№ 10203
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110123555 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 вр. с чл. 124 от ГПК .
Образувано е по искова молба на „Йеттел България“ ЕАД /с предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД/, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – адв. В. Г. срещу К. С. С., с ЕГН: **********,
с която се иска: да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от общо 617,99 лева, претендирана като цена на предоставени
електронни съобщителни услуги, формирана, както следва: 1/ от сумата от
352,01 лева – незаплатени месечни абонаментни такси по договор за мобилни
услуги от 18.09.2019 г. за мобилен номер +359********* за потребление на
мобилни услуги за период от 20.08.2019 г. до 19.11.2019 г., ведно със законна
лихва за период от 14.12.2021 г. до изплащане на вземането, 2/ сумата от 37,80
лева / 20 х 1.89 лева/ – незаплатени лизингови за период от 01.01.2020 г. до
31.08.2021 г. по договор за лизинг от м. 09.2019 г. за предоставено мобилно
устройство ALCATEL 1S Dual Blue, ведно със законна лихва за период от
14.12.2021 г. до изплащане на вземането и 3/сумата от 228,18 лева –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от
18.09.2019 г. за мобилен номер +359********* за период от 20.01.2020 г., ведно
със законна лихва за период от 14.12.2021 г. до изплащане на вземането, като
за сумите е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК – по ч.гр.д. 71527/2021 г. на СРС въз основа на заявление от 14.12.2021
г.
Претендират се и направените в исковото и заповедното производство
разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
1
облигационно отношение, възникнало по силата на договор за мобилни
услуги от 18.09.2019 г., по силата на който „Йеттел България“ ЕАД се е
задължило да предоставя мобилна услуга „Тотал + 27.99“ за мобилен номер
+359********* със срок на действие от 24 месеца.
Към посочения договор е сключен допълнителен договор от 18.09.2019
г. за закупуване на следното устройство на изплащане: ALCATEL 1S Dual Blue
с уговорени равни месечни вноски в размер на 1,89 лева и уговорена в
договора възможност за придобиване на собствеността върху лизинговата
вещ. Посочва, че устройството е предоставено на обща лизингова цена в
размер на 80,36 лева при стандартна цена в размер на 269,90 лева, т.е.
направената отстъпка възлиза на сума в размер на 189,54 лева.
За периода от 20.08.2019 г. до 19.11.2019 г. било извършено изпълнение
на задълженията по договора от страна на ищеца, поради което договорът е
прекратен поради неплащане на задължения на потребителя и на основание т.
11 от договора за мобилни услуги, във връзка с чл. 75, вр. с чл. 19 б. „в“ от
Общите условия на мобилния оператор, като на ответника са начислени
процесните такси и неустойки. Посочва, че съгласно т. 11 от договора при
прекратяване на договорен абонамент предсрочно поради неизпълнение на
потребителя или по негова инициатива, същият дължи по всяка СИМ карта,
по отношение на която договорът е прекратен, неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси за оставащия период на договора до
прекратяването, но не повече от 3 стандартни месени абонаментни вноски без
ДДС, заедно със стойността на отстъпките за оставащия срок на договора, а
когато на потребителя е предоставено мобилно устройство за ползване
съгласно договора, потребителят дължи такава част от разликата между
стандартната цена на устройството, съгласно ценовата листа, действаща към
момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето
му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг),
каквато съответства на оставащия срок на договора.
Посочва, че въз основа на цитираната договорна клауза при
прекратяване на договор от 18.09.2019 г. за мобилен номер +359********* е
начислена неустойка в размер на 228,18 лева, от които 87,97 лв. – стойността
на 3 стандартни месечни абонаментни такси без ДДС и 140,21 лв. – неустойка
в размер на предоставената отстъпка от стандартната месечна цена за
мобилно устройство ALCATEL 1S Dual Blue, а на основание т.12, ал.2 от
Общите условия лизинговите вноски за предоставените мобилни устройства
са обявени за предсрочно изискуеми.
С тези аргументи се иска предявените установителни искове да бъдат
уважени.
С исковата молба не са представени писмени доказателства. Такива се
съдържат в производството по ч.гр.д. 71527/2021 г. на СРС: договор за
мобилни услуги по заявка № *********/18.09.2019 г., договор за лизинг от
18.09.2019 г., декларация съгласие, фактура № **********/20.09.2019 г. за
период на 18.09.2019 г.-19.09.2019 г., фактура № **********/20.10.2019 г. за
периода от 20.09.2019 г.-19.10.2019 г., фактура № **********/20.11.2019 г. за
2
периода от 20.10.2019 г.-19.11.2019 г. и фактура № *********/20.01.2020 г. за
периода от 20.12.2019 г.-19.01.2020 г. и ОУ.
Ответникът по делото К. С. С., уведомен по реда на чл. 47 ГПК чрез
назначен особен представител адв. П. Б., не подава отговор на исковата молба.
В съдебно заседание, проведено на 20.05.2025 г. ищецът не се явява,
представител не изпраща. Изразява писмено становище за уважаване на
исковете. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът редовно призован, не се явява, представлява се от адв. П. Б.,
който изразява становище за цялостно евентуално частично отхвърляне на
исковете – поради начисляване на процесните суми в противоречие със ЗЗП.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 29903/06.10.2023 г. по
ч.гр.д. № 71527/2021 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
От представените по делото доказателства /договор за мобилни услуги по
заявка № *********/18.09.2019 г. с предпочетен номер +359********* с ценова
листа, договор за лизинг от 18.09.2019 г., декларация съгласие, фактура №
**********/20.09.2019 г. за период на 18.09.2019 г.-19.09.2019 г., фактура №
**********/20.10.2019 г. за периода от 20.09.2019 г.-19.10.2019 г., фактура №
**********/20.11.2019 г. за периода от 20.10.2019 г.-19.11.2019 г. и фактура №
*********/20.01.2020 г. за периода от 20.12.2019 г.-19.01.2020 г. и ОУ/ се
установява, че между страните са сключени сделки за доставка и ползване на
мобилни услуги съответно за продажба на едно мобилно устройство в периода
от 18.09.2019 г. до м. ноември 2019 г. /тъй като срока на договорите е 24
месеца, но с последната фактура начисленото потребление е за отчетен период
до 19.11.2019 г. – крайната фактура/. В посочените договори са уговорени
цената на абонаментните планове за всеки номер, както и ползваните
отстъпки от цената на всеки план. Всеки от договорите е подписан от
ответника, като заедно с това са подписани и представените ценови листи,
налице е и подписана от ответника декларация съгласие, че приема общите
условия на дружеството. Поради това съдът не намира за нужно самите общи
условия също да бъдат подписани, след като потребителят е декларирал, че са
му предоставени, запознал се е с тях и го приема. От своя страна спрямо
никой от документите не е заявено конкретно оспорване на подписа на
ответника, като не е поискано и извършване на експертиза на същия. Такова
оспорване не е заявено и в първото по делото съдебно заседание.
Видно от договора за мобилни услуги за номер +359*********
абонаментната такса възлиза на 27.99 лева. съгласно същия договор цената на
устройство ALCATEL 1S Dual Blue възлиза на 80.36 лева – в брой с избрания
абонаментен план и на 269.90 лева – в брой без абонамент или отстъпката е в
3
размер на 189.54 лева.
Съгласно договора /стр. 3, б. „б/ в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, съгласно договора, чийто срок не е изтекъл,
потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството /без абонамент, в брой/ съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето
му, каквато съответства на оставащия срок на договора.
Видно от договора за лизинг цената на устройсвото е уговорено да бъде
заплатена – при 35 лева първоначална вноска и 24 вноски по 1.89 лева /общо
80.36 лева/ - като последната вноска е за придобиване собствеността върху
лизинговата вещ. Липсва спор, че устройството е получено от ответника,
което налага извод, че сумата от 35 лева с ДДС е платена.
По делото са представени фактури – обединени в две групи – три
редовни фактури и една обща крайна фактура. С представените фактури,
видно от приложените подробни извлечения към тях /с изключение на
крайната фактура/ са начислени следните вземания:
А/ Фактура № **********/20.09.2019 г. за период на 18.09.2019 г.-19.09.2019 г.
– за сумата от 299.72 лева - за предпочетен номер +359*********, като сумата е
формирана, както следва: 180 лева – разговори, данни, съобщения, други
услуги, 24.88 лева – месечна абонаментна такса; 37.80 лева – устройство на
лизинг, 48.54 лева ДДС, 1.89 лева вноска за лизинг и 6.61лева – „услуга плати
с Теленор“ / като върху последните две суми не е начислено ДДС/.
Съгласно исковата молба от тази сума се претендират 24.88 лева –
месечна такса, 1.89 лева – лизингова вноска, 51.97 лева – за „плати с теленор“
и 180 лева за услуги с добавена стойност /или 258.74 лева независимо, че
посочена стойност от 292.27 лева/;
Б/ Фактура № **********/20.10.2019 г. за периода от 20.09.2019 г.-19.10.2019
г. – за сумата от 29,87 лева – за предпочетен номер +359*********, като сумата
е формирана, както следва: 23,32 лева – месечна абонаментна такса; 4.66 лева
ДДС и 1.89 лева вноска за лизинг / като върху последната сума не е начислено
ДДС/;
В/ Фактура № **********/20.11.2019 г. за периода от 20.10.2019 г.-19.11.2019
г. – за сумата от 29,87 лева – за предпочетен номер +359*********, като
сумата е формирана, както следва: 23,32 лева – месечна абонаментна такса;
4.66 лева ДДС и 1.89 лева вноска за лизинг / като върху последната сума не е
начислено ДДС/;
Представените фактури не са оспорени от ответника с конкретни доводи.
С крайната фактура № *********/20.01.2020 г. /с период от 20.12.2019 г.-
19.01.2020 г./ са начислени 228.18 лева – неустойки за предсрочно
прекратяване на договори за услуги и 37.80 лева – вноска за лизинг – като
към фактурата няма представено по делото приложение, от което да се
установят точните компонентни на същата.
С исковата молба се твърди, че сумата от 228.18 лева е формирана от 1/
сумата 140.21 лева – разлика между цената на устройство без абонаментен
4
план и преференциалната цена за ALCATEL 1S Dual Blue с абонамент; 2/
сумата от 87.97 лева – неустойка в размер на трикратната месечна
абонаментна такса / посочената сума съответства на три такси по 29.33 лева,
но по договор таксата е 27.99 лева, а с фактурите са начислявани 23.32 лева
или трикратната такса би възлизала на 69.96 лева – т.е налице е математическо
несъответствие/. Сумата от 37.80 лева е формирана от 20 броя лизингови
вноски от 1.89 лева.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Установителният иск е с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с
чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към
ответника, за които е издадена заповед № 29903/06.10.2023 г. по ч.гр.д. №
71527/2021 г. на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК / в редакцията му от преди ДВ. бр. 100
от 2019 г./. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като
целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по
съдебен ред в исково производство.
Действително налице е известно затруднение при установяване
идентичността на вземанията, заявени в двете производства /заповедно и
исково/, но това се дължи на липсата на достатъчно подробно разграничение
на сумите, претендирани за услуги, абонаментни такси и неустойка.
Доколкото от съдържанието на исковата молба и представените по делото
доказателства това разграничение все пак се установява съдът приема
исковите претенции за допустими.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и
липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на
търговска или професионална дейност.
По делото категорично се установява, че между страните е била налице
облигационна връзка в процесния период. В тази връзка и оспорванията на
ответника са неоснователни, доколкото се доказа, че същият е подписал
договорите, допълнителните споразумения и всички съпътстващи документи
вкл. декларация за получаване на ОУ.
Предвид установеното от фактическа страна съдът намира за
основателни следните претенции:
За сумата от общо 29,87 лева, включваща месечна такса с ДДС и 1.89
лева вноска за лизинг / по фактура № **********/20.10.2019 г. за периода
от 20.09.2019 г.-19.10.2019 г./
За сумата от общо 29,87 лева, включваща месечна такса с ДДС и 1.89
лева вноска за лизинг / по фактура № **********/20.11.2019 г. за периода
от 20.10.2019 г.-19.11.2019 г./
За сумата от общо 247.74 лева, включваща 180 лева – за разговори,
5
данни, съобщения, други услуги, 24.88 лева – месечна абонаментна
такса, 40.97 лева ДДС и 1.89 лева вноска за лизинг;
Или по трите месечни фактури общо 307.48 лева.
Посочените стойности на месечно потребление и абонаментни такси се
установяват от доказателствата по делото – фактури и договори, които не са
оспорени от ответната страна.
За разликата до пълния претендиран размер от 352.01 лева или за сумата
от 44.53 лева първият иск следва да бъде отхвърлен – като от представените
три фактури, нито от твърденията в исковата молба, не става ясно за какво е
начислена тази сума /като същата е относима по първата фактура/. В тази
връзка, както се отбеляза по-горе първоначалната вноска по лизинговия
договор е платена при получаване на устройството, а и претенция за такава
сума няма посочена в исковата молба / като двете суми – по фактура и договор
са в различен размер/. Относно услугата „плати с Теленор“, то също липсва
всякаква яснота за какво е начислена. Освен това съгласно исковата молба
същата възлиза на 51.97 лева, а по фактурата на 6.61 лева.
По отношение на втория иск – за сумата от 37.80 лева – същият се явява
изцяло основателен – доколкото посочената сума съответства на 20 лизингови
вноски по 1.89 лева – т.е. до изтичане срока на договора за лизинговата вещ.
Третата искова претенция е основателна до сумата от 83.97 лева /3 х
27.99 лева/ – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги от 18.09.2019 г. за мобилен номер +359********* за период от
20.01.2020 г. – като същата съответства на 3 месечни такси по 27.99 лева –
каквато е таксата, уговорена по договора.
В тази връзка следва да се отбележи, че действително е допустимо
уговаряне на неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги – но същата е ограничена: за стойността на абонаментната такса до
края на договора, но не повече от 3 месечни такси. В случая ищецът твърди,
че е начислил три такива неустойки – при три от тях обаче, както се отбеляза
по-горе се установи математическо несъответствие между цената на
абонаментните планове умножена по три и крайната претендирана сума без
ДДС, но и с ДДС. В случая за приложима стойност следва да се приеме
стойността без ДДС.
За разликата до 87.97 лева или за сумата от 4 лева неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 18.09.2019 г. за
мобилен номер +359********* искът следва да бъде отхвърлен – като не се
установи на какво се дължи посоченото несъответствие между цената на
плана по договор, умножена по 3, и стойността на претенцията.
Изцяло неоснователен е искът за сумата от 140.21 лева – разлика между
цената на устройство без абонаментен план и преференциалната цена за
ALCATEL 1S Dual Blue с абонамент. В случая от договора по делото
действително се установи, че ответникът е ползвал отстъпка от цената на
устройството предвид сключването на договор за мобилни услуги с
абонаментен план. В последната издадена обща фактура (фактура №
*********/20.01.2020 г.) обаче тази сума не е раграничена от неустойките,
6
равнавящи се на тримесечните такси по абонаментния план. В тази връзка и
съдът не може да установи и действителния й размер, като същия и
механизмът на начисляването им остават неясни за ответника (предвид
съдържанието на фактурата) и за съда (предвид липсата на матамитечско
разяснения как е формирана). Съдът не може да достигне до стойността на
същата и при условията на договора – като претендираната с исковата молба
суми не отговаря на пропорционалния размер на оставащия срок на договора.
Всичко това в последна сметка съдът намира, че засяга правата на
потребителя, който не може да прецени какви суми се претендират от него и
как са изчислени същите.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила само ищцовата страна:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 71527/2021 г. по описа на
СРС /заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на общо 205 лева, от които 25 лева държавна такса и 180 лева – адвокатско
възнагражение с ДДС. С оглед изхода на делото съобразно уважената част от
установителната претенция от тези разноски следва да му бъде присъдена
сумата от 142.39 лева.
Длъжникът не претендира разноски и не представя доказателства за
извършени такива.
По разноските в производството по гр.д. № 23555/2024 г. по описа на
СРС /исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на общо 905 лева, от които 25 лева държавна такса, 480 лева – адвокатско
възнагражение с ДДС и 400 лева депозит за особен представител, съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК. Посочените разноски са действително
извършени, видно от представени по делото платежни нареждания. От така
посочените суми с оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер 626.52 лева съобразно уважената част от иска.
Посочените разноски за адвокат не са прекомерни предвид цената на
исковете, доколкото се претендират и с ДДС.
Ответната страна се представлява от особен представител, отношенията
с когото са уредени по чл. 47, ал. 5 от ГПК като на същия е издаден РКО за
полагащия му се хонорар.
Водим от горното, Софийският районен съд:
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. С. С., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, ************* ДЪЛЖИ на „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК:
********* /предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда
6 сумата от общо 429.25 лева, от които:
1. Сумата от 307.48 лева с ДДС – незаплатени месечни абонаментни такси,
мобилни услуги и три вноски за устройство на лизинг по договор за
мобилни услуги от 18.09.2019 г. за мобилен номер +359********* за
потребление на мобилни услуги за период от 20.08.2019 г. до 19.11.2019
г., ведно със законна лихва за период от 14.12.2021 г. до изплащане на
вземането КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от общо 44.53 лева –
представляваща разликата до първоначално претендирания размер от
352.01 лева, поради неоснователност на претенцията в отхвърлената част.
2. Сумата от 37,80 лева / 20 х 1.89 лева/ – незаплатени лизингови за период
от 01.01.2020 г. до 31.08.2021 г. по договор за лизинг от м. 09.2019 г. за
предоставено мобилно устройство ALCATEL 1S Dual Blue, ведно със
законна лихва за период от 14.12.2021 г. до изплащане на вземането и
3. Сумата от 87,97 лева /3 х 27.99 лева/ – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 18.09.2019 г. за мобилен
номер +359********* за период от 20.01.2020 г., ведно със законна лихва
за период от 14.12.2021 г. до изплащане на вземането КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от общо 144.21 лева /140.21 лева – разлика между цената
на устройство без абонаментен план и преференциалната цена за
ALCATEL 1S Dual Blue с абонамент и 4 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги, поради неоснователност на
претенцията в отхвърлената част, като за сумите е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – по ч.гр.д.
71527/2021 г. на СРС.
ОСЪЖДА К. С. С., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
************* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Йеттел
България“ ЕАД, с ЕИК: ********* /предишно наименование „Теленор
България“ ЕАД/, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 / сумата от общо 142.39 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 71527/2021 г. по
описа на СРС и сумата от общо 626.52 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство по гр.д. № 23555/2024 г. на СРС съобразно
уважената част от претенциите / като адвокатското възнаграждение е
присъдено с ДДС/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
8
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 71527 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9