Определение по дело №522/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 727
Дата: 23 август 2019 г.
Съдия: Кристина Николаева Костадинова
Дело: 20191700500522
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ …

гр. Перник/23.08.2019 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, I състав, в закрито заседание на двадесет и трети август две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РОМАН НИКОЛОВ

мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова в. гр. д. № 522 по описа на ОС-Перник за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

С Решение № 605/15.04.2019 г., постановено по гр.д. № 5961/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, първоинстанционният съд е уважил претенцията на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК: ********* с правно основание по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК против Е.А.Г., с ЕГН: ********** като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 6392.85 лева, представляваща непогасена главница по  Договор за потребителски кредит № **********/06.01.2017 г., като за разликата до пълния претендиран размер от 10 972.87 лева искът е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение и предвид изхода на делото първоинстанционният съд е осъдил Е.А.Г. да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД сумата от 230.52 лева, представляваща разноски в исковото производство и сумата от 83.45 лева – разноски в заповедното производство, съобразно уважената част от исковите претенции.   

 Производството пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод подадена от „Профи кредит България“ ЕООД чрез процесуалния му представител – юрк. Краси Ангелов, въззивна жалба с вх. № 13844/09.05.2019 г., като предвид цялостното съдържание на същата въззивният съд приема, че първоинстанционното решение се оспорва в отхвърлителната му част – само за сумата от 4067.64 лева, представляваща възнаграждение за пакет от допълнителни услуги. Излагат се съображения, че в тази му част същото е неправилно и необосновано. В тази връзка се твърди, че споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е действително, доколкото последното не било в противоречие с чл. 10 а вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и с добрите нрави, както погрешно бил приел районният съд. Излагат се подробни доводи, че ответникът е бил наясно със съдържанието на подписаните от него договор за кредит и споразумение за допълнителни услуги. Посочва се, че същият е бил запознат с естеството на услугите, предлагани с процесното споразумение, с възможностите и условията, при които да ги ползва като изрично е заявил желание в тази насока. Уточнява се, че подписването на такова споразумение не е задължително и не е условие за сключване на договора за кредит. Акцентира се върху обстоятелството, че съответните допълнителни услуги се предлагат с оглед удобство на клиента и обслужват неговите интереси като му осигуряват по-гъвкави възможности за обслужване на получения кредит. Уточнява се, че по време на действие на договора ответникът дори се е възползвал от част от услугите по закупения със споразумението пакет. В тази връзка се допълва, че възнаграждението по процесното споразумение не представлява цена на услугите, а цена на осигурената възможност за ползване на такива от страна на длъжника. Излагат се доводи, че уговарянето на такива услуги е законово допустимо. Допълва се, че възможността да се ползват същите не може да е част от уговорения годишен процент на разходите. На последно място се излагат доводи, че съдържанието на сключеното споразумение в крайна сметка кореспондира с принципа на свободата на договаряне. Освен това се посочва, че дружеството жалбоподател е небанкова финансова институция и не извършва влогонабиране, поради което било обосновано цената на услугите му да е по-висока в сравнение с тази на банките, доколкото и рискът от осъществяваната от него дейност бил завишен. По тези съображения се иска първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него бъде постановено друго, с което ответникът да бъде осъден да заплати и сумата от 4067.64 лева. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната страна – Е.А.Г. не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

Във въззивната жалба страната не се е позовала и не е направила обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

С въззивната жалба не е поискано събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието: http://mediator.mjs.bg/ или към Центъра за спогодби и медиация в гр. Перник – тел. 076/647528 (с координатор – г-жа Даниела Петрова) като медиацията е платена услуга.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.09.2019 г. от 09,50 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани.

Препис от определението да се изпрати на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                                                                                                                                2.