Решение по дело №450/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл. 4 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/.

Образувано е по жалба на „Валета“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, *****, представлявано от И.В.И., чрез адв. Г.Д. – АК – Варна против Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗ/ по чл.107 ал.3 от ДОПК № МД-АУ-1707-1/15.02.2018г., мълчаливо потвърден по реда на чл.156, ал.4 от ДОПК от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, в който са установени задължения за данък върху превозни средства /ДПС/ в размер на 332.50 лв., ведно с лихви за просрочие – 82.11 лв., за периода 2013 г. – 2017 година.

Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е нищожен, а в условията на евентуалност незаконосъобразен, като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Излага в конкретика, че актът е ненадлежно връчен; в същия отсъстват изискуеми от закона реквизити – не е посочен органът, който го е издал; основанието на материалната компетентност; правното основание, въз основа на което е издаден. Сочи, че не е уведомен за започване на административното производство, в нарушение на нормата на чл.26 от АПК. Твърди, че данъкът е недължим за превозните средства, поради обстоятелството, че същите са били бракувани, а част от тях не са пререгистрирани. На изложените основания моли за отмяна на оспорения АУЗ. Претендира присъждане на направените в настоящото производството разноски.

В съдебно заседание чрез пълномощника, поддържа жалбата на изложените в нея основания, като прави уточнение, че не оспорва задълженията по размер, а само по основание.

Ответникът – Директор на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, чрез процесуален представител – гл.ю.к. Х., оспорва жалбата. Счита същата за неосноватеелна, тъй като актът е издаден от компетентен орган, при наличие на изискуемите от закона форма и материално-правни предпоставки. Същият е редовно връчен на жалбоподателя от публичния изпълнител, при спазване на приложимите разпоредби на ГПК.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, административният съд приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

По аргумент от чл. 144 ал. 1 и ал. 2 от ДОПК на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство подлежи индивидуален административен акт, изрично посочен в закона - чл.4 ал.1 от ЗМДТ вр. чл.107 ал.4 от ДОПК вр. чл.156 ал.1 от ДОПК. В този смисъл, предмет на съдебното оспорване е АУЗД № МД-АУ-1707-1/15.02.2018г., обжалван по административен ред на 19.07.2021г., като след мълчаливо потвърждаване по реда на чл.156 ал.4 от Директора на Дирекция „Местни данъци” при Община Варна е оспорен пред съда на 27.09.2021г. /Като отделен е въпросът, че жалбата е изпратена в съда на едва на 23.02.2023г./

Предвид горното, съдът намира, че оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта и в законоустановения срок, като отговаря на изискванията на закона, от което следва, че жалбата е допустима за разглеждане.

По основателността на жалбата:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

С процесния АУЗД № МД-АУ-1707-1/15.02.2018г., издаден от М Г на длъжност главен инспектор „Контролни-ревизионни дейности“ - орган по приходите при Дирекция „МД” – Община Варна, са установени задължения на жалбоподателя „Валета“ ООД с ЕИК ***** за данък върху превозни средства, обхващащи периода от 2013г. до 2017г. за товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел „ЛТ 35“, с рег. № ***** и товарен автомобил марка „Рено“, модел „Рапид“, с рег. № *****, придобити от жалбоподателя чрез договори за покупко-продажба от 01.10.2003г., респ. от 08.06.2004г., като са начислени и съответните лихви за забава на задължението. Актът е издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, вр. чл.4, ал.1 от ЗМДТ, въз основа подадените от оспорващия Декларации по чл.54 от ЗМДТ с вх. № С8300598/01.10.2003г. и с вх. № **********/09.06.2004г. В разпоредителната част на оспорения акт са посочени задълженията по вид, период, правно основание и размер, както и задължения за лихва за забава, като в общ размер задълженията възлизат на 414.61 лева.

Жалбоподателят е оспорил по административен ред издадения АУЗД, като същият е бил мълчаливо потвърден /предвид непроизнасяне на решаващия орган в законоустановения инструктивен срок по чл.155, ал.1 от ДОПК/ и съгласно изрично направеното изявление на процесуалния представител на страната.

В хода на съдебното производство, с писмо с.д. № 6275/25.04.2023 г. от ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“ е представена справка относно регистрацията на товарените автомобили, собственост на жалбоподателя, за чиито неплатени данъци е съставен процесния АУЗД. Видно от същата, регистрацията на товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел „ЛТ 35“, с рег. № ***** е прекратена на 12.12.2016г., на основание чл.143, ал.10 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а регистрацията на товарен автомобил марка „Рено“, модел „Рапид“, с рег. № ***** е прекратена на 12.06.2018 г. по реда на чл. 143, ал. 7 от ЗДвП.

В изпълнение на дадени от съда указания, от ответника е представен покана за доброволно изпълнение с изх. № 10415/10.06.2021г., издадена от Частен съдебен изпълнител Захари Димитров, рег. № 808, с район на действие Окръжен съд – Варна, видно от която оспореният в настоящото производство АУЗД, е връчен на жалбоподателя на 05.07.2021г., в хода на образувано изпълнително производство.

Представена е и справка относно начина на изчисляване на ДПС за процесните товарни автомобили.

Съдът, предвид установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ДОПК данъкът върху превозните средства представлява публично общинско вземане. Поради това се установява, обезпечава и събира от общинската администрация и по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред, по арг. от чл.4, ал.1 от ЗМДТ. Според ал.3 от посочената разпоредба в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. Същите се определят със заповед на кмета на общината, по арг. от чл.4, ал. 4 от ЗМДТ, а съгласно чл.4, ал.5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал. 2 от ДОПК. Пред съда подлежи на обжалване първоначалният административен акт само в частта, която е обжалвана по административен ред и е потвърдена при това обжалване, по арг. на чл.156, ал.1, 2 и 3 от ДОПК, а като ответник в производството пред съда е решаващият орган - чл.159 ал. 2 от ДОПК.

Както беше посочено и по-горе, в настоящия случай, оспореният АУЗД е издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, въз основа на подадени декларации по чл.54 от ЗМДТ от собственика на превозните средства и по инициатива на органа по приходите, поради неплатени задължения за ДПС. При извършената служебна проверка по чл. 160, ал.2 от ДОПК, съдът констатира, че същият е издаден от орган по приходите, определен със Заповед № 1756/13.06.2017г., издадена от Кмета на Община Варна в условия на заместване, съгласно Заповед № К-032/09.06.2017 г. на Кмета на Община Варна, съобразно изискванията на чл.4, ал.4 от ЗМДТ със заповед на кмета на общината. Предвид това, съдът намира, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган, поради което и наведеното в жалбата възражение за нищожност на акта, се явява неоснователно.

Като неосноватени се преценяват и възраженията за отсъствие на реквизити в обжалвания акт. В същия изрично е посочено кой орган, на какви основания /фактически и правни/ го издава, като е посочен период и размер на задълженията. Необосновано жалбоподателят твърди нарушение на чл.26 от АПК. В производството по установяване на публични задължения, започнало по инициатива на органа по приходите, цитираната норма е неприложима.

При извършената проверка съдът констатира, че процедурата по издаване на оспорения АУЗД е съобразена с приложимите процесуални норми на ДОПК и в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Като основателно се преценява възражението на жалбоподателя за нередовно връчване на оспорения АУЗД. Видно от представените с преписката доказателства, издаденият АУЗД е изпратен до „Валета“ ООД по пощата с обратна разписка, като писмото се е върнало в цялост с отбелязване на плика, че пратката е непотърсена. Съобщение за издадения акт до дружеството е поставено на 27.03.2018г. в сградата на Община Варна, на определеното за това място, като е отразено свалянето му на 10.04.2018г. При тази фактическа обстановка неправилно органът по приходите е приел, че е налице редовно връчване на акта. В случая е приложима нормата на чл.32, ал. 1 от ДОПК, съгласно която връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. Извършените посещения се удостоверят със съставяне на протокол за всяко едно от посещенията, по арг. на ал.2 на същата разпоредба. В хода на настоящото производство нито с административната преписка, нито след изрично дадени от съда указания, от страна на ответника не са представени доказателства за спазване на тази процедура. Респективно, неправилно органът е приел, че актът е влязъл в сила.

Въпреки основателността на това възражение, същото не се отразява на законосъобразността на оспорения АУЗД, доколкото не е елемент от издаването му, а има отношение единствено към момента на влизането му в сила, респ. е от значение за срочното подаване на жалбата. По делото са налице данни, че актът е редовно съобщен на жалбоподателя едва на 05.07.2021г., на която дата му е връчена покана за доброволно изпълнение, а оспорването му по административен ред е направено в срока по чл.152 ал.1 от ДОПК. От това следва, че мълчаливия отказ е постановен по допустима жалба.

По материалната законосъобразност, съдът съобрази следното:

Съгласно нормата на чл.52 ал.1 т.1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. По делото няма спор и се установява от събраните доказателства, че дружеството – жалбоподател е придобило процесните двете товарни МПС, като за същите са подадени декларации по чл.54 от ЗМДТ съответно през 2003г. и 2004г.

Въпреки изрично дадените указания, от жалбоподателят не са представени доказателства през процесните периоди - 2013г.-2017г. да е заплащан данък за двата товарни автомобила, или пък същите да са били отчуждени или дерегистрирани, за да не се дължи такъв. Тези обстоятелства се потвърждават по отношение на товарен автомобил „Рено Рапид“ с рег.№ ***** и от служебно изисканата от съда справка от ОД на МВР-Варна, сектор ПП, съгласно която регистрацията на този автомобил е прекратена на 12.06.2018г., т.е. след периода предмет на проверка. Следователно за същия правилно е начислен ДПС за процесните периоди.

По отношение обаче на другия товарен автомобил – „Фолксваген ЛТ 35“ с рег.№ *****, се установява, че същия е с прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП /по получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането/, считано от 12.12.2016г., като няма данни същата след това да е служебно възстановена /след заплащане на ГО за автомобила/. Съгласно чл.58 ал.4 от ЗМДТ, в редакцията, която е в сила от 01.01.2016г. за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяването. В ДВ, бр. 97 от 2017г. е публикувана нова ал.5 на чл.58 от ЗМДТ, съгласно която ал. 4 не се прилага и данъкът се дължи за превозни средства, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Доколкото обаче тази разпоредба е материалноправна и е в сила от 01.01.2018г., то същата не намира приложение към процесните периоди.

Поради това и с оглед разпоредбата на чл.52 ал.1 от ЗМДТ, която изрично предвижда, че ДПС се дължи само за превозни средства, които са регистрирани за движение по пътната мрежа, съдът намира, че в противоречие с материалния закон, за този товарен автомобил с процесния АУЗД е начислен данък за 2017г. За другите периоди – 2013-2016г. данъкът е правилно начислен и се дължи.

Независимо от изявлението на страната, че не оспорва задължението по размер, а само по основание, съдът дължи служебна проверка. При извършване на същата констатира, че размерът на ДПС за периодите, за които се дължи същия, е определен в съответствие с изискванията на чл.55 от ЗМДТ и на приложимите към съответните процесни периоди /2013г. – 2017г./ разпоредби на Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна /чл.40 ал.6 и чл.44/. Съгласно същите ДПС се изчислява на база товароносимост, като всеки започнат тон се таксува по 25 лв. В случай, че товарният автомобил притежава екодвигател или катализатор, то данък се намалява с 50 на сто за периода 2013 г., а с 30 на сто за периода от 2014г.-2017г. В този смисъл годишният данък за товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел „ЛТ 35“, с рег. № ***** е в размер на 50 лв., а за товарен автомобил марка „Рено“, модел „Рапид“, с рег. № ***** е 12.50 лева – за 2013г., а от 2014 – 2017 г. е по 17.50 лв. за всяка година от периода.

Предвид горното съдът намира, че оспореният АУЗД, в частта в която за товарен автомобил – „Фолксваген ЛТ 35“ с рег.№ ***** е определен ДПС за 2017г. в размер на 50 лв. и лихви за забава 2. 34 лв. е постановен в противоречие с материалния закон, поради което в тази част следва да се отмени. В останалата част оспореният АУЗД е законосъобразен, като постановен от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. За органа са били налице както фактическите, така и правните основания да събере дължимия данък, чийто размер е определен съобразно декларираните от жалбоподателя данни за процесните превозни средства. Правилно за неплатените в срок публични задължения е начислена и законна лихва върху същите - аргумент от чл.1, ал.1 на Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, вр. чл.162, ал.2, т.9 и чл.175 от ДОПК и в съответствие с разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ.

Предвид изхода на спора и своевременно направените от страните искания, основателна се явява претенцията им за разноски съобразно уважената, респ. отхвърлената част от жалбата. Направените от жалбоподателят разноски в хода на съдебното производство, установени по съответния ред, са общо в размер на 250 лв. – 200 лв. адвокатско възнаграждение с данни, че същото е внесено и 50 лв. държавна такса. Предвид размера на уважената част – 52.34 лв. лв. от общия интерес по оспорения АУЗД – 414.61 лв., искането на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски се явява основателно в размер на 32.50 лв., на осн. чл.161 ал.1 от ДОПК. С оглед размера на отхвърлената част от оспорването и съобразно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на административния орган следва да се присъдят разноски в размер на 348.00 лв., които се възложат в тежест на жалбоподателя.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по декларация по чл.107 ал.3 от ДОПК № МД-АУ-1707-1/15.02.2018г., мълчаливо потвърден по реда на чл.156, ал.4 от ДОПК от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, в частта в която на „Валета“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, *****, представлявано от И.В.И., за товарен автомобил – „Фолксваген ЛТ 35“ с рег.№ *****, е установено задължение за данък превозни средства за 2017г. в размер на 50 лв. и лихви за забава 2.34 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Валета“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, *****, представлявано от И.В.И., против АУЗД по чл.107 ал.3 от ДОПК № МД-АУ-1707-1/15.02.2018г., мълчаливо потвърден по реда на чл.156, ал.4 от ДОПК от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, в частта в която на дружеството са установени задължения за данък върху превозните средства в размер на 282.50 лв., ведно с лихви за просрочие – 79.77 лв., за периоди 2013г. – 2017 година.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Валета“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, *****, представлявано от И.В.И., съдебно-деловодни разноски в размер на 32.50 лв. /тридесет и два лв. и 50 ст./.

ОСЪЖДА Валета“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, *****, представлявано от И.В.И.,*** юрисконсултско възнаграждение в размер на 348 /триста четиридесет и осем/ лева.

Решението е окончателно.

	Съдия: