№ 33160
гр. София, 21.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20231110116469 по описа за 2023 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:
*********** е предявила против Т. Г. Т. установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 и чл. 86 ЗЗД за сумата от 4753,43 лв., представляваща
получено без основание от ответницата повторно изплатено на 31.01.2022 г. обезщетение по
чл. 222 КТ за оставане без работа за периода 01.12.2021 г. – 31.12.2021 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
по чл. 410 ГПК до окончателното й плащане, както и за сумата от 413,29 лв., лихва за забава
върху главницата за периода 05.03.2022 г. – 11.01.2023 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.01.2023 г. по гр.д. № 1957/2023 г.
по описа на СРС, 26 състав.
Ищецът твърди, че с ответницата са били в трудово правоотношение в периода 02.01.2018 г.
– 01.12.2021 г., прекратено от работодателя поради съкращаване в щата. Поддържа, че на
31.01.2022 г. е изплатил на ответницата дължимото обезщетение по чл. 222 КТ за оставане
без работа за един месец в периода 01.12.2021 г. – 31.12.2021 г. в размер на 4753,43 лв., но
поради техническа грешка същата сума и на същото основание е била преведена втори път
в полза на ответницата в рамките на същия ден, но с различен платежен документ. Счита, че
повторно преведената сума е получена от ответницата при начална липса на основание,
поради което с писмо, получено от нея на 18.02.2022 г., същата е поканена да я върне, но
плащане не е постъпило, поради което ищецът претендира неоснователно получената сума в
пълен размер, ведно с обезщетение за забава.
Ответницата счита, че искът за главница е недопустим, тъй като ищецът е предявил
възражение за прихващане със същото вземане по друго дело, образувано между страните.
1
По същество оспорва исковете, като признава, че е получила дължимото обезщетение по чл.
222 КТ два пъти, но твърди, че е добросъвестна и е разбрала за повторното плащане едва
при получаване на поканата на ищеца на 18.02.2022 г., поради което не дължи връщането на
повторно платената сума.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е да докаже, че е платил процесната сума на ответницата, а
ответницата следва да установи наличието на основание за получаване, респ. задържане на
сумата.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е
изпаднал в забава (с отправяне на покана до него за плащане на претендираната сума) и
размера на обезщетението за забава.
Съобразно твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК безспорно
по делото и ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че на 31.01.2022 г. ответницата е
получила от ищеца два пъти превод на дължимото обезщетение по чл. 222 КТ в размер на
сумата от по 4753,43 лв. по всеки превод, както и че на 18.02.2022 г. е получила покана от
ищеца за връщане на повторно преведената сума.
Съдът намира, че възражението на ответницата за недопустимост на предявения иск за
главница е неоснователно. От изисканата справка по в.гр.д. № 2982/2023 г. по описа на СГС
и след извършена служебна справка в ЕИСС се установява, че по трудовото дело,
образувано между страните, е заявено възражение за прихващане от ответника (ищец в
настоящото производство) със същото вземане, но то не е разгледано по същество поради
отхвърляне на главните искове, като решението на въззивната инстанция, с което се
потвърждава първоинстанционния акт, е влязло в сила на 12.09.2023 г. Следователно, между
страните не е налице сила на пресъдено нещо относно претендираното от ищеца в
настоящия процес парично вземане, нито към настоящия момент е налично друго висящо
дело между страните с предмет същото вземане, поради което предявената главна претенция
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на
повдигнатия пред съда правен спор и следва да бъдат приети. Предвид отделените за
безспорни факти по делото не е необходимо допускане на поисканата от ищеца ССЕ.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.12.2023 г. от 13:30
2
ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане на ССЕ.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото,
да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
ДА СЕ ИЗИСКА заверен препис от решението по в.гр.д. № 2982/2023 г. по описа на СГС,
IV-Д състав, с отбелязване на датата на влизането му в сила.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3