Определение по дело №84/2017 на Окръжен съд - Русе

 

М О Т И В И  към присъдата по н.о.х.д. № 84/2017 г.

Русенската окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия С.П.А., в това, че

на 21.10.2014г., на главен път 1-5 В. Търново - Русе, в района на 4-ти километър, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „М.-***” с рег. № ВТ***АН с прикачено полуремарке с рег. № ВТ***ЕВ,

нарушил правилата за движение по пътищата както следва:

по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразят с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”, като закъснял да започне спиране на автомобила,

по чл. 21 aл. 1 от ЗДвП: „ При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: за категория С+Е извън населено място -70 km/h”, като се движил със скорост над разрешената /70 km/h/ - с 91 км./ч. и

 по чл. 116 от ЗДвП:  „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора“ като не бил внимателен и предпазлив към пешеходците - престарели хора

и по този начин по непредпазливост причинил смърт на В.П. Г., ЕГН: ********** от гр. Русе – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

 

В съдебно заедание прокурорът поддържа обвинението.

Подсъдимият и защитникът му считат, че обвинението не е доказано.

След като прецени и обнсъди материалите по делото и доводите на страните, съдът прие следното:

 

От фактическа страна:

          Подсъдимият е роден на *** ***, с постоянен адрес ***. Търново. Има завършено средно образование, семеен  е, с две деца, едното от които непълнолетно. Правоспособен водач на МПС е, категории В, C, DE, CE, D, M, АМ, ТКТ и BE, придобити през периода 20.08.1986 г. до 27.02.1992 г. Видно от приложената справка /л. 43-44, папка 1 от досъд.пр./ многократно е бил санкциониран по административен ред за нарушения на ЗДвП, вкл. за движение с несъобразена скорост.

          В инкриминирания период е притежавал валидно СУМПС, издадено на 04.08.2010 г. от ОДМВР - В. Търново и е работел като шофьор международни превози във „Фавабул“ ООД – гр. В. Търново.

На 21.10.2014 г. подсъдимият управлявал товарен автомобил „М. – ***“ с рег. № ВТ *** АН с прикачено полуремарке с рег. № ВТ***ЕВ, собственост на посоченото търговско дружество. Движел се в посока от гр. София към гр. Русе и в 09,44 часа на посочената дата се намирал на път І-5 в района на км. 4+000 (срещу магазин „Метро“ в гр. Русе).

Пътят бил с две платна, разделени със затревена площ, като пътният участък, където се намирал управляваният от подъдимия  автомобило бил с лек десен завой. Пътната настилка била от асфалтобетон, суха и в добро състояние, видимостта била нормална. Подсъдимият управлявал товарния автомобил със скорост 91 км./ч., докато разрешената скорост за тази категория превозни средства в участъка била 70 км./ч.

 По същото време, пострадалата В. Г. и съпруга й - св. Й.Г., движейки се пеша към вилното си място в района, предприели пресичане пътя в посока от магазин „Метро“ към вилната зона, намираща се срещу него - от ляво надясно гледано от страна на подсъдимия. Двамата пресекли пътното платно, идващо от гр. Русе, спрели в затревената площ между двете платна и забелязали в далечината движещия се в посока към гр. Русе товарен автомобил „М.“, управляван от обв. А.. Преценили, че могат да пресекат безпрепятствено, тъй като камионът според тях бил далеч и

предприели пресичане и на второто пътно платно, в посока гр. Русе, по което по горепосочения начин се движел управлявания отподсъдимия като първи вървял св. Й.Г., а непосредствено след него вървяла съпругата му В. Г.. Подсъдимият забелязал пресичащите пешеходци, но счел че не е възникнала опастност за движението. При тези условия

св. Г. успял да пресече пътното платно и след като стигнал до банкета вдясно от камиона с посдсъмимия се обърнал да изчака съпругата си. Последната пък успяла да изминала разстояние от около 4,50 метра от платното, след което възникнал приплъзващ удар между дясната страна на тялото й и  лявата страна на товарния автомобил. При товао първото съприкосновение било между лявата страна на кабината на автомобила и десния горен крайник на Г. и непосредствено след това е настъпило съприкосновение между брезента на лявата страна на полуремаркето и лицето на Г. и задното ляво колело на влекача с десния долен крайник на пешеходката. В резултат на удара, Г. паднала на пътното платно като си ударила дясната тилно - слепоочна област на главата в асфалтовата настилка, получила тежка черепно - мозъчна травма и починала на място.

Подсъдимият, който според обясненията му счел, че ще избегне съприкосновението между камиона и пострадалат и не възприел непосредствено удара, видял в огледалото, че тялото на жената било на земята, задействал спирачките на управлявания от него състав от превозни средства и спрял, видно от протокола за оглед на местопроизшествието, на около 47 метра след мястото на удара.  Веднага слязъл, приближил се до Г., настоятелно обърнал внимание на св. Г. да не пипа тялото й и сигнализирал на тел. 112 за настъпилото ПТП. Пристигналият екип на ЦСМП - Русе констатирал настъпилата смърт на пострадалата.

Съгласно заключението на сдебномедицинската експертиза по делото при процесното пътнотранспортно произшествие на пострадалата са били причинени счупване на черепа, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, нарушаване целостта на твърдата мозъчна обвивка, остра кръвозагуба, счупване на малкопищялна кост в горната трета. Тези травматични увреждания са резултат на действието на твърди, тъпи и тъпоръбести предмети, какъвто е корпуса на процесния комион и могат да бъдат получени при ПТП на 21.10.2014 г. Причината за настъпване на смъртта на В. Г. е причинената й  черепномозъчната травма и острата кръвозагуба.  

При извършените експертни изследвания не е установено наличие на алкохол в кръвта както на пострадалата, така и на подсъдимия.

          При извършения оглед на товарния автомобил било установено  в лявата му част на товарния автомобил, на разстояние 155 см. от предния ръб и на разстояние 125 см. от нивото на пътя, има следи от протриване на праха върху боята с дължина 40 см. и височина 8 см. Била иззета частица от лаково - бояджийското покритие на товарния автомобил, синьо на цвят. При външния оглед на трупа на В. Г. се установило зацапване с неправилна форма със син материал върху десния ръкав на якето. В долната част на якето било констатирано подобно зацапване със син цвят с площ около 10-16 см. Десният шев на якето бил разкъсан. Били иззети части от дрехите на починалата В. Г.. Подсъдимият предал доброволно тахошайбата на т.а. „М. – ***“ с рег. № ВТ***АН и всички документи за автомобила, полуремаркето и превозвания товар.

При извършената впоследствие проверка на спирачната уредба на товарния автомобил и прикаченото полуремарке не били констатирани несъответствия в спирачната ефективност.

От заключението на изготвената химическа експертиза № 57/2015 г. по описа на БНТЛ при ОДМВР  Русе се установява сходство по цвят на боята по частицата от лаково - бояджийско покритие на товарния автомобил и протриването по дрехите на пострадалата.

          От заключението на единичната автотехническа експертиза по делото е установено, че

видимостта за подсъдимия към мястото, от което пострадалата и съпруга й  са започнали да пресичат пътното платно е около 150 метра. Скоростта, с която подсъдимият е управлявал т.а. „М.“ към момента на настъпване на произшествието е била 91 км./ч. Тази скорост е установено по безспорен начин въз основа на обективни данни - показанията в тахошайбата на автомобила. Опасната зона на автомобила за тази скорост е била 104,4 метра. Експертизата установяна

като непосредствени причини за настъпването на произшествието  

движението на автомобила със скорост над разрешената (70 км./ч.) за тази категория превозни средства и

закъснението на водача да предприеме намаляване на скоростта и евентуално преустановяване на движението на автомобила след като е възприел възникналата опастност за движение в лицето на пострадалата и съпруга й. Подсъдимият, според заключението, е имал техническа възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие, ако е управлявал автомобила по такъв начин чрез педалите и кормилото, че да пропусне пресичащата платното за движение пешеходка.

          От заключението на инициираната от подсъдимия изащитата му /в досъдебната фаза на производснвото/ допълнителна автотехническа- съдебномедицинска експертиза се установява, че

при установената незаконосъобразна скорост на движение на товарния автомобил  от 91 км./ч. пътнотранспортното произшествие е било непредотвратимо чрез спиране. Ако, обаче, автомобилът се е движел със скорост до 70 км./ч. водачът му би имал техническа възможност да спре преди мястото на сблъсъка с пострадалата.

Комплекснадата експертиза е изкследвала обстоятелствата и в хипотезата, поддържана от подсъдимия и в съдебно заседание, че пред него /пред управлявания от него камион/, на разстояние 20 м., се е движил друг, неустановен по делото товарен автомобил. На първо място това твърдение на подсъдимия поначало се опровергава от показанията на св. Горгиев, които, макар и от заинтересован от изхода на делото свидетел, не съдържат каквито и да било противоречия и недостоверности, поради което следва да се кредитират в това отношетние. Твърдението е опровергано и от изводите на ковмплексната експертиза, базирано на обективните данни по делото, вкл. тези от огледния протокол на местопроизшествието и горепосочените останали данни от обективен порядък. Комплексната експертиза установява, че в този случай подсъдимият е имал възможност да види пешеходката в момента, когато тя е започнала да навлиза на платното за движение. Изследвани са и двете хипотези – ако В. Г. се движела с нормален за възрастта си темп, и ако тя е бягала, както обв. А. е възприел нейното поведение на пътя. За варианта, че пострадалата е вървяла, когато е пресичала платното за движение произшествието е било предотвратимо, както с установената скорост на движение на т.а. „М.“, така и с разрешената. Експертизата е приела, че: при движение с нормален ход съприкосновението е било предовтратимо и във всички случаи, вкл.ц и при установената превишена скорост на двишение; за варианта, че пострадалата е бягала, когато е пресичала платното за движение произшествието не е било предотвратимо с установената незаконосъобразна скорост на движение на товарния автомобил, нопридвижение с разрешената за участъка максимална скорост до 70 км./ч., подсъдимият също е имал техническа възможност да спре преди мястото на сблъсъка и следователно да предотврати процесното ПТП.  

          Съгласно заключението на допълнителната автотехническа – съдебномедицинска експертиза е установено, че В. Г. е имала заболяване „старческа катаракта“ с визус на дясното око 0,2 и запазен визуса на лявото око – 1,0. При наличието на тези медицински данни било установено, че В. Г. е имала нарушено зрение на дясното око, което може да затрудни видимостта й главно за периферното зрение на дясно. Това обстоятелство, в светлината на доказателствата по делото, не е било известно на подсъдимия. То, същевременно, е отноимо в контекста на вмененото му нарушенеие за особена грища към престарели и с недъзи хора на пътото платно

Най-сетне по поддържаната от подсъдимия хипотеза за движел се на 20 м. пред него друг камион, поначало както се посочи опровергана от показанията на св. Г., коеито не разкриват каквито и да било тенденциозност и недостоверност,

комплексната експертиза разяснява, че при установената скорост на движение на управлявания от подсъдимия автомобил той би изминал това разстояние /20 м./  за 0,8 секунди. За такова време е невъзможно пострадалата да измине разстоянието от 4,5 м. от левия банкет на пътното платно до местопроизшествието.

Изложената фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на Й.Г., Г.Д., З. В. и приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на ПТП с фотоалбум (том І, л. 2-10); химически експертизи (том І, л. 29-31 и л. 46-49); съдебномедицинска експертиза (том І л. 33-36); авто-техническа експертиза (том І л. 64-72), комплексна автотехническа – съдебномедицинска експертиза (том ІІ л. 67-82), справка за нарушител, констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на веществени доказателства, протокол за проверка на спирачната уредба; акт за смърт  и удостоверение за наследници (том І л. 25-28); справка за съдимост, автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.

При тази фактическа установеност съдът стигна до следните

 

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

          Подсъдимият е пълнолетно и вменяемо, следователно наказателноотговорно лице.

          По описания начин, на 21.10.2014 г., като водач при управление на моторно превозно средство, на главен път 1-5 В. Търново - Русе, в района на 4-ти километър, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „М.-***” с рег. № ВТ***АН с прикачено полуремарке с рег. № ВТ***ЕВ, нарушил правилата за движение по пътищата както следва:

по чл. 21 aл. 1 от ЗДвП, гласящо че„ При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: за категория С+Е извън населено място -70 km/h”,

като се движил със скорост над разрешената в участъка /70 km/h/, а менно  91 км./ч.

- по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, гласящо че „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразят с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”, като не предприел своевременно намаляване на скоростта на движение на автовмобила след като съгласно гореизложеното възприел пресичащите пътното платно пешеходци

- по чл. 116 от ЗДвП, гласящо, че  „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора“ като не бил внимателен и предпазлив към пешеходците – престарели хора.

Като резултат на тези нарушения настъпило процесното пътнотранспортно произшествие, при което на пострадалата били причинени описаните телесни увреждания, несъместими с живота като пряка и непосредствена послаедица от тях настъпила смъртта на пострадалата В.П. Г.. Налице е пряка и непосредствена причинно следствена връзка между този съставомерен резултат и деянието на подсъдимия.

От субективна страна подсъдимият, е осъзнавал гореописаните обстоятелства визиращи обективните съставомерни признаци - че е водач и управлява моторно превозно средство, със задължение да спазва в пълнотата им правилата за движение по пътищата, грижейски се основно за безопастността на движението, което не сторил, а нарушил горепосочените три от тях. Деянието е извършено

виновно, по непредпазливост, във формата на небрежност, тъй като подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието си, а именно смъртта на В. Г., но като водач на МПС е бил длъжен и съобразно гореизложеното е могъл да ги предвиди.

Доводите на подсъдимия и защитата му относно обективната невъзможност за предотвратяване на пътнотранспортното произшествие се опровергават на база гореизложената фактическа установеност, съгласно която подсъдимият се е поставил в невъзможност да преустанови движението на автовобила преди мястото на удара като се движел с превишаваща максимално разрешената от дзакона скорост за участъка. Изложи се и несъстоятелността на тезата за движел се на 20 м. преди подсъдимия друг автомобил.

Ето защо съдът прие за доказано по несъмнен и категоричен начин и призна подсъдимия за виновен по вмененото ум от прокурора обвинение в престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

 

При ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА на наказанието на подсъдимия съдът отмете като отегчаващо отговорността му обстоятелство многобройните му административни наказания занарушения на правилата за движение по пътищата, като смекчаващи чистото му съдебно минало, очевидно трайната му социализация като трудов и семеен човек, изтеклия значителен период от време след осъществяването на престъплението /две и половина години/, а също и като изключително такова принос за увреждането от страна на пострадалата. Последната е преминала на неразрешено място /безспорно при липса на осигурено безопастно такова/ и заедно със съпруга си, след като са видели задаващото се моторно превозно средство, на база произволна преценка  са счели, че ще го „изпреварят“ и са предприели процесното рисковано и довело до трагичен резултат пресичане на шосето.

При значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и едно изключително такова, съдът съобрази високи и устойчив ръст на пътнотранспортните престъпления със смъртен резултат и прие, че не е налице втората комулативно предвидено в разпоредбата по чл. 55 ал. 1 от НК предпоставка - несъразмерна тежест и на най-леката предвидена санкция, поради което

определи размера на предвиденото в закона основно наказание лишаване от свобода в минималноустановения размер от две години, а комулативно предвиденото наказание лишаване от правоуправление - в размер на три години.

Съобразно чистото съдебно минало и трайното социално вграждане на подсъдимия съдът прие, че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо да изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода, поради което отложи изтърпяването му за изпитателен срок от три години.

 

Следва да се присъдят деловодните разноски на държавата.

 

Причини за извършването на престъплението са неспазването на законоустановените правила за движение по пътищата както от страна на подсъдимия, така и на пострадалата.

 

По тези съображения съдът се произнесе с присъдата си.

 

 

                   Председател: