Р Е Ш Е Н И Е №97/30.6.2020г.
Гр.
Ямбол, 30.06.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският административен съд, първи състав, в
публично заседание на осми юни
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря В. Митева, разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 37 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба на П.А.П.
*** против Решение № 167/27.12.2019 г. на Директора на ТД на НАП, гр. Бургас, с
което е оставена без уважение жалбата му против действия на публичен изпълнител
при ТД на НАП, гр. Бургас, обективирани в разпореждане
за присъединяване с изх. № С190028-105-03-86672/26.11.2018 г. по изп. д. № *********/2018 г., образувано в ТД на НАП –
Бургас, сектор ОСПВ, ИРМ Ямбол. Твърди се, че същото е незаконосъобразно, тъй
като АУПДВ не е влязъл в сила и поради това не подлежи на принудително
изпълнение. Иска се отмяна на оспореното решение.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител – адв. М. поддържа изцяло жалбата както е депозирана.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита, че същата е неоснователна
и като такава, не следва да бъде уважавана.
След като извърши
цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
В ТД на НАП – Бургас,
ИРМ Ямбол било образувано изпълнително дело № *********/2018 г. против
жалбоподателя П. за задължения по декларации образец 6 за 2016 г. и 2017 г.,
като на осн. чл. 221 от ДОПК, на същия било изпратено съобщение за доброволно
изпълнение с изх. № С 180028-048-0128961/16.05.2018 г. В предоставения
седемдневен срок, задължението не е заплатено доброволно. Към образуваното
изпълнително дело били присъединени и задължения по декларации образец 6 за
2018 г. След преценка от страна на публичния изпълнител, че събирането на
определените задължения ще бъде затруднено, на 03.10.2019 г. било издадено и
постановление с изх. № С190028-022-0091262, с която бил наложен запор върху
банковите сметки на П. в Банка „ДСК“ ЕАД и запор върху притежаваното от него
МПС. От получения от банката отговор се установило, че жалбоподателя няма
налични сметки, които да обезпечат задължението. Със съобщение с изх. №
С190028-110-0004110/29.11.2019 г. бил насрочен опис на запорирания
автомобил за 28.01.2020 г. Междувременно, с разпореждане за
присъединяване № С190028-105-0386672/26.11.2019 г., е присъединено и вземането
на ДФ „Земеделие“ по АУПДВ № 01-283-6500/125 от 28.01.2019 г. за сумата от
27 598,76 лева, от които главница в размер на 24 447.50 лева и лихва
към 26.11.2019 г. в размер на 4 681.31 лева.
На 18.12.2019 г. жалбоподателят
П. депозирал жалба до Директора на ТД
на НАП против разпореждане за
присъединяване № С190028-105-0386672/26.11.2019 г., като посочил, присъединяването е незаконосъобразно и в нарушение на законовите
разпоредби, тъй като е извършено преди влизане в сила на АУПДВ № 4/23.01.2019
г. с изх. № 01-283-6500/125/28.01.2019 г.
С Решение № 167/27.12.2019
г., Директорът на ТД на НАП, гр. Бургас е оставил без уважение като
неоснователна жалбата на П.А.П. срещу действията на публичния изпълнител, обективирани в разпореждане за присъединяване №
С190028-105-0386672/26.11.2019 г. Именно
това решение е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима. Разгледана по същество обаче, тя се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са
следните:
Оспореният административен акт е издаден в
писмена форма, от компетентен орган по чл. 266, ал. 1 от ДОПК и е мотивиран
както от фактическа, така и от правна страна.
Видно от разпоредбата на
чл. 217, ал. 1 от ДОПК, в производствата по този дял (Дял четвърти Събиране на
публичните вземания) могат да се присъединяват публични взискатели,
както и кредитори, чието вземане е
обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както и тези, които са упражнили
право на задържане, а съобразно ал. 2 на същия член, присъединяването се
допуска с разпореждане на публичния взискател до
изготвянето на разпределението на събраните суми.
Кои вземания са публични
е посочено в чл. 162 от ДОПК, като в ал.
2, т. 8, в редакцията й към момента на постановяване на оспорения
административен акт, законодателят изрично е определил като такива
и тези за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно
получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от
предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните
фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз,
европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарство, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от
свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен
акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното
законодателство и в правото на Европейския съюз. Съобразно разпоредбата на чл.
165 от ДОПК, събирането на държавните и общинските публични вземания се
извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното
публично вземане, издаден от компетентен ортган,
освен ако в закон е установено друго.
От приложения към делото
Акт за установяване на публично държавно вземане № 4/23.01.2019 г. с изх. № 01-283-6500/125/28.01.2019
г. е видно, че същият е издаден от Директора на ОД на ДФ
„Земеделие“ – Ямбол и с него се установява задължение в размер на
24 447.50 лева главница и законната
лихва върху тази сума, считано от 20.08.2018 г.
Въпросният АУПДВ е издаден на осн. чл. 27 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП) и чл. 162 от ДОПК.
След извършената
служебна справка в деловодството на Административен съд – Ямбол се установи,
че както към момента на постановяването
на разпореждането за присъединяване на вземането по горецитирания
АУПДВ, така и към момента на постановяване на оспореното решение, същият все още не е бил влязъл в сила, като е бил
предмет на разглеждане по адм. д. № 453/2019 г. по
описа на ЯАС. Видно от разпоредбата на чл.
27, ал. 8 от ЗПЗП обаче, обжалването на издадените от изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ или от оправомощените от
него длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания не
спира изпълнението им. При тази законодателна
уредба следва да се приеме, че обстоятелството дали актът, с който публичното
държавно вземане е установено е обжалван или не, е абсолютно ирелевантно. По
делото липсват каквито и да било данни, от които да се установява, че
изпълнението му е спряно от съда.
Законодателят е допуснал предварително изпълнение на тази категория
актове, поради което и правилно вземането по акта за установяването на
публичното държавно вземане е било присъединено към образуваното против
жалбоподателя изпълнително производство.
Предвид изложеното съдът
намира, че оспореното Решение № 167/27.12.2019
г. на Директора на ТД на НАП, гр.
Бургас, е напълно законосъобразно. Подадената против
него жалба, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото
и на осн. чл. 161, ал. 1 от ДОПК, на ответната страна следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено на
основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ и съобразно фактическата и правна сложност на
делото.
Водим от горното, Я А С, първи състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.А.П. *** против
Решение № 167/27.12.2019 г. г. на
Директора на ТД на НАП, гр. Бургас.
ОСЪЖДА П.А.П. да заплати на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НАП, гр. БУРГАС сумата от 100 (сто) лева, съставляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете