Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260800
гр.Бургас, 27.05.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ти наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети
май две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира Иванова
при участието
на секретаря Райна Жекова, като разгледа НАХД № 450 по описа на БРС за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „Я.
46 Т.” ЕООД, ЕИК: …, против Наказателно постановление № 548284-F574688/16.12.2020 г., издадено от Началник Отдел „Оперативни
дейности”-Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал. 4 ЗДДС, на основание чл.
185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена „имуществена
санкция” в размер на 2000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, необосновано и
издадено при съществени нарушения на производствените правила.
В съдебно заседание
търговецът-жалбоподател не се представлява.
АНО се представлява от юрк. Чолакова, която моли за
потвърждаване на обжалваното постановление като правилно и законосъобразно и
присъждане на разноски.
По
допустимостта:
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, тъй като НП е връчено
на 09.01.2021 г., а жалбата е депозирана по пощата на 15.01.2021 г. (л. 43).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по
същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по
съдебния контрол намира за установено следното:
Не се спори, че към 04.08.2020 г. жалбоподателят е бил
регистриран като данъчно задължено лице, като е стопанисвал търговски обект – склад
за захарани изделия, находящ се в гр. Б., П. к., местността”К.”. На 04.08.2020
г., около 11.49 часа, служители на ЦУ на НАП, сред които и св. Н.С.,
осъществили контрол за спазване на данъчното законодателство в посочения
търговски обект. Проверяващите от НАП се легитимирали и се пристъпило към
проверка, при която констатирали, че в обекта е инсталирано и функционирало
устройство за отчитане на продажбите, притежаващо функциите „служебно въведени”
и „служебно изведени” суми. Разчетената касова наличност по устройството била 8900,88
лв. Съгласно изготвен опис на наличните парични средства от управителя, се
установила фактическа касова наличност в размер на 00,00 лева. Т. е. при
проверката била установена разлика в размер на 8900,88 лева, за които в паметта
на фискалното устройство не съществували данни за служебно въведени суми в деня
на проверката.
За извършената проверка и констатациите от него св. С.
съставил Протокол за извършена проверка с бланков № 0050185 от 04.01.2020 г, с
указание търговецът да се яви допълнително в ТД на НАП-гр. Бургас. На 12.10.2020
г. бил съставен АУАН с № F574688.
Актосъставителят описал в акта констатираното при проверката на 04.08.2020 г.
нарушение, в това число, че фискалното устройство притежава функциите „служебно
въведени” и „служебно изведени” суми. Така описаното деяние С. квалифицирал
като нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл.
118, ал. 4 ЗДДС, като предявил и връчила екземпляр от акта на управителя при
съставянето му срещу подпис. Било записано, че ще бъдат подадени възражения.
Впоследствие, на 16.12.2020 г., въз основа на акта за
установяване на нарушението било издадено атакуваното наказателно
постановление, в което АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта,
както и правната квалификация на нарушението. На основание чл. 185, ал. 2, изр.
2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, дружеството било санкционирано с имуществена
санкция в размер на 2000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и
писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които съдът
кредитира изцяло, като липсват основания да не бъдат кредитирани показанията на
разпитания свидетел.
Съдът въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа
обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен
орган в срока по чл. 34 от ЗАНН. Същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42
от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Посочени са нарушените материалноправни норми. Доводите за процесуални
нарушения са бланкетни.
Административнонаказателната отговорност на търговеца
е ангажирана за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, която норма въвежда задължение за лицата, извън случаите на
продажби, да регистрират всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ във фискалното
устройство чрез операциите „служебно въведени” или „служебно въведени” суми.
Описаните в АУАН и в наказателното постановление факти и обстоятелства
съответстват на посочената нарушена норма. От събраните по делото писмени и
гласни доказателства безспорно се установява наличието на разлика между
фактическата касова наличност и разчетната такава на фискалното устройство,
като търговецът не е изпълнил задължението си да регистрира тази промяна във ФУ
чрез операцията „служебно въведени” суми, притежаващо такава функция. Без
значение е каква е причината за това, още по-малко организацията на работа на
самия тъговец, която трябва да е съобразена с правилата на действащото
законодателство.
Следователно е налице нарушение, което безспорно е
установено в хода на проверката. Анализът на така цитираната правна норма
обосновава извод, че нарушение, осъществяващо състава на чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18 по същество не води до неотразяване на приходи, поради което
правилно е препратено към чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
За
така констатираното административно нарушение, административнонаказващия орган
е определил имуществена санкция по реда на чл. 185, ал. 2, изр. второ, вр. чл.
185, ал. 1 от ЗДДС в размер на 2000 лева. Съгласно
второто изречение на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно: за
физическите лица, които не са търговци - глоба в размер от 100 до 500 лева, а
за юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в размер от
500 до 2000 лева. Иначе казано, АНО е определил имуществената санкция в
максимално предвидения размер. Съдът обаче намира, че санкцията следва да бъде
намалена до минимално предвидения размер от 500 лв., тъй като следва да се
вземе предвид, че нарушението е за първи път, а и липсват отегчаващи
обстоятелства.
Наказващият орган очевидно е преценил, че не са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН. Съдът също споделя този извод, тъй като
разминаването в касовата наличност е на такава стойност, която не може да
обоснове отпадането на юридическата отговорност.
В заключение, наказателното постановление следва да бъде
изменено единствено в санкционната част.
С оглед решението за изменение на НП и направеното
искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят
претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт, докато не следва да
бъдат присъждани такива в полза на жалбоподателя. Това е така, доколкото
съгласно ТР № 3/85 г. на ОСНК при потвърждаване или изменяване на наказателното
постановление съдът осъжда нарушителя да заплати на държавата сторените
разноски, като липсва хипотеза на съразмерно присъждане. При определяне на
дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи
разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по
Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед
фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО
следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 548284-F574688/16.12.2020 г., издадено от Началник Отдел „Оперативни
дейности”-Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал. 4 ЗДДС, на основание чл.
185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на „Я. 46 Т.” ЕООД, ЕИК: … е
наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 лева, като НАМАЛЯ размера на имуществената санкция от 2000 лв. на 500
/петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Я. 46 Т.” ЕООД, ЕИК: …, седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к.”М. Р.”, бл..., ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция за приходите - София сумата от 80
(осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно
с оригинала:
Р.
Ж.