№ 57
гр. Пловдив , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20215001000418 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК във
връзка с чл. 633 ал. 2 от ТЗ.
С решение № 260165 от 19.04.2021 година, постановено по търговско
дело по несъстоятелност № 833/2020 година по описа на Окръжен съд – П., е
отхвърлена молбата на „М.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град П., ул. „А.“ № 2, за откриване на производство по
несъстоятелност и за обявяване на дружеството в несъстоятелност поради
свръхзадълженост. Осъдено е „М.“ ООД да заплати по сметка на Окръжен съд
– П., в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 250 лева – държавна
такса за производството по делото.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от „М.“
ООД, представлявано от управителя А.Д.П., чрез процесуалния представител
адвокат Л.К.. Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно
и незаконосъобразно. Твърди се, че търговецът е в несъстоятелност и не
1
разполага със средства, с които да заплати възнаграждение на вещо лице и че
липсата на заключение на вещо лице не е основание да се отхвърли молбата,
доколкото фактите, относими към имущественото състояние на търговеца, се
установявали с представените по делото писмени доказателства. Искането е
за отмяна на решението и за постановяване на ново по същество, с което да се
уважи искането за откриване на производство по несъстоятелност и за
обявяване на длъжника в несъстоятелност поради свръхзадълженост.
Апелативният съд, като се запозна с доказателствата по делото и с
доводите на жалбоподателя, приема следното:
Въззивната жалба на „М.“ ООД е процесуално допустима. Тя е
подадена в седемдневния срок по чл. 633 ал. 2 от ТЗ. Препис от
първоинстанционното решението е връчен на процесуалния представител на
жалбоподателя на 23.04.2021 година, а жалбата е подадена в срок - на
05.05.2021 година/ първия работен ден след Великденските празници, през
които изтича срокът/.
Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.
П.ският окръжен съд е сезиран по т. дело по несъстоятелност №
833/2020 година с молба по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност и за обявяване на „М.“ ООД в несъстоятелност поради
неговата свръхзадълженост. В първоначалната молба, подадена от длъжника
с вх. № 274254 от 29.12.2020 година, както и в молба вх. № 261586 от
18.01.2021 година, подадена след оставяне без движение на първоначалната
молба е посочено, че имуществото на дружеството не е достатъчно да покрие
неговите задължения, т.е. че то е свръхзадължено. Посочено е, че основният
предмет на дейност на дружеството е посредничество при сделки с
недвижими имоти и препродажба на стоки, че дружеството има само
публични задължения към един кредитор – Н.. Към молбата, въз основа на
която е образувано производството по несъстоятелност, е приложен списък с
кредиторите на „М.“ ООД, в който е посочена само Н. като кредитор с
вземане в размер на 55871,11 лева.
2
От събраните от съда по несъстоятелността доказателства, по-
конкретно от удостоверение изх. № 11-02-15/05.02.2021 година на ТД на Н.
– П. и приложената към него справка се установява, че общият размер на
актуалните задължения на „М.“ ООД към Н. е 95122,10 лева, от които
76540,81 лева е главницата и 18581,29 лева – лихви. Става дума за
задължения за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях
правоотношения, начислени въз основа на подадени декларации от молителя
през периода от 29.12.2015 година до 31.03.2020 година, с периоди на
плащане от 28.12.2015 година до 25.03.2020 година. Другите задължения,
които са включени в общата дължима сума, посочена по-горе, са за ДОО. Те
са начислени въз основа на декларации, подадени от молителя през периода
от 14.11.2015 година до 31.03.2020 година с период на плащане от 25.11.2015
година до 25.03.2020 година. Сред описаните в таблицата на Н. задължения
на молителя са и тези за здравно осигуряване, начислени въз основа на
декларации, подадени през периода от 14.11.2015 година до 31.03.2020
година, чието плащане е дължимо през периода от 25.11.2015 година до
25.03.2020 година. Сред дължимите публични задължения е и корпоративен
данък, деклариран с две декларации – от 28.03.2014 година и от 07.03.2017
година, като 725,36 лева са дължими на 31.03.2014 година и 370,07 лева – на
31.03.2017 година. Последните по вид публични задължения, описани в
справката от Н., са за универсален пенсионен фонд. Те са декларирани от
молителя през периода от 10.05.2017 година до 31.03.2020 година и тяхното
заплащане е дължимо през периода от 25.05.2017 година до 25.03.2020
година.
В писмото на Н. е посочено, че предходните публични задължения на
„М.“ ООД, които са погасени по давност и са отписани, са за корпоративен
данък от нефинансови предприятия, деклариран на 25.03.2008 година със срок
на доброволно плащане до 29.12.2008 година в размер на 73,07 лева. От
предоставените данни от Н. е видно, че последното плащане на публични
задължения от „М.“ ООД е извършено на 22.10.2008 година и то е за
корпоративен данък от НФП в размер на 850,78 лева.
В писмото на Н. е отразено, че за събиране на публичните задължения
на „М.“ ООД е образувано изпълнително дело № *********/2017 година, по
което е Н.равено пълно проучване на дружеството за наличие на годни активи
3
– запитвания до ЦРОЗ, Община П., К., ОД „Земеделие“ , Министерство на
земеделието и храните. Изготвени са и справки в регистрите на ИКАР,
регистър „Кораби“ на ИА „Морска администрация“, ГД „Гражданска
въздухоплавателна администрация“, от които е установено, че дружеството
не притежава имущество и няма разкрити банкови сметки. Поради липса на
възможности за събиране на дълга изпълнителното дело било прекратено с
разпореждане от 14.10.2019 година на основание чл. 225 ал. 4 от ДОПК, като
по него нямало постъпили суми от доброволно или принудително
изпълнение. Н. образувало и второ изпълнително дело № *********/2019
година за събиране на нововъзникналите публични задължения, по което
също не били установени активи, върху които да се насочи изпълнението,
поради което и то било прекратено на 05.05.2020 година, без по него да са
постъпили суми от доброволно или принудително изпълнение.
В хода на производството по делото пред първата инстанция са
събирани доказателства за налични активи на молителя, с които евентуално
би могъл да покрие задълженията си. От изпратеното писмо от Централен
регистър на особените залози към МП и приложеното към него
удостоверение е видно, че няма вписвания по партидата на „М.“ ООД. От
удостоверение на Камарата на частните съдебни изпълнители са установява,
че срещу дружеството няма образувани и висящи изпълнителни дела в
качеството му на длъжник. Установено е, че то не притежава МПС,
регистрирани в К.. По отношение на недвижимите имоти по делото е
представено удостоверение от Агенция по вписванията от 29.01.2021 година.
То съдържа данни за периода от 08.07.1991 година до 25.01.2021 година и от
него е видно, че са вписани четири продажби на недвижими имоти,
извършени от „М.“ ООД, последната от които е на 04.09.2015 година, а
предходните три са през 2008 година – на 29. 01.2008 година, 01.02.2008
година и 28.08.2008 година.
Освен събраните в хода на производството по делото доказателства,
съдът съобразява и финансовите отчети на „М.“ ООД, обявени в ТРРЮЛНЦ
за 2016 и 2017 година, както и представените към молбата по чл. 625 от ТЗ
такива за 2019 и 2020 година, които не са обявени по партидата на
дружеството в ТРРЮЛНЦ. От всички тези финансови отчети е видно, че към
31.12.2016 година дружеството е имало вземания над една година от клиенти
4
и доставчици в размер на 20 000 лева при 5000 лева за предходната 2015
година и 6000 лева касова наличност, при 12 000 лева за предходната година,
т.е. общата сума на актива към края на 2016 година е 26 000 лева. Към края на
2016 година дружеството е декларирало задължения, свързани с асоциирани
и смесени предприятия в размер на 89 000 лева, от които само 3000 лева до
една година, 2000 лева осигурителни и 1000 лева данъчни задължения. През
2017 година активите на дружеството са в размер на 59 000 лева, като те
включват само и единствено вземания от клиенти и доставчици. Размерът на
пасивите е нараснал на 132 000 лева, от които 33 000 лева са задължения към
персонала, 7 000 лева са осигурителни задължения и 17 000 лева са данъчни
задължения. През 2019 и 2020 година активите на дружеството, видно от
представените към молбата по чл. 625 от ТЗ счетоводни баланси са нулеви, а
пасивът е съответно 117 000 лева и 130 000 лева, при размери на данъчните и
осигурителни задължения съответно 73 000 лева и 76 000 лева.
Основният предмет на дейност на „М.“ ООД, видно от вписването в
ТРРЮЛНЦ, както и от молбата от18.01.2021 година е посредничество при
сделки с недвижими имоти и препродажба на стоки. От анализа на обявените
и представени по делото финансови отчети е видно, че през 2016 година е
имало нетни приходи от продажби от оперативната дейност в размер на
15 000 лева и печалба в размер на 3000 лева. През 2017 година при нетни
приходи от продажби 59 000 лева печалбата е нулева. Тя е нулева и през 2019
и 2020 година, като през 2019 година има 14 000 лева приходи от продажби ,
при 70 000 лева загуби от обичайната дейност. През 2020 година няма
никакви приходи от продажби, а има загуба от обичайната дейност в размер
на 13 000 лева. През 2015 година загубата от обичайната дейност на
дружеството е била 79 000 лева, видно от обявения отчет за приходите и
разходите за 2016 година, съдържащ данни и за предходната година. През
2016 година няма загуби от обичайната дейност, а през 2017 година те са
10 000 лева.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира,
че може да се Н.рави извод за свръхзадълженост на дружеството-молител
като основание за откриване на производство по несъстоятелност и за
обявяването му в несъстоятелност.
Съгласно разпоредбата на чл. 742 от ТЗ търговското дружество е
5
свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие
паричните му задължения. В случая от съвкупния анализ на доказателствата
може да се Н.рави извод за наличието на тези предпоставки. Според
настоящия съдебен състав неизслушването на съдебно счетоводна експертиза
само по себе си не е основание да се отхвърли молбата за откриване на
производство по несъстоятелност и за обявяване на дружеството в
несъстоятелност, ако от писмените доказателства и от тези, съдържащи се по
партидата му в ТРРЮЛНЦ може да се Н.рави извод за състоянието на
свръхзадълженост.
В случая е безспорно установено, че „М.“ ООД има публични
задължения в посочените по-горе размери, като задълженията за заплащане
на по-голямата част от тях / без едното задължение за корпоративния данък,
което е възникнало през март 2014 година/ са от края на 2015 година до края
на март 2020 година. Данните сочат, че към края на 2015 година и до
настоящия момент молителят не притежава активи, с които да покрие
публичните си задължения към Н.. Това е установено както от справката,
изготвена от единствения посочен от молителя кредитор – Н., така и от
удостоверението от Агенцията по вписванията, от което е видно, че
последното вписване, касаещо продажба на недвижим имот, е от месец
септември 2015 година. Освен липсата на активи – както на краткотрайни
материални активи и финансови средства, така и на дълготрайни активи,
върху които да бъде насочено изпълнението за задълженията на дружеството,
от Н.равения по-горе анализ на финансовите му отчети през периода 2016
година – 2020 година и данните, съдържащи се в тях е видно, че приходите и
печалбата от дейността на дружеството са намалявали през този период, за да
достигнат до нулеви стойности през последните години, което дава
основание да се приеме, че то е преустановило търговската си дейност и не
реализира приходи.
При тези доказателства съдът приема, че дружеството е
свръхзадължено от началото на 2016 година, поради което следва да се
открие производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост, като за
начална дата на свръхзадължеността му следва да бъде определена датата
01.01.2016 година.
6
С оглед на твърденията на молителя и отразеното в последния
финансов отчет от 2020 година, че дружеството не разполага с каквито и да
било активи, включително бързоликвидни активи или парични средства, с
които да бъдат обслужвани задълженията му и да бъдат покрити разноските в
производството по несъстоятелност, съдът е постановил на 23.06.2021 година
определение по чл. 629 б от ТЗ, с което е определил сумата от 3000 лева за
покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност
и е определил 5 дневен срок за нейното предплащане от длъжника или от
негов кредитор. Определението е съда е обявено в ТРРЮЛНЦ по партидата
на „М.“ ООД на 30.06.2021 година, като в дадения петдневен срок разноските
не са предплатени.
При това положение следва да бъде постановено решение по чл. 632
ал. 1 от ТЗ. Следва да се обяви свръхзадължеността на дружеството –
длъжник, да се посочи началната й дата – 01.01.2016 година, да се допусне
обезпечение чрез налагане на общ запор и възбрана върху имуществото му,
следва да се постанови прекратяване на дейността на предприятието му , да
се обяви длъжника в несъстоятелност и да се спре производството.
Следва да се посочи в диспозитива на съдебното решение, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в едногодишен
срок от вписване на настоящото решение в търговския регистър по молба на
длъжника или кредитор, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно
имущество или ако бъде депозирана сумата от 3000 лева, необходима за
предплащане на началните разноски по чл. 629 б от ТЗ, респ. че при
непоискване на възобновяването в този срок, производството по
несъстоятелност ще бъде прекратено и ще бъде заличен длъжникът от
търговския регистър.
Първоинстанционното решение, с което е отхвърлена молбата по чл.
625 от ТЗ следва да бъде отменено и следва да бъде постановено ново по
същество в горния смисъл.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с
която в тежест на молителя и за сметка на дружеството е възложена
дължимата държавна такса от 250 лева. С настоящото решение следва да бъде
присъдена държавна такса за първата инстанция в размер на 250 лева и за
7
въззивната инстанция в размер на 125 лева, която следва да бъде събрана от
масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото, съгласно
изричната разпоредба на чл. 620 ал. 1 от ТЗ.
По изложените съображения П.ският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260165 от 19.04.2021 година, постановено по
търговско дело по несъстоятелност № 833/2020 година по описа на Окръжен
съд – П. изцяло, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА свръхзадължеността на „М.“ ООД, ЕИК ***, с адрес на
управление град П., ул. „А.“ № 2, представлявано от управителя А.Д.П..
Определя 01.01.2016 година за начална дата на
свръхзадължеността на „М.“ ООД, ЕИК ***.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „М.“ ООД, ЕИК ***.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „М.“ ООД, ЕИК ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на
„М.“ ООД, ЕИК ***.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „М.“
ООД, ЕИК ***.
СПИРА производството по несъстоятелност на основание чл. 632
ал. 1 от ТЗ.
Уведомява длъжника „М.“ ООД, ЕИК *** и кредиторите му, че
спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в
едногодишен срок от вписване на настоящото решение в ТРРЮЛНЦ по
тяхна молба, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или
ако бъде депозирана сумата от 3000 лева, необходима за предплащане на
началните разноски по чл. 629б от ТЗ, както и че при непоискване на
възобновяването в този срок, производството по несъстоятелност ще бъде
прекратено и ще бъде заличен длъжника от търговския регистър.
ОСЪЖДА „М.“ ООД, ЕИК *** , да заплати да заплати от масата на
8
несъстоятелността при разпределение на имуществото в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 250 лева, представляваща дължима държавна такса
за производството пред Окръжен съд – Пловдив и сумата от 125лева –
дължимата ДТ за въззивното производство пред АС – Пловдив.
Препис от решението да се изпрати за вписване в ТРРЮЛНЦ в деня
на постановяването му или най-късно на следващия ден.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 7
– дневен срок от вписването му в търговския регистър.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9