и сдаването на смяната на следващия
дежурен надзирател.
Ищецът
сочи, че по Заповед на Началника на Затвора - С. в исковия период, същия е следвало
да се явява на работа в 07.30 часа при 24-часовите смени, които са приключвали
в 08.30 часа на следващия ден; съответно да се явява в 07.45 часа при
12-часовите дневни смени, които са приключвали в 20.30 минути, а при 8-часовите
такива - от 08.30 часа до 17.00 часа. Същият твърди още, че 45-те минути при
12/24-часовите и 30-те минути /при 8 часовите смени/ извън нормативно
определената продължителност на нарядите /определени като продължителност в
самия чл.187, ал.З от ЗМВР на 8,12 и 24-часови такива/, и през които ищеца е
бил инструктиран, развеждан, отвеждан от наряд, приемал и сдавал дежурството
си, безспорно представляват за нея част от работното и време, с всичките му
присъщи характеристики, но въпреки това не се признават от работодателя му и не
се отчитат, съответно заплащат, въпреки нормативното изискване на чл.16е, т.З
от ППЗИНЗС, съгласно което същите са част от отработеното време.
Сочи,
че по този начин, поради нереално отчитане на фактическата продължителност на
всяка смяна, в случаите когато ищеца е надвишавал нормата си работно време за
отчетен период, същия е полагал извънреден труд, който не и е бил отчитан в
пълен размер, нито заплащан в цялост като такъв с 50% увеличение на база на
основното и трудово възнаграждение.
Ищецът
твърди, че всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд през
исковия период е ставало изискуемо след 25-число на месеца, следващ отчетния
период, т.е. е могло да бъде съдебно претендирано чрез завеждане на иск
най-рано на 26-то число, тъй като съгласно Вътрешните правила за организацията
на работната заплата в ГДИН месечните трудови възнаграждение се изплащат до
25-число на месена, т.е. задължението е изпълнимо до 25-то число, и длъжникът е
в забава след изтичане на падежа, а съгласно Заповедите на МП за организация и
разпределение на работното време /т.29.2 от Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015г. на
МП, допълнителното възнаграждение за извънреден труд е платимо със заплатата за
месеца, следващ отчетния период на полагане на труда.
Предвид
изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди
ответника да му заплати сумата от 1000 лв., представляваща сбор от
допълнителните възнаграждения за общо 200 часа извънреден труд, вследствие
неотчетени инструктажи, разводи, отводи, приемане и сдаване на дежурства от
ищеца в периода 01.06.2018 г. до 31.12.2018 г., ведно със сумата от 100 лв.,
представляваща сбор от мораторните лихви върху всяко вземане па главницата от
възникването му от 26-то число на месеца, следващ всеки отчетен период в
исковия такъв до 01.07.2019 г., както и законната лихва върху главницата от
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендират
за присъждане на направените по делото разноски.
При
условията на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който
счита иска за допустим, но неоснователен.
Оспорва
изцяло по основание и размер иска срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, с който се претендира присъждане на сума в размер 1000 лв.,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.06.2018 г. до 31.12.2018 г., ведно с мораторната лихва за забава на
вземанията от възникването им в размер на 100 лв., както и законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените
по делото разноски.
Сочи,
че служителите в ГДИН и в териториалните й служби са държавни служители по
смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС. Техните правоотношения се уреждат от този
закон и правилника за прилагането му. Едва ако липсват разпоредби уреждащи
държавната служба в ГДИН субсидиарно приложение намират разпоредбите относно
държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи, съгласно чл.
19, ал. 2 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 16е, ал. 3 и 4 от ППЗИНЗС /в сила от
07.03.2014 г./ при 12-часов график на наряд се отчитат и заплащат 12 часа
отработено време, съответно при 24 часов наряд се отчитат и заплащат 24 часа. С
измененията от м. март
Освен
това на всеки служител се полагат почивки за хранене: 3х30 минути по време на
24 часов наряд, 1x45 минути при 12-часов наряд и 1x30 минути при 8-часово
работно време, които съгласно чл. 1 бе ал. 2 от ППЗИНЗС не се отчитат за
работно време и време за отдих, което се отчита за работно време. Надзирателите
почиват на ротационен принцип. Регламентираните почивки за хранене по време на
работа се провеждат извън работното място - поста на ищеца, т. е. поста
/работното място на ищеца/ не се оставя без надзор, а на негово място има друг
надзирател. Затвора - Сливен разполага със служебен стол с работно време от
07.00 ч. до 19.45 ч. през цялата седмица и служебен бюфет /кафе/, които се
ползват от всички служители /вкл. и администрацията/ за почивката за хранене,
която е не по-малко от 30 минути. За служителите по време на наряд е предвидено
време за отдих, като служителите за тази цел ползват специално обзаведени
помещения с легла, спални принадлежности, маса, столове, климатик и санитарни
възли /баня и тоалетна/.
Ответната
страна сочи, че считано от 27.06.2014 г. съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 7
от ЗМВР се заплаща извънреден труд до 70 часа на тримесечие - за служители
работещи на смени. Над тези часове, положеният извънреден труд не се
компенсира, тъй като е отменена нормата на чл. 211, ал. 5 т. 2 от ЗМВР, за
компенсиране с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа.
В с.з. ищецът чрез
процесуалния си представител поддържа предявените искове. Прави изменение на иска чрез намаляване от
1000 лв. на 345.60 лв. за незаплатени 42 часа извънреден труд, и за мораторна
лихва от 100 лв. на 30.22 лв.
В с.з. ответната Дирекция, се представлява от пълномощник, който моли съда
да отхвърли предявените искове, като неоснователни. Прави възражение срещу
размера на претендираното адвокатско възнаграждение, като счита, че е завишено,
предвид което моли да бъде намалено до минимален размер.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Ищецът е държавен служител от
надзорно-охранителния състав на ответната ГД „ИН” при МП, на длъжност „надзирател” в Затвора – гр. Сливен.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която е видно, че ищеца е
положил извънреден труд в размер на 71.11 часа, от които са му изплатени 23
часа. Некомпенсираните часове за процесния период са в размер на 42 часа ,
съответно полагащото му се парично обезщетение за положен извънреден труд е на
стойност 345.60 лв. Дължимата лихва за забава е в размер на 30,22 лв.
На основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал
изменение на размера на предявените искове чрез намаляването им, съответно за
извънреден труд до размера на сумата 345.60 лв. и за мораторна лихва до размера
на сумата 30,22 лв.
Приети са като доказателство по делото следните заповеди: Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015 г. на МП, с която се определят реда за
разпределяне на работното време в ГД ИН и териториалните й служби, отчитането
му и компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно
време; Заповед № ЧР-05-78/09.04.2015 г. на МП за определяне на реда реда за
разпределяне на работното време в ГД ИН и териториалните й служби, отчитането
му и компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно
време; Заповед № 246 от 30.06.2016 г. на Началника на Затвора Сливен за
организация и разпределение на работното време в Затвора Сливен; Заповед № 56 от
27.02.1015 г. на Началника на Затвора Сливен за организация и разпределяне на
работното време в Затвора Сливен и Справка за служебно правоотношение на ищеца
и ползвани отпуски.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната
съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе
изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно
значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Установи се в производството, че ищеца е държавен служител на длъжност
„Надзирател” от надзорно – охранителния състав на ответната ГД „ИН” при МП, с
местоизпълнение на служебните задължения Затвора гр. Сливен.
В открито съдебно заседание проведено на 04.02.2020 г., съдът на осн. чл.
214 от ГПК е допуснал изменение на исковете чрез намаляване от 1000 лв. на 345.60 лв. за
незаплатени 42 часа извънреден труд, и за мораторна лихва от 100 лв. на 30.22
лв.
За отношенията
между страните се прилагат разпоредбите на ЗИНЗС, ЗМВР /обн., ДВ, бр. 53 от
27.06.2014 г./ и съответните подзаконови нормативни актове, в т.ч. ППЗИНЗС. В
чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР /обн., ДВ,
бр. 53 от 27.06.2014 г./ е предвидено към основното месечно възнаграждение на
държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Предвидено е, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24- часови смени сумарно за
тримесечен период.
Съгласно
разпоредбата на чл. 187, ал.5, т.2 работата извън редовното работно време до
280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
като съгласно чл. 187, ал.6 от ЗМВР извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50
на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Установи се, че
ищеца за процесния период е работила на
8, 12 и 24- часови дежурства. Относно работното време на ищеца през процесния
период са приложими разпоредбите на чл. 16е от ППЗИНЗС .
От събраните по
делото гласни доказателства се установи, че
ищеца е давала 8, 12 и 24 часови дежурства. На практика
продължителността на дежурството била
24.45 часа като постовата служба била 24 часа, а останалите
времето за отвод и развод – инструктаж и сдаване на дежурството.
Сдаването продължавало 15 – 20 минути в зависимост от поста. 12 часовите
дежурства били дневни и нощни, като реално били 12.45 часа като се правели
абсолютно същите неща като 24 часовите дежурства. 8 часовото дежурство
продължавало 8.30 часа. Разликата била там, че инструктажа и отвода липсвали,
пак имало инструктаж, но в рамките на 2-3 мин.
Реално тези 30 минути идвали от
почивката за храна. По заповед на главния надзирател се прекъсвали и почивките за отдих и хранене. Не можело да се
напускат пределите на Затвора.
Безспорно се
касае за непрекъсваем процес на работа по време на дежурствата, при които ищеца
е длъжна да присъства физически на мястото и в часа, определен от началника.
Характерът на
изпълняваната от ищеца работа не му позволява, когато ползва почивка за хранене
да напуска района на поделението или да съблича униформата си. Той е на
разположение и във всеки един момент и при възникнала ситуация е длъжна да
откликне веднага. В случая ищеца е бил
длъжен да се явява по-рано от
часа, в който започва дежурството му и от този момент не може да напуска
мястото си на работа и е на разположение.
Съгласно
Директива № 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 04.11.2003 г.,
работно време е всеки период, през който работникът или служителят работи или е
на разположение на работодателя, за да изпълнява своите задължения.
Следва да се
отбележи, че съгласно практиката и новата нормативна уредба чл. 16е от ППЗИНЗС
времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство
се включва в отработеното време.
От заключението
на допуснатата и изготвена съдебно-икономическа експертиза се установи, че на ищеца
не са изплатени суми за 42 часа извънреден труд, калкулирал се от всяка смяна,
през която е бил на разположение за
развод и отвод.
Спорният по делото въпрос е дължи ли се превръщане на
часовете положен нощен труд в дневни, респ. заплащане на извънреден труд за
така преобразуваните часове труд.
За процесния исков период действа Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. В чл.3, ал.3 от тази наредба е предвидена възможност при
работа на смени, полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
/същото и в чл.187, ал.3 ЗМВР/. В този подзаконов нормативен акт липсва изрична
разпоредба, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за
разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г.,
която в нормата на чл.31, ал.2 регламентирала, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143.
Понастоящем липсата на такава изрична норма не следва да
се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
законодателната уредба, която следва да бъде преодоляна и субсидиарно да се
приложи Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от
26.01.2007г.). В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време, нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
по дневно отчитане на работното време за съответното работно място.
В настоящия правен казус безспорно се установи, че
ответника не е превръщал положените от ищеца часове нощен труд в дневни, с
оглед адекватното им заплащане.Установи се също така от съдебната експертиза,
че след превръщането на тези часове, ищецът е работил часове над нормативно
определената за съответния месец норма, които се явяват извънреден труд,
подлежащ на компенсиране.
Съдът приема, че времето, през което ищецът е била
на разположение на работодателя, съставлява част от работното му време.
Доколкото то надхвърля отчитаното сумарно работно време, това време съставлява
извънреден труд и за него работодателят дължи заплащане на съответно
възнаграждение, поради което предявеният иск следва да се уважи в размер, до
който е допуснато изменение на предявеният иск - 345.60 лв. за периода от 01.06.2018
г. до 31.12.2018 г., за 42 часа.
С оглед
основателността на главния иск, основателна е и акцесорната претенция за
заплащане на мораторна лихва върху възнаграждението за положен извънреден труд.
За изпадането на ответника в забава не е необходима покана, доколкото
заплащането на извънредния труд е част от задължението за заплащане на трудово
възнаграждение, за което е установен срок /месечно или при тримесечно сумарно
отчитане на работното време/. Ето защо ответникът е изпаднал в забава след
изтичане на срока, в който е следвало да се заплати съответното възнаграждение.
Поради което съдът приема, че за претендирания период ответникът е бил в
забава. С оглед разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД върху главницата от 345.60 лв. следва
да се присъди и лихва за забава, считано от изискуемостта на всяко вземане до
подаване на исковата молба. Размерът на мораторната лихва, съгласно кредитираното на съдебно-икономическото заключение
е в размер на 30.22 лв.
С оглед изхода на спора,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната дирекция следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените от него разноски по делото. Възражението
на ответната дирекция за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца,
съдът намира за основателно. В случая интересът, за
който ищецът търси защита с исковата молба, е един, в общ размер от 375.82 лв.,
тъй като претендираните вземания са за парични суми, представляващи задължение
за заплащане на положен извънреден труд и обезщетение за забавеното плащане.
Производството по делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради
което разноски за него следва да се присъдят в минималния размер по Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 върху общия размер
на материалния интерес, а именно 300 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответната дирекция следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на СлРС дължимата държавна такса върху уважените
искове, която съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, е в размер на по 50 лева за всеки от предявените искове
или общо 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА” при МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО ГР. СОФИЯ , със
седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 ДА
ЗАПЛАТИ на С. Т.Ч.
с ЕГН ... от гр. С., ул. „А. С.” № ., вх. ., ап. ., чрез
адв. Н. П.
от АК – С., както следва: сумата 345.60 лева /триста четиридесет и пет лева
и шестдесет стотинки/, представляваща възнаграждение за извънреден труд в размер на 42 часа,
положен за периода от 01.06.2018
г. до 31.12.2018 г., мораторна лихва
в размер на 30.22 лева /тридесет
лева и дванадесет и две стотинки/, начислена за периода от 01.06.2018 г.
до 01.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска – 05.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА” при МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО ГР. СОФИЯ, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул.
„Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на С. Т. Ч. с ЕГН ... от гр. С., ул. „А. С.”
№ ., вх. ., ап. ., чрез адв. Н. П.
от АК – С., сумата от 300 /триста/ лв., представляваща направените в производството
разноски.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” при МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО ГР.
СОФИЯ, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС д.т. в размер на 100 /сто/ лв. и
възнаграждение за вещо лице в размер на 300
/триста/ лв.
Решението
подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: