№ 4903
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110128935 по описа за 2022 година
Ищецът Т.С. е предявил по реда на чл. 422 от ГПК срещу ответника П. А. Ч.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата в размер на 567,96 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г., за топлоснабден имот находящ
се в ... (надпартерен), АП. ..., аб. № ..., ведно със законна лихва за периода от 07.12.2021 г.
до изплащане на вземането; сумата в размер на 53,10 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 16.10.2020 г. до 17.09.2021 г.; сумата в размер на 6,72
лева, представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м. 05.2019 г.
до м. 04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 07.12.2021 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 1,45 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 17.029.2021 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
20.01.2022 г. по ч.гр. дело № 70064/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им
приемане, защото има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на
топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
1
който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за
задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и
заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура
със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв не е постъпил от
ответника, но във възражението по чл. 414, ал. 2 от ГПК е възразил, че искът е
неоснователен, тъй като е извършено плащане на сумите на 21.11.2021 г. – преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Евентуално
възразява за размера на вземанията. Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени.
Не претендират разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Б.“ ООД не взема становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството Т.С. е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 07.12.2021 г. г. срещу П. А. Ч., за сумите, описани в
заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 70064/2021 г.
на СРС, II ГО, 178 състав, а на 20.01.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника, с предмет описаните вземания за
посочените от съда периоди и възникнали на описаните основания.
Срещу заповедта за изпълнение, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, е постъпило
мотивирано възражение, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, на ищеца са
дадени указания да предяви установителни искове срещу възразилия длъжник с предмет
вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично
задължение по посоченото дело, които са процесуално допустими.
Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
докаже, че ответникът по иска е потребител на топлинна енергия на посоченото основание,
че сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал
метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена
топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на
извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти,
съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ищеца е с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на
потребител на ТЕ на ответника е да установи, че имотът е собственост на ответника.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
2
факт на погасяване на дълга.
В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, както безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени всички обстоятелства, включени във фактическия
състав на спорното право, като обстоятелството, че претендираните вземания са платени от
ответника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - на
21.11.2021 г., се установява без съмнение от изслушаното и прието по делото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните и на което съдът дава
вяра като обективно и безпристрастно. От последното, освен това, се установява, че
ответникът е платил сумата от 636,07 лева - с 6,84 лева повече от дължимото за спорния
период, поради което фактът на погасяване на възникналите задължения е установен без
съмнение.
Ето защо исковете, които се поддържат от ищеца, следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. чл. 78, ал. 2 от ГПК, ищецът няма право на
разноски в производството, ето защо такива не следва да се присъждат в негова полза.
Ответникът не е заявил искане за разноски.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от Т.С., ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление ..., срещу П. А. Ч., ЕГН **********, с адрес в ..., АП.
..., искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
567,96 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г., за топлоснабден имот находящ се в ... (надпартерен), АП. ...,
аб. № ..., ведно със законна лихва за периода от 07.12.2021 г. до изплащане на вземането;
сумата в размер на 53,10 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 16.10.2020 г. до 17.09.2021 г.; сумата в размер на 6,72 лева, представляваща
стойност на услугата дялово разпределение за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г.,
ведно със законна лихва за периода от 07.12.2021 г. до изплащане на вземането , както и
сумата от 1,45 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 17.029.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 20.01.2022 г. по
ч.гр. дело № 70064/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД, ЕИК ..., като трето лице
помагач на страната на Т.С., ЕИК *********.
3
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4