Р Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 31.08.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на шестнадесети юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен
Димитров
при секретаря Вяра Баева като
разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д. № 14967 по описа за 2016 г., за
да се произнесе, взе пред вид:
Производството е образувано по искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 430 и сл. ТЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявени от „У.Б.“ АД против А.А.Д., роден на *** г., гражданин на
Република Гърция, с адрес: гр. София, ул. „**********за заплащане на следните
суми, дължими по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 201/0941/30070852
от 04.09.2014 г. - 23 086,36 евро -
главница; 723,05 евро - договорна лихва за периода от 20.01.2014 г. до
29.11.2016 г.; сумата от 801,78 евро – лихва върху просрочената главница за
периода от 20.01.2014 г. до 29.11.2016г.; сумата от 35,89 евро - неустойка за просрочена лихва за периода от
20.01.2014 г. до 29.11.2016 г. и сумата от 865,93 евро - неустойка за просрочена главница за периода от
20.01.2014 г. до 29.11.2016г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на исковата молба до окончателното й изплащане и разноските по делото.
В исковата молба
се излага, че по силата на сключен Договор за банков потребителски кредит на
физическо лице № 201/0941/30070852 от 04.09.2014 г. „У.Б.” АД е предоставила на
ответника А.А.Д. банков кредит в размер на 25 000 евро, неразделна част към
който са погасителен план и Общи условия към него.
Твърди се, че
посоченият кредит е бил надлежно усвоен по сметка, открита на името на
кредитополучателя на 05.09.2014 г.
Съгласно
погасителния план, първата вноска е била дължима на 20.10.2014 г., а последната
на 20.09.2024 г., а размерът на дължимите погасителни вноски са били в размер
на 339,92 евро.
Ищецът сочи, че
погасяванията на месечните вноски, обаче не са били извършвани редовно на
падежа, като същите не са заплащани в срок и в пълен размер, поради което кредитополучателят
е изпаднал в забава, за което са били начислени лихви за забава и неустойки за забава.
Твърди се, че от
страна на кредитополучателя са били заплатени частично дължимите вноски с падеж 20.01.2016
г. в размер на 330,17 евро, от която е останала за плащане главница от 88,70
евро; вноска с падеж 20.02.2016 г. в размер на 325,90 евро, от която не е била платена
главница от 139,53 евро; вноска с падеж 20.03.2016 г. в размер на 325,90 евро,
от която не е била платена главница в размер на 152,61 евро. Наред с това се
сочи, че кредитополучателят не е заплатил изцяло и дължимите месечни вноски с
падежи 20.04.2016 г.; 20.05.2012 г.; 20.06.2012 г. и с падеж 20.07.2012 г.
В исковата молба
се излага, че за периода 20.01.2016 - 29.11.2016 г. Банката е начислявала и
лихви върху просрочена главница в размер на 801,78 евро, които не са били
платени от длъжника. Твърди се, че за периода от 20.01.2016 до 29.11.2016 г.
Банката е начислила и неустойка за просрочена лихва в размер на 35,89 евро,
както и неустойка за просрочена главница в размер на 865,93 евро, които също не
са били заплатени.
В исковата молба
се сочи, че съгласно предвиденото в чл. 17 от договора, целият кредит става
автоматично предсрочно изискуем, поради неизпълнение на което и да е от
задълженията по договора или ОУ и при пълно или частично неплащане, на което и
да е парично задължение. В тази връзка се излага, че поради неплащането от
кредитополучателя на дължимите месечни вноски, както и поради допусната забава
от същия, считано от 21.07.2016 г., Банката е упражнила правото си и е обявила
кредита за изцяло предсрочно изискуем като се сочи, че към датата на исковата
молба просрочените погасителни вноски са били 6 на брой, както следва: месечните
вноски с падежи 20.02.2016г., 20.03.2016 г., 20.04.2016 г., 20.05.2016 г.,
20.06.2016 г. и 20.07.2016 г.
Ответникът А.А.Д.,
чрез назначения му от съда особен представител адв. С.С. е депозирал писмен
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва изцяло
предявения иск като неоснователен, поради липсата на валидно възникнало
правоотношение по договор за банков кредит между ищеца и ответника. В тази
връзка се излага, че не е налице валидно сключен договор за банков
потребителски кредит № 201/0941/30070852 поради липса на представителна власт
от страна на кредитора, както и поради липса на валидно изразена воля от страна
на кредитополучателя.
Подържа се, че
представеното Искане за кредит на физическо лице, въз основа на което е
отпуснат потребителският кредит не отговаря на изискванията на ЗЗП, поради
противоречие на чл. 143 ЗЗП и на разпоредби на ЗПК. Излага се, че приложените
доказателства са съставени с оглед на процеса и не са подписани от ответника, а
в случай, че са подписани от него се твърди, че същият не е разбирал тяхното
съдържание и значение, поради липса на владеене на български език.
Оспорва се истинността
на Договора за банков потребителски кредит на физическо лице № 201/0941/30070852;
Договор за залог върху вземания от трудово възнаграждение от 04.09.2014 г.;
Искане за кредит на физическо лице с вх. № 0201-67-006523/29.08.2014 г.; Справки
на банката за сметката на кредитополучателя за 01.09.2014г. - 22.11.2016г., Извлечение от счетоводните книги на банката
към 30.11.2016 г.; Кредит - текущо състояние и Движение по Контракт № 95LRAC *********
досежно авторството на тези документи.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата приема за установено
от фактическа страна следното:
По делото е
представен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице (по ЗПК) №
201/0941/30070852 от 04.09.2014 г., сключен между „У.Б.“ АД – като кредитор и А.
Д. – като кредитополучател, видно от който Банката е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 25 000 евро за рефинансиране на
текущи нужди с начален срок на усвояване 04.09.2014г. и краен срок за
погасяване на кредита до 04.09.2024 г.
В чл. 4.1. от
договора е предвидено, че за предоставения кредит, кредитополучателят ще
заплаща възнаградителна лихва съгласно лихвен план за периода от 04.09.2014 г.
до 04.09.2024 г. в размер на тримесечен EURIBOR, който е в размер на 0.207 % и
лихвен индекс в размер на 9.543% или общо ГЛП по кредита в размер на 9.75 %.
В чл. 5.8. е
предвидено, че кредитополучателят ще заплаща и обезщетение (неустойка) за
забава в размер на 10,15 % като е предвидено, че формулата за определянето й
като процент в съответствие с приложимата според валутатат на кредита законна
лихва, начислявана за срока на просрочието върху всяка просрочена сума по
кредита.
В чл. 8.1. е
предвидено обезпечение на договора, а именно съгласно чл. 8.1.1. Залог на
вземания на кредитополучателя А. Д. от неговия работодател А.Б.ЕООД по трудов
договор № 2526 от 27.10.2011 г. вкл. изплащаните му обезщетения по КТ, в т. ч.
и тези от социалното му осигуряване, дължими и заплащани от или чрез
работодателя по сметката по т. 1 в размер на 25 000 евро, съгласно договор
за залог на вземания, неразделна част от договора за кредит.
Съгласно чл. 9.3.
договорът се прекратява при отказ от страна на кредитополучателя от договора,
или при пълно предсрочно погасяване, при предсрочната изискуемост на кредита
или при издължаването му.
В чл. 11.1 е
предвидено, че за ползвания кредит, кредитополучателят заплаща лихви,
комисионни и разходи по т. 4 и 5 в съответствие с погасителния план, а съгласно
чл. 11.2. заплаща лихви в съответствие с Раздел ІІІ от ОУ в размерите по т. 4
от договора, както следва: съгласно чл. 11.2.1. лихвата зе редовен дълг е
определена в т. 4.1. или 4.2. от договора и се начислява и изплаща върху
редовната главница по кредита за срока на действие. Съгласно чл. 11.2.2. при
неиздължаване от кредитополучателя на погасителна вноска по кредита съгласно
падежа в срока по т. 7 и при предсрочна изискуемост, целият размер на кредита с
настъпил падеж (неиздължената просрочена
и изискуема част от главницата) се олихвява с обезщетение /неустойка/ за забава
в размера по т. 5.8.
Съгласно чл. 17
от договора при неизпълнение на което и да е от задълженията на
кредитополучателя по договора или по ОУ и/или при пълно или частично неплащане
на което и да е парично задължение по кредита, правото за ползване на
неусвоените суми по кредита се погасява, а също така, цялата непогасена част от
кредита, ведно с обезщетението (неустойката) за забава автоматично стават
предсрочно изискуеми.
В договора е предвидено, че с подписването му,
Кредитополучателят декларира, че е запознат с ОУ, при които „У.Б.“ АД
предоставя потребителски кредити на физически лица, приема ги изцяло като
неразделна част от Договора, подписва ги на всяка страница и същите са му
предадени при подписването на договора, както и че се съгласява с прилагането
им при уреждане на отношенията помежду им.
От приложения
погасителен план /на л. 31/ е видно, че вноските са анюитетни, ГЛП е 9.75 %,
ГПР е 11.2039 %, началното усвояване на кредита е на 04.09.2014 г., първата
вноска е на 20.10.2014 г., крайният срок на издължаване е 20.09.2024 г., а сумата
на кредита е 25 000 евро.
По делото са
приложени и Общите условия, при които „У.Б.“ АД предоставя потребителски
кредити на физически лица, изготвени на основание чл. 298 ТЗ и чл. 58 ЗКИ,
одобрени с решение на УС на Банката по Протокол № 33 от 08.07.2014 г., в сила
от 23.07.2014 г.
Съобразно т. 9.8.
при неплащане в срок на погасителна вноска за главница и/или възнаградителна лихва
при кредити с анюитетна вноска при анюитетни кредити, за срока на забавата
просрочената вноска се олихвява с обезщетителна лихва (неустойка), която е в
размер на законната лихва, определена според валутата на кредита в т. 18 от ОУ.
Съгласно т. 29
кредитът може да бъде обявен за частично или изцяло предсрочно изискуем на
предвидените в Договора и Общите условия и закона основания, включително и при
просрочие на всяка една, която и да е от дължимите вноски по кредита. Съгласно
т. 30 Банката обявява част или целия кредит за предсрочно изискуем и пристъпва
към принудително събиране на вземанията си при настъпване, на което и да е от
посочените в ОУ основания, всяко от които самостоятелно представлява случай на
съществено неизпълнение на задълженията на Кредитополучателя по договора. Едно
от тези основания съгласно т. 30.2. е забава за плащане на падежа по Договора
и/или Погасителния план от страна на Кредитополучателя на част или пълния
размер на вноската, за което и да е вземане на Банката по Кредита.
По делото е
представен и Договор за залог върху вземания от трудово възнаграждение от
04.09.2014 г., сключен между „У.Б.“ АД и А. Д. на основание чл. 162-165 ЗЗД и
Договор за банков потребителски кредит на физическо лице /по ЗПК/ №
201/0941/30070852 от 04.09.2014 г., видно от който същият е сключен за
обезпечаване на вземанията на заложния кредитор, произтичащи от предоставен на А.
Д. банков кредит в размер на 25 000 евро. Съгласно чл. 2 от договора за
обезпечаване вземанията на залжния кредитор, произтичащи от Договора за кредит
по чл. 1, залогодателят учредява в полза на заложния кредитор първи по ред
залог върху всичките си настоящи и бъдещи вземания от трудовото си
възнаграждение, произтичащи от Трудов договор № 2526 от 27.10.2011 г., сключен
между залогодателя и „А.Б.“ ЕООД.
Видно от
представеното Удостоверение, издадено от МВР, Дирекция „Миграция”, издадено за
да послужи по гр.д. № 69523/2016 г. по описа на СРС, 128 с-в, по което страна по
делото е също ответникът е видно, че А.А.Д. и N. А.А.са едно и също лице, а
разликата във фамилните имена е резултат от извършените преводи от гръцки език,
като същият е роден на *** г., гражданство Гърция, с ЛН*******, продължително
пребиваващ в Р. България гражданин на ЕС до 25.09.2019 г. и е със заявен адрес
в гр. софия, ул. „*******.
По делото е
прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните по делото. Видно
от заключението, съгласно получено от „У.Б.“ АД извлечение за периода 05.09.2014
г. - 29.11.2016 г. от сметка в лева с титуляр А. Д. е видно, че с вальор
05.09.2014 г. по сметката са постъпили 48 750 лева с рефреренция
950LRAC142480201 и с описание на операцията „Усвояване на кредит“.
От заключението
се установява, че общата дължима сума от датата на отпускане на кредита до
20.06.2016 г. е в размер на 7 238,12 евро, от които - дължима главница в размер
на 2880,81 евро и дължима лихва за редовна главница в размер на 4363,09 евро.
Съгласно
експертизата общата дължима сума за главница и дължима лихва по редовна
главница към 21.07.2016 г. е в размер на 29 363,09 евро.
Общата погасената
сума за главница и редовна лихва към 21.07.2016 г. е в размер на 5 553,68 евро,
от която погасената главница е 1913,64 евро, а погасена лихва за редовна
главница е в размер на 3640,04 евро.
От заключението
са установява, че общата невнесена дължима сума по погасителни вноски съгласно
погасителния план по кредита към 20.06.2016 г. е в размер на 1684,44 евро, от
която невнесената главница до 20.06.2016 г. е в размер на 967,17 евро. Невнесената
лихва за редовна главница до 20.06.2016 г. е в размер на 723,05 евро. Съгласно
експертизата общата невнесена дължима сума за главница и лихва за редовна
главница към 21.07.2016 г. е в размер на 23 809,41 евро. Дължима главница в
размер на 23 086,36 евро. Дължима лихва за редовна главница в размер на 723,05
евро.
Видно от
заключението общият размер на дължимата непогасена главница към 27.01.2016 г. е
23 086,36 евро. Общият размер на дължимата главница към датата на исковата
молба - 30.11.2016 г. е 23 086,36 евро.
Съгласно експертизата
дължимите суми по процесния кредит за главница и лихва по редовна главница за
периода от датата на отпускане на кредита до 20.07.2016 г. са в размер на
7238,12 евро, а платените суми за главница и лихва по редовна главница за същия
този период са в размер на 5553,68 евро. Видно от заключението, извършените
плащания за главница и лихва по редовна главница за процесния период са били недостатъчни
да покрият дължимите суми, като недовнесената сума е била 1684,44 евро.
Видно от
заключението дължимите суми по процесния кредит за главница към 21.07.2016 г.
са в размер на 23 086,36 евро.
Дължимите суми за
лихва по редовна главница към 21.07.2016 г. са в размер на 723,05 евро.
Извършените плащания към 21.07.2016 г. за главница и лихва по редовна главница
за процесния период са били недостатъчни, за да покрият дължимите суми. Общата
невнесена сума за главница и лихва към 21.07.2016 г. е в размер на 23
809,41евро.
Общият размер на
непогасените дължими договорни лихви за периода от 20.01.2016 г. до 29.11.2016
г. за периода е 723,05 евро.
Общият размер на
непогасените дължими неустойки за периода от 20.01.2016 г. до 29.11.2016 г. е 1703,60
евро, от които непогасената лихва по просрочена главница е в размер на 801,78
евро; непогасената дължима неустойка върху просрочена лихва е в размер на 35,88
евро, а непогасената дължима неустойка за просрочена главница е в размер на 865,94
евро.
По делото е
прието заключение на съдебно – графическа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено.
Съгласно
заключението, подписите за „Кредитополучател” в копието на Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице № 201/0941/30070852 от 04.09.2014 г. са
копия на подписи положени от едно и също лице - А.А.Д.. Видно от заключението
отсъствието на оригинала на документа не дава възможност за извършване на
необходимите изследвания с цел установяване дали изследваните подписи са
положени с една и съща химикална паста.
От експертизата се
установява, че подписът за „Залогодател” в Договор за залог върху вземания от
трудово възнаграждение от 04.09.2014г. и подписите за „Кредитополучател” в копието
на Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 201/0941/30070852
от 04.09.2014 г. са съответно подпис и копия на подписи положени от едно и също
лице - А.А.Д..
Съгласно
заключението вписванията в копието на Искане за кредит на физическо лице с вх.
№ 0201-67-006523/29.08.2014г. са направени с различни почерци. Вписванията на
л. 1 - в графи „Име/Презиме/Фамилия”, „Дата на раждане”, „Адрес за
кореспонденция”, първия тел. № и e-mail“ в графа „Дом. телефон/Служ. телефон/Моб.
телефон/Е-mail”; на л. 3 - долу - имената в графа „Имена и подпис” и цифрите
срещу „Дата”, и на л. 4 - цифровите вписвания и имената в началото и в края на
графа ,Декларации”, в копието на указаното по-горе искане, са копия на
текстове, които вероятно са изпълнени от едно лице - А.А.Д.. Вписванията, освен
указаните по-горе са копия на текстове, изпълнени с други почерци.
При така
установена фактическа
обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Предявените искове
са с правно основание чл. 79 ЗЗД, във вр. чл. 430 ТЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл.
92, ал. 1 ЗЗД.
От приетите по
делото доказателства се установи, че на 04.09.2014 г. между „У.Б.“ АД, в
качеството на кредитор и ответника А.А.Д., в качеството на кредитополучател е
сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице (по ЗПК) №
201/0941/30070852 от 04.09.2014 г., по силата на който Банката е предоставила
на ответника кредит в размер на 25 000 евро с начален срок на усвояване
04.09.2014 г. и краен срок за погасяване до 04.09.2024 г.
Установи се също
така, че за обезпечаване на вземанията на кредитора в чл. 8.1.1. от договора за
кредит е предвиден и залог на вземания на кредитополучателя А.Д. по трудов
договор № 2526 от 27.10.2011 г., заплащани от работодателя му „А.Б.“ ЕООД по
сметката, обслужваща кредита в размер на 25 000 евро, съгласно договор за
залог на вземания, неразделна част от договора за кредит.
От представения
Договор за залог върху вземания от трудово възнаграждение от 04.09.2014 г. се
установи, че същият е сключен между „У.Б.“ АД и ответника А. Д. на основание
чл. 162-165 ЗЗД и Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №
201/0941/30070852 от 04.09.2014 г. По силата на този договор, за обезпечаване
на вземанията на заложния кредитор, произтичащи от предоставения потребителски
кредит в размер на 25 000 евро, ответникът е учредил в полза на заложния
кредитор първи по ред залог върху всичките вземания от трудовото си
възнаграждение по Трудов договор № 2526 от 27.10.2011 г., сключен между него и
„А.Б.“ ЕООД.
От представеното
по настоящото дело с Молба вх. № 125646 от 03.10.2017 г. - Удостоверение от
Дирекция „Миграция” при МВР, издадено да послужи по гр.д. № 69523/2016 г. на
СРС, 128 с-в, водено от „У.Б.“ АД срещу същия ответник А.А.Д., но по друг
договор за кредит се установи, че А.А.Н. и А.А.Д. са едно и също лице, а
разликата във фамилните имена е резултат от извършените преводи от гръцки език.
Съдът, намира за
неоснователни направените възражения от особения представител на ответника за
липса на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните поради липса
на представителна власт на лицето, представляващо кредитора, респ. поради липса
на делегирани пълномощия на лицето, което е подписало договора за кредит и
договора за залог върху вземания от трудово възнаграждение от 04.09.2014 г. - Н.Й.К.за
сключването на тези договори.
В тази връзка
следва да се посочи, че кредиторът е юридическо лице, като липсата на
представителна власт на лицето, положило подписи под договорите за кредит и за
залог върху вземания от трудово възнаграждение от 04.09.2014 г. не обуславя
липсата на съгласие за сключване на договора. Съгласно чл. 301 ТЗ, когато едно
лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че
търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването.
В настоящия
случай, видно от представените договор за банков потребителски кредит на физическо
лице № 201/0941/30070852 от 04.09.2014 г., както и Договор за залог върху
вземания от трудово възнаграждение от 04.09.2014 г., същите са сключени от
страна на кредитора „У.Б.“ АД, чрез пълномощника си Н.К. - Директор на филиал
при „У.Б.“ АД, като независимо от липсата на представено пълномощно на това
лице за сключване на договорите, търговецът не се е противопоставил на
сключването им след узнаването, поради което и на основание чл. 301 ТЗ, се
приема, че същият е потвърдил извършването на тези действия.
По отношение на
възражението на особения представител на ответника за липса на валидно
възникнало облигационно правоотношение между страните поради липса на валидно
изразена воля от страна на кредитополучателя за сключването им, съдът намира
следното:
От приетата по
делото съдебно – графическа експертиза се установи, че подписите за
„Кредитополучател” в копието на Договор за банков потребителски кредит на
физическо лице № 201/0941/30070852 от 04.09.2014 г. са копия на подписи,
положени от едно и също лице - А.А.Д.. В действителност, експертът е посочил,
че отсъствието на оригинала на Договора за потребителски кредит на физическо
лице № 201/0941/30070852 от 04.09.2014 г. не дава възможност да се извършат
необходимите изследвания с цел установяване дали подписите са положени с една и
съща химикална паста.
В тази връзка
следва да се посочи, обаче, че от страна на особения представител на ответника
не е обективирано искане по чл. 183 ГПК за изискване и прилагане по делото на
оригиналите на посочените документи, а също така не е направено и своевременно
искане за изключването им . Такова искане е направено едва с писмената защита
по делото и не следва да бъде взимано предвид от съда.
Следва бъде взето
предвид и обстоятелството, че при изготвянето на експертизата, вещото лице е
работил с оригинал на Договора за залог върху вземания от трудово
възнаграждение от 04.09.2014 г., приложен по друго гражданско дело, водено
срещу същия ответник А.А.Д., а именно по в.гр.д. № 16692/2018 г. на СГС, ІV-Б
с-в. В посоченият договор за залог е посочено,че е неразделна част от Договора
за потребителски кредит на физическо лице № 201/0941/30070852 от 04.09.2014 г.
и е сключен именно за обезпечаване на вземанията на заложния кредитор – Банката
по сключения с ответника договор за потребителски кредит. Следователно, въз
основа на изложеното се налага обоснован извод, че след като ответникът А.А.Д.
е положил подпис в Договора за залог върху вземания от трудово възнаграждение
от 04.09.2014 г., който е сключен от него на същата дата именно за обезпечаване
на договора за потребителски кредит, не са налице основания да се приеме, че
същият не е подписал договорът за кредит, който е основанието за сключването на
договора за залог. За пълнота следва да се посочи, че експертното заключение е,
че вписванията в Искане за кредит на физическо лице с вх. №
0201-67-006523/29.08.2014 г. са копия на текстове, които вероятно също са
изпълнени от едно лице А.А.Д..
Поради изложеното,
съдът намира, че оспорването от ответната страна на подписите положени в
договора за потребителски кредит на физическо лице № 201/0941/30070852 от
04.09.2014 г. не е успешно проведено.
Съдът намира за
неоснователно направеното възражение, че
представеното Искане за кредит на физическо лице, въз основа на което е
отпуснат потребителския кредит на ответника не отговаря на изискванията на ЗЗП
и ЗПК, както и че Договорът за кредит и ОУ към него са подписани на български
език, а липсват представени доказателства, че кредитополучателят е владеел
български език и съответно разбирал какво точно подписва.
На първо място,
извод за това, че кредитополучателят е владеел български език може да се направи
от факта, че самото искане за отпускане на кредит, както и всички останали
документи по кредитното досие, приложени по делото, са изготвени на български
език.
Видно от
представеното Искане за кредит на физическо лице, кредитополучателят сам е
попълнил личните си данни и данни за контакт, като в графа настоящи кредитни
ангажименти е посочил, че има и друг кредит, в друга българска банка (ОББ АД)
към датата на подаването на искането. Наред с това от съдебно - графическата
експертиза по делото се установи, че кредитополучателят по настоящия
потребителски кредит е ползвал и друг кредит (овърдрафт) от „У.Б.” АД, което
дава основание да се приеме, че същият не за пръв път се запознава с кредитна
документация на български език. Допълнителен аргумент в подкрепа на
обстоятелството, че кредитополучателят е владеел български език е, че към
датата на сключване на договора за кредит, същият е работел в българско
дружество - „А.Б.“ ЕООД, ,ДР” (“Hewlett Packard”), посочено в искането за
отпускане на кредит. Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно
направеното оспорване, че кредитополучателят не е разбирал съдържанието и
значението на документите, които подписва.
Сключването на
договора се установява и от изпълнението на задълженията от страна на Кредитора.
В тази връзка, от заключението на експертизата се установи, че Банката е
изпълнила задължението си по договора за кредит от 04.09.2014 г. като е
предоставила уговорената сума по сметка в лева с титуляр ответника А.Д. на 05.09.2014
г., по която са постъпили 48 750 лева с рефреренция*********** и с описание на
операцията „Усвояване на кредит“.
На следващо
място, от представеното извлечение от сметката на ответника, обслужваща кредита
за периода от 01.09.2014 г. до 22.11.2016г. е видно, че в изпълнение на задълженията
си по договора за кредит, както и на сключения във връзка с него Договор за
залог върху вземания от трудово възнаграждение от 04.09.2014 г., ответникът е
насочил възнагражденията от трудовото си правоотношение с „А.Б.“ ЕООД именно по
сметката, обслужваща договора за кредит.
С оглед
изложеното и предвид разпределението на доказателствената тежест в процеса,
съдът намира, че от страна на ищеца по делото „У.Б.“ АД е доказано наличието на
валидно облигационно правоотношение по сключен с кредитополучателя А.А.Д. Договор
за банков потребителски кредит № 201/0941/30070852 от 04.09.2014 г., обезпечен
със сключването на договор за залог върху вземания от трудово възнаграждение от
04.09.2014 г., както и че в изпълнение на задълженията си по договора, ищецът е
предоставил уговорената сума на кредитополучателя, поради което е изправна
страна.
По изискуемостта на вземането:
От
доказателствата по делото се установи, че от страна на ответника е налице
неизпълнение на задълженията по договора за връщане на кредита по уговорения
начин и срокове съгласно погасителния план, като същият е преустановил
редовното погасяване на кредита след 20.01.2016г., когато от дължимата месечна
погасителна вноска е останал непогасен остатък от дължимата главница. Установи
се също така, че месечните вноски с падеж 20.02.2016 г. и 20.03.2016 г. са били
погасени частично, а след това не са били заплатени изцяло останалите дължими
месечни вноски и погасяването на кредита е било преустановено, поради което ответникът
е изпаднал в забава за плащане на месечни анюитетни вноски.
От заключението на
експертизата се установи, че непогасеното задължение от кредитополучателя към
20.06.2016 г. е било в размер на 1684,44 евро. Съгласно експертизата
извършените плащания към 21.07.2016 г. за главница и лихва по редовна главница
за процесния период са били недосатъчни да покрият дължимите суми като общата
невнесена сума към 21.07.2016 г. е била в размер на 23 809,41 евро.
По делото се
установи също, че поради допусната забава в плащанията на месечните вноски за
главница и лихва, Банката е начислявала и лихви за забава и неустойки за забава
съгласно т. 4.2. вр. с т. 11.2. и т. 5.8., вр. с т. 11.2.2. от Договора, във
вр. с Раздел ІІІ, т. 9.8. и т. 9.9. от ОУ към договора.
В тази връзка се
установи, че Банката е упражнила правото си да трансформира кредита в изцяло
предсрочно изискуем на основание чл. 17 от договора считано от 21.07.2016 г.,
съгласно счетоводните записвания.
Съдът намира, че
предвид заключението на счетоводната експертиза, по делото се установи, че в
конкретния случай са налице предпоставките по чл. 17 от договора за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем.
По въпроса за
настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит е
налице задължителна съдебна практика т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК.
Съгласно даденото разрешение в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или
при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си, вземането
става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като Банката
е упражнила правото да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, която действие от получаване от длъжника на изявлението
на Банката.
Съгласно приетото
в Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, ІІ т.о. даденото
разрешение в т. 18 намира приложение и за договорите за потребителски кредит,
тъй като разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ намира приложение за всички видове
договори за кредит.
В настоящия
случай, предсрочната изискуемост на кредита е уговорена в чл. 17 от договора –
при настъпване на определени обстоятелства (при неизпълнение на което и да е от
задълженията на кредитополучателя по договора и ОУ към него, включително при пълно
или частично неплащане на което и да е парично задължение по кредита, респ. при
допуснато просрочие на погасителна, анюитетна вноска по кредита за всеки един
от договорените падежи по погасителния план) кредитът, ведно с лихвите,
неустойките става по преценка на банката изцяло автоматично предсрочно
изискуем.
Предсрочната
изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението
на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са
настъпили уговорените в договора предпоставки, обуславящи настъпването й.
Съгласно приетото в съдебната практика исковата молба може да има характер на
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем и с
връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се
обявява на длъжника. /в този см. Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015
г. на ВКС, ІІ т.о./.
В настоящия
случай, не са представени доказателства, че Банката е уведомила ответника, че
обявява кредита за предсрочно изискуем преди предявяването на исковата молба в
съда. Предвид това, не може да бъде прието, че кредита е обявен за предсрочно
изискуем преди предявяването на иска, но съдебната практика приема, че това
може да стане с исковата молба в производството по предявени осъдителни искове,
какъвто е настоящия иск /в този см.
решение № 161/08.02.2016 г. по гр.д.№ 1153/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./. В този
смисъл не съществува пречка предсрочната изискуемост да бъде обявена с исковата
молба, с която се иска длъжника да изпълни задълженията си по договора за
кредит.
В настоящия
случай, препис от исковата молба не е бил връчен на длъжника – ответник по
делото, а на особен представител по чл. 47 ГПК.
Съгласно
съдебната практика /обективирана в Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018г.
на ВКС, I т.о./ се приема, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на
суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление
на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита
предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона
предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника- ответник. В мотивите на решението е прието, че
релевантен по съществото на спора по осъдителен иск за вземане въз основа на
договор за банков кредит, поради упражнено от страна на банката право да обяви
кредита за предсрочно изискуем, е фактът на съобщаване на длъжника от страна на
банката на това нейно изявление, като същото може да се обективира в искова
молба и поражда правни последици с връчването на препис от нея на ответника по
иска. На осн. чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал.
1-5 ГПК, с оглед охрана интересите на ответника, на последния се назначава
особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици. Последователно в практиката на
ВКС, напр. в Решение № 148/02.12.2016г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о.,
Решение № 25/03.05.2017г. по гр.д. № 60208/2016г. на ВКС,II г.о. се застъпва
становище, че ако не е уговорено друго, Банката, може да избере начин за
връчване на изявлението на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е
редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД, вр. чл. 47,
ал.1-5 ГПК - отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното
лице, а съобщенията се считат за връчени, т.е. и без да е необходимо
назначаване на особен представител в нотариалното производство.
Следователно,
съдът намира, че в случая с връчването на препис от исковата молба на особения
представител по чл. 47 ГПК на ответника – на 05.09.2018 г., считано от този
момент се пораждат правните последици от уведомяването за предсрочната
изискуемост на кредита.
Поради изложените
съображения, съдът намира, че предявената претенция по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във
вр. чл. 430 ТЗ за заплащане на главница е основателна и следва да се уважи.
От заключението
на съдебно-счетоводна експертиза се установи, че извършените плащания за
главница към 21.07.2016г. са били недостатъчни да покрият дължимите суми, като
общо невнесената /дължима/ сума за главница по процесния кредит е в размер на
23 086,36 евро.
Във връза с изложеното,
съдът намира, че предявеният иск за заплащане на дължима главница по процесния
договор за кредит се явява основателен и доказан за предявения размер от
23 086,36 евро и следва да се уважи изцяло, ведно със законна лихва върху
от датата на подаване на исковата молба – 30.11.2016 г. до окончателното й
изплащане.
На следващо
място, освен неизпълнението на задължението за заплащане на дължимата главница
се установи, че ответникът не е изпълнил и задълженията си да заплаща дължимата
възнаградителна лихва.
С оглед
действителността на процесния договор за кредит и упражняването от банката на
предоставеното й от договора потестативно право за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита поради неплащане от ответника на погасителните вноски по
кредита, считано от 05.09.2018 г. – датата, на която волеизявлението с
уведомлението за предсрочната изискуемост на кредита е достигнало до знанието
на ответника чрез особения му представител по чл. 47 ГПК с връчването на препис
от исковата молба и приложенията към нея е настъпила изискуемостта и за
непадежиралите към момента на приключването на съдебното дирене анюитетни
вноски, вкл. и в частта им за възнаградителни и санкционни (наказателни) лихви.
Следователно
ответникът дължи връщане не само на заетата и непогасена по процесния договор
за кредит сума - главница, но и на уговорените със същия възнаградителни лихви.
От заключението
на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че общият размер на
непогасените дължими договорни лихви за периода от 20.01.2016 г. до 29.11.2016
г. по погасителен план възлиза на 723,05 евро.
С оглед на това
неизпълнение и както е посочено в заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, ответникът дължи на Банката сумата от 723,05 евро - представляваща
възнаградителна лихва върху редовна главница по договора за периода от
20.01.2016 г. до 29.11.2016 г., както и сумата от 801,78 евро - представляваща
лихва върху просрочена главница по договора за периода 20.01.2016 г. –
29.11.2016 г. вкл.
Няма данни тези
суми да са заплатени от ответника, поради което съдът намира, че акцесорните
претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват основателни и следва да бъдат уважени
изцяло, така както са предявени.
Съгласно предвиденото
в чл. 5.8 от договора е уговорена неустойка за забавено плащане на всяка една
просрочена сума по кредита /анюитетна вноска или вноска за главницата и/или
възнаградителна лихва/ в размер на законната лихва върху неплатената сума.
Претендираните наказателни лихви по 5.8. от договора, имащи характер на
неустойка за забава по чл. 92 от ЗЗД се дължат поради индивидуалното им
договаряне от страните, поради което ответникът дължи на ищеца така уговорената
неустойка за неплатените суми по договора за кредит.
В настоящия
случай, ищецът претендира тази неустойка не за пълния размер на анюитетната вноска,
а поотделно за всяка една от двете й части – главница и възнаградителна лихва,
което е допустимо. С оглед на това, така предявените искове по чл. 92 от ЗЗД са
доказани по основание.
От заключението
на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че дължимата
се неустойка върху просрочената главница, считано от датата на последното
плащане – 20.01.2016 г. до 29.11.2016 г. е в размер на 865,94 евро, а
неустойката върху просрочената възнаградителна лихва за същия период е в размер
на 35,88 евро. С оглед на това исковете и в тази им част са доказани по
основание и размер, поради което следва да бъдат уважени изцяло така, както са
предявени.
При този изход на
спора, ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените
от ищеца разноски по делото, съгласно представен списък с разноски по чл. 80 ГПК /л. 184 от делото/ в общ размер на 7090,37 лв., от които 4890,37 лв. –
разноски по делото и 2200 лв. – депозит за възнаграждение за особен
представител.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
А.А.Д., роден
на *** г., гражданин на Република Гърция, с адрес: гр. София, ул. „***********,
представляван от особен представител адв. С.С. – САК, със съдебен адрес: ***,
офис 613 да заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, пл. „***********със съдебен адрес:*** – адв. И.И.следните суми,
дължими по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 201/0941/30070852
от 04.09.2014 г., а именно: 23 086,36
евро- представляваща дължима главница по Договор за банков потребителски кредит
на физическо лице № 201/0941/30070852 от 04.09.2014 г. на основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, във вр. чл. 430 ТЗ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба
- 30.11.2016 г. до окончателното погасяване на задължението, сумата от 723,05 евро - представляваща договорна /възнаградителна/
лихва за периода от 20.01.2016 г. до 29.11.2016 г., сумата от 801,78 евро – представляваща лихва
върху просрочена главница за периода от 20.01.2016 г. до 29.11.2016 г. на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; сумата от 35,89
евро - представляваща обезщетителна лихва /неустойка/ за просрочена лихва
за периода от 20.01.2016 г. до 29.11.2016 г. и сумата от 865,93 евро – представляваща дължима обезщетителна лихва
/неустойка/ за просрочена главница за периода от 20.01.2016 г. до 29.11.2016г.
на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
А.А.Д., роден
на *** г., гражданин на Република Гърция да заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК *********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 7090,37 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване от страните в двуседмичен
срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: