№ 8121
гр. с., 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20211110155941 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от ******* ООД против
Г. И. С. искове с правно основание чл. 203, ал. 2, пр. 1 и пр. 3 вр. чл. 211 КТ вр. чл.
45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 960 лв. –
представляващи причинена от ответницата вреда умишлено и евентуално не при или
по повод изпълнението на трудовите задължения на 17.08.2021 г. във времевия отрязък
16,00 ч. – 20,00 часа чрез копиране и изтриване на файлове от сървъра на работодателя
дистанционно от личния си компютър от вкъщи от потребителския профил „****“,
докато е била в отпуск за временна неработоспособност, ведно със законната лихва
считано от подаване на исковата молба в съда – 29.09.2021 г., до погасяване на
вземането. Претендира разноски.
Ищецът твърди в исковата молба и отговорите на насрещната искова молба от
29.04.2022 г., че по силата на Трудов договор № 42/02.10.2020 г. ответницата
изпълнявала длъжността „****“. Със заповед № **** г., № **** г. и № **** г. за
периода 17.05.2021 г. – 31.08.2021 г. на осн. чл. 138а, ал. 2 КТ относно ответницата
поради обявената Ковид епидемия и извънредна епидемична обстановка било
установено непълно работно време – от понеделник до петък от 09,00 ч. до 13 ч. С
предизвестие от 30.06.2021 г., връчено на ответницата на тази дата, трудовото
правоотношение било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. С изтичане на
двумесечния срок на предизвестието, уговорен в 13,1 от договора, трудовото
правоотношение е прекратено на 31.08.2021 г. Ищецът твърди, че по силата на
болничен лист № Е ***/16.08.2021 г. на 17.08.2021 г. ответникът – служител бил в
отпуск по болест поради временна неработоспособност. Твърди, че на дата 17.08.2021
г. във времевия отрязък 16,00 ч. – 20,00 часа ответникът – служител от вкъщи от
личния му компютър дистанционно осъществил връзка с корпоративната мрежа на
1
ищеца, като копирал и изтрил над 250 файла. Те се отнасяли до вътрешни оперативни
процедури, информация за нови продукти, лични данни, типови документи, отчети и са
особено важни за дейността на дружеството. С помощта на дружество, което се
занимава с IT поддръжка, ищецът възстановил данните, за което заплатил сумата от
960 лв. с вкл. ДДС по фактура № ***/15.09.2021 г. Ищецът претендира тази сума от
ответника, като твърди,че последният умишлено е причинил вреда на работодателя си
и също така е изтрил файловете докато е бил в отпуск по болнични, т.е. не при или по
повод изпълнението на трудовите задължения.
С уточнителна молба от 26.09.2022 г. на л. 91 ищецът – работодател сочи, че
главен е искът по чл. 203, ал. 2, пр. 1 КТ при твърдения за умишлено причиняване на
вредата, а евентуален е искът по чл. 203, ал. 2, пр. 3 КТ за причиняване на вредата не
при или по повод изпълнението на трудовите задължения – по време на отпуск, от
вкъщи, от личен компютър, след края на работното време.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника против Г. И. С., с който
не оспорва твърденията в исковата молба за наличие на валидно трудово
правоотношение с ответното дружество с описаното в исковата молба съдържание и
параметри, което е прекратено по посочения от ищеца начин/основание на 31.08.2021
г. Оспорва обаче да е причинила каквито и да са вреди на ищеца, като стореното от
него плащане по фактурата не се намира в причинна връзка с действията й.
Излага в тази връзка, че на дата 17.08.2021 г. във времевия отрязък 16,00 ч. –
20,00 часа действително от вкъщи, докато е в отпуск по болест, е изтрила определени
файлове, но:
1. Изтриването на част от сочените от ищеца файлове е извършено от служебния
преносим компютър, който на тази дата се е намирал при ищеца – работодател, а не
при ответника у дома му; IP адресите на служебния лаптоп и личния компютър на
ответника са различни;
2. Изтритите файлове от личния компютър на ответника представляват всъщност
копия от файлове; ответницата оспорва да е трила оригинали или създадени от друг
потребител файлове, а само съставени от нея работни копия на съществуващи „в
оригинал“ файлове;
3. Има разлика между приложената справка към ИМ и тази, връчена на
ответника в процедура по чл. 193 КТ за даване на обяснения за дисциплинарно
нарушение, твърдяно от работодателя.
С молба от 29.04.2022 г. ищецът – работодател оспорва твърденията на
ответника. Сочи, че изтриването е осъществено от потребителския профил на
ответника, като са изтрити и оригинални файлове; оспорва съдържанието на изтритите
файлове от ответника Г. С. да е било идентично с това на неизтрити файлове, които да
са били на разположение на работодателя. Оспорва да е изменял справката,
представена с искането за обяснения. Излага в тази връзка, че представената на
ответника справка е изготвена с различна цел и обхваща други нарушения, които
нямат връзка с главния иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил и следните насрещни
осъдителни искове, като същите са приети за съвместно разглеждане с определение
по чл. 140 ГПК:
по чл. 213, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 4 565,54 лв. – обезщетение за
незаконно недопускане до работа за периода 17.05.2021 г. - 30.08.2021 г., ведно
със законната лихва считано от предявяване на исковата молба в съда -
2
16.12.2021 г., до погасяване на вземането, както и сумата от 36,78 лв. – лихва за
забава върху главницата за периода 31.08.2021 г. – 28.09.2021 г.;
по чл. 224, ал. 1 КТ сумата за заплащане на сумата от 937,23 лв. - обезщетение
за неизползван годишен отпуск от 16 дни, ведно със законната лихва считано от
предявяване на исковата молба в съда - 16.12.2021 г., до погасяване на вземането,
както и сумата от 7,55 лв. – лихва за забава върху главницата за периода
31.08.2021 г. – 28.09.2021 г.;
Исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са уточнени след дадена от съда възможност за
това с молба от 18.11.2022 г. на л. 158 и приети в първо с.з. на 21.11.2022 г.
В тази връзка ответникът / и ищец по насрещните искове/ Г. И. С. твърди, че
въвеждането със заповеди № **** г., № **** г. и № **** г. за периода 17.05.2021 г. –
31.08.2021 г. на осн. чл. 138а, ал. 2 КТ относно нея на непълно работно време е
незаконосъобразно, защото според посоченото в КТ подобно работно време следва да
бъде установено за цялото предприятие или негово звено. В случая обаче
работодателят установил непълно работно време на това основание единствено
относно Г. И. С., като съществува поне още един служител на същата длъжност в
посочения период. В тази връзка ищцата по насрещните искове твърди да не е
допускана до работа в периода 17.05.2021 г. – 31.08.2021 г. всеки ден след 13 ч., във
връзка с което претендира обезщетение. На следващо място, поради намаляването на
трудовото й възнаграждение във връзка с посочените заповеди, то незаплатено
останало половината от дължимото обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск – сумата от 937,23 лв. Ищцата не спори да е получила сумата от 937,23 лв. –
половината от дължимото й на това основание обезщетение за 16 дни.
В определения от съда срок първоначалният ищец ******* ООД е изразил
становище във връзка с насрещните искове с две молби, подадени в един ден.
Дружеството твърди, че в сочения период 17.05.2021 г. - 30.08.2021 г. работното време
на ответника е било от 9,00 ч. до 13,00 часа, като в този времеви отрязък е била
допускана на работа. Работодателят оспорва служителят да е изявил желание или
готовност да работи след 13,00 часа. Твърди, че правомерно е установил спрямо
служителя непълно работно време на осн. чл. 138а, ал. 2 КТ. Оспорва исковете за
лихва за забава по основание и размер.
С уточнителната молба от 26.09.2022 г. на л. 91 ищецът – работодател излага, че
длъжността „****“ е заемана в периода 17.05.2021 г. – 31.08.2021 г. от две служителки
– ответницата и В. С., но те двете са се занимавали с различни предлагани от
работодателя продукти. ******* ООД се занимава с предлагане, провеждане и
всякакво друго възмездно прилагане на тестове с различни цели – тест за
установяване на алергии и особености на ДНК; тест за отговор на организма към
определена спортна програма; тест за грижа за кожата – продукти и особености; Gen
pro PGx- продукт за изследване реакцията на организма към използвани в
психиатрията лекарства за диагнози тревожност, депресия, биполярно разстройство,
аутизъм, шизофрения, епилепсия, зависимост към психоактивни вещества, развитие на
фармакологията в сферата на психиатрията.
Сочи, че ответнтицата е била заета с развитието и приложението на продукта за
изследване реакцията на организма към използвани в психиатрията лекарства, а В. С. е
била заета с тестовете за хранителни алергии, спортна програма и теста грижа за
кожата. Продуктът за изследване реакцията на организма към използвани в
психиатрията лекарства е различен от тестовете за хранителни алергии, спортна
програма и теста грижа за кожата. Тестовете за хранителни алергии, спортна програма
3
и теста грижа за кожата се предлагат на различен сайт от теста за реакцията на
организма към използвани в психиатрията лекарства. По отношение на предлаганите
от Г. С. тестове реакцията на организма към използвани в психиатрията лекарства
интересът в условията на епидемия рязко спаднал; освен това предвид диагнозите, с
които е свързан тестът- психиатрични състояния или други разстройства, е било
необходимо провеждането на лични срещи с медицински лица и насочване от лекуващ
лекар. Сочи, че Г. С. е бил единственият служител, който се е занимавал с
разпространението на теста за реакцията на организма към използвани в психиатрията
лекарства.
Първото с.з. е от 21.11.2022 г., като делото е отлагано веднъж поради
несвоевременно призоваване на страна. В с.з. от 21.11.2022 г. /л. 164 и сл./ ответницата
Г. С. сочи, че въпреки, че тя и другият **** са работели по различни тестове, то
функциите им са били еднакви и не е имало обособяване по звена. Не оспорва
връчването на заповеди № **** г., № **** г. и № **** г., с които за нея за периода
17.05.2021 г. – 31.08.2021 г. на осн. чл. 138а, ал. 2 КТ е въведено непълно работно
време, но оспорва правните им последици.
В писмените бележки ищецът по главния иск – работодателят, поддържа тезата
си, че вредата е причинена на работодателя умишлено, а при условията на
евентуалност - не при или по повод изпълнение на трудовите задължения.
Излага, че ответникът Г. С. е посетила работното си място на 17.08.2021 г.
между 15,25 ч. до 17,46 ч. като не я е видял никой и то през време, за което е
представила болничен лист; отворила и набелязала е файловете, които се подготвя да
изтрие; това е сторила от служебния лаптоп, за който ищецът не спори, че целия ден
на 17.08.2021 г. и следващата нощ е бил в офиса; по този начин само е набелязала
файловете, които ще трие и копира; след това се е върнала вкъщи и от там, от личния
си компютър и използвайки служебния си достъп във времевия отрязък 19,39 ч. – 20,11
часа, е изтрила процесните файлове. Ищецът счита, че от цялостното поведение на Г.
С. може да се направи извод, че тя е действала при условията на умисъл - нарушила е
трудовите си задължения, целейки или допускайки да увреди работодателя си. При
условията на евентуалност поддържа, че вредата е причинена в късните часове на деня,
в ден на отпуск по болест- не при или по повод прякото изпълнение на задълженията й
по трудовия договор.
В писмените си бележки ответникът Г. С. сочи, че на 17.08.2021 г. не е ходила в
офиса /което поддържа от началото на процеса/. Твърди, че има триене на файлове в
ранния следобед и то от лаптопа, който се е намирал в офиса целия ден. Оспорва
рутерът на процесната датата да е разрешил т.нар. „събуждане през уан мрежа“, което
технически би направило възможно за ответника да „събуди“/активира служебния
лаптоп дистанционно през личния си компютър от вкъщи през ранния следобед.
Поддържа вече изложеното, че Г. С. от вкъщи е изтрила единствено свои работни
файлове, копия, като оригиналите са останали при работодателя налични и не е било
необходимо да се възстановяват.
Сочи, че работодателят не забранил изрично триене на работни файлове; че
работодателят не е доказал тези файлове да са му критично необходими за
продължаването на работата му.
Относно насрещния иск за обезщетение за недопускане на Г. С. на работа след
13 ч. сочи, че Г. С. е била готова да полага труд и след 13 ч.; самото издаване на
заповедите е създало формално основание за изплащане на обезщетението.
4
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С определението по чл. 140 ГПК от 29.08.2022 г. съдът е обявил на страните
следния доклад:
Ноторно известно е по исковете, че за периода 17.05.2021 г. - 30.08.2021 г. в РБ е
била обявена от МС извънредна епидемична обстановка във връзка с
разпространението на Ковид -19.
По главния иск безспорно е между страните, че по силата на трудов договор №
42/02.10.2020 г. ответницата е изпълнявала длъжността „****“; че със заповед № ****
г., № **** г. и № **** г. за периода 17.05.2021 г. – 31.08.2021 г. на осн. чл. 138а, ал. 2
КТ относно ответницата е установено непълно работно време – от понеделник до
петък от 09,00 ч. до 13 ч.; че с предизвестие от 30.06.2021 г., връчено на ответницата на
тази дата, трудовото правоотношение било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ с
изтичане на двумесечния срок на предизвестието, уговорен в 13,1 от договора; че
трудовото правоотношение е прекратено по този начин на 31.08.2021 г. при спазване
на срока на предизвестието и от двете страни; че по силата на болничен лист № Е
***/16.08.2021 г. на 17.08.2021 г. ответникът – служител бил в отпуск по болест поради
временна неработоспособност; че на тази дата целия ден Г. С. си е била вкъщи; че на
Г. С. е предоставен потребителския профил „****“ в сървъра на работодателя; че по
принцип на Г. С. е предоставен служебен лаптоп; че ищецът – работодател е заплатил
по фактура № ***/15.09.2021 г. на трето за спора лице сумата от 960 лв. с вкл. ДДС за
възстановяване на изтрити файлове.
По иска в тежест на ищеца е да докаже, че: е налице виновно противоправно
поведение на ответника, изразяващо се в това, че на 17.08.2021 г. във времевия
отрязък 16,00 ч. – 20,00 часа умишлено Г. С. е копирала и изтрила файлове от
сървъра на работодателя дистанционно от личния си компютър от потребителския
профил „****“; че изтриването е извършено не при или по повод изпълнението на
трудовите задължения; че тези файлове са със соченото от ищеца съдържание;
причинна връзка между вредата – заплатените 960 лв. с вкл. ДДС, и поведението на Г.
С..
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, вкл. че е изтрила
единствено работния копия на файлове; че служебният й лаптоп е бил на работното й
място, а не у дома; останалите й възражения.
По иска по чл. 213, ал. 2 КТ страните не спорят относно горепосочените
обстоятелства, вкл. и че със заповед № **** г., № **** г. и № **** г. за периода
17.05.2021 г. – 31.08.2021 г. на осн. чл. 138а, ал. 2 КТ относно Г. С. е установено
непълно работно време – от понеделник до петък от 09,00 ч. до 13 ч.; че трудовото
правоотношение е прекратено на 31.08.2021 г. при спазване на срока на предизвестието
и от двете страни; че в периода 17.05.2021 г. – 31.08.2021 г. служителят Г. С. не е
полагал труд след 13 часа; че заповед № **** г., № **** г. и № **** г. са връчени на Г.
С..
По този иск в тежест на ищеца Г. С. е да докаже, че се е явила, за да
започне/продължи да изпълнява трудовите си задължения в периода 17.05.2021 г. –
31.08.2021 г. всеки ден след 13 часа, за което съдът й е дал указания на осн. чл. 146, ал.
2 ГПК, че не сочи никакви доказателства; размера на иска.
По този иск в тежест на ответника работодател е да докаже, че: законосъобразно
5
на осн. чл. 138а, ал. 2 КТ за времето на обявената извънредна епидемична обстановка е
установил спрямо служителя Г. С. непълно работно време; че служителят е бил
допускан на работа; че длъжностите на Г. С. и В. С. са били различни, което
предполага различно третиране при установяване на напълно работно време, както и че
са налице отделни структурни звена /допълнен доклад с последното в първо с.з./.
По иска по чл. 224, ал. 1 КТ страните не спорят относно горепосочените
обстоятелства; вкл. за това, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение служителят е имал 16 дни неизползван платен годишен отпуск.
По този иск в тежест на ищеца Г. С. е да докаже размера на иска.
По този иск в тежест на ответника работодател е да докаже, че отпускът е
използван или е заплатил обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ; останалите си възражения.
По исковете за забава по чл. 86 ЗЗД в тежест на Г. С. е да докаже момента на
изпадане на работодателя в забава и размера на исковете.
За да възникне пълната имуществена отговорност на работника или служителя с
правно основание чл. 203, ал. 2 КТ следва да са налице следните предпоставки, които в
своята съвкупност обуславят правото на иск на работодателя и неговото упражняване
по реда на чл 211 КТ - наличие на трудово правоотношение между ищеца и ответника,
което може и да е прекратено към момента на предявяване на иска; умишлено
причиняване на вреда или причиняване на вреда в резултат на извършено
престъпление или на вреда не при или по повод изпълнение на трудови задължения;
причинените имуществени вреди да са в резултат на противоправното поведение на
работника или служителя; пряка причинна връзка между деянието на работника или
служителя и вредите.
Отговорността по иск по чл. 203, ал. 2 КТ се определя от гражданските закони.
Посочената разпоредба възпроизвежда принципа на чл. 45, ал. 1 ЗЗД за причинна
връзка между вредата и поведението /действие или бездействие/ на определено лице,
като нормира три хипотези - вредата е причинена умишлено, вредата е в резултат на
престъпление, вредата е причинена не при или по повод изпълнението на трудови
задължения. Определящото и при трите хипотези е пряка причинна връзка между
вредата и конкретно проявление на определено лице /в тази насока Решение №
56/10.03.2011 г. по гр. д. № 540/2009 г. на III г. о. на ВКС, решение № 380/12.06.2009 г.
по гр. д. № 758/2009 г. на III г. о. на ВКС и решение № 423/2013 по гр. д № 2145/2013 ІV
г. о на ВКС/.
В случая е предявен главен иск по чл. 203, ал. 2, пр. 1 КТ – твърди се умишлено
причиняване на вредата чрез копиране и изтриване на файлове на 17.08.2021 г. във
времевия отрязък 16,00 ч. – 20,00 часа от страна на ответника - служител Г. С., от
сървъра на работодателя, извършено дистанционно от личния компютър на работника
от вкъщи, от потребителския профил „****“ докато служителят е бил в отпуск заради
временна нетрудоспособност.
При условията на евентуалност по втория иск ищецът – работодател твърди, че
вредата е причинена не при или по повод изпълнението на трудови задължения.
Излага, че ответникът Г. С. е представила болничен лист № Е ***/16.08.2021 г.
и поради това на 17.08.2021 г. ответникът – служител е бил в отпуск по болест поради
временна неработоспособност. Въпреки това на 17.08.2021 г. /когато също така е текъл
срок на предизвестие по чл. 326, ал. 2 КТ за прекратяване на трудовия договор по
инициатива на работодателя/ ответникът Г. С. е посетила работното си място между
15,25 ч. до 17,46 ч. По твърдения на ищеца ответникът Г. С. се уверила, че никой няма
6
да забележи идването й на работното място. При идването си в офиса ответницата от
служебния лаптоп е достъпила и набелязала около 250 файлове, които се подготвяла да
изтрие. Ищецът - работодател не спори в писмените бележки, че през целия ден на
17.08.2021 г. и следващата нощ служебният лаптоп с IP адрес, завършващ на 102.28, е
бил в офиса на дружеството. По този начин ответницата само набелязала файловете,
които възнамерява по-късно трие и копира. След това ответницата се е върнала вкъщи
и от там, от личния си компютър с IP адрес, завършващ на 102.1, и използвайки
служебния си достъп във времевия отрязък 19,39 ч. – 20,11 часа, е изтрила процесните
файлове. С помощта на дружество, което се занимава с IT поддръжка, ищецът
възстановил данните, за което заплатил сумата от 960 лв. с вкл. ДДС по фактура №
***/15.09.2021 г.
Ищецът счита, че от цялостното поведение на Г. С. може да се направи извод,
че тя е действала при условията на умисъл - нарушила е трудовите си задължения,
целейки или допускайки да увреди работодателя си.
При условията на евентуалност поддържа, че вредата е причинена в късните
часове на деня, в ден на отпуск по болест - не при или по повод прякото изпълнение на
задълженията й по трудовия договор.
Ответникът Г. С. от своя страна твърди, че на 17.08.2021 г. не е ходила в офиса.
Твърди, че има триене на файлове в ранния следобед и от лаптопа, който се е намирал в
офиса целия ден. Оспорва рутерът на процесната датата да е разрешил т.нар.
„събуждане през уан мрежа“, което технически би направило възможно за ответника
да „събуди“/активира служебния лаптоп дистанционно през личния си компютър от
вкъщи в ранния следобед. Поддържа, че ответницата от вкъщи е изтрила единствено
свои работни файлове, копия, като оригиналите са останали при работодателя налични
и не е било необходимо да се възстановяват. Сочи, че искала да освободи място в
сървъра на работодателя. Сочи, че работодателят не забранил изрично триене на
работни файлове; че работодателят не е доказал тези файлове да са му критично
необходими за продължаването на работата.
Като безспорно е отделено, а се установява, че по силата на трудов договор за
неопределено време № 42/02.10.2020 г. /л. 7/ ответницата Г. С. е постъпила при ищеца
на длъжност „****“ код ***.
Съгласно чл. 6,1 от трудовия договор работното време на служителя е на пълен
работен ден от 8 часа и пет дни в седмицата, от 9,00 ч. до 18,00 часа от понеделник до
петък.
Според чл. 13,01 от договора срокът за предизвестие е двумесечен.
Не е спорно, че ответницата С. е с професионална квалификация на икономист.
Към момента на сключване на трудовия договор не е съществувало изискване
длъжността „****“ код *** да се заема от лица с висше образование с професионална
квалификация „***“ или „***“. Видно от Заповед № 106-29.06.2021 г. на л. 11 на тази
дата е утвърдена нова длъжностна характеристика за длъжността „****“ код 2434-500
/л. 12/, с която е въведено изискване длъжността „****“ код *** да се заема от лица с
висше образование с професионална квалификация „***“ или „***“.
Обстоятелствата във връзка с промяната на изискванията за длъжността „****“
код *** и последвалото прекратяване на трудовото правоотношение на ответницата на
осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ при спазване на срока на двумесечното предизвестие и от
двете страни не са спорни. Поради това не е спорно, а и е видно от новата длъжностна
характеристика за длъжността „****“ код 2434-500 /л. 12/, че е въведено изискване
7
длъжността да се заема от лица с висше образование с професионална квалификация
„***“ или „***“, като ответницата не покрива тези изисквания. Новата длъжностна
характеристика й е връчена на 30.06.2021 г. и на същата дата до ответницата е
отправено предизвестие от 2 месеца за прекратяване на трудовото правоотношение на
осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. И двете страни са изразили желание да спазят срока на
предизвестието. Същото е връчено срещу подпис /л. 16/ и именно с изтичането на
двумесечния срок - на 30.08.2021 г., трудовото правоотношение се прекратява.
Издаването на втора заповед № 109/30.08.2021 г. /л. 27/ само констатира вече
настъпилото прекратяване на правоотношението. Поради това не подлежи на
изследване дали същата е връчена на служителя или не и издаването на заповедта е без
особени правни последици относно момента на прекратяването на трудовото
правоотношение.
Ноторно известно е, че за периода 17.05.2021 г. - 30.08.2021 г. в РБ е била
обявена от МС извънредна епидемична обстановка във връзка с разпространението на
Ковид -19.
Видно от заповеди № **** г., № **** г. и № **** г. /л. 54 и сл./ за периода
17.05.2021 г. – 31.08.2021 г. на осн. чл. 138а, ал. 2 КТ единствено относно ответницата
от всички служители в предприятието е установено непълно работно време – от
понеделник до петък от 09,00 ч. до 13 ч. Относно законосъобразността на тези
заповеди и дали са били налице предпоставките за въвеждане на непълно работно
време на осн. чл. 138а, ал. 2 КТ поради Ковид инфекцията и извънредната епидемична
обстановка за един служител подробни доводи са развити по-долу. Ответницата Г. С.
не спори, а и се установява, че заповедите са й били връчвани своевременно.
Видно от болничен лист № Е ***/16.08.2021 г. на л. 26, за който ищецът не
спори да му е представен своевременно, за периода 16.08.2021 г. -29.08.2021 г. /т.е. в
края на срока на предизвестието/ служителят е бил в отпуск по болест. Разпореден е
домашен – амбулаторен режим на лечение във връзка с незаразно хронично заболяване
на ответника.
Ищецът – работодател не спори, че служебните компютри на служителите са
лаптопи, а лаптопът, зачислен на ответника с IP адрес, завършващ на 102.28, е бил на
процесната дата 17.08.2021 г. и следващата нощ в офиса на дружеството.
На 17.08.2021 г. ответникът е бил в отпуск по болест.
Видно от покана за обяснения от 30.08.2021 г. на л. 47 работодателят – ищец е
установил на дата 25.08.2021 г., че:
1. Липсват/изтрити са от мрежовия диск на дружеството над 100 файла, пряко
свързани с работата на дружеството, което се занимава с провеждане срещу заплащане
на тестове за хранителни непоносимости, грижа за кожата, спортни режими и др.;
2. Изтриването на файловете е станало от профил „****“ в ранния следобед и
вечерта на 17.08.2021 г., като това е профилът на ответницата С., която на 17.08.2021 г.
е в обявен и разрешен отпуск по болест.
Видно от представени извадки от „лог файлове“ на л. 17 и сл. и л. 48 и сл., то от
компютър с IP адрес, завършващ на 102.28 / за който страните не спорят, че е
служебният лаптоп/ на дата 17.08.2021 г. във времевия отрязък 16,12 ч. – 17,46 ч.
огромен брой файлове са отваряни и четени /read/.
Видно от справката на дата 17.08.2021 г. във времевия отрязък 19,40 ч. – 19,56 ч.
от компютър с IP адрес, завършващ на 102.1 / за който страните не спорят, че е личният
8
лаптоп на ответницата С./ са изтрити /delete/ множество файлове от сървъра на
работодателя – ищец.
Обстоятелството, че представените лог справки са различни, не влияе на
изводите на съда. Двете справки са изготвени с различни цели /едната е във връзка с
даване на обяснения по реда на чл. 193 КТ поради неосъществено намерение на ищеца
да уволни дисциплинарно служителя, а другата с цел установяване на щетите/;
назначена е СТЕ, като вещото лице е направило самостоятелно справки.
Ответницата не спори, че е трила файлове от сървъра на дружеството след 19 ч.
от личния си компютър с IP адрес, завършващ на 102.1, но твърди, че това са работни
копия.
Видно от фактура от 15.09.2021 г. на л. 29 ищецът е заплатил за възстановяване
на изтритите на 17.08.2021 г. файлове сумата от 960 лв., която съставлява за него
имуществена вреда, настъпила във връзка с изтриването на файловете. Не е спорно, че
за работодателя в пряка връзка с изтриването на файловете на 17.08.2021 г. са
настъпили имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на сумата от 960 лв. на
трето за спора лице.
Спорът по исковете по чл. 203, ал. 2 КТ е съсредоточен около това дали
ответницата, изтривайки над 100 бр. файлове на дата 17.08.2021 г., е нарушила
трудовите си задължения; дали това са били „оригинали“ на файлове или ответницата
е разчистила сървъра от свои работни копия – дали е налице виновно противоправно
поведение; дали е налице хипотезата на нанасяне на вреди на работодателя умишлено
или не при или по повод работата на служителя.
В тази връзка са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели и е
приета и изслушана компютърна СТЕ.
Видно от трудовия договор на ответника Г. С., заемала към 17.08.2021 г.
длъжността „****“ код ***, са били вменени следните задължения:
Да пази грижливо повереното й имущество /т. 8,1,8 от договора/;
Да бъде лоялна към работодателя си, като не злоупотребява с доверието му /т.
8,1,9/;
По време на действието на договора и след неговото прекратяване да не
разкрива пред трети лица поверителна информация, свързана с дейността на
работодателя /т. 10,1/, като според т. 10,3 „поверителна информация“
съставляват: „всички технически и нетехнически данни, формули, скици,
финансови условия, бизнес планове, информация за сътрудници, бизнес
документация, списъци на миналите, настоящите и потенциалните клиенти и
делови партньори, документация на проекти, маркетингови отчети /…/, типови
договори, политика и процедури /…/, както и всякаква друга информация, до
която служителят има достъп, предоставен му от работодателя“;
да защитава поверителната информация от ползване, публикуване и разкриване
/т. 10,4/;
да не използва каквато и да е част от информацията за цели, различни от
изпълнението на задълженията по договора /т.10,4,2/;
да не показва или прехвърля пряко или непряко каквато и да е част от
информацията освен по изрично позволение от работадателя /т. 10,4,3/;
Според т. 11,1 авторските права върху обектите на интелекуална собственост,
създадени от служителя, принадлежат на работодателя.
Съгласно 13,2 от трудовия договор при прекратяването му служителят е длъжен
9
да предостави на работодателя чрез посочено лице всички оригинални документи и
копия от такива, записки, бележки или други писмени, печатни и носители като
дискети и пр. с поверителна информация с приемо-предавателен протокол.
Видно от длъжностната характеристика задълженията на ответницата включват
да организира цялостно предлагането, рекламирането и разпространението на
тестовете, поддържани от ищеца.
Установява се от писмените доказателства /л. 109 и сл./, че ищецът по главните
искове е дружество, което се занимава с предлагане, провеждане и всякакво друго
възмездно прилагане на тестове с различни цели –тест за установяване на алергии и
особености на ДНК; тест за отговор на организма към определена спортна програма;
тест за грижа за кожата – продукти и особености; Gen pro PGx- продукт за изследване
реакцията на организма към използвани в психиатрията лекарства за диагнози
тревожност, депресия, биполярно разстройство, аутизъм, шизофрения, епилепсия,
зависимост към психоактивни вещества, развитие на фармакологията в сферата на
психиатрията.
Не е спорно, че ответнтицата като „****“ е била заета с развитието и
приложението на продукта за изследване реакцията на организма към използвани в
психиатрията лекарства.
Разпитан, свид. Радомирски /л. 166/ дава показания, че работи в дружество,
което подпомага ищеца с поддръжката на сървъра. Сървърът на работодателя се
намира физически в офиса му на ул. „****“. Свидетелят сочи, че служебният лаптоп на
ответника Г. С. ако се намира физически в офиса на дружеството при рутера пътят на
информацията няма да минава през рутера, т.к. ще си има собствен вътрешен адрес. В
случая се установило, че на 17.08.2021 г. служебният лаптоп на ответника Г. С. е бил в
офиса /при рутера/, поради което в справката IP адресът му завършва на 102.28.
Също така свидетелят дава показания, че преди процесната дата, а именно м.
12.2020 г. поради Ковид ограниченията относно служителя Г. С. втори компютър бил
свързан към мрежата; бил осигурен дистанционен достъп на втори компютър от
профила „****“. IP адресът на този втори компютър /това е личният компютър на
ответника у дома му/ в справката завършва на 102.01. Това е така, понеже той не се е
намирал на 17.08.2021 г. в офиса и връзката е минавала през рутера.
Триенето на файловете според свидетеля е осъществено от личния компютър на
ответника с IP адрес, завършващ на 102.01.
Относно паролите на служителите свидетелят уточнява следното. Първо, всеки
служебен лаптоп има парола за влизане и потребителско име, като те се знаят от
служителя и се въвеждат всеки път при включване на компютъра. След включване на
компютъра обаче за да се осъществи връзка с данните /било то от служебния лаптоп
или от личния компютър на ответника с IP адрес, завършващ на 102.01/ то следва да е
създаден такъв достъп. В случая на ответника Г. С. е била предоставена възможност от
единния й профил „****“ да достъпва и да трие/добавя/изменя файлове, както от
служебния лаптоп, така и от личния компютър на ответника с IP адрес, завършващ на
102.01.
Особеното обаче е, че паролата за влизане в базата данни е предварително
въведена и всеки път при включване на компютъра се показва попълнена, със
звездички. Служителят не знае какво стои като символи зад звездичките, но не му е и
нужно, понеже натискайки бутон „влез“ осъществява връзка. Т.е. при включване на
компютъра и при желание на служителя да влезе в базата данни това се прави
10
безпрепятствено, като паролата за съответния профил е въведена предварително.
Свидетелят е категоричен, че на дата 17.08.2021 г. от личния компютър на
ответника с IP адрес, завършващ на 102.01, е изтрита цяла папка с поне 100 файлове.
Тези файлове са „оригинали“ доколкото не са съществували на друго място. Зададена е
услугата „backup“ и такива копия на файловете се правят автоматично през определени
периоди, но за да се извадят файлове от „backup“, е необходимо съдействие от ай ти
служител; това съдействие се заплаща, както е и сторено по процесната фактура.
Свид. Д. З. е „***“ и ръководител на ответника. Свидетелят се занимава с
тестове за евентуални увреди на плода чрез неинвазивен метод от кръв на майката,
извършвани в Германия, но и е ръководител на продуктовите мениджъри. През м.
08.2021 г. разбрала, че липсва папка с „типови документи“ от направлението на
ответника - Gen pro PGx, което е продукт за изследване реакцията на организма към
използвани в психиатрията лекарства за диагнози тревожност, депресия, биполярно
разстройство, аутизъм, шизофрения, епилепсия, зависимост към психоактивни
вещества, развитие на фармакологията в сферата на психиатрията. Ответникът се
занимавал с този продукт.
Свидетелят сочи, че на ответника е предоставен достъп до сървъра и от
домашния компютър. Ответникът работел в една стая с други трима колеги, в различна
стая от свидетеля. Достъпът до тази стая не минава през стаята на свидетеля и тя не би
могла да установи освен при нарочно посещение дали ответницата Г. С. си е в стаята.
На процесната дата лаптопът на ответника – служебният компютър, бил в офиса.
Свидетелят сочи, че има чипове за достъп, но влизането и излизането не се регистрират
или следят нарочно, поради което ответникът би могъл да влезе в стаята си без свид. З.
да го види; без това да се проследи по чипа. Предназначението на чиповете било по-
лесно да се отварят вратите – не с ключ, а с чип, като от външната страна вратата е с
топка. Свидетелят „не си спомня дали“ ответникът е идвал на работа в офиса на
17.08.2021 г.
Свидетелят дава показания, че на 17.08.2021 г. били изтрити и липсвали типови
документи – информирано съгласие на пациенти, бланки за проби, документи за
обслужване. Сред файловете имало и работни такива, но и типови документи. Всички
файлове, дори работните, по правилата следвало да останат в архив.
Свид. В. С. дава показания, че ответникът бил зает изцяло с теста за поносимост
на психотропни лекарства и други лекарства за определени психични състояния.
Свидетелят бил в една стая с ответницата Г. С..
Сигурна е, че лаптопът на ответника на дата 17.08.2021 г. и на следващия ден е
бил в офиса- в бюрото в стаята. Свидетелят „няма спомен“ ответникът да е идвала на
работа на 17.08.2021 г. Не е виждала някой друг да е работел на лаптопа на ответника,
като във всички случаи за включването му има парола.
Относно политиката на дружеството за премахване на файлове свидетелят сочи,
че според него колегите са разбирали помежду си дали даден файл може да се изтрие.
„Обикновени файлове“ по думите на свидетеля могат да се трият без разрешение.
Установява се от заключението на СТЕ (л. 181 и сл.), което съдът напълно
кредитира, че служебният преносим компютър на ответника е с IP адрес, завършващ на
102.28. Не се спори (виж писмени бележки), а и видно от пълния адрес и от
показанията на свид. В. С. е, че връзката през този компютър на процесната дата
17.08.2021 г. не е минала през рутера; този служебен лаптоп е бил в офиса при ищеца, а
не в дома на ответника.
11
Личният компютър на отвеницата е с IP адрес, завършващ на 102.01. Връзката,
осъществена чрез него, е минала през рутера, от което компетентното лице прави
непоколебим извод, че този компютър е бил извън офиса на ищеца. Ответницата не
спори, че това е личният й компютър и той е бил у дома и от него вечерта на 17.08.2021
г. тя е осъществила достъп до сървъра и е трила документи.
Вещото лице дава заключение, че със съвръвъра е осъществявана връзка от
профила на ответницата два пъти на процесната дата 17.08.2021 г. На тази дата във
времевия отрязък 15.52 ч.- 17.46 ч. от служебния лаптоп, намиращ се в офиса, е
осъществен достъп до съвръра от профила на ответника. Документите са четени. След
това във времевия отрязък 19.39 ч. - 20.11 ч. от личния компютър на ответника,
намиращ се в дома й, е осъществен достъп до съвръра от профила на ответника.
Документите тогава са изтрити.
Изтрити според в.л. са 111 на брой документи, а именно: оценки на физикален
статус и оценка на пациенти с анорексия, тестове за плазмени
концентрация,процедури, доклади, инструкции, примерен и-мейл за лекари, месечен
план за работа, формуляри за заявка, брошури, лого. Някои от файловете са с
разришрение в името „копие“ или „Г. С.“, но други не са. Вещото лице сочи, че
документите не са подписани електронно, поради което не ги класифицира като
оригинали. Уточнява обаче, че въпреки това тези документи са изтрити. Копия от тях
са налични в архива, но за да се извадят от там се изискват технически действия на ай
ти специалист, които се заплащат по принцип; тези действия не са автоматични, а
изискват човешка намеса.
Относно първото влизане в сървъра във времевия отрязък 15.52 ч.- 17.46 ч. от
служебния лаптоп разяснява, че това е възможно да се е случило по два начина: чрез
включване на компютъра и работа на място в офиса или дистанционно. По принцип е
възможно да се осъществи достъп през служебния лаптоп посредством друг компютър
дистанционно, като има значение на първо място дали служебният лаптоп е включен.
Ако е бил включен и ако са зададени съответните настройки, то е възможно подобно
свързване. Ако не е бил включен, то тогава на теория е възможно да бъде включен по
дистанционен начин чрез „събуждане през уан мрежа“ ако рутерът позволява това и
след това отново да се осъществи дистанционно свързване. Не може да даде
категорично заключение по кой от посочените начини във времевия отрязък 15.52 ч.-
17.46 ч. от служебния лаптоп, намиращ се в офиса, е осъществен достъп до съвръра от
профила на ответника за четене на документи.
Въз основа на изложеното до тук съдът намира за доказано по несъмнен начин
във времевия отрязък 19.39 ч.- 20.11 ч. от личния компютър на ответника, намиращ се
в дома й докато е била в отпуск по болест, да е осъществен от нея достъп до съвръра от
профила й. По тази начин са изтрити умишлено 111 документа, а именно: оценки на
физикален статус и оценка на пациенти с анорексия, тестове за плазмени
концентрация,процедури, доклади, инструкции, примерен и-мейл за лекари, месечен
план за работа, формуляри за заявка, брошури, лого, които са съществени за дейността
на работодателя.
Изтриването на файловете съставлява нарушение на задълженията на
ответницата по трудовия договор. Изтритите документи са пряко свързани с дейността
на ищеца, който е дружество, което продава тестове за хранителни алергии, лайфстайл
показатели и съвместимост на лекарства при психологични и психиатрични диагнози.
Изтрити са процедури, формуляри за заявки, доклади и други. Изтритите документи са
били уникални копия и за да се възстановят е било необходимо заплащане на
12
процесната сума на специалист. Дори и част от тях да са били копия, то отново тези
документи са били ключови за денйността на ищеца, който продава съответните
тестове в условия на силно конкуретнта среда; и също така борави с лични данни.
Дори даден документ да е бил копие, то ако той съдържа лични данни на клиенти (вкл.
такива с психиатрични заболявания, хранителни разстройства и т.н.), изтриването му
серизоно затормозява дейността на ищеца.
Несъстоятелни са доводите на ответницата, че е искала да почисти съвръра от
личните й работни файлове в полза на работодателя и то в срока на предизвестието
преди прекратяване на договора. Обема на свододното място в сървъра се преценява
единствено и само от неговия собственик – от работодателя. Също така според т. 11,1
от трудовия договор авторските права върху обектите на интелекуална собственост,
създадени от служителя, принадлежат на работодателя.
Изтриването на файловете самоволно без изричното нареждане на работодателя
е нарушение на задължения на ответника. Според трудовия договор ответникът следва
да: пази грижливо повереното й имущество /т. 8,1,8 от договора/; да бъде лоялна към
работодателя си, като не злоупотребява с доверието му /т. 8,1,9/. Изрично в т. 10,1 и т.
10.3 от договора е разписано, че „поверителна информация“ съставляват: „всички
технически и нетехнически данни, формули, скици, финансови условия, бизнес
планове, информация за сътрудници, бизнес документация, списъци на миналите,
настоящите и потенциалните клиенти и делови партньори, документация на проекти,
маркетингови отчети /…/, типови договори, политика и процедури /…/, както и
всякаква друга информация, до която служителят има достъп, предоставен му от
работодателя“ и дори след прекратяване на договора тази информация следва да се
пази от бившия служител. Според т. 10,4,3 е забранено на служителя да показва или
прехвърля пряко или непряко каквато и да е част от информацията освен по изрично
позволение от работадателя.
На последно място, съгласно т. 13,2 от трудовия договор при прекратяването му
служителят е длъжен да предостави на работодателя чрез посочено лице всички
оригинални документи и копия от такива, записки, бележки или други писмени,
печатни и носители като дискети и пр. с поверителна информация с приемо-
предавателен протокол.
В случая ответникът е изтрила привечер на 17.08.2021 г., непосредствено преди
прекратяване на трудовия договор, от личния й компютър от вкъщи, докато е била в
отпуск по болест 111 документа, собственост на работодателя, съдържащи
поверителна информация според договора, без да го уведоми или да й е наредено да го
стори. Не е подписан примено – предавателен протокол, не е търсено разрешение на
работодателя. Това съставлява тежно нарушение на трудовите задължения.
Недоказано остана по несъмнен начин соченото от ищеца, че в ранния следобед
на процената дата ответникът е посетил тайно офиса и е набелязал документите, които
ще трие, от служебния компютър. Уточни се от СТЕ, че е могло да се работи през
служебният лаптоп както физически на място в офиса, така и дистанционно, като не се
доказа по несъмнен начин по кой от двата начина е станало това. Видно от показанията
на свид. З. и С. те не са сигурлни дали ответникът е посетил офиса ранния следобед на
17.08.2021 г.; също така могъл е да го стори без особени задтруднения без никой да го
види, но това е само възможност, а не доказан факт.
Вярно е, че достъпът във времевия отрязък 15.52 ч.- 17.46 ч. от служебния
лаптоп, намиращ се в офиса, е осъществен от профила на ответника и компютърът за
13
включване изисква парола, но от показанията на свидетелите се установява, че те са
работели в една стая. Също така веднъж включен компютърът изписва автоматично
име и парола за съвръра със звездички и следователно при включен комптютър
достъпът до съвръва е безпрепяствен.
Не се доказа от ищеца пълно и главно достъпът във времевия отрязък 15.52 ч.-
17.46 ч. от служебния лаптоп да е осъществен от ответника и също така по какъв точно
начин.
Това обаче не разколебава по никакъв начин извода на съда, че неправомерното
изтриване на документи, собственост на работодателя, от служителя е извършено в
нарушение на задълженията й по договора, като служителят е най-малко допускал /ако
не и целял/ настъпването на вредоносните последици за работодателя. В пряка връзка с
това в патримониума на ищеца – работодател е настъпила имуществена вреда -
заплатил е сума за възстановяване на документите.
Съвкупният анализ на поведението на служителя и механизма на извършване на
деянието водят на извода, че то е извършено умишлено.
На първо място, самата същност на деянието – изтриване на 111 файла в
рамките на няколко часа, не допуска това да се е случило случайно/по
непредпазливост/. На второ място, следва се отчете допълнително, че изтриването е
извършено нощем, в срока на предизвестието, от домашен компютър, един ден след
представяне на болничен лист.
Както се посочи по-горе за ангажиране на пълна имуществена отговорност на
служителя към работодателя за причинени вреди на последния следва неправомерното
поведение да е извършено от служителя умишлено без значение дали при пряк или
евентуален умисъл. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал или допускал настъпването на тези последици. Настоящият съдебен състав
намира, че по делото несъмнено е установено при условията на пълно и главно
доказване, че ответницата умишлено е изтрила 111 файла в нарушение на правилата за
това.
Вследствие на извършените от ответницата нарушения е настъпило увреждане
на имуществени права на работодателя, а именно заплатил е процесната сума за
възстановяване на файловете. Претърпените от работодателя имуществени загуби са
закономерна, присъща, естествена последица от неправомерното деяние, извършено от
служителя – ответница в настоящото производство.
Основателен е искът по чл. 203, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 211 КТ вр. чл. 45 ЗЗД.
Евентуалният иск по чл. 203, ал. 2, пр. 3 вр. чл. 211 КТ вр. чл. 45 ЗЗД не
следва да се разглежда по същество. За пълнота – на 17.08.2021 г. ответнцата е била в
отпуск по болест.
По предявения насрещен иск по чл. 213, ал. 2 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 2 КТ работодателят и виновните
длъжностни лица солидарно дължат обезщетение на работника, когото незаконно не са
допуснали на работа през времето, докато трае изпълнението на трудовото
правоотношение. За да бъде присъдено обезщетение на това основание следва да са
налични кумулативно следните предпоставки: наличие на валидно трудово
правоотношение, по което работникът е започнал ефективно изпълнение на
задълженията си; работникът/служителят да се е явил в предприятието, за да постъпи
14
на работа и да не е бил допуснат от работодателя или от съответните длъжностни лица,
работещи при работодателя, да изпълнява работата си. Цитираната хипотеза на чл. 213,
ал. 2 КТ касае последващо недопускане на работник или служител на работа, след като
същият вече е започнал ефективно изпълнение на трудово правоотношение.
В съдебната практика се приема, че за ангажиране отговорността на
работодателя за заплащане на обезщетение за недопускане до работа напълно
достатъчно е работникът или служителят дори един единствен път да е посетил
предприятието стига да е изявил готовност да престира труд по трудово
правоотношение. Работникът следва да се е явил поне веднъж в предприятието, за да
постъпи на работа и да не е бил допуснат от работодателя или от съответните
длъжностни лица, работещи при работодателя, да изпълнява работата си.
Например само по себе си стоенето на служител пред работното му място,
пъхането на молби под вратата или подаване на сигнали не представляват фактическо
действие, от което да може да се обуслови извод за наличие на сериозно и
действително намерение на служителя да упражнява правото си на труд.
Недопускането до работното място се изразява във фактическо лишаване от
възможността служителя да престира своя труд, но той следва да е положил
необходимите и достатъчни усилия за това престиране, като най-малкото е да се е явил
на работното място и да е заявил готовност да полага труд. Това изискване се поставя,
за да се доведе до знанието на работодателя, че работникът е готов да полага труд. При
установена липса на конкретни активни действия от страна на служителя, целящи
престиране на труд, то съдът следва да приеме, че длъжностно лице на работодателя не
е възпрепятствало готовността му за работа. След като не се е явил при работодателя,
демонстрирайки намерението си да полага труд, то няма недопускане на работа по
смисъла на чл. 213, ал. 2 КТ /така Определение № 510 от 24.03.2023 г. на ВКС по к. гр.
д. № 3949/2022 г., Решение № 105 от 12.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1897/2009 г., IV г.
о., ГК /.
Също така, според чл. 138а, ал. 2 КТ (Нова – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от
13.03.2020 г., доп., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) в предприятието или в
негово звено работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно
положение или обявена извънредна епидемична обстановка или за част от този период
непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно
време.
С новата разпоредба на чл. 138а, ал. 2 КТ, създадена с § 4 от ПЗР на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., законодателят е предоставил правна
възможност на работодателя да установи за целия период на обявено извънредно
положение или за част от този период непълно работно време за работниците и
служителите, които работят на пълно работно време. Преследваната цел от
законодателя е да се запазят работните места на работниците, като се предостави
възможност на работодателя да реорганизира дейността си за времето на извънредното
положение. Продължителността на работното време в този случай не може да бъде по-
малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното
време /чл. 138а, ал. 3 КТ/.
Установяването на непълно работно време по чл. 138а, ал. 2 КТ е субективно
право на работодателя, упражняването на което е поставено в зависимост от наличие
на определените в КТ предпоставки.
15
На първо място, следва да е налице обявено извънредно положение или
извънредна епидемична обстановка. В хипотезата на чл. 138а, ал. 2 КТ за разлика от
хипотезата на чл. 138а, ал. 1 КТ не се изисква да се доказва от работодателя намален
обем на работа, приходи и т. н. Намаляването на обема на работата при извънредна
епидемична обстановка е презюмирано във връзка с Ковид инфекцията, която е
ноторно известно, че доведе до множество човешки жертви и затормозяване на
икономическия оборот и растеж в световен мащаб. В хипотезата на чл. 138а, ал. 2 КТ
не са налице и специалните изискванията по чл. 9 от НАРЕДБА за работното време,
почивките и отпуските.
На второ място, за въвеждане на непълно работно време по реда на чл. 138а,
ал. 2 КТ работодателят следва да издаде заповеди, доведени до знанието на
служителите. В заповедите следва изрично да се посочи срокът на въведеното непълно
работно време и работните места, за които се въвежда непълно работно време, както и
продължителността на работното време.
Не е необходимо да се сключва допълнително споразумение със съответните
служители. Въвеждането на непълно работно време води до едностранната промяна на
работното време.
Тълкуването на разпоредбата на чл. 138а, ал. 2 КТ не води до извода, че при
едностранно въвеждане на непълно работно време, работникът/служителят ще
получава пълния размер на възнаграждението. Напротив, подобно тълкуване би
обезмислило изцяло предоставената възможност на работодателя за едностранното
въвеждане на непълно работно време и запазване на работните места.
В случая със заповед № **** г., № **** г. и № **** г. за периода 17.05.2021 г.
– 31.08.2021 г. на осн. чл. 138а, ал. 2 КТ относно ответницата Г. С. поради обявената
Ковид епидемия и извънредна епидемична обстановка е установено непълно работно
време – от понеделник до петък от 09,00 ч. до 13 ч.
Ноторно известно е и неподлежащо на доказване, че в процесния период
17.05.2021 г. - 30.08.2021 г. в РБ е била обявена от МС извънредна епидемична
обстановка във връзка с разпространението на вируса Ковид -19.
Видно от заповеди № **** г., № **** г. и № **** г. /л. 54 – л. 56/ е въведено
непълно работно време на осн. чл. 138а, ал. 2 КТ единствено относно ищцата по
насрещния иск Г. С.. Определен е 4- часов работен ден, от 09,00 ч. до 13 ч., пет дни в
седмицата – от понеделник до петък. Ищцата Г. С. не спори, а и е видно от самите
заповеди, че същите са връчени надлежно на служителя и съдържат необходимите
реквизити.
Съдът обаче намира, че с тези заповеди работодателят незаконосъобразно е
въвел непълно работно време относно ищцата по насрещния иск Г. С.. Това е така,
понеже непълно работно време е установено единствено спрямо нея, а не общо за
служителите от определено звено в предприятието или за цялото предприятие.
Работодателят не доказа пълно и главно твърденията си длъжността на ищцата
по насрещния иск Г. С. „****“ да е била организирана структурно в отделно звено на
предприятието.
В тази връзка работодателят твърди, че длъжността „****“ е заемана в периода
17.05.2021 г. – 31.08.2021 г. от две служителки – ответницата Г. С. и В. С., но те двете
са се занимавали с различни предлагани от работодателя продукти. ******* ООД се
занимава с предлагане, провеждане и всякакво друго възмездно прилагане на тестове с
16
различни цели – тест за установяване на алергии и особености на ДНК; тест за
отговор на организма към определена спортна програма; тест за грижа за кожата –
продукти и особености; Gen pro PGx- продукт за изследване реакцията на организма
към използвани в психиатрията лекарства за диагнози тревожност, депресия,
биполярно разстройство, аутизъм, шизофрения, епилепсия, зависимост към
психоактивни вещества, развитие на фармакологията в сферата на психиатрията.
Сочи, че ответницата е била заета с развитието и приложението на продукта за
изследване реакцията на организма към използвани в психиатрията лекарства, а В. С. е
била заета с тестовете за хранителни алергии, спортна програма и теста грижа за
кожата. Продуктът за изследване реакцията на организма към използвани в
психиатрията лекарства е различен от тестовете за хранителни алергии, спортна
програма и теста грижа за кожата. Тестовете за хранителни алергии, спортна програма
и теста грижа за кожата се предлагат на различен сайт от теста за реакцията на
организма към използвани в психиатрията лекарства. По отношение на предлаганите
от Г. С. тестове реакцията на организма към използвани в психиатрията лекарства
интересът в условията на епидемия рязко спаднал; освен това предвид диагнозите, с
които е свързан тестът- психиатрични състояния, е било необходимо провеждането на
лични срещи с медицински лица и насочване от лекуващ лекар. Сочи, че Г. С. е бил
единственият служител, който се е занимавал с разпространението на теста за
реакцията на организма към използвани в психиатрията лекарства.
Служителят Г. С. от своя страна излага, че не е налице структурно
обособяване на двете длъжности „****“ в предприятието.
Установява се от трудовия договор на ищцата по насрещния иск Г. С., че тя е
назначена на длъжност „****“. Другият служител В. С. видно от договор от 21.05.2020
г. (л. 101) първоначално е назначена на друга длъжност, но с допълнително
споразумение от 02.11.2020 г. е преназначена на същата длъжност „****“ (л. 108).
Следователно в исковия период 17.05.2021 г. – 31.08.2021 г. е имало две
служителки на една и съща длъжност, но само относно една от тях – ищцата, е
установено непълно работно време.
Ответникът по иска – работодателят, не доказа структурно обособяване на
двете длъжности в отделни звена.
Доказа се единствено на двете служителки, заемащи една и съща длъжност, да
са разработвали разрични продукти. Това разграничение обаче е функционално и се
отнася до конкретен продукт, като работодателят не доказа пълно и главно да са налице
две отделни структурирани звена. Продуктите са зачислявани на отделните служители
според преценката на работодателя.
Длъжностна характеристика относно В. С. не е представена, но е представена
такава за ищцата. Според нея ищцата като „****“ се занимава с обслужване по
телефона на клиенти относно тестовете, организира взимането на проби, поддържа
архив и рекламира продукта на лекари и други специалисти. В длъжностната
характеристика конкретен продукт не е посочен.
Установява се от показанията на свид. Д. З., че тя е „***“ и като такъв се
занимавала и с отчетите за продажби на дружеството. Имало и други колеги освен
ищцата, които работели тестовете за поносимост на лекарства. Сочи, че по струкрурна
йерархия продуктовите мениджъри нямат подчинени, а те самите са с пряк
ръководител управителят на дружеството. Според този свидетел В. С. имала
спорадично и други задължения – управителят й възлагал „задачи“. Иначе продуктът,
17
по който работела ищцата, предполага пряка връзка с лекари, понеже прицелната група
са пациенти с хранителни разстройства, психични или психиатрични заболявания,
които приемат медикаменти.
Установява се от показанията на свид. С., че тя е „****“ и като такъв
предлагала тестове, които не предполагат задължително лекарска препоръка – за
лайфстайл.
Работодателят не доказа пълно и главно да са налице две отделни
структурирани звена или звено, съдържащо единствено щата, зает от Г. С.. Разликите в
предлагани продукти са налице, но не се доказа на първо място ищцата Г. С. да е била
единствената, която се занимава със съответния продукт. Също така не се доказа да е
налице обособено структурно звено, изчерпващо се с длъжността на ищцата.
В тази връзка свидетелите правят догадки или собствен анализ на оскъдни
факти, което не обвързва съда.
Работодателят незаконосъобразно е въвел непълно работно време по
олекотения ред по чл. 138а, ал. 2 КТ спрямо един единствен служител, вследствие на
което работникът не е полагал труд през уговореното (пълно) работно време.
Поради това за служителя Г. С. възниква право на обезщетение за незаконно
недопускане до работа именно по реда на чл. 213, ал. 2 КТ за съответната
продължителност на работния ден при уговорено пълно работно време, поради
недопускане до работа. Самото издаване на заповедта за въвеждане на непълно
работно време е препяствало служителя да полага труд след 13.00 часа. Съгласно
цитираната по-горе практика за доказване основателността на претенцията не е
необходимо служителят всеки ден да се явява на работа / в случая да заявява, че желае
да работи и след 13 часа/. Според показанията на свид. С. ищцата е искала да работи на
осем часа.
В този случай искът по чл. 128, т. 2 КТ би бил неоснователен, понеже по реда
на чл. 128, т. 2 КТ работникът има право да получи трудово възнаграждение само за
времето, през което действително е престирал своята трудова сила. / в този смисъл
Решение № 17277/08.10.2014 г. по гр. д. № 6418/2014 г. на СГС /.
Съдът приема, че работодателят е издал една незаконосъобразна заповед, с
която работникът е бил възпрепятстван от работодателя да упражнява трудовите си
функции в пълен обем и с този свой неправомерен акт е причинил на ищеца
имуществени вреди, които подлежат на обезщетяване.
Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза (л. 159 и
сл.), която съдът напълно кредитира, че дължимото обезщетение за недопускане до
работа за процесния период е в размер на 4 255,06 лв. До тази сума искът е
остнователен, като ищецът претендира по-голяма сума.
Основетелен е и искът за лихва забава ( л. 158 и сл.) по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
тази сума, до размера от 34,28 лв. за периода 31.08.2021 г. – 28.09.2021 г., определен по
реда на чл. 161 ГПК.
По предявения насрещен иск по чл. 224, ал. 1 КТ.
Страните не спорят, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение служителят е имал 16 дни неизползван платен годишен отпуск, като
работодателят е заплатил обезщетение в размер на 937,23 лв.
18
Поради гореизложените аргументи (незаконосъобразно определяне на непълно
работно време и заплащане на по-малко от дължимото трудово възнаграждение) то
незаплатена е останала сумата от 937,17 лв. според ССчЕ, за която искът е
основателен. Ищецът претендира малко по-голяма сума.
Основателен е и искът за лихва забава ( л. 158 и сл.) по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
тази сума, до размера от 7,55 лв. за периода 31.08.2021 г. – 28.09.2021 г., колкото се и
претендира.
По разноските. ******* ООД е сторило разноски по главния иск от общо 1 391
лв. (дт 50 лв., 485 лв. разноски за СТЕ, както и половината от уговореното
възнаграждение от 1 712 лв., заплатено по банков път, а именно 856 лв.). Така
уговореното общо възнаграждение по всички искове не е прекомерно предвид броя на
исковете – шест на брой. Списък по бл. 80 ГПК на л. 200. Тези разноски са дължими от
ответника Г. С. по главния иск.
По насрещните искове от бюджета на съда са заплатени следните суми: 300 лв.
депозит за ССчЕ, 285 лв. депозит за СТЕ, дължима е и дт от 220,20 лв., общо 805,20 лв.
Тази сума следва да бъде осъден работодателят ответник да заплати по сметка на съда.
По насрещните искове Г. С. е сторила разноски от 500 лв. (половината от
заплатеното адв. Възнаграждение от 1000 лв.), която сума ******* ООД следва да бъде
осъдено да й заплати.
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. И. С. ЕГН **********, с адрес: гр. ******, да заплати на основание чл.
203, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 211 КТ вр. чл. 45 ЗЗД на ******* ООД ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. с., ул. „****“ № 47, сумата 960 лв. –
представляващи причинена от ответницата вреда умишлено на 17.08.2021 г. във
времевия отрязък 16,00 ч. – 20,00 часа чрез копиране и изтриване на файлове от
сървъра на работодателя дистанционно от личния си компютър от вкъщи от
потребителския профил „****“, докато е била в отпуск за временна
неработоспособност, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата
молба в съда – 29.09.2021 г., до погасяване на вземането.
ОСЪЖДА ******* ООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. с., ул.
„****“ № 47, да заплати на основание чл. 213, ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по
насрещни искове, на Г. И. С. ЕГН **********, с адрес: гр. ******, сумата от 4 255,06
лв. – обезщетение за незаконно недопускане до работа за периода 17.05.2021 г. -
30.08.2021 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба в
съда - 16.12.2021 г., до погасяване на вземането, както и сумата от 34,28 лв. – лихва за
забава върху главницата за периода 31.08.2021 г. – 28.09.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ
исковете като неоснователни за горницата до пълните предявени размери.
ОСЪЖДА ******* ООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. с., ул.
„****“ № 47, да заплати на основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по
насрещни искове, на Г. И. С. ЕГН **********, с адрес: гр. ******, сумата от 937,17
лв. - обезщетение за неизползван годишен отпуск от 16 дни, ведно със законната
19
лихва считано от предявяване на исковата молба в съда - 16.12.2021 г., до погасяване
на вземането, както и сумата от 7,55 лв. – лихва за забава върху главницата за периода
31.08.2021 г. – 28.09.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница като неоснователен
за горницата до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г. И. С. ЕГН **********, с адрес: гр.
******, да заплати на ******* ООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. с., ул. „****“ № 47, сумата в размер на 1 391 лева – разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ******* ООД ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. с., ул. „****“ № 47, да заплати на Г. И. С. ЕГН **********, с
адрес: гр. ******, сумата в размер на 500 лева – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ******* ООД ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. с., ул. „****“ № 47, да заплати по сметка на СРС, сумата в
размер на 805,20 лева – разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20