№ 172
гр. Варна, 04.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско
дело № 20243100502230 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:50 часа се явиха:
Въззивникът И. К. М., редовно и своевременно призован, не се явява,
не се представлява от процесуален представител.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 2890/31.01.2025 г. от
въззивника И. М. чрез пълномощника си адв. А. А., в която излага, че е в
невъзможност да се яви в днешно съдебно заседание. Поддържа въззивната
жалба, няма доказателствени искания и изразява становище по същество на
спора. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие, както
и списък по чл. 80 от ГПК за безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА.
Въззиваемата страна М. Д., редовно и своевременно призована, не се
явява, представлява се от адв. М. К., редовно упълномощена и приета от съда
от преди.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
1
Подадена е въззивна жалба вх. № 61276/29.07.2024г. от И. К. М. срещу
Решение № 2227/13.06.2024г., постановено по гр.дело № 20223110114406 по
описа за 2022 година на Районен съд – Варна, с което съдът:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. Д., австрийска
гражданка, с адрес: *** и И. К. М., ЕГН **********, с адрес: ***, че
запазеното пожизнено право на ползване на ответника върху Апартамент №
50, представляващ СОС с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, находящ
се в г***, с площ от 62, 17 кв.м., ведно с избено помещение и 1.7406 ид.ч. от
общите части, обективирано в Нотариален акт № 28, том II, рег. № 4103, дело
228/2007 г., е погасено по давност, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК вр. чл.
59, ал.3 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. К. М., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу М. Д., австрийска гражданка, с адрес: ***, насрещен иск с правно
основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на ищцата да му заплати сумата от
10500,00 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползването на
Апартамент № 50, с адрес: *** за периода от 12.09.2017 г. до 12.09.2022 г.
Във въззивната жалба е изложено становище за неправилност на
обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост и
нарушение на материалния закон. Сочи се, че съдът е направил неправилна
преценка на доказателствата, като неправилно е кредитирал свидетелските
показания на свидетелите на ищцата и е игнорирал тези на свидетелите на
ответника, както и е кредитирал писмени доказателства, които не са годни да
докажат твърдените от страната факти – домова книга и справка за потребена
ел.енергия. От неправилната преценка на доказателствата са направени
грешни правни изводи, че ответникът не е ползвал процесното жилище за
периода 2007-2022г. Сочи, че ползването на имота не включва само живеенето
в него, а и съхранението на вещи в апартамента и мазата, което по делото се
явява доказано. Цитира практика на ВКС относно съдържанието на понятието
ползване. Твърди, че е неправилен и извода на съда относно притежанието на
ключ от апартамента, като ответникът нямал ключ само за период от няколко
месеца от 2015г. По насрещния иск твърди, че ВРС неправилно е приел, че
погасяването на правото на ползване е настъпило през 2012г., като сочи, че
това става едва с влизане в сила на решението по иска с правно основание чл.
59 ал. 3 от ГПК. Оттук неправилен е извода на съда за неоснователност на
насрещната претенция.
2
Въззивникът моли съда да бъде отменено решението и да бъде
постановено друго, с което да бъде отхвърлена главната претенция и уважена
насрещната такава.
В срок за отговор по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна е
депозирал отговор чрез процесуалния си представител, в който се сочи, че
жалбата е неоснователна, а решението на съда правилно и законосъобразно.
Сочи, че първоинстанционният съд пространно и подробно е извършил
обсъждане на свидетелските показания, а анализът на същите в жалбата е
манипулативен и показанията са извадени от контекста им. Прави собствен
анализ на показанията на свидетелите. Освен това сочи, че нито един от
писмените документи, обсъждани в жалбата, не е надлежно оспорен от
ответника в хода на делото пред първата инстанция. От съда са отчетени и
извънсъдебните признания на ответника, че не е обитавал процесното
жилище, считано от 2007г. до 2022г., които безспорно доказват
основателността на иска. Посочва, че ново въведено с жалбата се явява
твърдението на въззивника, че през 2015г. М. е предала на М. ключ от имота.
Твърдението в жалбата, че са съхранявани вещи в имота е извън предмета на
спора, наведено е бланкетно, не са ангажирани никакви доказателства за това.
По насрещната искова претенция заявява, че поддържа становището си
за недопустимост поради липса на абсолютна процесуална предпоставка
пасивна легитимация на ответника. На второ място същата е неоснователна и
поради следното: 1. Към момента на заявяване на претенцията, правото на
ползване е погасено по давност, която я прави без предмет; 2. М. Д. в нито
един момент не е ползвала имота за себе си - в периодите на пребиваване в
имота тя е била при майка си - ползвател с надлежно учредено право на
ползване; 3. Не се доказа, няма и твърдения, че през исковият период именно
М. като ответник е възпрепятствала Ив.М. да ползва имота; 4. До 12.09.2022г.,
пак съобразно личните изявления и обяснения на М. той желание да ползва
имота не е имал.
Моли за потвърждаване на решението.
АДВ. К.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивната жалба, поддържам отговора. Нямам доказателствени искания.
Представям списък с разноски.
3
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. К.: Моля да постановите решение, с което да отхвърлите
въззивната жалба като неоснователна. Прави се опит за навеждане на нови
доказателствени искания, както и за оспорване на вече приетите по делото
доказателства. Следва да се има предвид, че по делото са налични поне две
извънсъдебни признания от страна на въззивника за това, че след 2007 г. той
не е ползвал, не е съхранявал лични вещи в процесния имот. През 2015 г. той
сам отправя нотариална покана до съползвателката Х. Д. да му бъде даден
достъп до имота, т.е. от 2007 г. към 2012 г. е изтекъл 5-годишният давностен
срок за погасяване правото на ползване. Пред органите на полицията след
като нахлува в имота на 12.09.2022 г. самият М. признава, че в имота не е бил,
не е имал достъп и самият той не е имал претенции. Тези негови извънсъдебни
признания, ведно с всички писмени доказателства, включително изходящи от
трети за процеса лица, категорично потвърждават нашата теза и водят до
извод за отхвърляне на въззивната жалба. Моля за решение в този смисъл.
Моля да ни присъдите сторените разноски.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
09:54 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4