№ 131
гр. Варна , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Николова
при участието на секретаря Елена С. Пеева
като разгледа докладваното от Милена Николова Административно
наказателно дело № 20213110200984 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Мипс - Инвестмънт“ АД срещу Наказателно
постановление № 523653/249821/10.07.2020 г., издадено от заместник-
директор на ТД на НАП – Варна, с което на въззивното дружество на
основание чл. 74, ал. 1 ЗСч е наложена имуществена санкция в размер на
1442,9 лв. за нарушение на чл. 38, ал. 1 ЗСч.
Във въззивната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.
Отправено е искане за отмяна на издаденото наказателно постановление.
В проведеното открито съдебно заседание въззивната страна се
представлява от адв. Мая Петрова, която поддържа жалбата и искането за
отмяна на издаденото наказателно постановление.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна ТД на
НАП – гр. Варна чрез процесуалния си представител – юрисконсулт И.Г.а
1
изразява становище за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Със заповед № ЗМФ - 610 от 03.07.2018 г. министърът на финансите е
определил заместниците на териториалните директори като компетентни да
издават наказателни постановления за налагане на административни
наказания за нарушения по чл. 74 ЗСч.
На 27.07.2016 г. е извършена проверка от служители на ТД на НАП –
Варна в базата данни на Агенция по вписванията от ТД на НАП – Варна, при
което е установено, че въззивното дружество „Мипс – Инвестмънт“ АД не е
изпълнило задължението си да публикува годишния си финансов отчет за
2015 г. в Търговския регистър в законоустановения срок до 30.06.2016 г.
С оглед констатираното нарушение на 27.07.2016 г. до въззивното
дружество била изпратена покана за явяване в 7-дневен срок за съставяне на
АУАН. Поканата не била връчена. Същата била върната в ТД на НАП - Варна,
без да бъдат удостоверени в известието за доставяне никакви обстоятелства,
свързани с невъзможността за връчване.
На 20.09.2016 г., в отсъствие на представител на въззивното дружество,
срещу същото бил съставен АУАН за нарушение по чл. 38, ал. 1 ЗСч. Била е
изпратена покана до въззивното дружество за получаване на АУАН, като
известието за доставяне отново се върнало, без да е налице отбелязване за
причините, поради които поканата е останала невръчена.
На два пъти (26.01.2017 г. и 03.02.2017 г.) адресът на управление на
въззивното дружество бил посещаван от служители на ТД на НАП - Варна с
оглед връчване на акта, но на адреса не било установено упълномощено лице,
на което да бъде връчен и с протокол от същата дата
2
административнонаказателното производство било спряно на основание чл.
43, ал.6 от ЗАНН. На 22.06.2020 г. АУАН бил връчен при отказ на
изпълнителния директор С.Г.С. да го получи, като отказът бил удостоверен в
присъствието на един свидетел – Н. В.Д.
В срока по чл.44 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу
съставения АУАН.
На 10.07.2020 г. заместник-директор на ТД на НАП – Варна, приемайки
идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал
обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди от
следните гласни доказателствени средства: показанията на св. Д. Р. К. и
писмени доказателства: АУАН, известия за доставяне, извлечение от
търговския регистър, протоколи на ТД на НАП, съобщение до въззивното
дружество, годишна данъчна декларация на „Мипс - Инвестмънт“ АД за 2016
г., заповед на министъра на финансите.
Съдът кредитира свидетелските показания на св. Д. Р. К. като обективни
и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си,
последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по
делото писмени доказателства.
Съдът кредитира посочените по-горе писмени доказателства като
достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото,
доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви,
поради което въз основа на тях и на свидетелските показания изгради своите
фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, от процесуално
легитимирана страна, поради което същата се явява процесуално допустима.
3
Съдът в рамките на служебната проверка, констатира, че АУАН е
съставен от компетентно длъжностно лице, в предвидения в чл. 34 ЗАНН
срок и съдържа формалните реквизити, предвидени в нормата на чл. 42
ЗАНН.
НП също е издадено от компетентно длъжностно лице и съдържа
формалните реквизити, предвидени в нормата на чл. 57, ал.1 ЗАНН.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че
нарушението, за което е била ангажирана отговорността на въззивното
дружество, е извършено.
С НП въззивното дружество е било санкционирано за нарушение по чл.
38, ал. 1 ЗСч. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч (ред. обн. - ДВ,
бр. 95 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) всички търговци по смисъла на
Търговския закон публикуват годишния финансов отчет чрез заявяване за
вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни
на следващата година.
От доказателствата по делото се установява, че въззивното дружество е
осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл. 38, ал. 1, т. 1
ЗСч, тъй като не е изпълнило задължението си да подаде заявление за
вписване и да представи за обявяване ГФО за 2015 г. в законоустановения за
това срок. Действително към настоящия момент е действаща по-благоприятна
редакция на разпоредбата по арг. от чл. 3, ал. 2 ЗАНН (ДВ, бр. 104 от 2020 г.,
в сила от 1.01.2021 г.), която предвижда по-дълъг срок вписване и
представяне за обявяване в търговския регистър - до 30 септември на
следващата година. Въпреки това и в този срок дружеството не е изпълнило
задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч.
Предвид обстоятелството, че отговорността на юридическите лица е
обективна (безвиновна), субективната съставомерност на деянието не следва
да бъде обсъждана изобщо.
Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
4
на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение.
Въпреки тези изводи, съдът констатира, че НП е било издадено след
изтичане на срока предвиден в нормата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 43, ал.6 ЗАНН допуска административно-
наказателното производство да бъде спряно само тогава, когато след щателно
издирване нарушителят не е открит. В случая в преписката се съдържат два
протокола, в които е удостоверено, че адресът на въззивното дружество е бил
посетен с цел връчване на акт, но на него не било открито упълномощено
лице. Съдът намира, че двукратно посещение на адреса на управление на
въззивното дружество в никакъв случай не покрива изискването за щателно
издирване, доколкото на първо място от протоколите изобщо не става ясно
кога (по кое време е посещаван адресът, макар и такъв реквизит да е
предвиден в протокола). Горното е от съществено значение, доколкото се
касае за посещение на офис на търговско дружество (предполага се работно
време). В тази връзка ако офисът е посетен извън работно време, е повече от
ясно, че там никой няма да бъде намерен. На следващо място щателно
издирване не е проведено, предвид това, че на данъчната администрация е
бил известен телефон и имейл адрес на въззивното дружество с оглед
намиращото се в административнонаказателната преписка извлечение от
търговския регистър с дата 20.09.2016 г., като липсват каквито и да било
данни за направен опит за осъществяване на контакт чрез телефон или по
електронен път.
В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че редът за връчване
на съобщения, предвиден в глава VІ от ДОПК, в това число и връчване на
съобщения в съответствие с изискванията на чл. 32 от ДОПК, касае
административните производства, а не и административнонаказателните
такива.
За да е налице "щателното издирване“, е необходимо наказващият орган
да е извършил всички възможни действия, които биха допринесли за
установяване на представител на дружеството. Издирвателните действия не
следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи
адрес, след като лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат
ангажирани органи, имащи отношение към контрола върху лицата, каквито с
5
положителност са общинските администрации и органите на МВР. В случая
АУАН е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР, като служителите
на МВР имат задължението по чл. 43, ал.4 от ЗАНН в 7-мо дневен срок да
връчат АУАН на нарушителя. След като изобщо не е пристъпено към
връчване на АУАН по реда на чл. 43, ал.4 от ЗАНН, не са били налице и
правни и фактически основания да се пристъпи към спиране на
административнонаказателното производство по реда на чл. 43, ал.6 от
ЗАНН.
След като основанията за спиране на административнонаказателното
производство не са били налице, НП е издадено след изтичане на 6-месечния
давностен срок от издаване на АУАН (в случая повече от година и половина
след съставяне на акта), регламентиран в чл. 34, ал.3 от ЗАНН.
В наказателното право давността е само погасителна и е свързана с два
признака: позитивен - изтичане на установен от закона срок от време след
довършване на деянието или влизане в сила на присъдата, и негативен -
пасивност от страна на надлежните органи. Давността се прилага служебно,
като държавата губи своето материално право да наложи наказание на дееца и
да изпълни вече наложено му наказание. Давността погасява наказателната
отговорност, което на свой ред прави наказателното производство
недопустимо. По подобие с наказателното право, с изтичане на давностните
срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани
всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното
правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на
отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на
материалното санкционно правоотношение изобщо. Давността е
материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява
възможността за реализиране на отговорността. Тя е свързана с идеята, че
продължителното бездействие на правоимащия субект
(административнонаказващия орган) създава неоправдано положение на
несигурност в правния мир (в този смисъл е Тълкувателно постановление № 1
от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора
колегия на Върховния административен съд).
Следователно съдът намира, че поради погасяване на
административнонаказателната отговорност и недопустимост на
6
производството наказателното постановление следва да бъде отменено, а
административнонаказателното производство прекратено на основание чл. 84
ЗАНН вр. чл. 334, т. 4 НПК (в този смисъл са решение № 385/21.09.2010 г. по
н. д. № 363/2010 г. на II н.о., ВКС и решение № 127/2017 г. по н. д. №
582/2017 г. на III н.о., ВКС).
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 523653/249821/10.07.2020 г.,
издадено от заместник-директор на ТД на НАП – Варна, с което на „Мипс -
Инвестмънт“ АД на основание чл. 74, ал. 1 ЗСч е наложена имуществена
санкция в размер на 1442,9 лв. за нарушение на чл. 38, ал. 1 ЗСч и
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7