О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………./15.03.2016г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело
№ 1802 по описа за 2015г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявени при условията на обектино
кумулативно съединяване от „Скания Файнанс България“ ЕООД срещу „Девня Трейд“ ООД и „ЗС –
Механизация“ ЕООД искове с правно основание чл.124, ал.1 и чл.439 от ГПК да
бъде прието за установено по отношение на всеки един от ответниците,
че ищецът не дължи сумата от 181 292.22лв., представляваща главница по
обратен изпълнителен лист, издаден по ч.гр. дело №15994/2010г. по описа на ВРС,
вземане, което е цедирано с договор за цесия от „ЗС –
Механизация“ ООД на „Девня Трейд“ ООД.
В исковата молба се твърди, че между ищеца, като лизингодател и ответника, като лизингополучател
бил сключен договор за финансов лизинг №49-00311/25.05.2009г. с нотариално
заверени подписи. В изпълнение на договора за лизинг ищецът придобил 1 бр.
употребяван самосвал, марка Скания, G 480 CB8X4HHZ, със самосвален
кош Майлер и го предоставил на ответника за близингово ползване срещу заплащане на 36 равни лизингови
вноски от по 2479.33 евро.
Ответникът изпаднал
в забава и незаплатил 7 бр. лизингови вноски,
за периода 15.07.2009г. до 15.01.2010г., в общ размер от 36509.21лв. с ДДС.
Поради неиздължаване
на падежиралите лизингови вноски, на основание чл.16, б“а“ от Общите
условия, ищецът оправил до ответника
писмена покана, с която поканил отвеника
да изпълни, като при неизпълнение
прави изявление за разваляне на
договора за лизинг.
При разваляне
на договора за лизинг, на
основание неустоечна клауза в чл.16, б.“б“, подклауза II, подбуква „бб“ ответникът дължи обезщетение в размер на лизинговите
вноски от датата на разваляне/прекратяване до крайната дата на
лизинговия договор. Дължимата сума за неустойка е в размер на 71900.57 евро без ДДС, формирана,
като 29 вноски, дължими за периода
15.02.2010г. до 15.06.2012г. х 2479.33 евро без ДДС.
По изложените
фактически съображения, ищецът твърди, че ответникът му
дължи сумата от 36509.21лв., лизингови вноски и 71900.57 евро неустойка.
Ищецът твърди,
че е подал заявление по реда
на чл.417 от ГПК, като е издадена въз основа на
него заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист, по ч.гр. дело
№15994.2010г. по описа на ВРС, с които длъжниците „ЗС – Механизация“
ЕООД и Андрей Игнатов Раденков са осъдени
да заплатят сумата от 71900.57 евро, представляваща общ сбор на
29 лизингови вноски, ведно със законната
лихва върху тази сума до
окончателното й изплащане, както и разноски по делото.
От длъжникът било подадено
възражение по чл.414 от ГПК, като установителния
иск за вземането
бил предявен пред Арбитражния съд при БТПП. С влязло в сила арбитражно
решение, било прието за установено,
че длъжниците дължат сумата по
заповед за изпълнение в размер на 71900.57 евро.
С
оглед непредявяване на иск, на
основание чл.415, ал.1 от ГПК били обезсилени издадените заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителния лист, като в полза на
втория ответник бил издаден обратен
изпълнителен лист за сумата от
181 292.22лв., вземането, по
което било прехвърлено с договор за цесия на
първия ответник.
Предвид това,
че на ищеца
му се дължат
лизингови вноски и неустойка по разваления
договор за лизинг, същият не дължи сумата
по обратния изпълнителен лист.
По изложените
съображения моли съдът да постанови
решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответниците,
че не дължи
процесната сума.
По делото
е постъпил отговор от ответната страна
„ЗС - Механизация“ ЕООД и „Девня
Трейд“ ЕООД в срока
по чл.367 от ГПК.
В отговора
се излага, че предявеният иск е недопустим, поради което и производството по него следва да
бъде прекратено. С влезли в сила определения
по ч.гр. дело № 15994/2010г. за обезсилване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, както и за
издаване на обратен изпълнителен лист е удостоверено вземането у ответника.
По същество
ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.
Излага се,
че процесната сума и била събрана
от ответника „ЗС - Механизация“ ЕООД, въз основа на допуснатото
със заповедта незабавно изпълнение по реда на
чл.417, т.3 от ГПК. След като нейното безсилване,
ведно с изпълнителния лист е отпаднало основанието, на което ищецът да
задържи сумата.
На следващо
място в отговора се сочи, че
арбитражното решение е нищожно, поради което не обвързва
ответниците, тъй като арбитражният съд е разгледал иск, който не
му е подведомствен, с оглед, на което
сумата от
181 292.22лв. следва да
бъде върната.
Твърди се,
че между страните е образувано ВАД
№163/2014г. по предявен отново от ищеца
положителен установителен иск за дължимост
на сумата от 71900.57 евро.
По изложените
съображения моли съдът да прекрати
производството или отхвърли предявения иск.
Съдът по допустимостта на предявените искове
намира, че същите са недопустими, поради което и производството по тях подлежи
на прекратяване.
Предявеният иск срещу „ЗС –
Механизация“ ЕООД, който следва да се квалифицира
по чл. 124, ал.1 от ГПК с предмет установяване
несъществуването на паричното задължение по обратния изпълнителен лист в случая е недопустим,
поради липса на правен интерес.
Ищецът, в настоящото производство изрично
признава, че вземането, което е предмет на обратния изпълнителен лист не у патримониума на този ответник, а същото е прехвърлено с
договор за цесия на ответника „Девня Трейд“ ЕООД. Следователно ищецът няма
правен интерес да се защитава срещу лице, което не е носител на вземането и не
претендира изпълнение на същото.
Аргументът
на ищеца, че предявяването на отрицателен установителен
иск е единствената защита, с която да избегне принудително изпълнение за сума,
която не дължи, съдът приема, че не обуславя интерес от воденето на такава
защита.
Ищецът
твърди, че по договорът за финансов лизинг ответникът „ЗС – Механизация“ ЕООД
му дължи лизингови вноски и неустойка, 36509.21лв., лизингови вноски и 71900.57 евро неустойка. Тези свои вземания обаче, последния не отрича, че са предмет на
осъдителни искове по ВАД 163/2014г. Следователно, същият ще защити тези свои
права в арбитражното дело, поради което и защитата от един отрицателен иск не е
необходима.
За пълнота
следва да се отбележи, че вземането по договора за лизинг и вземането по
обратния изпълнителен лист са две отделни такива, произтичащи от различни
правни основания и с различен размер. С оглед на което, доводът на ищеца, че
представляват едно и също нещо, изложен, като твърдение за правен интерес е
несъстоятелен и не се споделя от настоящия състав.
По отношение на предявения иск срещу
втория ответник, кредитор на вземането по обратния изпълнителен лист, съдът
приема, че същият следва да намери своето прано основание в чл.439 от ГПК.
Поради това, че заповед за незабавно
изпълнение е обезсилена, заедно с издадения изпълнителен лист, след изследване
на предпоставките на чл.245, ал.3 от ГПК с влязло в сила определение в полза на
ответника „ЗС – Механизация“ ЕООД
е бил издаден обратен изпълнителен лист за сумата от 181 292.22лв. Т.е
налице е едно съдебно изпълнително основание.
Искът по
чл. 439 от ГПК е отрицателни
установителен иск за оспорване на
вземането. Той обаче, може да
бъде основан само на обстоятелства,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено
изпълнителното основание. Ищецът, в качеството
му на кредитор,
удовлетворен въз основа на предварително
изпълняемо право, неустановено по
надлежния ред,
трябва да върне на длъжника
полученото. Длъжникът, в случая ответникът, не се
нуждае от осъдителен иск срещу взискателя за връщане
на полученото, тъй като по закон разполага с правото да се снабди с обратен
изпълнителен лист по
чл. 245, ал.3,
изр. второ от ГПК.
Ищецът би
имал правен интерес от иска,
в случай на позоваване на правоизключващи
или правопогасяващи правото обстоятелства, настъпили след издаването на обратния
изпълнителен лист, като например сключено
между страните споразумение, направено прихващане, изтекла давност, отричащи съществуването на вземането.
Твърдения за
настъпили такива нови обстоятелства в исковата молба няма. Ищецът категорично
сочи, че между страните няма последващи споразумения,
не се позовава на давност. Не е направил и материално изявление за прихващане,
което е логично, тъй като няма две насрещни вземания между едни и същи страни, с
оглед на това, че сумата по изпълнителния лист е прехвърлена с цесия.
По изложените
съображения съдът намира, че са налице предпоставките на чл.130 от ГПК за
прекратяване на производството по делото.
Предвид
искането изхода от спора на основание чл.78, ал.4 от ГПК на ответниците
им се следват разноски, които са поискани в отговорите на исковата молба.
На ответника
„Девня Трейд“ ООД следва да му се присъди адвокатско възнаграждение в размер на
7500.00лв., удостоверено с договор за правна помощ, че е заплатено в брой.
По отношение на ответника „ЗС – Механизация“ ЕООД,
съдът намира, че не са представени доказателства за реално извършените разноски
в размер на 8000.00лв., адвокатско възнаграждение.
Съгласно тълкувателно решение №6/06.11.2013г. на ВКС
е прието, че за да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, страната следва
докаже реалното плащане, в зависимост от начина уговорен в договора за правна
помощ, а именно в брой или по банков път. Договорът за правна помощ може да
служи за разписка, ако в него е указан начин на плащане в брой. В този смисъл е
и определение №145/13.02.2014г., гр. дело №358/2014г. на ІІІ гр. отделение на
ВКС.
В съдържанието на договора за правна помощ №283760/07.01.2016г.
липсва посочване на начина плащане в брой или по банков път.
Следователно договорът за правна помощ не може да
служи за разписка. Липсват и доказателства за плащане по банков път.
С оглед на изложеното съдът намира, че няма
удостоверяване на реално сторени разноски, които да бъдат присъдени с
настоящото решение.
Водим от
горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело №1802/2015г.
по описа на Окръжен съд – Варна, образувано по предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване от „Скания Файнанс България“ ЕООД срещу „Девня Трейд“ ООД и „ЗС –
Механизация“ ЕООД искове с правно основание чл.124, ал.1 и чл.439 от ГПК да
бъде прието за установено по отношение на всеки един от ответниците,
че ищецът не дължи сумата от 181 292.22лв., представляваща главница по
обратен изпълнителен лист, издаден по ч.гр. дело №15994/2010г. по описа на ВРС,
вземането, което е цедирано с договор за цесия от „ЗС
– Механизация“ ООД на „Девня Трейд“ ООД на основание чл.130 от ГПК.
ОСЪЖДА „Скания
Файнанс България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с. Герман, обл. „София“, ул.
„Среден път“ №1 ДА ЗАПЛАТИ НА „Девня
Трейд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
Западна промишлена зона, ул. „Атанас Москов“ №308 сумата от 7500.00лв. /седем хиляди и петстотин лева/,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд -
Варна.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
/ДИАНА
СТОЯНОВА/