№ 123
гр. Плевен, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:РУМЕН П. Л.
ИВАН Н. РАДКОВСКИ
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
в присъствието на прокурора Г. Л. Л.
като разгледа докладваното от РУМЕН П. Л. Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20224400600440 по описа за 2022 година
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба от адвокат Б.Л., защитник на подсъдимия С. С.
ИЛ. от гр. Плевен, подадена срещу присъда № 21 от 28.02.2022 г.,
постановена по нохд № 1684/2021 г. по описа на Районен съд-Плевен.
С обжалваната присъда Плевенският районен съд е признал подсъдимия
С. С. ИЛ. за виновен в това, че на 25.01.2021 г. в гр. Плевен, с цел да набави
за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у А.В.К. от гр.
Плевен и с това причинил имотна вреда в размер на 900 лева на „РаВаНа“
ЕООД-Плевен с управител д-р Л.В.К., поради което и на основание член 209,
ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на пет години и един месец лишаване от
свобода, при първоначален строг режим.
С присъдата съдът се е произнесъл по въпроса какво да стане с
вещественото доказателство и е възложил направените по делото разноски на
подсъдимия.
Във въззивната жалба и допълнението към нея се съдържат оплаквания
1
за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда. Прави се
искане за отмяна на присъдата и за постановяване на нова, оправдателна
присъда, а алтернативно се иска изменение на присъдата, като наложеното на
подсъдимия наказание бъде намалено.
Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание от процесуалния
представител на въззивния жалбоподател С. С. ИЛ., адвокат Б.Л..
Прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се
в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло правилността на
постановената присъда, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и отговаря на
изискванията на чл. 320, ал. 1 НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е основателна, но не по посочените
в нея съображения. Атакуваната с въззивната жалба присъда е
постановена от незаконен състав, състав, по отношение на който са
съществували основания за отвод по чл. 29, ал. 2 НПК, но въпреки това
той не се е отвел от разглеждането на делото. Поради това присъдата
следва да бъде изцяло отменена, а делото да се върне за ново разглеждане
на първоинстанционния съд.
Както в правната доктрина, така и в съдебната практика е прието, че
съставът на съда е незаконен, когато не са спазени законовите изисквания за
неговата численост и участието, респективно, неучастието на съдебни
заседатели, когато е нарушен принципът за неизменност на съдебния състав и
свързаните с него принципи за непрекъснатост на съдебното заседание и за
опазване тайната на съвещанието, както и когато съществува някое от
основанията за отвод, но въпреки това съдията или съдебният заседател е взел
участие в разглеждането на делото.
Законността на съдебния състав е в основата на валидността на
действията на съда и на постановените от него актове. За да е законен
съдебният състав, е необходимо не само той да е формиран по предписания от
закона начин, но и по отношение на членовете му да не са налице обективни
2
или субективни основания за отводи и самоотводи т. е. в състава не бива да
участват лица, по отношение на които съществуват определени основания да
се очаква, че няма да действат с необходимата обективност и
безпристрастност и участието им ще постави под съмнение обективността и
правилността на постановения съдебен акт.
Предубеждението, в условията на чл. 29, ал. 2 НПК, може да се изрази
по различен начин, но винаги означава, че вътрешното убеждение на член от
състава на съда не може да се формира свободно и само въз основа на
обсъждането и оценката на събрани и проверени по делото доказателствени
източници. Вътрешното убеждение на съда се обективира в мотивите на
постановения съдебен акт, които позволяват на контролните инстанции
и на страните по делото да проследят начина, по който то е формирано. В
този смисъл е и решение № 275 от 13.02.2018 г. по н. д. № 1036/2017 г., І н. о.
В разглеждания случай съдържанието на постановената присъда
недвусмислено сочи на опорочаване на вътрешното убеждение на съдебния
състав, защото обективира неговата предубеденост и пристрастност при
формирането му.
Съобразно чл. 6, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, „всяко лице при решаване на правен спор относно
неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и
било наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и
публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и
безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона“.
Съдебната практика, включително и тази на Европейския съд за правата
на човека /ЕСПЧ/, по приложението на чл. 6, ал. 1 от Конвенцията, приема, че
понятието „независимост“ на съда се отнася до връзката между съдията, като
представител на съдебната власт, и останалите власти, докато
„безпристрастността“ трябва да съществува по отношение на страните
по делото.
За да е налице безпристрастност, от съда се изисква да не е предубеден
по отношение на решенията, които предстои да вземе, да не си позволява да
се влияе от информация, съществуваща извън съдебната зала, от обществени
нагласи или какъвто и да било натиск, а да основава съдебния си акт на
фактите, установени по време на процеса. Когато проверява дали един съд
3
или съдия е бил предубеден, ЕСПЧ прави разлика между обективния и
субективния подход към безпристрастността, макар и да отчита, че едно и
също поведение може да се обхване и от двата подхода.
Изхождайки от субективния критерий за безпристрастност, конкретен
съдия може да бъде приет за пристрастен, ако поведението и изказванията
или мотивите му са такива, че сочат на явно предубеждение спрямо
страната или характера на спора. Личната пристрастност на съдията
/съда/ е по-трудно установима и по правило се извежда от отношението
му, проявено в процеса или от съдържанието на съдебното решение.
Обективният критерий за безпристрастност е основан на принципа, че
не е достатъчно правосъдието да се осъществява, а е необходимо то да бъде
видимо убедително, като се изхожда от съществуването на обективни
основания за приемане на пристрастност.
Разпоредбата на чл. 29, ал. 2 НПК гарантира правото на независим и
безпристрастен съд такова, каквото е въведено в чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС,
като изисква в състава на съда да не участват лица, които предварително са си
изградили убеждение по делото. Основанията за отвод във всеки случай
следва да съществуват обективно т. е. да са налице проверими факти, които
да демонстрират пряка или косвена заинтересованост на съдията от изхода на
делото или неговата предубеденост.
В разглеждания случай първоинстанционният съдебен състав не
отговаря на субективния критерий за безпристрастност и това се
установява от съдържанието на мотивите към обжалваната присъда.
Част от аргументите в мотивите, касаещи оценката на свидетелските
показания на майката на подсъдимия и свидетелските показания на самия
подсъдим, депозирани преди той да придобие качеството на обвиняем, сочат
на невъзможност за прилагане на дистанциран от различни внушения подход
при формирането на вътрешното съдийско убеждение. Чрез част от
използваните изразни средства съдът е показал, че се чувства лично засегнат
от поведението на подсъдимия, включително и от обстоятелството, че той не
се признава за виновен. За подобно отношение говори и изпращането на
преписи от протоколите за разпит на свидетеля Т.С. И.а от ДП и от съдебното
следствие и на протоколите за разпит на подсъдимия в качеството му на
свидетел на ДП, на Районна прокуратура-Плевен с твърдението, че са налице
4
„лъжливи показания“ и то преди да са изготвени мотивите към присъдата и
преди тя да е влязла в сила. За същото отношение говори и отразеното в
мотивите, че „спрямо това лице има още няколко висящи съдебни процеса за
същите деяния т. е. това е лице, което по един или друг начин следва да бъде
спряно от извършване на престъпления“. Такава информация не се съдържа в
кориците на делото, а това означава, че председателят на съдебния състав е
събирал не по предвидения в закона ред информация за подсъдимия,
игнорирайки в същото време и презумпцията за невинност. Подобно
поведение, освен че е процесуално недопустимо, сочи на лично и негативно
отношение на съдията-докладчик спрямо С. С. ИЛ..
На фона на тези бележки наложеното на подсъдимия наказание в размер
на пет години и един месец лишаване от свобода, изобщо не съответства на
разпоредбата на чл. 35, ал. 3 НК, съгласно която наказанието е съответно на
престъплението, а отново е израз на проявената от съдебния състав
пристрастност и предубеденост. В тази връзка е необходимо да се изтъкне, че
ЕСПЧ е утвърдил в свое решение, че нарушение на чл. 6, ал. 1 от Конвенцията
във връзка със съдържанието на съдебния акт на националния съд би имало,
когато решението по същество е „произволно или явно необосновано“, или
може да се приеме, че „няма правна основа“ /делото Анджелкович срещу
Сърбия/ т. е. когато съдебното осъждане е очевидно произволно, без правна
основа и/или няма връзка между фактите и приложимото право, като това се
приравнява на отказ от правосъдие.
В конкретния случай осъждането на подсъдимия на посоченото
наказание се явява „явно необосновано“, тъй като съдът не е събрал
доказателства за личността на подсъдимия, за неговото семейно състояние, а
същевременно е посочил, че смекчаващи обстоятелства не съществуват.
Осъждането на подсъдимия е „явно необосновано“ и поради това, че
основният съд нееднократно е акцентирал в мотивите на обжалваната
присъда върху съдебното минало на подсъдимия, както и върху това, че
предходните осъждания не са имали поправително и възпитателно
въздействие върху него, а същевременно встрани от вниманието му –
умишлено или не, са останали обективно съществуващите смекчаващи
обстоятелства - сравнително ниската стойност на предмета на
престъплението, възстановената щета, обстоятелството, че С.И. е баща на
5
малолетно дете, за което по принцип следва да полага родителски грижи.
В обобщение въззивната инстанция намира, че обжалваната присъда
очертава легитимно и обективно оправдано съмнение, че е постановена от
съд, който не е бил безпристрастен и поради това е незаконен по смисъла на
чл. 29, ал. 2 НПК.
При този изход от процеса оплакванията, съдържащи се във въззивната
жалба, не следва да се коментират. Те следва да се имат предвид при новото
разглеждане на делото, ако са основателни.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, във връзка с
чл. 335, ал. 2, във връзка с чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 21 от 28.02.2022 г., постановена по
нохд № 1684/2021 г. по описа на Районен съд-Плевен и ВРЪЩА ДЕЛОТО
за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6