№ 3358
гр. ****, 25.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110112249 по описа за 2022 година
С отговорите на исковата молба ответниците са направили възражение за
недопустимост на предявения иск, при твърдения, че спрямо ответника „*******“ ЕООД е
открито производство по несъстоятелност, респ. част от процесните вземания са предявени
и приети в производството по несъстоятелност, а освен това разпоредбите на ТЗ били
специални спрямо ДОПК. Възражението е неоснователно. Съгласно чл. 637, ал. 1 ТЗ с
откриване на производство по несъстоятелност се спират съдебните производства по
имуществени граждански и търговски дела срещу търговеца - длъжник. Посочената
разпоредба се отнася за имуществени граждански или търговски дела за вземания, които
могат да се предявят в производството по несъстоятелност на ответника по реда на чл. 685,
ал. 1 ТЗ - за притезателни права (вземания) и то парични. Не се спират с откриване на
производство по несъстоятелност съдебни и арбитражни производства по имуществени
граждански и търговски дела, които нямат за предмет вземания, които могат да се предявят
в производството по несъстоятелност по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ и за които претендираното
право може да се упражни само съдебно. Следователно не може да се приеме, че настоящото
производство попада в предметния обхват на разпоредбата на чл. 637, ал. 1 ТЗ, тъй като не е
с предмет съществуването на парично притезание на ищеца срещу несъстоятелния длъжник.
От друга страна, исковете по чл. 216, ал. 1 ДОПК са различни от регламентираните
отменителните искове в ТЗ, различни са и правилата за предявяването им, поради което не е
налице съотношение на специален към общ закон. Ето защо предявеният иск е процесуално
допустим.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възраженията на ответниците „*******“ ЕООД и Р. Д. Р. за
недопустимост на предявения иск.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговорите на исковата молба писмени
1
доказателства.
НАСРОЧВА о.с.з за 06.04.2023г. – 10,50 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговорите на исковата молба и приложенията към тях.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, както следва:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК за обявяване на
относителна недействителност спрямо държавата на извършената от ответниците сделка,
обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **********, дело
№ 57/2017 г., с която е прехвърлена собствеността върху паркомясто № 47, находящо се в
гр. ****, ж.к. „*******“, бл. 51Е, с идентификатор ********** и площ от 13,34 кв.м.
Ищецът твърди, че ответникът „*******“ ЕООД има публични задължения в общ размер на
288470,35 лева, установени с данъчни декларации по ЗДДС за период м.10.2014г.-
м.12.2016г., както и с данъчни декларации по ЗДДФЛ. Твърди, че след установяване на
публичните задължения ответникът „*******“ ЕООД е прехвърлил по силата на договор за
покупко-продажба на другия ответник Р. Д. Р. собствения си недвижим имот – паркомясто
№ 47, находящо се в гр. ****, ж.к. „*******“, бл. 51Е, с идентификатор ********** и площ
от 13,34 кв.м. Излага доводи, че тази сделка е сключена с намерение да се увредят
публичните взискатели, тъй като прехвърлянето е извършено след възникване и
установяване на публични задължения, предвид което моли съда да обяви сделката за
относително недействителна спрямо държавата.
Ответникът „*******“ ЕООД е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва
допустимостта и основателността на предявения иск. Твърди, че спрямо него е открито
производство по несъстоятелност, по което ищецът е предявил вземанията си, а освен това
бил изтекъл срокът за попълване на масата на несъстоятелността, което водело до
недопустимост на предявения иск. Оспорва публичните вземания да са установени с влязъл
в административен акт или съдебно решение. Оспорва да е налице намерение за увреждане
на публичния взискател.
Ответникът Р. Д. Р. е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва
допустимостта и основателността на предявения иск. Твърди, че спрямо другия ответник
през 2018 г. е открито производство по несъстоятелност, като счита, че разпоредбите на ТЗ
се явяват специални спрямо ДОПК, респ. претенциите на ищеца следва да се предявят
именно в производството по несъстоятелност. Не оспорва, че по силата на сключен с другия
ответник договор за продажба е придобил собствеността върху паркомясто № 47, находящо
се в гр. ****, ж.к. „*******“, бл. 51Е, с идентификатор ********** и площ от 13,34 кв.м.,
като твърди, че продължава да ползва имота и понастоящем. Оспорва твърдяните публични
вземания да са установени с административен акт, както и наличието на намерение за
увреждане на държавата.
По иска с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК в тежест на ищеца е да докаже, че
длъжникът по установено публично задължение, след датата на установяването му или след
датата на връчване на заповедта за ревизия, е извършил разпоредителни действия със свое
имущество с намерение да увреди публичния взискател.
2
С оглед становищата на ответниците и на основание чл. 153 ГПК безспорно е и не подлежи
на доказване обстоятелството, че по силата на договор за продажба „*******“ ЕООД е
прехвърлил на Р. Д. Р. собствеността върху паркомясто № 47, находящо се в гр. ****, ж.к.
„*******“, бл. 51Е, с идентификатор ********** и площ от 13,34 кв.м.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и
процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в
половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба ищецът и ответника следва да се
явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3