Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав в публично съдебно заседание
на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА
МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИНА МУМДЖИЕВА
ИРИНА СТОЕВА
при
участието на секретаря Таня Митова и в присъствието на прокурора Калина Накова,
като разгледа докладваното от съдия Манолова в.н.о.х.д. № 4032/2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 21.07.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 857/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 21-ви състав, подсъдимият Д.И.С. е
признат за невинен в това, че на 14.03.2018 г., около 09:45 часа, в гр. София,
на пътното платно на бул. „Цар Борис III“, пред сградата
на Софийски районен съд, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – изритал с крак и
счупил капака на странично огледало за задно виждане на лек автомобил марка
„Форд“, модел „Мондео“, рег. № *****, и ударил с дясната си ръка стъклото на
предната лява врата на автомобила – престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, като
е оправдан по правната квалификация на така повдигнатото обвинение.
С
присъдата подс. Д.С. е признат за виновен в това, че на 14.03.2018 г., около
09:45 часа, в гр. София, на пътното платно на бул. „Цар Борис III“, пред сградата
на Софийски районен съд, изритал с крал и счупил капака на странично огледало
за задно виждане на лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, рег. № *****,
ударил с дясната си ръка стъклото на предната лява врата на автомобила и
нанесъл удар с десния си крак в областта на гърдите на Б.В.Л., като му причинил
контузия на гръдния кош, изразяваща се в кръвонасядане и болка при движение и
дишане; кръвонасядане в областта на корема; контузия на дясната предмишница,
състояща се в масивно кръвонасядане и болезненост, които телесни увреждания в
съвкупност са реализирали медико-биологичния признак временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди –
на обществено място, без зачитане на обществените норми на поведение, при липса
на конкретен личен мотив във взаимоотношенията с Б.В.Л. и без конкретна
провокация от негова страна, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение
на установените от закона правила, които закрилят добрите нрави в обществото –
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и
на основание чл. 305, ал. 5, пр. 3, вр. чл. 78а от НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в
размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Д.С. е осъден да заплати сторените по
делото разноски на досъдебното производство в размер на 210,12 (двеста и десет
лева и дванадесет стотинки) лева по сметка на СДВР и в съдебното производство в
размер на 100,00 (сто) лева, както и по 5,00 (пет) лева за издаване на
изпълнителен лист.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпил въззивен протест и допълнение към
него от прокурор при Софийска районна прокуратура, с които се иска отмяна на
присъдата поради неправилно приложение на материалния закон и постановяване на
нова, с която подс. Д.С. да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение за две престъпления, които счита, че са осъществени в реална
съвкупност помежду си – по чл. 325, ал. 1 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр.
чл. 130, ал. 1 от НК. Посочва се, че реализираното от подсъдимото лице
посегателство спрямо автомобила на пострадалия е отделно от посегателството над
личността му и няма връзка с него, като се излагат подробни съображения, че се
касае за две отделни деяния, взети въз основа на две отделни решения и насочени
срещу различни обекти – първото е насочено срещу собствеността на Б.Л., а
второто – срещу неговата телесна неприкосновеност.
В
проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд
е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия,
както и събирането на други доказателства.
В
открито съдебно заседание пред СГС подс. Д.С. редовно призован, не се явява
лично, но се представлява от адв. Е.Й..
В
хода на съдебните прения представителят на Софийска градска прокуратура не
поддържа протеста и счита първоинстанционната присъда за правилна, поради което
моли да бъде потвърдена. Солидаризира се със становището на СРС, че когато е
причинена телесна повреда и тя е предхождана от хулигански прояви на дееца, то
престъплението следва да се квалифицира като причиняване на телесна повреда по
хулигански подбуди.
Защитникът
на подсъдимия моли протестът да бъде оставен без уважение и пледира за
потвърждаване на присъдата на СРС. Счита, че от събраните по делото
доказателства не може да се направи извод нито за извършено престъпление
хулиганство, нито за нанасяне на телесна повреда при хулигански подбуди, тъй
като няма никакви очевидци на случая. Излага доводи, че става въпрос за кавга
между двама водачи на МПС, предизвикана от Б.Л., който е предприел рискови действия,
с които е поставил в опасност живота и здравето на подзащитния му, като
реакцията на последния е била срещу противоправното поведение на Л.. Посочва,
че първоинстанционният съд е пропуснал да обсъди въпроса за телесните
увреждания на Л., които са установени дни след процесния случай.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен
състав, след като обсъди доводите във въззивния протест и допълнението към него,
както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира следното.
Протестът
е подаден в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е
допустим.
Разгледан
по същество протестът е неоснователен.
Подсъдимият Д.И.С. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, трудово
ангажиран.
На 14.03.2018 г. около 09:45 часа св. Б.Л.
управлявал лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“, рег. № *****, по бул.
„Цар Борис III“ в гр. София в дясната пътна лента на платното за
движение. Когато стигнал до сградата на Софийски районен съд в неговата лента
за движение имало спрян автомобил, с оглед на което св. Л. подал ляв мигач за
престрояване, заобиколил автомобила и се върнал обратно в дясната лента. След
като изминал около 20 (двадесет) метра пред автомобила на св. Л. рязко спрял
лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, светло сив на цвят, което принудило св.
Л. да преустанови управлението на автомобила и да спре зад него. От автомобила
марка „Ауди“ слязъл подс. Д.С., приближил се към автомобила, управляван от св. Л.,
и ритнал с крак лявото странично огледало за обратно виждане, като счупил
пластмасовия корпус, но не и самото огледало. После подс. С. ударил с дясната
си ръка свита в юмрук стъклото на шофьорската врата, след което я отворил и
ударил с десния си крак св. Б.Л. в областта на гърдите. След това подс. С. се
оттеглил, качил се в своя автомобил и потеглил. Св. Л. прибрал счупената част
от огледалото и продължил движението с автомобила си. Въпреки че на св. Л. му
прилошало след като бил ударен, същият решил да не подава жалба за нападението
срещу него, тъй като същият ден трябвало да пътува за гр. Солун.
Неустановено по делото лице снимало със заснемащо
устройство цялата случка, като записът бил разпространен в емисия новини по
национална телевизия „БТВ“ същия ден, а впоследствие и в социалните мрежи. В
тази връзка СДВР изготвила докладна записка от 11.04.2018 г. за вероятно
извършено престъпление от общ характер, която била изпратена до СРП, като с
постановление на прокурор към СРП от 30.04.2018 г. било образувано наказателно
производство.
На 23.03.2018 г. св. Б.Л. бил прегледан от
съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД, като лекарят констатирал следните травми: контузия на
гръдния кош, изразяваща се в кръвонасядане и болка при движение и дишане,
кръвонасядане в областта на корема, контузия на дясна предмишница, състоящо се
в масивно кръвонасядане и болезненост.
На 10.07.2018 г. било извършено процесуално-следствено
действие по разпознаване на лица, за което бил съставен протокол, при което св.
Б.Л. разпознал подс. Д.С. като лицето, извършило нападението срещу него на
процесните дата, час и място.
За да постанови присъдата, първоинстанционният
съд е събрал следния обективно съществуващ и относим към предмета на делото
доказателствен материал: гласните доказателствени средства чрез обясненията
на подсъдимия Д.И.С. (л. 54-55 от съд. д.), показанията на свидетелите З.И.Ц.(л.
29-30 от съд. д.), Р.З.Ц.(л. 30 от съд. д.), Б.В.Л. (л. 42-43 от съд. д., вкл.
и приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 12 от ДП)
и показанията на вещото лице Ц.Р.В.(л. 53-54 от съд. д.); писмените
доказателства и доказателствени средства: справка за съдимост на подс. Д.С. (л. 17, 48 от съд. д., л. 13, 34 от ДП), съдебномедицинско
удостоверение № 221/2018 г. (л. 8 от ДП), протокол за разпознаване на лица от
10.07.2018 г. (л. 28-29 от ДП), писмо от „БТВ Медиа Груп“ ЕАД (л. 58, 74 от ДП),
веществено доказателствено средство: оптичен диск (л. 73 от ДП) и способи на доказване:
съдебномедицинска експертиза по писмени данни (л. 16-21 от ДП) и
видео-техническа експертиза (л. 68-72 от ДП).
Въззивният
съд констатира, че първоинстанционната присъда е постановена при напълно
изяснена фактическа обстановка, а при обсъждане на доказателствената съвкупност
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Настоящата инстанция не откри
основания за ревизиране на приетата от първия съд фактология, която е изяснена
съобразно точния смисъл на доказателствения материал без да са допуснати логически
грешки при обсъждането му или превратно тълкуване.
Всички
доказателства, събрани и проверени в хода на делото, установяват по
безпротиворечив начин фактическата обстановка, така както е възприета от съда. При
установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е
инкриминираното деяние от подс. Д.С., контролираният съд е анализирал подробно
доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от показанията
на пострадалия Б.Л., протокола от извършените процесуално-следствени действия
по разпознаване на лице и заключенията на изготвените по делото експертизи.
На първо място, въззивният съд анализира
показанията на св. Б.Л., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т.
2, пр. 2 от НПК от досъдебното производство, и установи, че те възпроизвеждат
вътрешно непротиворечив разказ, който кореспондира на обективни доказателства,
чието съществуване не зависи нито от неговата воля, нито от тази на подсъдимия.
Както е посочил първоинстанционният съд,
изготвената в хода на досъдебното производство видео-техническа експертиза
проследява последователно действията от записа, направен от неустановеното по
делото лице, което кореспондира с изложеното от св. Л. досежно
последователността на процесните събития. Поради ниското качество на записа той
е негоден за лицева идентификация, но се наблюдават сходства с външността на
подсъдимия – лице от мъжки пол, светъл цвят на кожата, изразено челно
оплешивяване.
От заключението на съдебномедицинската експертиза
се изяснява травматичното увреждане на св. Л. – контузия на гръдния кош,
изразяваща се в кръвонасядане и болка при движение и дишане; кръвонасядане в
областта на корема; контузия на дясната предмишница, състояща се в масивно
кръвонасядане и болезненост, и възможен механизъм
за причиняването му, които съответстват на показанията на пострадалия.
Констатираните травматични наранявания обективно се дължат на действието на
твърди тъпи предмета, по механизма на удари и/или натиск с или върху такива
предмети, каквито могат да са и юмруци и ритниците (крака, обвити с обувки) на
нападателя. СРС обосновано е взел предвид, че е изминал период от девет дни от
датата на процесния инцидент до извършване на освидетелстване, с оглед на което
към момента на прегледа кръвонасяданията на пострадалия Л. са били в процес на
оздравяване. По отношение на броя удари, които според вещото лице са минимум
три, първостепенният съд правилно е отчел възрастта на пострадалия Л., неговото
психично състояние предвид внезапното нападение срещу него, здравословното му
състояние, доколкото е посочил, че няколко дни преди инцидента е претърпял
кардиологична операция, както и че непосредствено след нанасяне на първия удар
от подсъдимия му е прилошало, което обуславя извод, че същият не е бил в
състояние да преброи с точност нанесените му удари.
Настоящият съдебен състав намира, че изводите на
първоинстанционния съд относно обективността и компетентността на изготвените
експертни заключения са напълно обосновани, тъй като доказателствената
съвкупност не дава основание за съмнение в професионалната подготовка или
добросъвестността на изготвилите ги вещи лица.
На основата на изтъкнатите съображения по доказателствения
материал въззивният съд прие, че по делото не са събрани доказателства, които
да опровергават или да поставят под съмнение показанията на св. Б.Л.. Настоящият
състав, подобно на първия съд, кредитира показанията на пострадалото лице като
обективни, безпристрастни и логически последователни. Показанията му са с
характер на реално преживяване и излагат точно и конкретно обстоятелствата
около инцидента, които описва изчерпателно.
На
следващо място, въззивният съд провери законосъобразността на проведеното
разпознаване на подс. Д.С. и прие протокола от това процесуално-следствено
действие за годно доказателствено средство. Непосредствено преди извършване на
процедурата по разпознаване св. Б.Л. е бил разпитан и е посочил обстоятелствата,
визирани в чл. 170 от НПК, вкл. детайли за индивидуалните външни черти и
характеристики на подсъдимия. Процедурата по разпознаване е била извършена в
присъствието на две поемни лица – свидетелите З.и Р.Ц., незаинтересовани от
изхода на делото; осъществено е в условията на дневна светлина и при добра
видимост, като са били въведени четири лица, от които св. Л. е посочил именно
подс. С. като извършил престъплението. Поради това въззивният съд намира, че от
това годно писмено доказателствено средство безусловно се извежда
идентифицирането на подсъдимия като извършител на разглежданото деяние.
От тук насетне правилно районният съд е обсъдил и
обясненията на подс. Д.С. в контекста на доказателствените материали, които са
издържали проверка за достоверност. При анализа на обясненията на подсъдимия въззивният
съд отчете двойнствената им процесуална природа на важно доказателствено
средство, но и на средство за защита, необвързано със задължение за
установяване на истината. При съблюдаване на правилата за доказателствената
тежест по чл. 103, ал. 1 – ал. 3 от НПК, за да бъдат приети за достоверни
обяснения на подсъдим, не се изисква те да намират подкрепа, а да не се
опровергават от несъмнено установени доказателства или да не се дискредитират
на собствено основание поради неясноти, необясними празноти или тъй като
съдържат обективно невъзможна версия. Изхождайки от тези базисни
процесуалноправни положения, в настоящия случай съдът провери доказателствената
стойност на обясненията на подсъдимия, като ги сравни с кредитираните по делото
доказателствени източници и на тази основа въззивният съд намира за обоснована
преценката на първостепенния, че обясненията на подсъдимия не могат да бъдат
възприети като достоверен източник на доказателства, защото се опровергават както
от показанията на пострадалия Б.Л., така и от заключенията на назначените
експертизи, вкл. досежно това дали е имало физическо съприкосновение между
подсъдимия и пострадалия.
По отношение на съдебното минало на подсъдимия,
съдът даде вяра на приложената по делото справка за съдимост, от която се
извеждат данни за липса на предишни осъждания, с оглед на което към датата на
извършване на деянието, подсъдимият е с чисто съдебно минало.
Що се отнася до останалите писмени
доказателствени материали, въззивният съдебен състав счита, че същите спомагат
за изясняването на обстоятелствата по делото, като кредитира същите.
Останалите доказателствени източници не съдържат
значими противоречия помежду си, поради което не е необходимо да бъдат
обсъждани поотделно по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 от НПК.
Въз
основа на направения доказателствен анализ и установената чрез него фактическа
обстановка, настоящата инстанция споделя и правните изводи на
първоинстанционния съд, че подс. Д.С. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1
от НК.
В
съответствие с материалния закон, СРС правилно е изяснил от обективна страна,
че подс. Д.С. на процесните дата, час и място изритал с крак и счупил капака на
странично огледало за задно виждане на лек автомобил марка „Форд“, модел
„Мондео“, с ДК № *****, ударил с дясната си ръка стъклото на предната лява
врата на автомобила и нанесъл удар с десния си крак в областта на гърдите на Б.В.Л.,
като му причинил контузия на гръдния кош, изразяваща се в кръвонасядане и болка
при движение и дишане; кръвонасядане в областта на корема; контузия на дясната
предмишница, състояща се в масивно кръвонасядане и болезненост, които телесни
увреждания в съвкупност са реализирали медико-биологичния признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Деянието е извършено по
хулигански подбуди, тъй като с действията си подсъдимият е целял да покаже явно
неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на морала и към
човешката личност, доколкото отсъстват лични отношения между дееца и
пострадалия като вражда, завист, както и евентуални други конкретни мотиви.
Деянието е извършено на обществено място, без смислена причина, при брутално и
демонстративно незачитане на обществения ред, чрез непристойни действия – повреждане
на части от автомобила на пострадалия и накърняване на телесната му неприкосновеност,
което противоречи на възприетия морал и норми.
Въззивният
съдебен състав изцяло се солидаризира и с правния извод на първоинстанционния,
че подсъдимият следва да бъде оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление
по чл. 325, ал. 1 от НК. Предшестващите нанасянето на телесните повреди
действия по повреждане на части на автомобила на св. Л. следва да бъдат
субсумирани изцяло под състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл.
130, ал. 1 от НК, тъй като посочената разпоредба въздига като квалифициращо
обстоятелство хулиганските подбуди при причиняване на телесни повреди
следователно ex lege е изключено наличието на идеална съвкупност между
престъплението хулиганство и престъплението телесна повреда по хулигански подбуди.
Двете престъпления е възможно да се намират само в реална съвкупност, когато
има осъществени различни деяния, индивидуализирани по време, място и обстановка,
характеризиращи се като хулигански, като в резултат само на част от тях са
настъпили телесни повреди. В случая обвинението за престъпленията хулиганство и
нанасяне на лека телесна повреда по хулигански подбуди са повдигнати за едно и
също деяние на подсъдимия и следователно престъплението по чл. 131, ал. 1, т.
12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК поглъща престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК. Развитите
съображения на първоинстанционния съд относно приложението на закона са
правилни и изцяло се възприемат от настоящата инстанция, поради което не следва
да се допълват или коригират.
На
следващо място външно обективираното поведение на подсъдимия безусловно
изяснява, че той е действал с пряк умисъл и по хулигански подбуди. Нанасянето
на удари в тялото на пострадалия не оставя съмнение, че подсъдимият е съзнавал
както обществената опасност на деянието си, така и неизбежността на последиците
от него – травматичното нараняване. Контекстът на упражненото физическо насилие
демонстрира, че подсъдимият е целял именно настъпването на споменатите
общественоопасни последици като акт на саморазправа с непознат човек и
хулиганска демонстрация на физическо надмощие в инцидентен уличен конфликт.
Съзнателно избраната реакция на подсъдимия в конкретната пътна ситуация
показва, че тя представлява изява на явното му неуважение към правилата на
обществения ред и на демонстративното им неглижиране.
На
следващо място въззивният съд провери индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимия и наложеното му наказание по вид и размер.
Настоящият
състав, подобно на СРС намира, че са налице задължителните предпоставки за
прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК, предвид императивния характер на
същата. Подсъдимият не представлява голяма обществена опасност, целите на
наказанието могат бъдат постигнати и посредством освобождаването му от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Към деня на
извършване на деянието подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VII от НК. От
престъплението няма причинени имуществени вреди, които следва да бъдат
възстановени, доколкото такива липсват в самия престъпен състав на това
престъпление. Липсват и процесуалните пречки за прилагане института на освобождаване
от наказателна отговорност по чл. 78а, ал. 7 от НК.
Санкционната
норма на чл. 78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000,00
(хиляда) до 5000,00 (пет хиляди) лева. При определяне на размера на наказанието
първият съд правилно е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства
семейното положение на подсъдимия, трудовата му ангажираност и заявеното от
пострадалия, че подсъдимият му е възстановил вредите за счупеното огледало.
Чистото съдебно минало на подсъдимия неправилно е прието като смекчаващо
отговорността обстоятелство, доколкото липсата на предишни осъждания за
престъпления от общ характер и на наложени наказания по реда на глава VIII от
НК е отчетено от законодателя като предпоставка за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Правилно са отчетени
отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно липсата на каквато и да било
провокация от страна на пострадалия. Определеният от СРС размер на глобата –
1500,00 (хиляда и петстотин) лева, изцяло съответства на целите, визирани в
нормата на чл. 36 от НК, като с наложеното наказание в пълна степен ще се
въздейства поправително, превъзпитателно и предупредително върху подсъдимия и
наред с това ще се въздейства възпитателно и предупредително и спрямо
останалите членове на обществото. В същото време, ще се даде възможност на
подсъдимия да се поправи и превъзпита, без да бъде демотивиран от едно ненужно
тежко наказание.
С
оглед изхода на делото правилно районният съд е решил съпътстващите наказателноправното
осъждане въпроси, свързани с присъждането на разноските върху подсъдимия.
В
заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314
от НПК цялостна служебна проверка на протестираната присъда, въззивната
инстанция не констатира основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради
което и с оглед изложените съображения същата следва да бъде потвърдена.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 21.07.2020
г., постановена по н.о.х.д. № 857/2019 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 21-ви състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протестиране. Да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.