№ 168
гр. Сливен, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20222230101698 по описа за 2022 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК и
насрещен осъдителен иск с пр. осн. чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и цена 7926.75 лева.
В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено от ищеца заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, било образувано ч.гр.д. №
5764/2021 г. по описа на PC Сливен. В заявлението ищецът е заявил, че претендира от
ГРЕЙНСТОР БЪЛГАРИЯ АД предаване на 14 510,8 тона черен слънчоглед, неиздължено по
Договор за влог от 25.05.2016 г. и поискано с покана за доброволно предаване от 15.10.2018
г. При дадено от съда указание, било уточнено, че паричната равностойност на 14 510,8 тона
черен слънчоглед е 1150 лв. за тон или 16 687,42 лева.
Твърди се, че по сключен Договор за влог от 25.05.2016 г. и анекс към него от
28.02.2017 г., „ГРЕЙНСТОР БЪЛГАРИЯ“ АД следвало да предаде на „ДИМЕКС 2007’'
ЕООД, 14 510,8 тона черен слънчоглед до 31.03.2017 г., остатък от общо вложено при
„ГРЕЙНСТОР БЪЛГАРИЯ“ АД количество от 1 358 200 тона черен слънчоглед, собственост
на „Димекс-2007” ЕООД. На 15.10.2018 г. били изпратили покана на „ГРЕЙНСТОР
БЪЛГАРИЯ“ АД за доброволно предаване на 14 510,8 тона черен слънчоглед.
Влогоприемателят „ГРЕЙНСТОР БЪЛГАРИЯ“ АД отказвал да предаде неиздълженото
количество слънчоглед оставено за съхранение в базата им в град Ямбол.
Издадена била заповед за изпълнение № 294/11.02 2022 г. от РС Сливен, която била
връчена на длъжника „ГРЕЙНСТОР БЪЛГАРИЯ“ АД, като в срока по 414, ал. 2 ГПК, било
депозирано възражение, което било породило правото на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си.
1
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника „ГРЕЙНСТОР БЪЛГАРИЯ“ АД, представлявано от
П.Ч. че дължи на ищцовото дружество предаване на 14 510,8 тона черен слънчоглед,
неиздължено по Договор за влог от 25.05.2016 г., съгласно издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 5764/2021 г. по описа на PC Сливен.
Претендират се разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез
процесуален представител, който счита предявения иск за недопустим поради
неподведомственост на спора на държавния съд. От страна на ищеца било налице
предходно заведено дело на същото основание, а именно ГД № 6948/2018 г. по описа на PC
Сливен, което дело било прекратено с Определение № 583/25.02.2019 г. като
неподведомствено на съда поради наличието на валидно сключено арбитражно
споразумение съдържащо се в чл. 14 от сключения между страните договор за фиксиран
влог (чл. 19. ал. (1) ГПК и чл. 7, ал. (2) ЗМТА).
Въз основа на това, с искова молба от 28.06.2019 г. било образувано ВАД №
19062802/2019 по описа на Арбитър „ад хок“ Д.П.Д. № **********. В рамките на
арбитражното производство били назначени и приети две съдебни експертизи, които
доказвали, че „Грейнстор България“ АД не само било издължило цялото вложено
количество, а дори на ищеца били предадени 11,250 тона черен слънчоглед в повече. При
така стеклите се обстоятелства се сочи, че ищецът се е позовал на чл. 14 от ЗМТА с искане
за отвод на състава, поради което арбитражното производство било прекратено въз основа
на Определение № 5/06.10.2021 г. със следващите от това процесуални последици
предвидени в чл. 18 ЗМТА, произтичащи от решението на ищеца, но и неизпълнени от него,
а именно: да посочи друг арбитър, в изпълнение на сключеното между страните арбитражно
споразумение, който да реши спора по същество. Твърди се, че в този смисъл цитираните от
ищеца решения на състави на ВКС били неприложими.
Твърди се, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен, като се прави възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, буква „Б“,
вр. с чл. 110 от ЗЗД, което само по себе си било достатъчно основание за отхвърляне на
предявения иск.
Съгласно сключения договор, в чл. 1 страните били уговорили задължителното
извършване на рефакция при приемане и издължаване на съхраняваните количества зърно,
при следните показатели:
- за отклонение от приетите, съгласно ОУ и базисни показатели за съответния вид
зърно (влага, примеси, начупени зърна, повредени зърна и хектолитър);
- за разлика в среднопретеглената влага при приемане и изваждане на вложеното
зърно;
- за неизбежни загуби на маса (естествени фири и разпрашаемост).
От приложените справки, кантарни бележки и анализни свидетелства към тях се
2
виждало, че реално вложено на съхранение количество слънчоглед, след направена
рефакция за влага над 9%, (което е по базисни показатели), било намалено при изчислена
разлика от 7,95% или 1,739 т. Естествени фири и разпрашаемост били 0.6% от вложеното
количество или 8,139 т. Следователно вложеното кантарно количество зърно (1 358, 200 т.)
било намалено с 9, 878 т., като аналогични изчисления се били извършвали и при изхода на
зърната.
Моли се съдът да вземе под внимание факта, че слънчогледът като всяка зърнена
култура, имал процентно съдържание на влага, което намалявало с времето след
пожънването му, т.е. зърното постепенно изсъхвало. Процесът на съхнене бил
продължителен, като започвал от момента на пожънването му (за слънчогледа - м.август),
чак до момента на преработка на зърното, като част от този период бил и престоя му в
склада и било нормално и логично, количество зърно имащо едно тегло при вкарването му в
склада, в конкретния спор - през м.август 2016 г., да има друго тегло при експедирането му
от склада няколко месеца по-късно, в случая месец март 2017 г., както и неизбежна загуба от
разпрашаване, която се дължала на преместване на зърно с подвижна механизация при
придвижването му с редлери и елеватори 0,3% и пределни размери на естествените фири на
основните видове зърно при съхраняване, от Наредба № 1 За-10403 и приетите общи
условия от страните 0.3%.
Съгласно чл. 1 ал. 4, влогодателят бил длъжен да осигури свой представител към
момента на извършване на анализите. В случай, че в срок от 24 часа влогодателят не
възразял писмено срещу резултатите от анализните свидетелства, същите се били приемали
за безспорни от страните и именно въз основа на безспорно приетите анализни свидетелства,
3 на основание чл. 1 ал. 3 и чл. 2 ал. 6 от сключения договор, влогоприемателят извършвал
договорената между страните количествена рефакция както при вход, така и при изход на
зърната.
Сочи се, че самата дейност по зърносъхранение и всички специфики свързани с
качествените и количествени показатели на съхраняваните зърна, изключвали възможността
на ищцовата страна да бъде върнато количество равно с точност на внесеното. Допустимо
било то да бъде по-малко или в повече в зависимост от това дали били налице условията за
рефакция или бонификация на зърната, като всичко това зависело от анализните
свидетелства, които не били оспорени от ищеца в договорените за това срокове.
Твърди се, че ответното дружество се било издължило с 11.250 тона в повече от
дължимото количество слънчоглед.
Твърди се, че съгласно сключения договор и съпътстващите го документи, за периода
от 01.07.2016 г. до 09.12.2016 г. с 91 транспортни курса били внесени 1358.2 тона (кантарно
количество) черен слънчоглед за съхранение в базата на „Грейнстор България” АД, което
след рефакция се равнявало на 1 356,47 т.
За периода от 08.09.2016 г. до 08.03.2017 г. с 92 транспортни курса по нареждане на
„Димекс 2007“ ЕООД, били изтеглени 1333,320 тона (кантарно количество) черен
слънчоглед от базата на „Грейнстор България” АД, което след рефакция се равнявало на
3
1322,07 тона черен слънчоглед. Дължимото зърно било в размер на 1322,07 т., а реално
изнесеното било 1333,320 т. или с 11,250 тона в повече от дължимото.
Сочи се, че доказателство за това, освен анализните свидетелства и кантарни
бележки, били и заключенията на вещите лица по извършените и приети по ВАД №
19062802/2019 г. съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи.
Счита се, че претенцията на ищеца по чл. 79 от ЗЗД за определяне на обезщетение за
неизпълнение на договорно задължение, се явява неоснователна и недоказана и като такава
следва да бъде отхвърлена, на първо място, защото неизпълнение не било налице, второ,
защото погасителната давност за предявяване на вземането била изтекла и трето, поради
липсата на каквито и да било доказателства сочещи формирането на иска.
Сочи се, че в подадената искова молба по ВАД № 19062802/2019 г. ищецът е
претендирал равностойност на твърдяното от него непредадено количество в размер на 10
000 лв. С настоящата искова молба, претендира равностойност на твърдяното от него
непредадено количество в размер на 16 687, 42 лв., при цена от 1150 лв./тон. Моли се съда
да вземете предвид, че средната цена на слънчогледа за 2017 г. е била 550 лв. съгласно
официалните статистически данни, публикувани от МЗХ и нито в предходното
производство, нито сега, не ставало ясно по какъв критерий е изчислена тази равностойност,
поради което се оспорва претендираният размер изцяло.
Твърди се, че по отношение на изпратената покана, не се сочат доказателства, от
които да е видно, че същата е достигнала до ответника. Прави се възражение, че покана за
доброволно изпълнение е връчвана на официалните адреси и лица за кореспонденция на
дружеството и едва с входирането на исковата молба, дружеството се било запознало с
претенциите на ищеца.
Оспорват се представените от ищеца доказателства, тъй като липсвали данни за
съставител на съответния документ „Складова книга“, която сама по себе си не била
представена в цялост и не отразявала реалното количество вложен и получен слънчоглед по
партидата на „Димекс 2007“ ЕООД.
Предвид изложеното се моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Претендират се разноските в настоящото и в заповедното производство.
От ответното дружество, чрез процесуален представител, е постъпил и насрещен иск,
в който се моли съда да постанови осъдително решение, по силата на което „Димекс 2007“
ЕООД да бъде осъдено да заплати на „Грейнстор България“ АД сумата от 6 187, 50 лв.,
представляваща левовата равностойност на недължимо предадени 11.250 тона черен
маслодаен слънчоглед, реколта 2016 г.
Твърди се, че в изпълнение на Договор за фиксиран влог № 160303/25.05.2016 г. и
съпътстващите го документи, за периода 01.07.2016 г. до 09.12.2016 г. с 91 транспортни
курса, в базата на „Грейнстор България“ АД били внесени за съхранение 1358.2 тона
(кантарно количество) черен слънчоглед, което количество след рефакция се равнявало на 1
4
356,47 т. За периода от 08.09.2016 г. до 08.03.2017 г. с 92 транспортни курса по нареждане
на „Димекс 2007“ ЕООД, били изтеглени 1333,320 тона (кантарно количество) черен
слънчоглед от базата на „Грейнстор България” АД, което след рефакция се равнявало на
1322,07 тона черен слънчоглед, т.е. реално дължимото зърно било в размер на 1322,07 т., а
реално изнесеното - 1 333,320 т., или с 11,250 тона в повече от дължимото.
Предвид изложеното се моли съда да постанови осъдително решение, по силата на
което „Димекс 2007“ ЕООД да бъде осъдено да заплати на „Грейнстор България“ АД сумата
от 6 187,50 лв., представляваща левовата равностойност на недължимо предадени 11.250
тона черен маслодаен слънчоглед от реколта 2016 г.
Твърди се, че цената на иска била формулирана на база кантарни бележки и анализни
свидетелства за вход и изход на зърна, след извършване на рефакция, по смисъла на
сключения между страните договор за фиксиран влог от 25.05.2016 г., Анекс № 1 от
28.02.2017 г. и въз основа на официалните статистически данни, публикувани в Бюлетин №
5 49/2017 на МЗХ.
Претендират се разноските в настоящото производство.
В предоставения едномесечен срок, от „ДИМЕКС – 2007” ЕООД чрез процесуален
представител е депозиран отговор на насрещния иск, в който се счита, че насрещната искова
молба е допустима, но неоснователна, като се излагат аргументи в тази насока.
Твърди се, че в самата насрещна искова молба „Грейнстор България” АД прави
признание, че за периода от 01.07.2016 г. до 09.12.2016 г. с 91 транспортни курса, в базата
им са били внесени за съхранение 1358.2 тона черен слънчоглед по договор за влог на зърно,
както и че за периода от 08.09.2016 г. до 08.03.2017 г. с 92 транспортни курса, „Димекс2007”
ЕООД било изтеглило от складовете на „Грейнстор България” АД, 1333,32 тона слънчоглед,
като разликата от 1358,2 тона до 1333,32 тона била 24,88 тона.
Твърди се, че в насрещната искова молба „Грейнстор България” АД били извършили
рефакция още с приемането, като били намалили общото количество на внесеният
слънчоглед на 1356,47 т. След като „Грейнстор България” АД било предало посоченото
количество, „Димекс - 2007” ЕООД установили разлика в количеството.
Сочи се, че след възникване на настоящия спор „Грейнстор България „АД е
приложило като доказателство „анализно свидетелство” на входа. На изхода на слънчогледа
от складовете, на ответника били издали други такива, с които се твърди, че слънчогледа,
който са приели е бил изчистен от примеси и изсушен и след това предаден, което
позволявало да направят рефакция , която съвпадала с точно изразеното количество, или
верен сбор от неверни данни, което са били предали на „Димекс” и дори „Димекс” им
дължали още 11,250 тона. Твърди се, че това било на база техните твърдения и приложени
анализни свидетелства, които не били представени на „Димекс – 2007“ ЕООД.
Твърди се, че извозеният от базата на „Грейнстор България” АД слънчоглед бил
продаден на други клиенти и при извършения от тях анализ било видно, че качеството е
такова каквото били предали на входа в базата на ответника, или те не били извършили нито
5
почистване на примеси, нито изсушаване, което не им позволявало да извършват рефакция.
В договора нямали уговорка как се определя бонифицираното тегло и следвало да се
приложат нормите регулиращи търговията със зърно, или се приемало, че се дължи връщане
на вещи средно качество, отговарящи на показателите, които били определени и посочени в
БДС 750-83. Твърди се, че показателите на зърното, което били вкарали и извозили било с
неустановено качество, тъй като нямало подписан двустранен протокол, но били
представени анализни свидетелства към всяка кантарна бележка за изнасяне на зърното от
складовете, като се оспорва съставеното от ответника с невярно съдържание.
Предвид изложеното се счита, че насрещната искова молба е неоснователна.
В с.з. ищцовото дружество, се представлява от процесуален представител, който
моли съда да уважи исковата претенция.
В с.з. ответното дружество се представлява от процесуален представител, който моли
съда да отхвърли исковата претенция на ищеца и да уважи предявения насрещен иск.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
Въз основа на сключен Договор за влог от 25.05.2016 г между„ГРЕЙНСТОР
БЪЛГАРИЯ“ АД и „ДИМЕКС 2007’' ЕООД, Грейнстор България АД , като влогоприемател
се е задължило да приеме в зърнохранилище в гр. Ямбол зърно на съхранение, срещу което
влогодателят Димекс 2007 ЕООД се е задължил да заплати възнаграждение.
На 15.10.2018 г. била изпратена покана на „ГРЕЙНСТОР БЪЛГАРИЯ“ АД за
доброволно предаване на 14 510,8 тона черен слънчоглед. Няма данни по делото същата е да
е получена от Грейнстор България АД.
Въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК, било образувано ч.гр.д. № 5764/2021 г. по описа на PC Сливен. В
заявлението ищецът е заявил, че претендира от ГРЕЙНСТОР БЪЛГАРИЯ АД предаване на
14 510,8 тона черен слънчоглед, неиздължено по Договор за влог от 25.05.2016 г. и поискано
с покана за доброволно предаване от 15.10.2018 г. При дадено от съда указание, било
уточнено, че паричната равностойност на 14 510,8 тона черен слънчоглед е 1150 лв. за тон
или 16 687,42 лева.
Издадена е заповед за изпълнение № 294/11.02 2022 г. от РС Сливен, която е връчена
на длъжника „ГРЕЙНСТОР БЪЛГАРИЯ“ АД, като в срока по 414, ал. 2 ГПК е депозирано
възражение.
По делото са събрани гласни доказателства.
В показанията си свид. Д.У. сочи, че работи в „Грейнстор България“ АД, като
ръководител търговски отдел. Твърди, че писмени претенции не е имало от ищеца до
момента, в който са видели исковата молба. Спрямо договора за фиксиран влог, срокът за
предявяване на претенции относно влага на зърна бил до 24 часа след издаване на
анализното свидетелство. От страна на ищеца такива възражения не били постъпвали.
Рефакцията била извършена на база средно претеглена влага на вход и разликата съответно
6
на средно претеглена влага на изход. Доколкото помни, била 7,95 % средно претеглена влага
на вход на база издадени анализни свидетелства и 6,41 % средно претеглена влага на изход,
пак на база издадени анализни свидетелства. Почистване и изсушаване се извършвало само
с допълнително споразумение, било то договор или анекс и не било извършвано без клиента
да го поиска. Допълнително се заплащала тази услуга. Сочи, че от страна на ищеца не е
имало такава претенция и те не са имали ангажимент да почистват или изсушават.
Практиката била анализните свидетелства да се подписват от шофьорите, защото той се
явявал представител на клиента в дадения случай. Тия, които са с „Димекс“ имали подписи,
доколкото знаел, всичко било подписано. Доколкото помни, на шофьорите се представяли
анализни свидетелства. Самият склад нямал опция за почистване. Влагата на слънчогледа
варирала от 4 % във сухи години, до 9 – 11 % във влажни години. Девет била базисната
влага, 11 била допустимата или 10, различно било при всички фирми, слънчогледа варирал
някъде в тези граници. Не помнел конкретно кога било извозено последното количество
слънчоглед. Мисли, че било м. март.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, от заключението на която е
видно, че на базата на първичните счетоводни документи - кантарни бележки и анализни
свидетелства за вход, за периода от 01.07.2016 г. до 09.12.2016 г. в базата на „Ерейнстор
България“ АД са внесени 1358,200 тона черен слънчоглед /91 курса/ с доставчик „Димекс-
2007“ ЕООД.
На базата на първичните счетоводни документи - кантарни бележки и анализни
свидетелства за изход, за периода от 08.09.2016 г. до 08.03.2017 г. от базата на „Грейнстор
България“ АД са изтеглени 1333,320 тона черен слънчоглед /92 курса/ за „Димекс- 2007“
ЕООД.
Количествената разлика между приетото и предадено черен слънчоглед е 4,480 т.
Внесено количество - 1358,200 т.
Изнесено количество - 1333,320 т.
Разлика- 24,880 т.
След извършване на договорената рефакция /корекция на количеството зърно в по-
малко/, „Грейнстор България“ АД е трябвало да предаде на „Димекс- 2007“ ЕООД, 1322,070
т. черен слънчоглед. Изнесеното количество е 1333,320 т.
Дължимото количество черен слънчоглед е предадено на „Димекс- 2007“ ЕООД.
След извършената рефакция, „Грейнстор България“ АД е предало на „Димекс- 2007“
ЕООД - 11,250 т. повече от дължимото количество черен слънчоглед.
Експертизата извърши справка в сайта на НСИ -цени на производител в селското
стопанство:
Първо тримесечие /03.2017 г./ - 704,60 лв./т.
Второ тримесечие /04.2022 г./ - 1457,09 лв./т.
За периода от 02.12.2016 г. до 13.12.2016 г., видно от кантарните бележки,
предоставени от ответника по насрещния иск, „Димекс- 2007“ ЕООД е продало на ГМВ
7
Груп ЕООД - 179,840 тона черен слънчоглед /9 курса/ . Анализни свидетелства не били
представени, поради което не можело да се направи сравнение на показателите. Сравнение
не може да бъде направено, тъй като липсвали анализни свидетелства, на базата на които да
бъде извършено.
ГМВ Груп ЕООД - Ямбол е фалирала и фабриката е продадена. Вещото лице сочи, че
при разговор с настоящия Управител Радослав Мариянов, документация /кантарни бележки
и анализни свидеделства/ от 2016 г. при тях няма.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като изготвено от специалист в
областта , с необходимите знания и добросъвестност.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415,
ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск ищецът следва да
докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като е подадено
Възражение в производството за издаване на заповед за изпълнение и ищецът не разполага с
изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск срещу
ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено
право.
Установи се, че на 25.05.2016 г. е сключен договор за влог от 25.05.2016 г. и между
„ГРЕЙНСТОР БЪЛГАРИЯ“ АД и „ДИМЕКС 2007’' ЕООД, по силата на който Грейнстор
България АД , като влогоприемател се е задължило да приеме в зърнохранилище в гр. Ямбол
зърно на съхранение, срещу което влогодателят се е задължил да заплати възнаграждение.
На 15.10.2018 г. е изпратена покана на „ГРЕЙНСТОР БЪЛГАРИЯ“ АД за
доброволно предаване на 14 510,8 тона черен слънчоглед, за която няма данни да е
достигнала до знанието на адресата.
Видно от Договор № 160303 за фиксиран влог на зърно в зърнохранилище, страните
в чл. 1, ал.3 са договорили, влогоприемателят да прави количествена рефакция на зърното
при приемането и издължаването му. Рефакцията, сгл. ал.4 на чл. 1 от договора се извършва
въз основа на показателите, установени с анализните свидетелства, издадени от
лабораторията на влогоприемателя, като влогодателят е длъжен да осигури свой
представител, който да присъства при извършване на анализите.
От приетата и неоспорена по надлежния ред в производството съдебно-техническа
експертиза, се установява, че на базата на първичните счетоводни документи - кантарни
бележки и анализни свидетелства за вход, за периода от 01.07.2016 г. до 09.12.2016 г. в
базата на „Грейнстор България“ АД са внесени 1358,200 тона черен слънчоглед /91 курса/ с
доставчик „Димекс- 2007“ ЕООД.
На базата на първичните счетоводни документи - кантарни бележки и анализни
свидетелства за изход, за периода от 08.09.2016 г. до 08.03.2017 г. от базата на „Грейнстор
България“ АД са изтеглени 1333,320 тона черен слънчоглед /92 курса/ за „Димекс- 2007“
8
ЕООД.
Количествената разлика между приетото и предадено черен слънчоглед е 24,480 т.
- Внесено количество - 1358,200 т.
- Изнесено количество - 1333,320 т.
- Разлика- 24,880 т.
След извършване на договорената рефакция /корекция на количеството зърно в по-
малко/, „Грейнстор България“ АД е трябвало да предаде на „Димекс- 2007“ ЕООД 1322,070
т. черен слънчоглед. Изнесеното количество е 1333,320 т.
Дължимото количество черен слънчоглед е предадено на „Димекс- 2007“ ЕООД.
След извършената рефакция, „Грейнстор България“ АД е предало на „Димекс- 2007“
ЕООД - 11,250 т. повече от дължимото количество черен слънчоглед.
Разликата в теглото се дължи в договорената и извършена по законоустановен ред
рефакция, което се установява и от приетите като доказателство анализни свидетелства и
кантарни бележки.
Съгласно чл. 4 от Договора , страните са се съгласили, че рефакцията се извършва
въз основа на показателите, установени с анализните свидетелства, като влогодателят е бил
длъжен да осигури свой представител, който да присъства при извършване на анализите В
случай , че не се осигури представител и не възрази писмено до 24 часа от издаване на
анализното свидетелство, страните приемат за безспорни данните в него.
Представените от ищцовата страна складови книги, без име и подпис на съставител,
за които се твърди, че от страна на ответното дружество има неиздължено количество черен
маслодаен слънчоглед, не следва да се приемат като относими към спора, тъй като съгласно
сключения между страните договор, документите , имащи доказателствена стойност и от
които може да се направи извод за внесеното и изнесено количество слънчоглед са
анализните свидетелства и кантарните бележки.
Не са ангажирани в хода на производството доказателства от ищеца, че в посочения
по- горе срок е възразил относно издадените анализни свидетелства.
Предвид изложеното, съдът следва да отхвърли исковата претенция като
неоснователна и недоказана.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК предвид изхода на спора, ищцовото дружество дължи на
ответника разноски в размер на 1400 лева адв. възнаграждение и разноски за вещо лице в
размер на 394.50 лева., както и разноски в заповедното производство в размер на 300 лева.
По предявеният насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, този който е получил нещо
без основание е длъжен да го върне. Липсата на основание съществува тогава, когато
икономически блага преминават от една правна сфера в друга такава извън валидно
правоотношение.
9
Ищецът по този иск Грейнстор България АД моли съдът да постанови решение с
което да осъди ответника да заплати сумата 6 187.50 лева представляваща левовата
равностойност на недължимо предадени 11.250 тона черен маслодаен слънчоглед от реколта
22016 г.
Установи се от приетата по делото експертиза , че за периода от 01.07.2016 г. до
09.12.2016 г. в базата на „Ерейнстор България“ АД са внесени 1358,200 тона черен
слънчоглед с доставчик „Димекс- 2007“ ЕООД, а за периода от 08.09.2016 г. до 08.03.2017 г.
от базата на „Грейнстор България“ АД са изтеглени 1333,320 тона черен слънчоглед за
„Димекс- 2007“ ЕООД.
Количествената разлика между приетото и предадено черен слънчоглед е 24,480 т.
След извършване на договорената рефакция „Грейнстор България“ АД е трябвало да
предаде на „Димекс- 2007“ ЕООД, 1322,070 т. черен слънчоглед. Изнесеното количество е
1333,320 т.
„Грейнстор България“ АД е предало на „Димекс- 2007“ ЕООД - 11,250 т. повече от
дължимото количество черен слънчоглед.
Вещото лице е извършило справка в сайта на НСИ -цени на производител в селското
стопанство: първо тримесечие /03.2017 г./ - 704,60 лв./т.
С протоколно определение от 13.02.2023 г. съдът е допуснал изменение на
предявеният иск чрез увеличението му от сумата 6187.50 лева на сумата 7926.75 лева.
Безспорно ответното дружество по този иск е получил без основание 11.250 тона
черен маслодаен слънчоглед, което се установи от приетото по делото заключение на
вещото лице по изготвената съдебно- техническа експертиза, поради което дължи връщане
на левовата равностойност на 11.250 тона слънчоглед, която възлиза на сумата 7926.75
лева.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът по този иска следва да заплати разноски в
размер на 317.07 лева д.т.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ДИМЕКС-2007“ ЕООД с ЕИК ********* и седалище
и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Г.С.Раковски“ № 23 ет.2 ап.7, представлявано от Д.Д.
за признаване за установено по отношение на ответника „ГРЕЙНСТОР БЪЛГАРИЯ“ АД с
ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Димитър Добрович“ № 4,
ет.2 офис № 6, представлявано от П.С.Ч., че дължи 14.510.8 тона черен слънчоглед,
неиздължен по договор за влог от 25.05.2016 г. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ДИМЕКС-2007“ ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на
10
управление гр. Ямбол, ул. „Г.С.Раковски“ № 23 ет.2 ап.7, представлявано от Д.Д. да заплати
на „ГРЕЙНСТОР БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.
Сливен, ул. „Димитър Добрович“ № 4, ет.2 офис № 6, представлявано от П.С.Ч. разноски в
размер на 1794.50 лева в исковото производство и 300 лева разноски в производството по
ч.гр.д. 5764/2021 г. на СлРС.
ОСЪЖДА „ДИМЕКС-2007“ ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. Ямбол, ул. „Г.С.Раковски“ № 23 ет.2 ап.7, представлявано от Д.Д. на
осн. чл. 55, ал.1 , предл.1 от ЗЗД да заплати на „ГРЕЙНСТОР БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Димитър Добрович“ № 4,
ет.2 офис № 6, представлявано от П.С.Ч. сумата 7926.75 лева, представляваща
левовата равностойност на недължимо предадени 11.250 тона черен маслодаен
слънчоглед от реколта 2016 г. и разноски в размер на 317.07 лева .
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
11