Р Е Ш Е Н И Е
№
29.12.2020 г., гр.
Велинград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на двадесет
и шести ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
Секретар: Донка Табакова
като разгледа докладваното от
съдия Пенчева гр. дело № 20/2020г. по описа на Районен съд Велинград и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 234, ал.3,т. 2 КТ, във вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
Многопрофилна болница за активно лечение-Велинград ЕООД против М.М.Ф. за
заплащане на сумата от 14 000 лв., представляваща обезщетение за
неизпълнение на задължението на ответника по сключен между страните договор за
повишаване на квалификацията, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба.
Ищецът твърди, че между страните били налице
трудови правоотношения, породени от сключени между тях Трудови договори,
Договор за повишаване на квалификацията и Допълнително споразумение (анекс) към
него.
По силата на сключения на 22.11.2012г.
Договор № 70 за повишаване на квалификацията с предмет „следдипломно обучение
по специалност Педиатрия, както и Допълнително споразумение (анекс) към него, ищецът се задължил да заплаща на
ответника заплата по щатно разписание, която се счита като инвестиция за
повишаване на квалификацията на д-р М.Ф.. Страните се договорили, че средствата
за обучението, които работодателят следвало да осигури и да заплаща на специализанта,
са в размер на 500 /петстотин/ лв. месечно за срока на договора, като при
неизпълнение на поетите задължения или незавършване на обучението в срок,
специализантът дължал на медицинското заведение неустойка в размер на
извършените разходи. Съгласно чл. 2, буква А от Договора, специализантът се
задължил след успешно завършване на специализацията да работи в „МБАЛ -
Велинград“ ЕООД в продължение на 5 години след датата на придобиването й.
Ответникът
придобил специалност Педиатрия“, считано от 01.01.2017г. С трудов договор № 40
от 03.10.2016г. бил назначен на длъжност лекар, съгласно НКПД - 2211 7001, в
детското отделение на „МБАЛ Велинград“ ЕООД. На 25.09.2018г. с Допълнителен
трудов договор № 47 на д-р М.Ф. било възложено да изпълнява длъжността Началник детско отделение в „МБАЛ-Велинград“
ЕООД.
Същият
не изпълнил клаузата по договора за Допълнителна квалификация да работи в „МБАЛ
Велинград“ в продължение на 5 години, считано от 01.01.2017г., като подал две
последователни молби за прекратяване на трудово правоотношение-съответно на
11.07.2019г. и 18.07.2019г., т.е. три години преди изтичане на уговорения
петгодишен срок от придобиване на специалността. Трудовото правоотношение на
д-р М.Ф. на длъжност Началник детско отделение било прекратено със заповед №23
от 23.08.2019г., връчена му на 26.08.2019г., а трудовото правоотношение на
длъжност лекар в детско отделение със
заповед № 24 от 23.08.2019г.
Счита,
че от страна на ответника е налице неизпълнение на задължението по Договор № 70
за повишаване на квалификацията специализантът да работи пет години след
придобиване на специалността в лечебното заведение, финансиращо обучението,
като напуснал работа предсрочно на 23.08.2019г., поради което дължал и
направените разходи за повишаване на квалификацията си до размера на
неизпълнението.
„МБАЛ-Велинград“
ЕООД поканил ищеца да заплати доброволно обезщетението за претърпените вреди с
покана изх. №473 от 23.08.2019 год.,
изпратена по куриер на 29.08.2019г., като препоръчана с обратна
разписка. От страна на Д-р М.Ф. обаче
не последвало доброволно изпълнение на задължението си да изплати на „МБАЛ
Велинград“ ЕООД неустойката по договора. С оглед
изложеното за „Многопрофилна болница за активно лечение Велинград“ ЕООД бил
налице правен интерес за предявяване на иск за заплащане на сумата от 14 000
лева, представляваща неустойка
по неизпълнен Договор за повишаване на квалификацията № 70 от 22.11.2012г. и
допълнителното споразумение (анекс) към него от 22.11.2012г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
От страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба,
в който оспорва предявения иск по основание и по размер.
Възразява
срещу основателността на иска, с доводи, че е получил договорената с Анекс към
Договор № 71 за повишаване на квалификацията сума от 500 лева, която работодателят е щял да
вложи в обучението му по специалността на основание сключения по-рано Договор
за обучение за придобиване на специалност на място, финансирано от държавата №
3202 от 17.09.2012г., по който МБАЛ - Велинград не е страна, поради което не
притежава материална легитимация да претендира възстановяване на процесната
сума. Счита, че от приложения към исковата молба Анекс към Договор №71 за повишаване на
квалификацията /без дата/, се установява
единствено постигнато между страните съгласие за размера на сумата за срока на договора, но не и правното
основание, на което се дължи, което обосновава неоснователност на иска. В
условията на евентуалност, оспорва размера на
вземането с доводи, че изразената от страните воля съгласно Договор № 70
за повишаване на квалификацията и Анекс към договор – 71 за повишаване на
квалификацията била работодателят да заплати сумата в размер на 500 лв. за
целия срок на обучение.
Счита,
че обезщетение за претърпените от работодателя вреди се дължи пропорционално на неспазения срок на
задължението.
Възразява,
че са налице основания за ангажиране на имуществената му отговорност за
неизпълнение на задължението да работи при ищеца в уговорения срок след
придобиване на специалността, с доводи, че неспазването му се дължи изцяло на
поведението на работодателя-ищец, който
не изпълнявал задълженията си, свързани с изплащането на разходите за обучение
за повишаване на квалификацията на работника/служителя, свързани с пътуване,
дневни и квартирни разходи. Освен това ищецът бил неизправна страна по договора
за повишаване на квалификацията и поради обстоятелството, че като работодател
не е изпълнявал задълженията си по договора да осигури нормални условия за
работа и възможност за професионалното развитие на ответника. Отделението не
разполагало с достатъчно медицински специалисти, които да работят там, като
от месец юли 2018г. до месец юли 2019г. д-р М.Ф. работил сам
като квалифициран доктор по педиатрия. По този начин ищецът го поставил
във фактическа невъзможност да извършва нормално професионалните си задължения
при своя работодател, което го принудило да поиска прекратяване на трудовите
правоотношения и на договора за повишаване на квалификацията с Молба с
вх.№398/11.07.2019г. до МБАЛ – Велинград.
Счита,
че в случая неизпълнението на задължението му да работи през определения в
договора срок се дължи изцяло на поведението на ответника и не може да му са
вмени във вина, поради което е налице обективна невъзможност за неизпълнение.
Оспорва
иска по размер с доводи, че сумите заплащани от ищеца на ответника като трудово
възнаграждение и представляващи договорена сума по договора за повишаване на
квалификацията над утвърденото щатно разписание/ пункт II. 1. т.2 от договора/
за положения от него труд /, не може да се считат като инвестиция за повишаване
на квалификацията. Сумите получени като трудово възнаграждение над
утвърденото щатно разписание не били с характер на разходи извършени от
лечебното заведение за специализанта и не следвало да се включват при формиране
на размера на претендираното от работодателя вземане. Освен това, върху
тези суми работодателят удържал всички данъци и осигуровки преди получаването
им от работника и реално получената сума била намалена със съответните данъци и
осигуровки, което следвало да се отчете при определяне на обезщетението.
Счита,
че настоящият случай, неизпълнението на задължението на ответника по договора
за повишаване на квалификацията да работи за срок от пет години при ищеца след
завършване на специализацията се дължи на обстоятелства, за които
кредиторът-ищец бил отговорен, което на основание чл.83. ал.1. предл. второ от ЗЗД го освобождавало от отговорност. Евентуално претендира за намаляване на
размера на дължимото обезщетение, като бъде осъден да заплати на ищеца
единствено определената по анекса към договора за повишаване на квалификацията
сума в размер на 500лв. за целия срок на договора.
Възразява
срещу размера на претендираната неустойка поради прекомерност съобразно
действително претърпените вреди. Възразява срещу основателността на
претендираната лихва върху главното вземане.
Релевира
възражения за нищожност на сключения от страните договор за повишаване
на квалификацията в частта му относно уговорките, че при
неизпълнение на задължението да работи при ищеца пет години по специалността
която е придобил непосредствено след датата на придобиването й, следва да носи отговорност в размер на извършените от
лечебното заведение всякакви разходи,
включващи разходите по т.II, 1, т.2, и че неизправната
страна дължи на изправната страна по договора неустойки в размер на изплатените
суми по т. II,
1, т.2., като противоречащи на закона и добрите нрави. С тях били нарушени
принципите на добросъвестност и справедливост по чл. 9 от ЗЗД, тъй като
определената по договора неустойка била в размер, който налагал връщане на
многократно - шестдесет пъти по-голяма сума, от размера на изплатената на
ответника сума по договора за повишаване на квалификацията – 500 лв. Налице
била явна нееквивалентност между двете престации, обуславяща неоправдано
разместване на имущество като последица от изпълнението му. Нищожността на тези
клаузи на процесния договор обуславяла недействителността на целия договор, тъй
като в случая не били налице предпоставките по чл. 26, ал. 4 от ЗЗД за
запазване действителността на останалите му части.
Нищожна поради противоречие с добрите нрави
била и клаузата за неустойка в Пункт III т.5, която излизала извън
обезпечителната и обезщетителната си функция, предвид процентното й
съотношение, като и заплащането й би
довело до неоснователно обогатяване на насрещната страна - кредитора.
С
оглед гореизложеното иска от съда да отхвърли предявения иск.
Съдът като прецени доводите и възраженията на страните и като
обсъди представените по делото доказателства, счита за установено следното от
фактическа и правна страна:
Между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по силата на сключен на осн. чл. 234 КТ Договор № 70 за повишаване на квалификацията
от 22.11.2012г.. Договорът притежава минималното предвидено в закона
съдържание. С него страните са постигнали съгласие относно специалността, по
която ответникът ще се обучава, срокът, през който се задължава да работи при
работодателя след придобиване на специалността, основанията за прекратяването
му и отговорността за неизпълнение от неизправната страна. Размерът на сумата,
която ще се счита като инвестиция за срока на действието му е определен в
допълнително подписан между страните анекс. Доколкото договорът е сключен, след
като д-р Ф. е започнал обучение по специалността и след подписване Договор №
3202/17.09.2012г. за обучение за придобиване на специалност на място финансирано
от държавата, следва да се приеме, че уговорените място, форма и времето на
обучението, част от съдържанието на в Договор
№ 3202/17.09.2012г. се считат
част от съдържанието на Договор № 70/22.11.2012г., предвид волята на
страните да се финансира именно обучението за придобиване на специалността по Договор№
3202/17.09.2012г..
Съгласно чл. II, 1, т. 2 от Договора
ищецът се е задължил да финансира следдипломното обучение на ответника д-р М.Ф.
по специалност педиатрия за срока на обучението, а ответникът след завършване
на специализацията да работи в „МБАЛ Велинград“ ЕООД за срок от пет години по
специалността, която е придобил, непосредствено след датата на придобиването й
/ чл. II, 2, б. „А“/. Уговорено
с чл. II, 1, т. 2 от Договора на ответника да се заплаща сума над утвърденото щатно разписание, която сума да се счита
като инвестиция за повишаване на квалификацията му. Страните са се споразумели
е размерът на тази сума да бъде определен допълнително в Анекс към договора.
По силата на чл. II, т. 2, б. „В“,
предл. второ, при неизпълнение на задължението по чл. II, 2, б.
„А“ специализанта носи финансова отговорност в размер на извършените от
лечебното заведение разходи, включващи заплатените суми за повишаване на
квалификацията.
Към т. 2 от Договора за повишаване на квалификацията е
подписан Анекс № 71, с който е определена сума в размер на 500,00 лв. за срока
на договора, дължима над утвърденото щатно разписание, която ищеца да заплаща
на ответника.
Между Медицински университет Пловдив МБАЛ Пазарджик и д-р М.М.Ф.
е сключен Договор № 3202/17.09.2012г., на осн. чл. 24 от Наредба №
34/29.12.2006г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването,
за придобиване от ответника на специалност педиатрия на място финансирано от
държавата, със срок на обучение четири години от 17.09.2012г. до 17.06.2016г. Ответникът е завършил успешно обучението, за
което му е издадено Свидетелство за призната специалност № 002519/14.02.2017г. и
са му признати права на специалист по педиатрия, считано от 01.01.2017г.
Не се спори между страните, а и от представеното по делото
утвърдено щатно разписание се установява, че към датата на сключване на Договор
№ 70 за повишаване на квалификацията от 22.11.2012г. и на Договор за обучение
за придобиване на специалност на място финансирано от държавата от 17.09.2012г.
между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение по силата на
сключен трудов договор от 10.02.2012г..
С трудов договор № 40/03.10.2016г. д-р Ф. е назначен на
длъжност лекар в детско отделение на МБАЛ Велинград. По силата на Допълнителен
трудов договор за работа при същия работодател от 25.09.2018г. е заемал и
длъжността Началник детско отделение до назначаване на титуляр.
На 11.07.2019г. ответникът е отправил молба вх. №
398/11.07.2019г. до управителя на МБАЛ Велинград, с която е поискал
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца за заеманата длъжност лекар
педиатър в детско отделение на МБАЛ Велинград, на осн. чл. 325, ал.1, т. 1 КТ по взаимно съгласие, считано от 12.07.2019г.
Посочил е, че в случай, че молбата не бъде удовлетворена, същата да се счита за
предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ.
Не е спорно между страните, че трудовото правоотношение е
прекратено преди изтичане на петгодишния срок от придобиване от ответника на специалността
педиатрия, през който е следвало да работи при ищеца, а именно преди 01.01.2022г. Не е спорно, че прекратяването е по
инициатива на ответника. В законоустановения седмодневен срок МБАЛ Велинград не
е изразила становище по постъпилата от Ф. молба, поради което трудовото
правоотношение следва да се счита прекратено с изтичане на срока на
предизвестието, считано от деня, следващ този на получаване на молбата от
ответника, т. е. на 12.08.2019г.. Правоноирелевантно за прекратяването му са издадените от работодателя последващи Заповед
№ 23 от 23.08.2019г. и Заповед № 24 от 23.08.2019г. Макар в чл. 6 от трудовия
договор между страните да е уговорен по-дълъг срок за предизвестие за
работника, същата е недействителна и приложима се явява императивната
разпоредба на чл. 66, ал.1, т. 6 КТ, която постановява, че трудовият договор следва да
съдържа еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяването му. Процесната
клауза на чл. 6 от договора се отклонява от това изискване, предвиждайки по-благоприятни
условия за работодателя при прекратяване на облигационната връзка между
страните в сравнение с условията за работника, в нарушение на установените от
трудовото законодателство принципи на равенство, но и на защита на по-слабата
страна в правоотношението, поради което следва да се счита за недействителна. Доколкото
по отношение на недействителността на трудовия договор субсидиарно се прилагат
основанията за недействителност на договорите по чл. 26-34 ЗЗД , следва да се приеме, че по съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД
нищожността
на отделни части от договора не влече изцяло неговата нищожност, когато те са
заместени по право от повелителни правила на закона. С оглед на изложеното и
при прилагане на повелителните разпоредби на чл. 66, ал. 1, т. 6 КТ се налага извод, че и за двете страни срокът на предизвестие
е 30 дневен и с изтичането му облигационната връзка следва да се счита
прекратена, независимо от кого е отправено.
Работник или служител, който е сключил със своя работодател
договор за повишаване на квалификацията си, като се е задължил да работи при
него за определен срок от време и обучението е било за сметка на работодателя,
но не е изпълнил така поетото задължение - дължи на основание чл. 234, ал. 3, изр.
1 от КТ заплащане на разходите, направени за
повишаване на квалификацията му.
Предпоставки за реализиране на имуществената отговорност на
работника в случая са: 1./ валидно
сключен договор между страните по чл. 234 КТ, по силата на който работодателят
се е задължил да заплати разходите в процеса на обучение на ответника за
придобиване на специалност педиатрия за срока на обучението и поето насрещно
задължение от страна на работника да работи в МБАЛ Велинград ЕООД пет години по
специалността, която е придобил, непосредствено след датата на придобиването й;
2./ изпълнение на задължението от страна на работодателя, т.е. заплащане на
тези разходи; 3./ неизпълнение на задължението на работника да работи в рамките
на уговорения срок.
В случая работодателят е изпълнил задължението си по т.II, т.1 т. 2 от Договор № 70 от 22.11.2012г. да заплаща
договорената между страните с Анекс № 71 към Договор № 70 сума в размер на
500,00 лв. месечно за срока на договора за повишаване на квалификацията на д-р М.Ф.
при придобиване на специалност педиатрия. Според заключението на вещото лице по
назначената и приета от съда и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза, която следва да се кредитира като обективна и компетентно
изготвена, общият размер на изплатените средства за квалификация на М.Ф. по сключения Договор № 70 от 22.11.2012г. за
периода на обучение от м. ноември 2012г. до м. февруари 2017г. са
25 359,00 лева.
Ответникът обаче не е изпълнил задължението се да работи при
МБАЛ Велинград ЕООД пет години, считано от датата на придобиване на
специалността, а именно от 01.01.2017г. до 01.01.2022г., като е прекратил
едностранно трудовото правоотношение с работодателя, считано от 12.08.2019г.
Неоснователно е
възражението на ответника, за недоказаност от страна на ищеца на постигнато
с Договор № 70 от 22.11.2012г. съгласие относно размера на сумата, която работодателят
да заплаща за срока на обучението за придобиване на специалност от работника,
тъй като подписания между страните анекс касае друг, различен договор за
повишаване на квалификация, а не процесния. Видно от съдържащата се в анекса
уговорка, същият е подписан в изпълнение на т. 2 от Договор № 70, в която е
регламентирано задължението на ищеца да заплаща сума над утвърденото щатно
разписание, която да се счита като инвестиция за повишаване на квалификацията
на д-р М.Ф.. Доколкото не се сочи от ответника ищецът да е поемал друго подобно
задължение към него, следва да се счита, че с подписния анекс е уговорен
размерът на сумата, която работодателят ще заплаща именно по Договор № 70, а
посочването на номера на договора като 71 следва да се приеме за техническа
грешка.
Неоснователно е
релевираното евентуално възражение, че уговорката по Договор № 70/22.11.2012г.,
между страните е, че инвестицията от страна на работодателя за повишаване на
квалификацията на работника е в еднократен размер от 500,00 лв., до който
размер искът следва да се уважи. Според съдържащата се в т. II, 1, 2 клауза дължи се заплащане на сума над утвърденото
щатно разписание. Тълкуването на тази уговорка налага извод, че волята на
страните е сумата, определена в анекса към него, да се заплаща ежемесечно за
срока на обучението за придобиване на квалификация от специализанта и
задължението на работодателя не се изчерпва с еднократното престиране на тази
сума. Уговорката, че ще се заплаща сума над утвърденото щатно разписание,
означава, че същата е обвързана със заплащането на трудовото възнаграждение на
ответника по съществуващото между страните трудово правоотношение към датата на сключване на договора за повишаване
на квалификацията. Със сключването на договор за повишаване на квалификацията,
страните целят постигането на благоприятни за тях последици чрез повишаване на
равнището, степента на знанията и уменията на работника или служителя в рамките
на определена професия или специалност. Целта на сключения договор е работникът
да придобие по-висока квалификация, да разшири и обогати своите знания и умения
по упражняваната професия, които след това да прилага в процеса на работа при
работодателя, с който е сключил договора и негов интерес. Доколкото процесът на
придобиване на специалност в системата на здравеопазването и продължителен, а в
случая е предвидено да продължи четири години, следва да се приема, че
действителната воля на страните е инвестицията да е в размер на 500,00 лв.
ежемесечно за срока на обучението, която да се изплаща над дължимото трудово
възнаграждение на ответника, съобразно утвърденото щатно разписание.
Неоснователни
са възраженията, че ответникът не следва да носи отговорност за неизпълнение на
задължението си, предвид че същото се дължи на поведението на ищеца, който не е
заплащал разходите за обучението на специализанта, свързани с пътуване, дневни
и квартирни пари, както и че е го е поставил в обективна невъзможност да изпълнява
задълженията си през последната една година преди прекратяване на договора,
като го принудил да работи в отделение, което само формално е отговаряло на изискванията
за ниво на компетентност и е извършвало дейност в разрез с медицинските
стандарти, в което е работил сам като квалифициран доктор по педиатрия.
От съдържанието на договора не се установява, че между
страните са постигнати уговорки за заплащане на разходи, свързани с пътуване,
дневни и квартирни пари. Не се представиха и доказателства от ответника, че
такива са направени. Но дори да се приеме, че и при липса на конкретизация
такива се дължат, следва да се счита, че същите са включени в размера на
уговорената и заплащана от ищеца сума от 500,00 лв. месечно, която значително
надвишава месечната стойност на обучението теоретично и практическо в размер на
180,00 лв., определена съгласно чл. 19 ,ал. 1 от Договор№ 3202/17.09.2012г. за
обучение за придобиване на специалност на място финансирано от държавата.
Възражението на ответника, че е поставен в обективна
невъзможност от ищеца да изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение
през последната една година, поради създадената лоша организация на трудовия
процес и липса на други реално работещи медицински специалисти в отделението,
не се подкрепят от представените по делото писмени и гласни доказателства. От
приложеното по делото щатно разписание и от показанията на свидетелите Мариела
Топалова и Х.Х. се установява, че към 23.09.2018г., след напускането на
Началника на отделението по педиатрия в МБАЛ Велинград д-р Топалова, в
отделението са останали да работят трима лекари със специалност педиатрия, а
именно д-р Х., д-р Русева и д-р Ф.. Преди това в отделението са работили
четирима лекари с тази специалност. До придобиване на специалност по педиатрия
от ответника, считано от 01.01.2017г. в отделението също са работили трима
лекари със специалност педиатрия. Това е
съществуващата обичайна организация на трудовия процес за отделението, според
показанията на свидетелите Топалова и Х.. Към датата на сключване на Трудов
договор № 40/03.10.2016г., по силата на който ответникът е постъпил на работа в
отделението по педиатрия, щатната численост на заетите специалисти педиатри не
се е различавала съществено от този при напускане на Началника на отделението
д-р Топалова. Като се има предвид че ответникът се е съгласил да постъпи на
работа при същата организация на трудовия процес, която не се е променила след
23.09.2018г., отказът да изпълнява задължението се да работи в МБАЛ Велинград
ЕООД в продължение на пет години след придобиване на специалност педиатрия с
доводи за лоша организация, е проявя на недобросъвестност, а не на създадена от
ответника последваща обективна невъзможност.
След напускането на д-р Топалова ответникът е заел
длъжността Началник на отделение по педиатрия, считано от 25.09.2018г. След
тази дата създаването на организация в отделението е възложена на него, а
невъзможността му да преодолее разногласията с останалите лекари и в частност
д-р Х. и последващото напускане на последния на отделението, са причини от
субективен характер и не представлява обективна невъзможност за изпълнение на
договора за повишаване на квалификацията с ищеца.
Не представлява обективна невъзможност за изпълнение на
задълженията на ответника и обстоятелството, че отделението по педиатрия в МБАЛ
Велинград ЕООД е покривало само формално на законовите изисквания за ниво на
компетентност, доколкото същото не обосновава нормативна забрана за сключване
на трудови договори или за изпълнение на задълженията по сключените
такива.
По изложените съображения, налице е виновно неизпълнение от
страна на ответника да работи за срока, уговорен в договора за придобиване на
квалификация с ищеца, поради което същият дължи обезщетение.
Относно размерът на обезщетението съдебната практика приема,
че целта на разпоредбата е работата в определения по чл. 234, ал. 3, т. 1 КТ срок при този работодател да компенсира разходите за
обучение. Поради това в сходни случаи /например чл.
232, ал. 3 КТ, чл.
35, ал. 3 ЗДСл/ дадените от законодателя
разрешения са за възстановяване на разходите по обучението в размер, съответен
на неизпълнението. Т. е. задължението за работа през определен срок не е
неделимо, а щом задължението не е неделимо, добросъвестността и забраната за
неоснователно обогатяване изискват компенсацията да обхваща действително
претърпените вреди, а те в случая се съизмеряват с неизпълнената част от
договора. /решение № 272
от 5.10.11 г. по гр. д. № 1637/10 г. на ВКС/.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размерът на направените
разходи за обучение е 25 359,00 лв. За периода от 23.08.2019г. до
01.01.2022г., за който се твърди, че е налице неизпълнение на задължението от
страна на ответника и се претендира неустойка за неизпълнение, съответства
сумата от 14 129,03 лв., съобразно вариант 2 от заключението на вещото
лице, по който съдът намира, че следва да се изчисли размерът на обезщетението,
предвид че заплащаната от работодателя сума е определена като дължима месечна
сума, чийто размер не е обвързан с броя на отработените дни.
С оглед заявената с
исковата молба претенция, същата следва да са уважи изцяло.
По възражението за нищожност на клаузата
за неустойка.
Договорът за
повишаване на квалификацията и преквалификация, макар и регламентиран в Кодекса
на труда не представлява трудов договор и по отношение на него са приложими
общите правила на гражданското право. Самият законодател в разпоредбата на
чл.234, ал.3, т.2 от КТ е предвидил възможността страните да уговорят
отговорността при неизпълнение на задълженията по договора, в това число и на задължението
на работника да работи при работодателя за определен срок. Принципът на
договорната свобода по отношение на този договор, уреден в кодекса, ясно е
отграничен, за разлика от приложимия в областта на трудовото право принцип на
нормативно, императивно определения размер на обезщетенията за неизпълнение на
трудовите задължения. Доколкото става въпрос за определяне отнапред на вида и
размера на отговорността за неизпълнение на договорно задължение по същността
си такава уговорка в договора представлява уговорка за неустойка, по отношение
на която намират приложение и правилата на чл.92 от ЗЗД.
Клаузата за неустойка в договора, цели
да определи отнапред размера на дължимото обезщетение при неизпълнение на
договора, без да е необходимо изправната страна да доказва размера на
действителните вреди. Определянето на размера на неустойката е предоставено на
свободата на волята на страните, като същият следва да осигури постигането на
нейните обезпечителна, обезщетителна и санкционираща функции. Съгласно задължителните
указания дадени в т.3 на Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС
преценката за противоречие на клаузата за неустойка с добрите нрави е с оглед
следните критерии: размерът на задължението, което се обезпечава с неустойката,
наличието на други обезпечения, съотношението на размера на уговорената
неустойка с очакваните вреди от неизпълнението и други с оглед фактите и
обстоятелствата на конкретния случай. Същевременно в задължителната /по чл.290
от ГПК/ практика на ВКС- Решение № 4 от
25.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 395/2008 г., I т. о., ТК, Решение № 74 от
21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК и др. е възприето,
че накърняване на добрите нрави като неписани правила по смисъла на чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да
не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право, каквито са принципите
на справедливостта, на добросъвестността в гражданските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване.
В конкретния случай
вземането за неустойка е по договор за професионална квалификация, при който
обезпеченото право не е в паричен размер и няма паричен еквивалент. С тази клауза
се обезпечава интереса на работодателя да ползва повишените качествата на
работника в следствие професионалната му квалификация за определен период от
време. С оглед на това и вредата за работодателя при неизпълнение на
задължението за работа за опреден срок не може да бъде точно определена в
парична стойност, поради което като измерим критерий за преценка на
обезпеченото право в случая се явява уговореното насрещно парично задължение за
заплащане разходите за обучението. В този смисъл съдът намира, че уговарянето
на неустойка за неизпълнение на задължението за продължителност на работата при
работодателя при договор за професионална квалификация в размер на разходите за
обучението напълно отговаря на функциите на неустойката и не противоречи на
справедливостта, добросъвестността и принципа за предотвратяване на
неоснователното обогатяване.
По възражението за прекомерност.
Съгласно чл.92, ал.2
от ЗЗД, ако неустойката е по-голяма в сравнение с претърпените вреди или ако
задължението е изпълнено изцяло или отчасти, съдът може да намали нейния
размер. Както беше посочено по- горе с оглед вида на обезпеченото право
размерът на действителното претърпените вреди от неизпълнение на задължението
за продължителна работа е трудно определяем, като в тази връзка от страна на
ответника, чиято е доказателствената тежест в процеса не са ангажирани
доказателства. В случая се касае за неточно изпълнение на това задължение, тъй
като за част от договорения период от 2 години, 7 месеца и 11 дни от завършване
на обучението, ответникът е работил при ищеца. С оглед датата на приключване на
обучението на ответника- 01.01.2017г., той е имал задължение да работи при
ищеца по договора за квалификация до 01.01.2022г. Това задължение е изпълнявано
частично-до 12.08.2019г. Съдът намира,
че уговорената неустойка по договора в размер на 14 000 лева е съответна на
периода на неизпълнение на задължението, за който се претендира.
С оглед
основателността претенцията неустойка основателен се явява и иска с правно
основание чл.86 от ЗЗД за присъждане на лихва за забава от върху сумата от
14 000 лв., считано от подаване на исковата молба-13.01.2020г.до
окончателното плащане на сумата.
По разноските:
Съобразно изхода от
делото, ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в
размер на общо 1910 лв. /560,00 лв. държавна такса, 150,00 лв. разноски за
изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и 1200 лв. възнаграждение за
процесуално представителство по делото/.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.М.Ф., ЕГН: ********** ***, да заплати на Многопрофилна
болница за активно лечение-Велинград ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 14 000
лв. /четиринадесет хиляди лева/, представляваща дължимо обезщетение за неизпълнение
на задължението за продължителност на работа по Договор № 70 за повишаване на квалификацията
от 22.11.2012г., в едно със законната лихва от 13.01.2020 до окончателното
плащане на сумата,
ОСЪЖДА М.М.Ф., ЕГН: ********** ***, да заплати на Многопрофилна
болница за активно лечение-Велинград ЕООД, ЕИК: ********* сумата в размер на 1 910 лв./хиляда
деветстотин и десет лева/ - разноски в
производството.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Пазарджик съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: