РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Кубрат, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20213320100518 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 и сл. ЗЗД
и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Ю. Б. Ц.,
чрез адв. В. Г. твърди, че настоящият иск се предявява след проведено
заповедно производство по ч. гр. дело № 355/2021 г. по описа на РС–Кубрат
и връчване на издадената заповед на длъжника чрез залепване на
уведомление. Сочи се, че по силата на договор на цесия от 01.10.2019 г. на
ищцовото дружество било прехвърлено вземането на „С. Г. Груп“ ООД, ЕИК
********* срещу ответника, като от своя страна „С.Г.Груп“ ООД придобило
вземането от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД чрез договор
за цесия от 16.10.2018 г. Посочено е, че претендираното вземане произтича от
сключен между ответника и „БТК“ ЕАД договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 05.04.2018 г. с клиентски номер №
16951379001 за ползване на мобилна интернет услуга за номер **********
при условията на тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE с месечна
1
абонаментна такса 21.80 лв., телевизионна услуга при условията на тарифен
план VIVACOM TV 2L с месечна абонаментна такса 24.99 лв. с
допълнителен пакет Диема Екстра с месечна абонаментна такса 5.99 лв. (с
ДДС). Въз основа на така сключените договори били издадени фактури №
**********/02.05.2018 г.; № **********/01.06.2018 г. и №
**********/01.07.2018 г. за потребените от него електронни съобщителни
услуги за период на потребление от 02.04.2018 г. до 30.06.2018 г. Твърди се,
че абонатът е потребил, но не заплатил мобилни услуги, фактурирани за три
последователни отчетни месеци, цитирани по-горе.
Неизпълнението на основното задължение на потребителя да заплаща в
уговорения срок месечната абонаментна такса за ползваните услуги е дало
основание оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да
преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и
претендира неустойка за предсрочно прекратяване ползването на услугите.
Размера на последната представлява сбор от трикратния размер за месечните
такси (без ДДС) на всяка абонаментна услуга от сключения договор, както
следва: 3х18.17 лв. за тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE; 3х20.82 лв. за
тарифен план VIVACOM TV 2L и 3х4.99 лв. за тарифен план Диема Екстра.
Предвид гореизложеното съдът е сезиран с искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че
към него съществува изискуемо вземане на „ЮБЦ” ЕООД в размер на 131.94
лв. , представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори с
клиентски номер 16951379001, сключени между ответника и мобилния
оператор „БТК“ ЕАД, представляващо сбор от трикратния размер на всяка
абонаментна услуга от склйчения договор, за което е издадена фактура №
**********/01.08.2018 г., за периода от 01.07.2018 г. до 31.07.2018 г.
Претендирани са направените разноски в исковото и заповедното
производство.
Ответникът Б. Г. М., ЕГН **********, с пост. и наст. адрес в *** чрез
пълномощника си адв. Р.П. от АК–Разград депозира писмен отговор, с който
заявява становище за недопустимост на исковата претенция поради липса на
материалноправна легитимация, както и за неоснователност на същата. Прави
възражение, че ответникът не е уведомен за прехвърлянето на вземането в
полза на ищеца, както и за изтекла погасителна давност на вземането за
2
неустойка като за периода от 01.08.2018 г. до 01.08.2021 г., тъй като е изтекъл
тригодишния давностен срок. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на
сторените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № 355/2021 г. по описа на Районен съд –
Кубрат, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед №
121/16.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство.
Издадената заповед е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като в
срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил искове по реда на чл. 422 ГПК.
От представените с исковата молба писмени доказателства се
установява следното:
По делото е установено, че на 05.04.2018 г. между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и ответникът Б. Г. М. е сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
16951379001 за ползване на мобилна интернет услуга за номер **********
при условията на тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE с месечна
абонаментна такса 21.80 лв., телевизионна услуга при условията на тарифен
план VIVACOM TV 2L с месечна абонаментна такса 24.99 лв. с
допълнителен пакет Диема Екстра с месечна абонаментна такса 5.99 лв. (с
ДДС. При сключване на договора абонатът е декларирал, че се е запознал с
политиката на „БТК“ ЕАД за кредитна оценка, както и че за неуредените
въпроси се прилагат Общите условия на „БТК“ ЕАД за съответната услуга.
Ищецът тъврди, че абонатът не е платил потребените от него услуги, за
които са издадени фактури № **********/02.05.2018 г.; №
**********/01.06.2018 г. и № **********/01.07.2018 г. за потребените от
него електронни съобщителни услуги за период на потребление от 02.04.2018
г. до 30.06.2018 г.
Ответната страна не оспорва твърденията на ищеца, че е потребил и не е
заплатил мобилни услуги, фактурирани за три последователни отчетни
месеци – за м. май 2018 г., за м. юни 2018 г. и за м. юли, 2018 г. като
неплащането в срок на издадените фактури е обусловило правото на БТК,
3
уредено в чл. 50 от Общите условия да прекрати едностранно индивидуалния
договор на абоната.
Съгласно чл. 43. 1 основно задължение на абоната е да заплаща в срок
дължимите суми за предоставените услуги. Неизпълнението в срок на
задължението за плащане е една от разписаните в ОУ хипотези, при които
сключеният договор се прекратява – чл. 50. 6, б. „в“ от Раздел XIII
„Прекратяване на договора“.
Не се оспорва, че след едностранното прекратяване на индивидуалния
договор за услуги мобилният оператор е издал крайна фактура с №
********** от 31.08.2018 г. с начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги в общ размер на 441.38 лева, от
които в настоящото производство се претендира сумата 131.94 лв.
В случая претендираната по делото неустойка от 131.94 лв. съставлява
сбор от трикратния размер на месечните такси на всяка абонаментна услуга,
както следва: 3х18.17 лв. за тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE; 3х20.82
лв. за тарифен план VIVACOM TV 2L и 3х4.99 лв. за тарифен план Диема
екстра или общо 131.94 лв.
По делото са ангажирани доказателства, че на 16.10.2018 г. между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, като цедент, и „С.Г.Груп“
ООД е сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия), по силата на
който процесното вземане е било прехвърлено – същото е посочено в
Приложение № 1, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им
принадлежности, вкл. и с изтеклите лихви.
Впоследствие, с Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от
01.10.2019 г. вземането е прехвърлено от „С. Г. Груп“ ООД в полза на ищеца
„ЮБЦ“ ЕООД. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Договора за цесия, цесионерът се
задължава да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне, както и да
упълномощи цесионера да извършва уведомяване на длъжниците от негово
име и за собствена сметка.
По делото е приложено уведомление за цесия, с което „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, в качеството си на цедент по Договор
за цесия от 16.10.2018 г., действащо чрез пълномощника „С. Г. Груп“ ООД и
от „ЮБЦ“ ЕООД, в качеството си на цедент по договор за цесия от 01.10.2019
г. е уведомил ответника, че вземането е прехвърлено на „С. Г. Груп“ ООД и в
4
съответствие с пълномощно от 24.10.2018 г., по силата на което „С. Г. Груп“
ООД е упълномощено да го уведоми от негово име за сключения договор за
цесия и в изпълнение на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД следва да се счита за надлежно
уведомен. Наред с това, ответникът е уведомен, че по силата на договор за
цесия от 01.10.2019 г. „С. Г. Груп“ ООД е прехвърлило вземането си на
„ЮБЦ“ ЕООД и е единствен титуляр и разпоредител на същото.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът
направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД- положителeн установителен иск за
установяване със СПН, че в полза на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД съществува
вземане срещу ответника Б. Г. М. в претендирания размер от 131.94 лв. -
предмет на Заповед № 121/16.06.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 355/2021 г. по
описа на РС–Кубрат.
Съдът намира, че приложените договори за цесия, по силата на които
процесното вземане е прехвърлено първоначално на „С. Г. Груп“ ООД, а
впоследствие – на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, са валидно сключени. По делото са
ангажирани доказателства, които по несъмнен начин установяват, че
процесното вземане е било предмет на цесионния договор и ищеца като
титуляр на вземането се явява материално правно легитимиран да претендира
заплащането му. Към исковата молба е представено извлечение от
Приложение № 1 към Договора за (цесия) от 01.10.2019 г., в което вземането
е индивидуализирано в достатъчна степен чрез посочване на договора и
датата на сключването му, трите имена и ЕГН на длъжника, размера на
вземането към датата на продажбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да потвърди писмено станалото прехвърляне. Следващата ал. 4 на
същата разпоредба предвижда, че прехвърлянето има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
В хода на процеса назначеният особен представител на ответника
отрича наличието на валидна цесия спрямо него, като твърди, че не е спазено
5
изискването по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за съобщаване. От своя страна ищецът не е
ангажирал доказателства, които да установяват, че преди предявяване на иска
ответникът е получил уведомление за цесията. Горните обстоятелства обаче
не променят извода на съда, че цесията на процесното вземане е породила
своето действие по отношение на ответника. В тази връзка съдът съобразява
утвърдената съдебна практика, която приема, че няма пречка уведомяването
за извършена цесия да бъде направено и чрез връчване на препис от искова
молба, към която е приложено уведомлението от стария кредитор – в случая
„ЮБЦ“ ЕООД, в качеството на негов пълномощник. Тъй като този факт е от
значение за спорното право, той следва да се съобрази като факт, настъпил в
хода на процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК. Съгласно Решение №
78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., ІІ т. о., ТК: „Изходящото от цедента
уведомление, приложено към ИМ на цесионера и достигнало до длъжника с
нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3,
предл. 1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД“. Приема се също, че доколкото
уведомяването не е лично и непрехвърлимо право, то по силата на чл. 36 от
ЗЗД не е налице законова пречка да бъде извършено чрез пълномощник,
какъвто в случая се явява цесионера. Констатира се, че самото
упълномощаване е ясно оповестено в документа, като е приложено и изрично
писмено пълномощно. Настоящият състав счита, че с горните действия по
никакъв начин не са осуетени целите, насочени към защита на длъжника
срещу ненадлежното изпълнение на лице, което не е носител на вземането,
още повече, че от ответната страна не са въведени твърдения да е предложено
изпълнение на стария кредитор. При тези съображения намира възражението
на ответната страна за ненадлежно съобщаване на цесията за неоснователно,
като приема, че цесията на процесното вземане е породила своето действие по
отношение на ответника, като последният е уведомен надлежно за същата
чрез назначения й особен представител (по арг. чл. 45 от ГПК).
Неоснователно е и възражението, че вземането е погасено по давност.
Доколкото плащанията на предоставените от оператора услуги представляват
периодични плащания, то погасителната давност наспъва три години от
изискуемостта на всяко едно от вземанията, но като се приспадне периода от
13.03.2020 г. до 14.06.2020 г. Видно от приложените по делото доказателства,
че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е входирано в съда на
6
15.06.2021 г., преди изтичане на тригодишния давностен срок.
След анализ на събраните по делото доказателства, в т. ч. и
приложените доказателства към заповедното производство, съдът приема за
установено, че, между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и
ответникът валидно е сключен процесния договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги. Представените още пред заповедния съд
договори като частни диспозитивни документи не са оспорени от ответника и
тъй като носят подписите на лицата, посочени в него като издатели, съгласно
чл. 180 от ГПК съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат
в същия са направени от тези лица. Същевременно, по силата на чл. 20а, ал. 1
от ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с
оглед на което с подписването на процесния договор правната сфера на всяка
от страните са възникнали права и задължения. По делото не се оспорва, че
Операторът е изпълнил основното си задължение да предостави на ответника
достъп до мрежата си. От своя страна ответникът не отрича, че не е изпълнил
основното си задължение като потребител за заплащане на
далекосъобщителните услуги за три последователни отчетни месеца –
месеците май, юни и юли 2018 г., което е обусловило правото на Оператора
„БТК“ ЕАД да прекрати едностранно индивидуалния договор и да претендира
неустойка при прекратяване ползването на услугите. Установява се, че
неустойката от 131.94 лв. е начислена съгласно клауза от индивидуално
сключения договор и представлява сбора на три месечни такси за всяка от
предоставените абонаментни услуги. Видно от начина, по който същата е
уговорена от страните, клаузата за неустойки по процесния договор в частта,
в която са обвързани с размера на месечните абонаменти такси, поставя праг
на максималния размер на неустойката до трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти. Именно в този размер е и заявена исковата претенция. В
случая не е договорено и не се претендират стойности на абонаментни такси
за целия срок на договора. Съдът приема, че така формулиран, при общ срок
на договора от две години, клаузите за дължимост на трикратен абонамент не
създават неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния
оператор по смисъла на чл. 143 ЗЗП и не излизат извън обезщетителната си
функция, поради което в тази част на иска липсват отрицателните
предпоставки, които да обуславят отхвърлянето му. При тези съображения
предявеният иск заплащане на неустойка следва да бъде уважен като доказан
7
по основание и размер в пълния претендиран размер от 131.94 лв.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да понесе отговорност и за направените разноски. Сторените от
ищеца в заповедното производство разноски са в общ размер на 205 лв. (25.00
лв. заплатена държавна такса и 180 лв. – адвокатско възнаграждение), а в
настоящето производство са сторени такива в размер на 205 лв. (от които 25
лв. довнесена държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение). Така
съразмерно на уважената част от исковете, ответникът следва да заплати на
ищеца сумата 205 лв. – разноски по заповедното и 205 лв – за разноски по
настоящото производство.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Г. М., ЕГН
**********, с пост. и наст. адрес в ***, че дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, вписано
в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Ю. Б. Ц., чрез адв. В. Г. следната сума, за която
по ч. гр. д. № 255/2021 г. по описа на РС–Кубрат е издадена Заповед №
121/16.06.2021 г.: 131.94 лева (сто тридесет и един лева, деветдесет и четири
ст.) – неустойка за предсрочно прекратяване на договор с кл. № 16951379001
от 05.04.2018 г., сключен с „БТК“ ЕАД, ЕИК *********, за която е издадена
Фактура № **********/01.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на заявлението – 15.06.2021 г. до окончателното
изпълнение, като вземането по този договор е прехвърлено в полза на
„С.Г.Груп“ ООД, ЕИК ********* с Договор за цесия от 16.10.2018г., а
впоследствие прехвърлено на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ********* с последващ
Договор за цесия от 01.10.2019г., , на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 и чл.
92 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Б. Г. М., ЕГН **********, с пост. и наст. адрес в *** ДА
ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Ю. Б. Ц.,
чрез адв. В. Г. сумите 205.00 лева (двеста и пет лева, нула стот.) – направени
8
разноски по исковото производство и 205.00 лева (двеста и пет лева, нула
стот.) – разноски по заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Разградския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
9