Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2023 г.,
гр.Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Дванадесети състав, в публично
заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ : ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при секретаря Румела Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева адм.дело № 2378 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
жалба от С.Н.Д.,***,
чрез пълномощника адв. Г., против Заповед №442з-1053/05.10.2022 г. на Началника
на IV Районно
управление при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна /IV РУ при ОД на МВР –
Варна/, с която на младши инспектор С.Н.Д. – старши полицай в група „Охрана на
обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към IV РУ при ОД на МВР – Варна е наложено дисциплинарно
наказание „Порицание“ за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта. Със
заповедта се предупреждава служителят, че при извършване на друго дисциплинарно
нарушение по чл. 200, ал. 1 от Закона за МВР в срока на наложеното наказание ще
му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
В жалбата се релевират
доводи за незаконосъобразност и неправилност на издадената заповед, с оглед на
което се отправя искане за нейната отмяна. Оспорва се възприетата от
дисциплинарно наказващия орган фактическа обстановка. Счита, че е неясна волята
на издателя на оспорения акт дали следва, или не следва да се ангажира
дисциплинарната отговорност на наказаното лице. Твърди, че неправилно не е
взето предвид възражението му, подадено в дисциплинарното производство.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител поддържа жалбата, като
по съществото на спора моли процесната заповед да бъде отменена като издадена
при съществени нарушения на административно производствените правила, на
материалния закон и при несъобразяване с целта на закона. Претендира присъждане
на направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответната страна –
Началник на IV Районно управление при ОД на МВР – Варна, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли съда да я отхвърли и
постанови решение, с което да потвърди процесната заповед като правилна и
законосъобразна с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е срещу подлежащ на
съдебен контрол индивидуален административен акт, съгласно установената с
чл.211 ЗМВР правна възможност за обжалване по реда на АПК на заповедите за
налагане на дисциплинарни наказания на служителите в системата на МВР.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 07.10.2022 г., видно от саморъчно
отразяване в акта. Жалбата
срещу административния акт е депозирана на 14.10.2022 г., т.е. оспорването е в
законоустановения срок. В този смисъл жалбата е подадена пред надлежен съд, от
легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице правен интерес от обжалването, поради което е
процесуално допустима за разглеждане.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №
442з-1053/05.10.2022 г. на Началника на IV РУ при ОД на МВР – Варна
на жалбоподателя младши инспектор С.Н.Д. – старши полицай в група „Охрана на
обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Варна е
наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година, считано от
датата на връчване на заповедта на основание чл. 194, ал. 1, чл. 194, ал. 2, т.
1, предл. първо, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 15, чл. 197, ал. 3,
т. 2, чл. 204, т. 4 и чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР. Наказанието
е наложено за това, че на 15.06.2022 г. младши инспектор С.Д. е напуснал
границите на разпоредения му за обслужване участък без съгласуване и
разпореждане на длъжностните лица, отговарящи за изпълнението на
патрулно-постовата дейност /ППД/. В допълнение, дисциплинарната отговорност на
жалбоподателя е кумулативно ангажирана за това, че на 15.06.2022 г. е
констатирано, че последният не носел шапката върху главата си, а под десния си
пагон на полицейското яке. Аргументите на полицейския служител да напусне
границите на отредените му за обслужване участъци били свързани с
необходимостта от това да зареди мобилния си телефон. Наказаният младши
инспектор счита, че нуждата от зареждане на мобилното му устройство е била
неизбежна, за да може да поддържа връзка с колегите си и да отговаря на сигнали
при липса на връчено служебно техническо средство. Счита в допълнение, че не
бил длъжен да докладва на компетентния орган за решението си да напусне
границите на ППД.
Досежно второто вменено
на жалбоподателя нарушение, последният счита, че не е необичайно шапката да
бъде носена под пагона, като посочва, че има служби в МВР и при военните, които
я носят по такъв начин.
Дисциплинарно
наказващият орган установил, че съгласно чл. 60, т.1 от Инструкция №
8121з-929/02.12.2014 г. за ППД младши инспектор Д. е следвало да не напуска
границите на разпоредените му за обслужване участъци, а именно около централна
автоспирка до ОУ „Христо Ботев“ в центъра на кв. „Аспарухово“, без съгласуване
и разпореждане на длъжностните лица, отговарящи за изпълнението на ППД. Горното
е квалифицирано като нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 1 от ЗМВР –
неизпълнение на разпоредбите на посочения закон и на издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР. На второ място, дисциплинарната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
по повод извършено от него нарушение на чл. 29, ал. 3, предл. второ от Наредба
№ 8121з-1010/24.08.2015 г. за Униформеното облекло и работното облекло за
служебно ползване в МВР, която гласи, че униформеното облекло се носи
закопчано, а фуражката /шапката или пилотката/ наложена върху главата.
Комисията е установила, че младши инспектор Д. на 15.06.2022 г. по време на
работа е поставил шапката си под пагона на униформеното облекло, с което е
нарушил служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, вр.
чл. 200, ал. 1, т. 15 от същия закон.
От доказателствата по делото е видно, че
дисциплинарното производство е започнало въз основа на Заповед №
442з-625/24.06.2022 г. /л. 1 от административната преписка/ на Началника на IV РУ при ОД на МВР –
Варна, с която е разпоредено да се извърши проверка на фактите и
обстоятелствата, изнесени в докладна записка с рег. № 442р-15653/16.06.2022 г.
на главен инспектор В. Ж.. Със същата заповед е определен и съставът на
комисията, на която е възложено извършването на проверката. Същата е приключила
със съставянето на справка рег. № 142р-21185/12.08.2022 г. /л.36-39 вкл. от
административната преписка/. Към дисциплинарната преписка са приложени докладна
записка с рег. № 442р-15653/16.06.2022 г. /л. 2-3 от преписката/, ежедневна
ведомост от 15.06.2022 г. /л. 5 от преписката/, разпореждане № 442р-17970/13.07.2022
г. /л. 6-9/, ежедневна разстановка – инструктаж № 442р-15512/15.06.2022 г. /л.
10/, информационна карта за дейността на наряда № 735549 /л. 11/, сведение от
младши експерт И. В. Й.с рег. № 442р-17970/13.07.2022 г. /л. 12/, писмо за
предоставяне на записи от видеокамерите в сградата на IV РУ при ОД на МВР – Варна
/л. 13/, предложение за удължаване на срока на проверката по случая /л. 14/,
заповед № 442з-658/15.07.2022 г. за удължаване срока на проверката /л. 15/,
писмо рег. № 365р-42277/19.07.2022 г. /л. 16/, сведение от младши инспектор А.
А. Д. с рег. № 442р-17971/13.07.2022 г. /л. 17/, обяснение от младши инспектор С.Н.Д.
с рег. № 442р-18170/14.07.2022 г. /л. 18/, сведение от В. А. Ж с рег. №
442р-20026/01.08.2022 г. /л. 21/, допълнително сведение от младши експерт И. В.
Й.с рег. № 442р-20025/01.08.2022 г. /л. 22/, сведение от младши инспектор Кирил
Николаев Каменски с рег. № 442р-20027/01.08.2022 г. /л. 23/, докладна записка с
рег. № 442р-20752/08.08.2022 г. /л. 30/, справка с рег. № 365р-44766/29.07.2022
г. /л. 32/, справка с рег. № 44769/29.07.2022 г. /л. 33/, длъжностна
характеристика с рег. № 3286р-19660/12.11.2015 г. /л. 34/, покана за
запознаване с обобщена справка и материалите по дисциплинарно производство и
даване на допълнителни писмени обяснения или възражения с рег. №
442р-21220/12.08.2022 г. /л. 35/, справка рег. № 442р-21185/12.08.2022 г. /л.
36-39/, протокол с рег. № 442р-21417/15.08.2022 г. за получено копие от справка
от С.Н.Д. /л. 41/, протокол за проверка в деловодството на IV РУ – Варна за постъпили
от С.Н.Д. допълнителни писмени обяснения или възражение с рег. №
442р-21566/16.08.2022 г. /л. 42/, покана за даване на писмени обяснения или
изслушване с рег. № 442р-22676/26.08.2022 г. /л. 43/, възражение от С.Н.Д. с
рег. № 442р-22793/29.08.2022 г. /л. 44-45/.
Дисциплинарно
наказващият орган – Началника на IV РУ при ОД на МВР – Варна, след като се запознал с
резултатите от извършената проверка, приел за безспорно доказано извършването
на две дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 2,
алт. 3 от ЗМВР, вр. чл. 200, ал. 1, т. 15 ЗМВР, както и по чл. 194, ал. 2, т. 1
от ЗМВР, вр. чл. 200, ал. 1, т. 15 от същия закон, поради което издал
процесната заповед. На нарушителя е наложено дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от 1 /една/ година, считано от датата на връчване на
заповедта. Като правни основания за издаване на заповедта са посочени
разпоредбите на чл. 194, ал. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо, чл. 197,
ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 15, чл. 197, ал. 3, т. 2, чл. 204, т. 4 и чл.
206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР.
В хода на съдебното
производство са разпитани двама свидетели от сектор „Охранителна полиция“ В. Ж.
и А. Д.
Свидетелят А. Д заявява,
че с наказания служител били заедно на работа от 07:00 часа до 19:00 часа на
15.06.2022 г., дневна смяна, видно от приложена по делото ежедневна ведомост.
Сутринта, към 08:00 часа, установили с жалбоподателя, че последният няма
достатъчно заряд на телефона си и предвид обстоятелството, че не разполагали с
радиостанции за комуникация със своите колеги, се върнали в сградата на районното
управление, за да заредят мобилното устройство на С.Д.. Докато били в сградата
на РУ, двамата служители били забелязани от св. Ж, който ги попитал защо са без
шапки и защо са се върнали в
сградата на районното управление. Изрично посочва св. Д, че в сградата на
районното управление неговият колега Д. е бил без шапка и че същата бил сложил
под десния си пагон.
Свидетелят В. Ж. заявява,
че преди началото на работно му време, около 08:00 часа на 15.06.2022 г., след
като влязъл в дежурната стая, забелязал в дъното й да стои мл. инспектор С.Д..
След излизане от стаята срещнал и св. Д. След като ги запитал по каква причина
не се намират в границите на обслужваните от тях участъци и защо не е
докладвано разрешение от дежурния в ОДЧ дали може да напусне, жалбоподателят
отговорил, че не намирал за необходимо да пита за разрешение дали да се върне и
да зареди мобилното си устройство в сградата на районното управление, а също
така твърди, че не знаел къде трябва да ходи. Св. Ж изрично заявява, че
наказаното лице е било без наложена на главата шапка и че същата била
подпъхната под пагона на служебното облекло.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите като обективни, непротиворечиви и съответстващи на
останалите доказателства по делото.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира, че жалбата, разгледана по същество, е
неоснователна поради следните съображения:
Жалбоподателят С.Н.Д. е
служител на МВР, на длъжност младши инспектор – старши полицай в група „Охрана
на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Варна.
Предвид това, съдът приема, че процесната заповед е издадена от материално
компетентен орган – Началника на IV РУ при ОД на МВР – Варна на основание чл. 204, т. 4 от ЗМВР. Според посочената разпоредба, служители на висши ръководни длъжности
могат да издават заповеди за налагане на наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3
от ЗМВР, каквито са в процесния случай.
Административният акт е издаден в писмена форма, подписан е от издателя –
дисциплинарно наказващия орган, съдържа посочените в чл.210, ал. 1 от ЗМВР реквизити, включващи
извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. Оспореният акт е надлежно мотивиран, с посочването на
фактически и правни основания за издаването му по смисъла на чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК. Дадено е ясно описание на нарушенията, обстоятелствата, при които са
извършени и разпоредбите, които са нарушени. Фактическите констатации в
заповедта се подкрепят от събраните в хода на дисциплинарното производство
доказателства. Вменените на жалбоподателя нарушения са подробно описани от фактическа
страна по начин, достатъчен за наказаното лице да разбере какви дисциплинарни
нарушения са му повдигнати, което гарантира неговото право на защита.
Спазен е
срокът по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съгласно който дисциплинарното наказание се
налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от
една години от извършването му. В процесния случай двумесечният срок е започнал да тече
от 19.08.2022 г. – датата на постъпване на материалите от дисциплинарното
производство при наказващия орган, който преди изтичането му на 19.10.2022 г. е
издал крайния за административното производство акт. Дисциплинарната
отговорност на служителя е ангажирана в рамките на едногодишния срок от
извършване на нарушенията.
На оспорващия е била
предоставена възможност да участва в производството, като даде писмени
обяснения /л. 18 от адм. преписка/, които са съобразени от дисциплинарно
наказващия орган при спазване на реда по чл. 25 от Инструкция №
8121з-470/27.04.2015 г.
Гореизложеното налага
извод, че производството по издаване на обжалвания индивидуален административен
акт е проведено при спазване на административнопроизводствените правила,
регламентирани в ЗМВР и АПК.
Настоящата инстанция приема,
че не са налице нарушения и на материалния закон.
В хода на
дисциплинарното производство е изяснена фактическата обстановка по случая.
Установени са по ясен и категоричен начин фактите и обстоятелствата, имащи
отношение към извършените от С.Д. две дисциплинарни нарушения. Събраните по
делото доказателства ясно и категорично установяват, че на 15.06.2022 г., около
08:00 часа, младши инспектор С.Н.Д. заедно със св. Д са били назначени за пеши
патрул с позивна 413, с указано място до ОУ „Христо Ботев“ в центъра на кв.
„Аспарухово“. От приетата за установена фактическа обстановка се констатира, че
жалбоподателят е напуснал разпределения му участък за обслужване, като се е
върнал в сградата на IV РУ при ОД на МВР – Варна. По делото не бяха представени
доказателства, които да удостоверят, че наказаният е поискал разрешение за
напускане на разпределения му участък от дежурния в ОДЧ.
Същото съставлява
дисциплинарно нарушение, съгласно чл.
194, ал. 2, т. 1, предл. второ от ЗМВР, а именно неизпълнение на разпоредбите
на закона и на издадените въз основа на ЗМВР подзаконови нормативни актове. За
подобно нарушение се предвижда налагане на дисциплинарно наказание
"порицание" – чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР. Съгласно нормата на чл.
200, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното наказание "порицание" се налага за
срок от шест месеца до една година, като държавният служител се предупреждава,
че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 в срока на
наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
Същото е наложено за максималния разписан в чл. 200, ал. 2 от ЗМВР срок от една
година. В случая в заповедта са посочени ясно извършените нарушения – напускане
на разпоредения за обслужване участък без разпореждане или разрешение за това
от дежурния в ОДЧ, както и с поставена под пагона на униформеното облекло
шапка, а не положена на главата. Първото задължение произтича от Инструкция №
8121з-929/02.12.2014 г. за патрулно-постова дейност на Министъра на вътрешните
работи. Налице е неизпълнение на задължения, вменени на жалбоподателя с
посочения акт. Нарушението е безспорно доказано в настоящото производство. Дори
да се приеме, че жалбоподателят не е разбрал къде следва да се позиционира при
обслужване на участъците, то той е имал възможност да поиска потвърждение по
мобилния си телефон, тъй като се установи, че телефонът е бил с нисък заряд, а
не напълно без никакъв. Доколкото няма разрешение за напускането, ирелевантно е
с каква цел жалбоподателят се е отклонил от изпълнението на служебните си
задължения, произтичащи от горепосочената Инструкция.
По делото безспорно се
доказа и второто вменено на жалбоподателя нарушение – по чл. 29, ал. 3, предл.
2 от Наредба № 8121з-1010/24.08.2015 г. за Униформеното облекло и работното
облекло за служебно ползване в МВР. Дисциплинарнонаказващият орган е изпълнил
задължението си по доказването на нарушението, изложил е конкретни мотиви,
посочени са нарушител, вменено нарушение, времето и мястото на извършване на
нарушението и обстоятелствата на неговото извършване. Съдът намира, че при
определяне на наказанието дисциплинарнонаказващият орган е спазил и правилото
на чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР, което
гласи, че на държавен служител, който е извършил две едновременно установени
нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определели
наказание за всяко, може да наложи едно общо наказание за максимално
предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са
предвидени еднакви по вид наказания. В случая в съответствие с правилото на чл.
197, ал. 3, т. 2 на жалбоподателя е наложено едно общо наказание „порицание“ за
срок от една година, който е максимално предвиденият от закона срок. Съдът
намира, че дисциплинарнонаказващият орган е съобразил и изискването на чл. 206,
ал. 2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания да
се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата. От кадровата справка на
жалбоподателя е видно, че по време на службата си, е награждаван три пъти и не
са му налагани дисциплинарни наказания за извършени дисциплинарни нарушения.
Оспореният акт
съответства и на целта на закона, доколкото с въздигането в дисциплинарно
нарушение на служебните задължения се цели служителите на МВР да изпълняват
своите задължения съвестно и отговорно. Целта на дисциплинарното наказание е да
въздейства поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо, както по
отношение на жалбоподателя, така и по отношение на останалите служители.
Изложеното налага извод,
че дисциплинарният орган законосъобразно, на основание на събраните
доказателства, е приел че поведението на полицейския служител в конкретния
случай представлява извършени две дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т.
1, пр.1 от ЗМВР, поради което правилно е
било наложено и дисциплинарното наказание
по чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР. Оспорената заповед, като издадена от
компетентен орган в съответната форма, при спазване процесуалноправните и
материалноправни разпоредби по издаването й и при съобразяване с целта на
закона се явява законосъобразна, а жалбата
като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора
и своевременното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител
на ответника, както и предвид обстоятелството, че в двете проведени съдебни
заседания ответната страна е представлявана от юрисконсулт, на основание чл.
143, ал. 4 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на направените от ответната
страна разноски по делото. В случая съдът намира, че в полза на ОД на МВР - гр.
Варна следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100. 00 лева, определено съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
На основание чл. 211 от ЗМВР решението не подлежи на касационно оспорване.
Водим от гореизложените
съображения и на основание чл.172 ал.2 предл. последно АПК, настоящият състав
на Административен съд-Варна,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Н.Д.,***
против Заповед №442з-1053/05.10.2022 г. на Началника на IV Районно управление при
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна.
ОСЪЖДА С.Н.Д.,*** да заплати
на ОД на МВР-Варна сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: