РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Горна Оряховица , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимира И. Николова-Петрова
при участието на секретаря Милена Г. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимира И. Николова-Петрова Гражданско
дело № 20204120101572 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск за установяване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във вр.
чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град
София, район «Триадица», бул. „България” № 81, вх. «В», ет.8, представлявано от
управителя Ю.Б.Ц., чрез процесуален представител : адв. В.Г. от САК, твърди в исковата си
молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу С. Д. К. с ЕГН ********** е
образувано ч.гр.д. № 1085/2020г. по описа на ГОРС, като е постъпило възражение от страна
на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Посочва, че
ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу ответника въз основа на
договор за цесия от 01.10.2019г., с прехвърлител на вземанията „С.Г.Груп” ООД, ЕИК
*********, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по
договор за цесия от 16.10.2018г., с прехвърлител на вземания „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД. Заявява, че „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, е
встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди
подаването на заявлението по чл.410 ГПК. Твърди, че ищецът-кредитор е придобил права
върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите
1
лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Заявява, че между кредитора „Българска телекомуникационна компания” ЕАД с ЕИК
********* и С. Д. К. с ЕГН ********** е сключен договор за ползване на
далекосъобщителна интернет и телевизионна услуга с избран тарифен план VIVACOM Duo:
Internet + TV с месечна абонаментна такса 17.80 лв.; абонатът добавя и месечен абонамент за
допълнителен пакет Диема Екстра с месечна абонаментна такса 3.96 лв., месечен абонамент
за +TV Extra с месечна абонаментна такса 4.00 лв., допълнителен пакет HD Ligh с месечна
абонаментна такса 3.80 лв. и 1 брой доп. приемник с месечна абонамента такса 4,80 лв., като
срокът на договора е за 24 месеца, съответно до 22.09.2018 г. Твърди, че въз основа на
договора с мобилния оператор ответникът е ползвал предоставяните от дружеството
мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №
16420835001. Заявява, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на
мобилния оператор „БТК” ЕАД, ответникът, подписвайки конкретна декларация, се е
съгласил и е приел Общите условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги. Сочи, че съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния
оператор, предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ
този на ползването им; периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата,
като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то
число на месеца.
Твърди, че въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер 16420835001 от дата 22.09.2016., между ответника и „БТК”
ЕАД, са издадени фактури за период от 01.01.2017г. до 30.04.2017 г. на стойност 80.80 лева,
а именно : 1/ фактура № **********/01.02.2017г. за отчетения период на потребление
01.02.2017г. - 28.02.2017г. и 01.01.2017г. - 31.01.2017г., с начислена за периода сума за
месечни абонаменти в размер на 20.20 лв., платима в срок 28.02.2017г.; 2/ фактура №
**********/01.03.2017г. за отчетения период на потребление 01.03.2017г. - 31.03.2017г. и
01.02.2017г. - 28.02.2017г. с начислена за периода сума за месечни абонаменти в размер на
20.20 лв., платима в срок 29.03.2017г.; 3/ фактура № **********/01.04.2017г. за отчетения
период на потребление 01.04.2017г. - 30.04.2017г. и 01.03.2017г. - 31.03.2017г. с начислена
за периода сума за месечни абонаменти в размер на 20.20 лв., платима в срок 29.04.2017г.; 4/
фактура № **********/01.05.2017г. за отчетения период на потребление 01.05.2017г. -
31.05.2017г. и 01.04.2017г. - 30.04.2017г. с начислена за периода сума за месечни абонаменти
в размер на 20.20 лв., платима в срок 29.05.2017г.
Заявява, че абонатът е потребил, но не е заплатил мобилни услуги на обща стойност
80.80 лв., фактурирани за четири последователни отчетни месеци : за м.02.2017г.,
м.03/2017г., м.04/2017 г. и за м.05/2018г., като към всяка от фактурите има приложено
извлечение - детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Сочи, че
незаплащането в срок на цената за ползваните мобилни услуги на стойност 80,80 лв. е
обусловило правото на БТК по чл.50 във вр. чл.43,т.1 от ОУ да прекрати едностранно
2
индивидуалния договор на абоната С. Д. К.. Посочва, че датата на деактивация на процесния
абонамент е 30.05.2017г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна
система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми, след
изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Пояснява, че главницата е
формирана, като за периода от 01.01.2017г. до 30.04.2017г. С. Д. К. не е платила месечните
абонаменти такси за всяка една от посочените по-горе услуги, като в нея не е включена
неустойка, нито обезщетение, а отделните потребени услуги.
Заявява, че в конкретният случай ответникът С. Д. К. е подписала договор за
далекосъобщителна услуга, ползвала е телевизионна и интернет услуга, но не е изпълнила
задължението си по договора да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е
изпаднала в забава; издадена й е фактура и в срок не я е заплатила. Счита, че е изпълнен
фактическият състав на договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва
да понесе отговорността си.
С настоящата искова молба представя и моли съда да се приеме извлечение от
Приложение № 1, от което се установява, че по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г.
„БТК” ЕАД е прехвърлило, а „С. Г. Груп” ООД е станало собственик на вземането спрямо С.
Д. К., което впоследствие е било включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019г.
между „С. Г. Груп” ООД и „ЮБЦ” ЕООД. Представя също и моли съда да приеме
извлечение от Приложение № 1, от което се установява, че по силата на договор за цесия от
01.10.2019г. „С. Г. Груп” ООД е прехвърлило, а „ЮБЦ” ЕООД е станало собственик на
вземането спрямо С.К.. Заявява, че съгласно чл.6,ал.2 от договора за цесия от 01.10.2019г.,
считано от подписването му, „ЮБЦ” ЕООД има качеството, освен на цесионер, но и на
пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното
прехвърляне на вземания. Прилага уведомление за двете цесии, подписано от законния
представител на „С.Г. Груп” ООД, което дружество уведомява длъжника от името на
мобилния оператор за цесията от 16.10.2018г. и от свое име, в качеството си на цедент от
01.10.2019г. Заявява, че връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени
и документи, удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера, е
възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99,ал.4 от ЗЗД и в
практиката на ВКС /цитира съдебна практика/. Твърди, че в настоящия случай в чл.6 от
договора за цесия от 01.10.2019г. е уговорено между страните, че цесионерът е изрично
упълномощен да уведомява длъжниците за извършено прехвърляне, като няма законова
пречка с едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта,
че С. Д. К. не е изпълнила нито на мобилния оператор, нито на „С.Г. Груп” ООД към датата
на връчването на препис от исковата молба. Сочи, че длъжникът би могъл да
противопоставя възражение, че не му е надлежно съобщена цесията само, ако едновременно
с това твърди, че е изпълнил задължението си на стария кредитор, за да се освободи от
задължението да плати и на новия кредитор /цитира съдебна практика/. Твърди, че
длъжникът - ответник С. Д. К. не е изпълнила задълженията си до датата на подаването на
3
заявлението по чл.410 ГПК към кредитора, както и към настоящия момент на подаването на
иска, което обуславя правния интерес на кредитора - ищец в настоящото производство, за
установяване на наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл.415 във вр.
с чл.422 от ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника С. Д. К., ЕГН **********, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца
„ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, в размер на 80.80 лв., представляваща главница за
потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договори, заведени под клиентски
номер 16420835001 от 22.09.2016г., сключени между С. Д. К. и „БТК” ЕАД, съгласно
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК. Моли
съда да осъди ответника да заплати направените от ищеца разноски, както и 180 лева -
адвокатско възнаграждение. Моли съда да присъди в полза на ищеца 25.00 лв. - държавна
такса и 180 лв. - възнаграждение за адвокат по ч.гр.д. № 903/2020г. на ГОPC.
В съдебно заседание, ищецът, не се представлява. Депозира писмена молба -
становище, чрез процесуалния си представител – адв. В.Г. от САК, с която поддържа
исковата молба. Излага съображения. Моли съда да уважи предявения иск и да му присъди
направените разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът С. Д. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес : град П.Т. ул..., с настоящ
адрес : град Г.О.ул... пълномощник – адв. Д. В. М. от АК - Пловдив, със съдебен адресат и
адрес за призоваване : град П., бул...телефон : **********.
Ответната страна прави възражение за изтекла 3-годишна давност на задължението,
претендирано от ищеца, съгласно чл.111, буква „в” от ЗЗД. Заявява, че задължението за
мобилни услуги на ответницата има точно характеристиките на определено периодично
плащане според ТР № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС - дължат се повтарящи се
престации, породени от един правен факт (договор за мобилни услуги), падежът на
плащанията по фактурите настъпва на определени интервали от време (на определена дата
от месеца), без значение дали периодите са равни или плащанията еднакви. Посочва, че в
случая въпросните фактури са били издадени съответно през месеците февруари, март,
април и май 2017г., и доколкото според общи условия на мобилния оператор задълженията
по фактурите следва да бъдат заплатени най-късно до края на месеца, следващ, издаването
им, то в случая вземането на ответника се явява действително погасено по давност,
доколкото от началния момент на давността, считан от настъпване на изискуемостта на
вземането до предявяване на иска, е изтекъл срок, по-голям от три години.
Твърди, че в настоящето производството по установителния иск ищецът не е доказал
основанието на претендираното вземане. Сочи, че съгласно данните от заповедното
производство, ищецът е претендирал сумите като предоставени далекосъобщителни услуги,
като „ЮБЦ” ЕООД е придобило вземането си към ответницата на база договор за цесия от
4
01.10.2019г. от стария кредитор „С.Г.Груп”, който на своя страна е придобил вземането си
от „БТК” ЕАД чрез договор за цесия от 16.10.2018г. Счита, че съдържанието на договорите
по никакъв начин не позволява да се направи извод, че именно евентуално съществуващите
в полза на „БТК” ЕАД вземания по процесните договори за мобилни услуги и договор за
лизинг са прехвърлени на „С.Г.Груп” ООД, а впоследствие и на ищцовото дружество.
Заявява, че в съглашенията липсва каквато и да е индивидуализация на прехвърляните
парични притезания освен общия им размер, който по никакъв начин не внася яснота по
отношение на техните същностни и съществени характеристики. Сочи, че тази неяснота не
се преодолява чрез представеното към исковата молба извлечение от Приложение № 1 към
договор за цесия от 01.10.2019г., представляващ издадено от прехвърлителя в полза на
правоприемника удостоверение от 21.09.2020г., и в което е посочено, че по силата на
договори за цесия от 01.10.2019г., „С.Г.Груп” ООД е прехвърлило на цесионера „ЮБЦ”
ЕООД вземанията си по „договор за мобилни услуги и/или договори за лизинг” от С.К. в
общ размер на 80,80 лв. Заявява, че на първо място извлеченията са съставени въз основа на
уговорка между страните по договорите за цесия, поради което те имат действие в техните
вътрешни отношения, по които ответницата не е страна, като поради това същите не биха
могли да й бъдат противопоставени. Посочва също, че извлеченията не съдържат
конкретика относно индивидуализиращите белези на договорите за далекосъобщителни
услуги и лизинг, задълженията по които се твърди да са прехвърлени (не са посочени дори
дати на сключването им), поради което не би могъл да бъде направен какъвто и да е извод,
че с договорите за цесия към имуществената сфера на ищеца, а преди това към тази на
праводателя му, са преминали именно исковите вземания, произтичащи от процесните
договори с мобилния оператор. Твърди, че ищецът „ЮБЦ” ЕООД не успява при пълно и
главно доказване да установи своето вземане, като негово е процесуалното задължение
(доказателствената тежест) да установи по безспорен начин твърдените в исковата молба
изгодни за него факти. Заявява, че наред с това по отношение на първия договор за цесия от
16.10.2018 г. въобще не са налице данни какви вземания са били прехвърлени от оператора
на мобилни услуги към цесионера „С.Г.Груп” ООД, като от представеното с исковата молба
„извлечение от договор за цесия от 21.09.2020 г.” също не се установява предметът на
втория договор за цесия, от който ищецът черпи правата си на кредитор. Сочи, че съгласно
разпоредбата на чл.180 от ГПК, посоченото „извлечение”, като частен документ, съставлява
доказателство единствено за това, че лицето, което го е подписало, е направило посоченото
в него изявление, но това изявление не обвързва съда да приеме за установен твърдения
факт. Счита, че по делото не са доказани съществени материалноправни предпоставки за
основателност на исковата претенция - наличие на валиден дълг и действителното му
прехвърляне по силата на договори за цесия, поради което безпредметно се явява
обсъждането на въпроса за осъществяването на останалите, обусловени от тях, юридически
факти.
Заявява, че в тежест на шццовата страна е да докаже, че цедентът по договора от
29.05.2015г. - „Българска Телекомуникационна Компания” ЕАД е бил изправна страна по
5
договора, сключен между посоченото дружество и ответницата, и че е изпълнил
задължението си за предоставяне на далекосъобщителна услуга. Възразява, че от така
предоставените доказателства по никакъв начин не се доказва предоставянето на въпросната
мобилна услуга, като предоставените по делото фактури са изходящи от ищеца и са
едностранно подписани - само и единствено от него. Сочи, че съгласно константната
съдебна практика, фактурата е свидетелстващ документ, защото удостоверява
материализираното изявление в нея, но тя не е основание за плащане на цената на една
услуга; цената се дължи не, защото е издадена една фактура, а защото е извършена доставка
на стока или е извършена услуга. Посочва, че представеният договор и общи условия
установяват само наличието на облигационна връзка, но не и изпълнение на задълженията
на страните по нея. Заявява, че липсата на изпълнение е отрицателен факт и не подлежи на
доказване от страната, която го твърди. Оспорва изцяло така предоставените с исковата
молба 4 броя фактури, както и факта, че за описания във фактурите срок е била доставяна
мобилна услуга.
Моли съда да отхвърли исковите претенции, като неоснователни и недоказани. Моли
съда да осъди ищеца да заплати на ответницата разноските в заповедното и настоящото
производство, за които предоставя списък с разноски по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание, ответницата С.К. не се явява. Депозира писмено становище чрез
пълномощника си - адв. Д.М. от АК - Пловдив, с което поддържа писмения отговор. Излага
съображения. Моли съда да отхвърли предявения иск поради погасяването му по давност и
като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Безспорни в настоящото производството са фактите, че „ЮБЦ” ЕООД е депозирало на
10.07.2020г. пред ВТРС заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. дело № 1085/2020г. по описа на ГОРС, издадена е Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1159 от 12.08.2020г., в полза на „ЮБЦ” ЕООД,
против длъжника С. Д. К., с която ответникът е задължен да заплати на посоченото
дружество следните суми, а именно : сумата 80.80 лв., представляваща незаплатени суми по
договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с клиентски номер 16420835001 от
дата 22.09.2016г., обективирано във фактури № **********/01.02.2017г.,
**********/01.03.2017г., **********/01.04.2017г., **********/01.05.2017г. по сключения/те
между длъжника С. Д. К., ЕГН **********, и „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД ЕИК: ********* договор/и, което вземане е прехвърлено на „С. Г. Груп” ЕАД, с ЕИК:
********* с договор за цесия от дата 16.10.2018г., а „С Г. Груп” ЕАД, с ЕИК: ********* го е
прехвърлило на „ЮБЦ” ЕООД ЕИК ********* с договор за цесия от дата 01.10.2019 г.;
сумата от 23,57 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 20.05.2017 г. до
6
01.04.2020 г.; сумата от 25,00 лв., представляваща заплатена от заявителя държавна такса;
сумата от 180 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Безспорни са и фактите, че
против издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1159
от 12.08.2020г. е депозирано в срок възражение по чл.414 от ГПК от длъжника.
Видно от приетите писмени доказателства – заверени преписи от декларация от С. Д.
К., заяввление/договор от 22.09.2016г., месечна сметка № *********/01.05.2017г., месечна
сметка _ **********/01.04.2017г., месечна сметка № **********/01.03.2017г., месечна
сметка № **********/01.02.2017г., Общи условия на договора между „БТК” АД и абонатите
на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на
дружеството, както и писмените материали по приложеното ч. гр. дело № 1085/2020г. по
описа на ГОРС, между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД гр. София,
наричана за краткост VIVACOM, и С. Д. К. с ЕГН ********** е сключен цитирания писмен
договор, с който операторът «БТК» ЕАД се задължава да предоставя на ответницата-абонат
електронни съобщителни услуги, при условията на този договор и ОУ на «БТК» ЕАД за
абонатите на услуги, а ответницата се задължава да заплаща услугите, активирани съгласно
договора по избран от нея тарифен /абонаментен/ план за клиентски номер : 16420835001, а
именно : далекосъобщителна интернет и телевизионна услуга по тарифен план VIVACOM
Duo: Internet + TV, с месечна абонаментна такса 17.80 лв.; допълнителен пакет Диема Екстра
с месечна абонаментна такса от 3.96 лв., месечен абонамент за +TV Extra с месечна
абонаментна такса от 4.00 лв., допълнителен пакет HD Ligh с месечна абонаментна такса от
3.80 лв. и 1 брой допълнителен приемник с месечна абонамента такса от 4,80 лв., като
срокът на договора е за 24 месеца - до 22.09.2018 г. Съгласно договора и приложената към
него декларация от 22.09.2016г., потребителят декларира, че е запознат, получил е
екземпляр и е съгласен да спазва ОУ на «БТК» ЕАД , като всички неуредени с договора
въпроси се уреждат от тези ОУ.
Видно от приетите писмени доказателства – заверени преписи от договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г., пълномощно от изпълнителния директор
на „БТК” ЕАД в полза на „С.Г.Груп” ООД с нотариална заверка от 24.10.2018г. и
потвърждение за извършена цесия на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД, по силата на цитирания
договор за цесия „БТК” ЕАД гр. София – продавач, се е задължил да прехвърля възмездно на
„С.Г.Груп” ООД гр. София - цесионер, вземанията, описани в Приложение 1 към този
договор, срещу цена, която ще бъде определена в същото приложение.
Видно от приетите писмени доказателства – заверени преписи от договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г. и извлечение от Приложение № 1 от
01.10.2019г. към договор за цесия от 01.10.2019г., по силата на цитирания договор за цесия
„С.Г.Груп” ООД гр. София – продавач, се е задължил да прехвърля възмездно на „ЮБЦ”
ЕООД гр. София - цесионер, вземания от трети физически и/или юридически лица в общ
размер на 70 000 418,53 лв., подробно индивидуализирани в Приложение № 1 – „Списък на
вземанията“, неразделна част и при условията, визирани договора.
7
От приложените по делото потвърждение за сключена цесия на основание чл.99,ал.3 от
ЗЗД и пълномощно от изпълнителния директор на „БТК“ ЕАД, е видно, че цедентът „БТК”
ЕАД гр. София е потвърдил извършената цесия с договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.10.2018г., на всички вземания, индивидуализирани в Приложение №
1/16.10.2018г., както и е упълномощил цесионера „С.Г.Груп” ООД гр. София да подписва и
изпраща уведомителните писма по чл.99,ал.3 от ЗЗД по договора за цесия от 16.10.2018г.
С уведомление за цесия, приложено към исковата молба, „БТК” ЕАД гр. София,
действащо чрез пълномощника си „С.Г.Груп” ООД гр. София и от „ЮБЦ“ ЕООД, уведомява
С.К., че „БТК“ ЕАД е прехвърлило на „С.Г.Груп” ООД гр. София изцяло вземането си към
него, произтичащо от договор за мобилни услуги, възлизащо в общ размер от 80,80 лв.,
който от своя страна е прехвърли това вземане на „ЮБЦ“ ЕООД, който се явява единствен
титуляр и разпоредител на вземането. По делото не са приети писмени доказателства, които
да удостоверяват изпращането до и получаването на това уведомление от ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявеният иск с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД е допустим.
Съдът счита, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска за установяване
съществуването на вземанията, за които е издадена Заповед № 1159/12.08.2020г. по ч. гр.
дело № 1085/2020г. по описа на ГОРС, против която е подадено възражение от длъжника,
като искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество, предявеният иск се явява неоснователен, по изложените по-
долу съображения.
Събраните в хода на настоящото производство писмени доказателства, цитирани по-
горе, удостоверяват фактите, че между ответника С. Д. К. - потребител и „БТК” ЕАД гр.
София – мобилен оператор, е възникнало облигационно отношение през процесния период
от време, по силата на валидно сключен и действителен договор № **********22092016-
38340388 от 22.09.2016г., за клиентски номер 16420835001, за предоставяне на следните
мобилни услуги : далекосъобщителна интернет и телевизионна услуга по тарифен план
VIVACOM Duo: Internet + TV, с месечна абонаментна такса 17.80 лв.; допълнителен пакет
Диема Екстра с месечна абонаментна такса от 3.96 лв., месечен абонамент за +TV Extra с
месечна абонаментна такса от 4.00 лв., допълнителен пакет HD Ligh с месечна абонаментна
такса от 3.80 лв. и 1 брой допълнителен приемник с месечна абонамента такса от 4,80 лв.,
като срокът на договора е уговорен на 24 месеца.
Настоящият съдебен състав намира, че формално договорът за мобилни услуги от
22.09.2016г. отговаря на законовите изисквания за съдържанието на договор, сключен при
общи условия, тъй като включва необходими реквизити - страни, предмет, срок и описание
на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са
неразделна част от него. Видно от цитирания договор, както и приложената към него
8
декларация, подписана от С.К., приложимите Общи условия са приети с положен подпис от
абоната, който по този начин е декларирал, че е запознат с тях и е получил екземпляр от
същите. В този смисъл не са налице основанията за съществуване на предпоставките за
нищожност на договорите поради противоречието им с нормата на чл.228 от ЗЕС, като
същите са редовни от външна страна и обвързват страните.
Съдът намира, обаче, за основателни и почиващи на доказателствата по делото
доводите на пълномощника на ответницата, че от приетите по делото писмени доказателства
не се доказват фактите относно възникнали, но неизпълнени на падежа конкретни парични
задължения за ответницата С.К. по процесния договор за мобилни услуги от 22.09.2016г.,
във вида и размерите, твърдени от ищеца в исковата молба – сума на обща стойност от 80,80
лв., по издадени от оператора „БТК“ ЕАД фактури за периода от 01.01.2017г. до 30.04.2017
г., а именно : 1/ фактура № **********/01.02.2017г. за отчетения период на потребление
01.02.2017г. - 28.02.2017г. и 01.01.2017г. - 31.01.2017г., с начислена за периода сума за
месечни абонаменти в размер на 20.20 лв., платима в срок 28.02.2017г.; 2/ фактура №
**********/01.03.2017г. за отчетения период на потребление 01.03.2017г. - 31.03.2017г. и
01.02.2017г. - 28.02.2017г. с начислена за периода сума за месечни абонаменти в размер на
20.20 лв., платима в срок 29.03.2017г.; 3/ фактура № **********/01.04.2017г. за отчетения
период на потребление 01.04.2017г. - 30.04.2017г. и 01.03.2017г. - 31.03.2017г. с начислена
за периода сума за месечни абонаменти в размер на 20.20 лв., платима в срок 29.04.2017г.; 4/
фактура № **********/01.05.2017г. за отчетения период на потребление 01.05.2017г. -
31.05.2017г. и 01.04.2017г. - 30.04.2017г. с начислена за периода сума за месечни абонаменти
в размер на 20.20 лв., платима в срок 29.05.2017г.
В тази връзка, въпреки възложената върху него доказателствена тежест и изрично
дадените от съда указания, ищецът не представя по делото писмени доказателства -
процесните фактури, посочени в исковата молба, нито ангажира други годни доказателства
за удостоверяване на твърдените от него факти относно възникването и наличието на
изискуеми парични вземания в полза на кредитора от ответника, техния вид, размер и
стойност. Видно от данните по делото, ищцовото дружество не представя в исковото
производство и други годни доказателства, които да установяват подлежащите на доказване
факти относно предоставянето от оператора „БТК“ ЕАД и потребяването от ответника –
потребител на конкретните мобилни услуги през процесния период от време, на основание
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 22.09.2016г., вида, количеството
и стойността на потребените услуги през процесния период, нито за доказване на фактите,
че потребените от абоната мобилни услуги са отчетени, тарифирани и остойностени
правилно и законосъобразно от оператора. Поради това, претенцията на ищеца за
установяване по делото на наличието на парични вземания, дължими от ответника К., в
размер на общата сума от 80,80 лв., представляваща главница за потребени и неплатени
мобилни услуги, по договора, сключени между С.К. и „БТК” ЕАД, по издадени фактура №
**********/01.02.2017г., фактура № **********/01.03.2017г., фактура №
**********/01.04.2017г. и фактура № **********/01.05.2017г. са неоснователни и следва да
9
бъдат отхвърлени като такива.
На следващо място, в срока по чл.131 от ГПК, с писмения отговор на исковата молба,
процесуалният представител на ответницата предявява възражение за погасяване на
претендираните от ищеца парични вземания поради изтичане на 3-годишна давност, което
съдът намира за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.110,б.„в” от ЗЗД, с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви и за периодични плащания, каквито
са и претендираните от ищеца парични вземания. Видно от данните по делото, със Заповед
№ 1159/12.08.2020г. по ч.гр.дело № 1085/2020г. по описа на ГОРС, заповедният съд е
уважил депозираното заявление по чл.410 от ГПК, като е разпоредил С.К. да заплати на
„ЮБЦ“ ЕООД сумата от 80,80 лв., представляваща незаплатени суми по договор за
предоставяне на далекосъобщителна услуга с клиентски номер 16420835001 от дата
22.09.2016г., обективирано във фактури № **********/01.02.2017г.,
**********/01.03.2017г., **********/01.04.2017г., **********/01.05.2017г. по сключения
между длъжника С. Д. К. и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД договор.
Предметът на спора в настоящото исково производство се определя от правното твърдение
на ищеца за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена
заповедта за изпълнение. Въпреки че по делото не са представени от ищеца и не са приети
като писмени доказателства процесните 4 броя фактури, ищецът сочи и признава
неизгодните за него факти, че фактура № ********** е издадена на 01.02.2017г. и е платима
в срок до 28.02.2017г., фактура № ********** е издадена на 01.03.2017г. и е платима в срок
до 29.03.2017г., фактура № ********** е издадена на 01.04.2017г. и е платима в срок до
29.04.2017г., а фактура № ********** е издадена на 01.05.2017г. и е платима в срок
29.05.2017г., като тези твърдения съответстват на разписаното в чл.29 от Раздел VII на
приложимите в случая Общи условия на договора между „БТК“ ЕАД и абонатите на
услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на
дружеството, приложени по делото. Видно от писмените материали по ч.гр.дело №
1085/2020г. по описа на ГОРС, в случая заявлението за издаване на заповед е подадено от
„ЮБЦ“ ЕООД и е входирано във ВТРС на 10.07.2020г., към която дата е изтекъл
изискуемият тригодишен срок по чл.110,б.„в” от ЗЗД по отношение на крайните срокове за
плащане на сумите и по четирите процесни фактури, поради което вземането,
представляващо сбор от парични задължения по тези фактури за общата сума от 80,80 лв. е
погасено по давност. Поради това, съдът счита, че искът за установяване съществуването на
парично вземане на ищеца „ЮБЦ” ЕООД гр. София против ответника С.К. за сумата от
80,80 лв., представляваща незаплатени суми по договор № **********22092016-38340388 от
22.09.2016г. за предоставяне на мобилни услуги, сключен с „БТК” ЕАД, и издадени на
основание този договор фактура № **********/01.02.2017г., фактура №
**********/01.03.2017г., фактура № **********/01.04.2017г. и фактура №
**********/01.05.2017г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради погасяването
му по давност.
10
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа
на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Предвид изложеното по-горе и на основание чл.78,ал.1 от ГПК,
предвид отхвърляне изцяло на ищцовата претенция като неоснователна, неоснователна се
явява и претенцията на ищеца за присъждане на направените в настоящото съдебно
производство съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на 25 лв. и за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв., поради което съдът следва да отхвърли
същата. Съдът счита, че претенцията на ищеца по чл.78,ал.1 от ГПК се явява неоснователна
и следва да бъде отхвърлена като такава и в частта й за присъждане на сумата 25 лв.,
представляваща платена държавна такса в заповедното производство, и сумата от 180 лв.,
представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение в заповедното
производство, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК № 1159/12.08.2020г. по ч. гр. дело № 1085/2020г. по описа на ГОРС.
Предвид изхода на спора, основателна се явява и следва да бъде уважена претенцията
на ответната страна по чл.78,ал.3 от ГПК ищецът да бъде осъден да заплати на ответницата
С.К. сторените от нея съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение в
заповедното производство по ч.гр.дело № 1085/2020г. по описа на ГОРС – 200 лв., както
платено адвокатско възнаграждение в исковото производство по гр. дело № 1572/2020г. по
описа на ГОРС в размер на 300 лв., изцяло, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр.
чл.79,ал.1 от ЗЗД, предявен от „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : град София, район «Триадица», бул. „България” № 81, вх. «В», ет.8,
представлявано от управителя Ю.Б.Ц., чрез процесуален представител : адв. В.Г. от САК, за
приемане за установено по отношение на ответника С. Д. К. с ЕГН **********, с
постоянен адрес : град П.Т. ул..., с настоящ адрес : град Г.О., ул..., че дължи на „ЮБЦ”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град С., .., СУМАТА от
80,80 лв. /осемдесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща незаплатени суми по
договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга от дата 22.09.2016г., сключен между
С. Д. К. с ЕГН ********** и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД с ЕИК
*********, за клиентски номер 16420835001, обективирани във фактура №
**********/01.02.2017г., фактура № **********/01.03.2017г., фактура №
**********/01.04.2017г. и фактура № **********/01.05.2017г., което вземане е прехвърлено
11
от „БТК“ ЕАД с ЕИК ********* на „С. Г. Груп” ЕАД с ЕИК ********* с договор за цесия от
дата 16.10.2018г., а „С Г. Груп” ЕАД с ЕИК ********* го е прехвърлило на „ЮБЦ” ЕООД с
ЕИК ********* с договор за цесия от дата 01.10.2019г., за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1159/12.08.2020г. по ч.
гр. дело № 1085/2020г. по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН поради погасяването
му по давност.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.78,ал.1 от ГПК, предявена от „ЮБЦ” ЕООД град
София, чрез процесуален представител : адв. В.Г. от САК, за заплащане от ответника С. Д.
К. с ЕГН **********, на сумата 25 лв. - разноски за платена държавна такса и на сумата от
180 лв. - разноски за платено адвокатско възнаграждение в заповедното производство, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№ 1159/12.08.2020г. по ч. гр. дело № 1085/2020г. по описа на ГОРС, както и за заплащане на
сумата 25 лв., представляваща разноски за доплатена държавна такса в исковото
производство, и на сумата от 180 лв. – разноски за платено адвокатско възнаграждение в
настоящото съдебно производство, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „ЮБЦ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
град София, район «Триадица», бул. „България” № 81, вх. «В», ет.8, представлявано от
управителя Ю.Б.Ц., ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес : град
Полски Тръмбеш, ул.”Стара планина” № 14, ет.3, с настоящ адрес : град Горна Оряховица,
ул. „Дунав” № 4, СУМА в размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща направените в
исковото производство съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение, както и
СУМА в размер на 200 лв. /двеста лева/, представляваща направените в заповедното
производство по ч. гр. дело № 1085/2020г. по описа на ГОРС съдебни разноски за платено
адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от
връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
12