РЕШЕНИЕ
№ 258
гр. Варна, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20213110109676 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. М. Х., чрез
адв. Ц.Б., срещу *, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3
във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
1212 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 186,47 часа за периода от 01.04.2018 г. до 10.07.2020 г., получен в резултат
на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба - 30.06.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 244,43 лева, представляваща обезщетение за
забава плащането на главницата върху всяко неизплатено задължение за допълнително
възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2021 г., на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В съдебно заседание е допуснато изменение на предявените искове, както следва:
На предявения иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 *-
чрез неговото увеличаване от сума в размер на 1212 лева на сума в размер на 1466.68 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд - 184 часа, за
периода от 01.04.2018 г. до 10.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението.
На предявения иск с правно основание 86, ал. 1 ЗЗД - чрез неговото увеличаване от
сума в размер на 244.43 лева на сума в размер на 290,97 лева, представляваща обезщетение
за забава плащането на главницата върху всяко неизплатено задължение за допълнително
възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2021 г., на
основание чл. 214 ГПК.
По твърдения в исковата молба, в периода от 01.04.2018 г. до 10.07.2020 г., ищецът е
полагал труд като младши инспектор в Районна служба „*“, която е структурно подчинена
1
на главна дирекция *Р, като е бил със статут на държавен служител. В процесния период
ищецът е работел на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време, като е
положил общо 1304 часа нощен труд, който, преизчислен с коефициент 1,143, възлиза на
1490,47 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд, който
ищецът счита, че следва да му бъде допълнително заплатен от ответника. Аргументира
дължимостта на претендираната сума с наличието на празнота в специалната уредба,
регламентираната в *и подзаконовите актове по неговото прилагане, която намира, че
следва да бъде преодоляна чрез приложението на общите правила на КТ и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Моли за осъждане на ответника да
заплати на ищеца претендираната сума като допълнително възнаграждение за положения
извънреден труд и мораторна лихва, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
до окончателното плащане. Претендира и сторените по делото разноски, включително
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
излага становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че в процесния период
ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в МВР. Релевира
възражение за погасяване с тригодишна давност на предявените вземания, поради
предявяването им на 30.06.2021 г. Поддържа, че общите разпоредби на КТ и ЗДСл са
неприложими за процесното правоотношение, доколкото е налице специална уредба в ЗМВР
и Наредба № * от 29.07.2016 г. В тази връзка излага, че няма основание за преизчисляване
на нощния труд в дневен такъв с посочения в исковата молба коефициент от 1,143, тъй като
нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е
8 часа и положеният труд през нощта е също 8 часа за всеки 24-часов период, респ.
коефициентът е единица. Излага, че размерът на възнаграждението за нощен труд е
установен в специалната уредба, предвиждаща, че за всеки отработен час през нощта (между
22.00 ч. и 6.00 ч.) на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер на 0,25 лв., респективно 1 лев на час след м. февруари 2020 г.
Поддържа, че положеният от ищеца в процесния период нощен труд е правилно отчетен и
полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено, съобразно
действащите специални правила, както и че същото е заплатено в пълен размер. В условията
на евентуалност - в случай че се приеме за основателен предявения иск, оспорва направените
в исковата молба изчисления на положените от ищеца часове нощен труд, доколкото същите
не съответстват на представените доказателства. Оспорва претенцията за лихви като
акцесорна и настоява за недължимост на главното вземане. По изложените съображения
моли за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните по делото, че в периода от 01.04.2018 г. до 10.07.2020 г.,
ищецът е полагал труд като младши инспектор в Районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението“, която е структурно подчинена на главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ в МВР, като е бил със статут на държавен служител.
По делото са ангажирани специални знания посредством назначената съдебно-
счетоводна експертиза, заключението по която съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено. От него става ясно, че за процесния период /от 01.04.2018 г. до
10.07.2020 г./ ищецът е положил общо 1298 часа нощен труд. Вещото лице е изчислило, че
при преизчисляване на нощния труд с коефициент 1.143 се получава разлика от 184 часа,
които не са заплатени на ищеца, като дължимото възнаграждение за тях е в общ размер от
1466.68 лева. Посочено е, че дължимото обезщетение за забава върху така определеното
2
допълнително трудово възнаграждение възлиза на 290.97 лева за периода от 01.07.2018 г. до
30.06.2021 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Както по-горе бе отбелязано, между страните е безспорно наличието на служебно
правоотношение между тях, по силата на което ищецът се явява държавен служител по
смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. От събраните по делото писмени доказателства става
ясно и че през процесния период същият е полагал труд на 24-часови смени. Спорът е
съсредоточен относно обстоятелството дали положеният от ищеца нощен труд подлежи на
преобразуване в дневен, респ. дали така получената разлика подлежи на заплащане като
извънреден труд.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда от
Закона за Министерството на вътрешните работи, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 предвижда
изплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд. В чл. 187, ал. 5 от закона, в
редакцията, действала към процесния период, е закрепено правилото, че работата извън
редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработените часове до определен брой на отчетен период и с допълнителен отпуск за
отработеното време над тази граница. Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение /арг. от ал. 6/. Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи.
За процесния период са действали Наредба № * от 29 юли 2016 г. /в сила от
02.08.2016 г. отм., ДВ, бр. 4 от 14.01.2020 г./, и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. /в сила
от 10.01.2020 г., отм., ДВ бр. 93 от 30.10.2020 г./, приети в изпълнение на законовата
делегация по чл. 187, ал. 9 ЗМВР. Същите не съдържат методика за преобразуване на
нощните часове в дневни при сумирано отчитане на отработеното време, за разлика от
предходно действалата Наредба № 8121з-407 от 11 август 2014 г. Съгласно чл. 31, ал. 2 от
последната при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Същевременно, такова правно основание е предвидено в чл. 9, ал. 2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Съгласно посочената разпоредба „при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място“. Действително съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата тя не се
прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация. При
тълкуването на тази разпоредба по аргумент за по-силното основание следва, че Наредбата
не се прилага и по отношение на лицата по служебно правоотношение в държавната
администрация. В тази насока са и част от аргументите, развити от ответника. Доколкото
обаче приложението на посочената разпоредба би довело до нарушаване на принципа на
равенство на гражданите, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република България, то е
недопустимо. Така на практика биха били ограничени правата на определена категория
граждани само въз основа на тяхното обществено положение в качеството им на служители
на МВР. Би се достигнало до това методика за преобразуване на нощните часове в дневни да
се прилага единствено по отношение на работещите по трудово правоотношение, но не и по
отношение на държавните служители. Такова неравенство не е оправдано от преследването
на законова или социална цел и фактически представлява пряка дискриминация спрямо
държавните служители в МВР, полагащи нощен труд. Поради изложеното чл. 2, ал. 3
НСОРЗ не следва да се прилага като противоречаща на чл. 6 КРБ.
3
Допълнителен аргумент за приложимостта на НСОРЗ по отношение на държавните
служители в МВР е и обстоятелството, че правата и задълженията на държавните служители
и в частност на служителите в МВР са предмет на специална уредба, подчинена на идеята,
че на този кръг лица следва да бъде предоставена по-сериозна закрила от закрилата,
предвидена за работниците и служителите, работещи по трудово правоотношение. Това е
своеобразна компенсация за завишените изисквания към държавните служители, както и за
специфичните задължения, които им се възлагат. При това би било абсурдно тези лица да
бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от работниците и служителите, които
полагат труд по трудово правоотношение.
Поради така изложените съображения и предвид липсата на норма в специалните
нормативни актове, която изрично да изключва приложението на методика за
преобразуване на нощните часове в дневни при отчитане на отработеното време,
настоящият съдебен състав приема, че чл. 9, ал. 2 НСОРЗ следва да бъде приложена по
отношение на държавните служители в *.
От събраните по делото доказателства се установява, при преобразуване на
положения от ищеца нощния труд в дневен се получава разлика от 184 часа извънреден
труд, незаплатен от ответника, дължимото възнаграждение за който възлиза на 1466.68 лева.
Дължимото обезщетение за забава, начислено за исковия период пък е в размер на 290.97
лева.
Своевременно ответникът е релевирал възражение за погасяване по давност на
вземанията за възнаграждение за извънреден труд и обезщетение за забава. Съгласно чл. 187,
ал. 3, изр. първо ЗМВР, в редакцията, действала към процесния период работното време на
държавните служители в МВР, работещите на 8-, 12- или 24-часови смени се изчислява
сумирано за тримесечен период. Следователно изискуемостта на дължимото
възнаграждение за извънреден труд е настъпила на 01.07.2018 г., от който момент е започнал
да тече тригодишният давностен срок по чл. 111, б. „а“ ЗЗД. Тъй като същият не е бил
изтекъл към момента на подаване на исковата молба – 30.06.2021 г., възражението на
ответника за погасяване по давност на вземането се явява неоснователно. Същото се отнася
и за вземането за обезщетение за забава, доколкото такова се претендира за 3-годишен
период преди предявяване на исковата молба.
Следователно предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на спора и отправеното изрично искане, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски.
Представени са доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лева. Съдът намира за неоснователно отправеното възражение от ответната
страна за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Доколкото
в случая са предявени два обективно кумулативно съединени иска, съдът намира, че
заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е дори под минималното, изчислено
съобразно чл. 2, ал. 5 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в
полза на ВРС сумата от 258.67 лева, представляваща дължимата държавна такса за
производството в размер на 108.67 лева и 150 лева възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *, ДА ЗАПЛАТИ НА Д. М. Х., ЕГН **********, от гр. * сумата от
1466.68 лева /хиляда четиристотин шестдесет и шест лева и шестдесет и осем
4
стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд -
184 часа, за периода от 01.04.2018 г. до 10.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване
на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва, считано от
30.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т.
3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА *, ДА ЗАПЛАТИ НА Д. М. Х., ЕГН **********, от гр. * сумата от 290.97
лева /двеста и деветдесет лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща
обезщетение за забава плащането на главницата върху всяко неизплатено задължение за
допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2021
г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА * ДА ЗАПЛАТИ НА Д. М. Х., ЕГН **********, от гр. *, сумата от 360
/триста и шестдесет/ лева, представляваща извършени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА *, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Варна сумата от 258.67 лева /двеста петдесет и осем лева и шестдесет и
седем стотинки/, представляваща дължимата държавна такса и разноски за производството,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
УКАЗВА на ответника *, че може да преведе сумите, присъдени в полза на ищеца Д.
М. Х., по Б.а сметка с IBAN *.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5