Решение по дело №1958/2019 на Районен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 340                                          14.10.2020 г.                          гр.Разград

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На  четиринадесети септември                               две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар  Галя Мавродинова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1958 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по трудов спор.

               Депозирана е искова молба от М.С.П., с която е предявен установителен иск срещу Териториално поделение на НОИ –Разград и ДП „Български спортен тотализатор“ за установяване, че между ищцата и втория ответник е съществувало трудово правоотношение за периода 01.12.2001 г. – 28.12.2017 г. за длъжността „касиер-приемчик“ при пълно работно време. Сочи, че в трудовия договор и в допълнителните споразумения е записано, че трудовият договор се сключва на основание чл.114 от КТ – за работа през определени дни от месеца, но за не повече от пет работни дни или 40 часа при петдневна работна седмица, но тя работела на пълно работно време. Твърди, че през различни периоди от действието на трудовия договор работодателят изготвял и подавал информация за осигурителни вноски при пълно работно време. В допълнение към исковата молба ищцата изрично сочи, че предявеният от нея иск не е по ЗУТСР, а по КТ и е обикновен трудов спор, свързан с установяване съществуването на реално трудово правоотношение. 

            Ответникът ДП“Български спортен тотализатор“ счита иска за недопустим. Счита, че ищцата следва да реализира своята защита чрез атакуване на решение №1012-16-24/1 на ТП на НОИ Разград. В условията на евентуалност счита иска за неоснователен. Признава, че ищцата е работила по трудово правоотношение, но за 40 часа месечно – по 2 часа дневно. Сочи, че е била осигурявана съгласно действащото българско законодателства.        След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищцата е работила по трудово правоотношение като касиер-приемчик по трудово правоотношение въз основа на трудов договор от 18.12.2003 г., в който е записано за не повече от 40 часа месечно. Трудовото й възнаграждение е определено в размер на 6% от реализираните месечни постъпления.  В т.4 други условия на трудовия договор е записано, че служителят заплаща консумираната ел. енергия на тото пункта и изготвя месечен график за работното време.

            Видно от справка за осигурителния доход ищцата е била осигурявана от ответника като неин работодател за по два часа в рамките на 20 работни дни за всеки от месеците през 2003 г. /л.9/. За 40 часа е записано и трудовото й правоотношение за периода 01.01.2017 г. – 31.01.2017 г. в персоналното разписание при ответника, съответно за м. февруари /л.30, /, м.март 2017 г. /л.32/,м.април /л.34/, м.май /л.36/, м.юни /л.38/, м.юли /л.40/, м.август /л.42/ съответно по 2 часа дневно са отразени в Таблица за отчитане явяването/неявяването на работа през м.февруари 2017 г., за м. март /л.31/, за м.април /л.33/, м.май /л.35/, м.юни /л.37/, м.юли /л.39/, м.август /л.41/. Тези разписания и таблици са оспорени от ищеца и по отношение на тях е открито производство по проверка  на истинността им. Съответно по указание на съда същите са представени в оригинал /л.106-л.113/.

            В представените справки за социално осигуряване са отразени различно количество дни за всеки от месеците – от 4 до 20 за 2009, г. /л.82/, 20 дни за всички месеци през 2014 г. /л.84/ и за 2015 г. /л.85/.

            Според показанията на свидетелите Л. Г. и Г.Й., ищцата е работела в тото пункт в гр.Завет повече от 20 години. Почивала в понеделник, вторник и сряда, както и в петък. Според първия свидетел в четвъртък работела от 10 до 17,30 часа, в събота – от 13,00 до 17,30 часа и в неделя – от 13,00 до 17,30 часа, а според втория работела и в сряда от 9 часа., в четвъртък – от 9,00 до 13,30 часа, в събота докато имало хора, а в неделя – до 18 часа. Съответно според показанията на свидетелката Е. Д.а – служител при ответника, ищцата не е заявявала претенции, че е работила повече чесове от предвиденото в трудовия договор. Пояснява, че в някои градове и села поради малкия брой пуснати фишове е било въведено намалено работно време.

            Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза за периода 01.12.2001 г. – 31.07.2017 г. за ищцата са начислени и внесени  осигурителни и здравни вноски за по 40 часа седмично. За периода 01.08.2017 г. – 18.08.2017 г. – съответно за 24 часа. Съответно в заключението по допълнителната експертиза е отразено, че и след справки в НОИ изводите са, че за периода 01.12.2001 г. – 31.07.2017 г. за ищцата са начислени и внесени осигурителни и здравни вноски за 40 часа месечно, за периода 01.08.2017 г. – 18.08.2017 г. – за 24 часа, за периода 01.12.2001 г. до 18.08.2017 г. съответно за 7544 часа върху сумата 44 618,18 лв. В о.с.з. в отговор на процесуалния представител на ищцата, вещото лице пояснява, че няма разлика между отразеното в сравката на л.9 от делото и това, което е отразила в заключението си като работно време и осигурителен доход.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:  Предявеният иск за установяване между страните, че трудовото правоотношение на ищцата за периода 01.12.2001 г. – 28.12.2017 г. е било за пълно работно време е неосноватеен и недоказан. Работното време е една от съществените характеристики на трудовото правоотношение, респ. елемент на трудовия договор, посочен в чл.66, ал.1,т.8 от КТ. В случая в трудовия договор, подписан от двете страни, изрично е посочено времетраенето – до 40 часа месечно. Не бе установено по делото на ищцата да й е разпореждано от работодателя да работи в повече от уговореното. С оглед начина на определяне на трудовото възнаграждение /% от реализираните месечни постъпления/ и дадената на ищцата възможност сама да определя месечния график на работното време, е било възможно да е работила повече часове по нейна инициатива. Не е възможно обаче такава допълнителна работа да доведе едностранно до промяна на работното време като основен елемент на трудовото правоотношение.

            Ето защо така предявеният иск сладва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, с всички законни последици от това, вкл. и отговорност за заплащане на съдебни разноски на ответника. Същите са в размер на 500 лв, платени като адвокатско възнаграждение.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ ИСКА,  предявен от М.С.П., ЕГН  , адрес *** срещу ДП“Български спортен тотализатор“, ЕИК *********, със седалище гр.София и адрес на управление район Красно село, ул.“Хайдушко изворче“, №28 за установяване, че трудовото правоотношение между ищцата и ответника за длъжността „касиер-приемчик, тотализатор“ за периода 01.12.2001 г. – 28.12.2017 г.  е било такова за пълно работно време /при 8-часов работен ден/ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

            ОСЪЖДА М.С.П., ЕГН  , адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ДП“Български спортен тотализатор“, ЕИК *********, със седалище гр.София и адрес на управление район Красно село, ул.“Хайдушко изворче“, №28 сумата 500 лв. /петстотин лева/ за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.     

      

      РАЙОНЕН СЪДИЯ: