Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 28.10.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански
състав в публично заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при
секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 5150 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Адв.М.Б., пълномощник на "Монтюпе" ЕООД твърди, че представляваното от нея дружество е било в
трудово правоотношение с Р.И.Г., основано на договор №145/17.05.2016г., по
силата на който последният заемал длъжността "машинен оператор" за
срок от една година, считано от 17.05.2016г. Страните уговорили 3 месечен срок
на предизвестие при прекратяване на трудовия договор, съобразен с разпоредбата
на чл.326, ал.2, изр.3 КТ.
Въз основа писмено заявление от ответника, трудовото правоотношение било
прекратено със заповед №142/17.06.2016г. на основание чл.326, ал.1 КТ. Молителят
поддържа, че на същата дата заповедта е връчена лично на лицето.
Твърди, че до настоящия момент ответникът не е заплатил дължимото на
основание чл.220, ал.1 КТ обезщетение в размер на 2100.90 лева. Пояснява, че
същото, формирано по реда на чл.228, ал.1 КТ. Излага подробни съображения,
досежно начина, по който е определен размера на претенцията.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Р.И.Г., ЕГН ********** да
заплати на "Монтюпе" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление - гр.София, район „Средец“, бул.“Цар Освободител“№8А, ет.2,
представлявано от управителя Микаел Ив Бризон сумата: 2100.90 лева -
обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 17.05.2019г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът Р.И.Г. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага
доводи досежно основателността на ищцовите претенции.
Поддържа, че трудовият
договор е срочен с клаузи за изпитване и предвид разпоредбите на т.7, 8 и 9 от
контракта заявява, че се е възползвал от правото да прекрати договора.
На 17.06.2016г.
депозирал заявление с искане да прекрати трудовото правоотношение на основание
чл.326, ал.1 КТ. Същият ден работодателят прекратил договора и като причина
вписал: „едностранно прекратяване на безсрочен трудов договор“. Счита, че не
той, а ищецът дължи обезщетение в претендирания размер , тъй като последният
прекратил договора без да изтече предизвестието от три месеца.
Предявява насрещен иск
за заплащане сумата: 2100.90 лева – обезщетение за неспазен срок на
предизвестие.
Ответникът по
насрещния иск оспорва претенцията по основание. Релевира възражение за
погасяване вземането по давност.
Претендира направените
по делото разноски.
След
преценка на доказателствата по делото, съобразявайки нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение основано
на договор №145/17.05.2016г., по силата
на който Р.И.Г. заемал длъжността "машинен оператор" в „Монтюпе“
ЕООД, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 692 лева и
допълнително възнаграждение - 0.6 % за всяка година трудов стаж. Договорът е
сключен за срок от 17.05.2016г. до 16.05.2017г. Според т.8 и т.9 от контракта:
„Срокът за изпитване е в полза и на
двете страни“ и „До изтичане на срока за изпитване и двете страни могат да
прекратят договора без предизвестие“. В т.13 е уговорен срок на предизвестие за
прекратяване на трудовия договор, еднакъв за двете страни – 3 месеца.
На 17.06.2016г. Р.И.Г. депозирал заявление с искане трудовия договор да
бъде прекратен на основание чл.326, ал.1 КТ, считано от същата дата.
Декларирал, че е запознат и приема задължението си по чл.220, ал.1 КТ за
заплащане обезщетение в случай, че не спази срока на предизвестие.
Със заповед №142/17.06.2016г., трудовото правоотношение между страните е
прекратено на основание чл.326, ал.1 КТ. На същата дата, заповедта е връчена
лично на Р.Г.. В акта изрично е вписано задължението на работника за заплащане
обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 2100.90 лева.
Приложени са разчетно-платежни ведомости за
процесния период.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум
съдът квалифицира правно, претенцията по чл.220, ал.1 от КТ. Предявен е
насрещен иск за заплащате обезщетение за неспазено предизвестие.
По иска с правно основание чл.220, ал.1 КТ:
Чл.326, ал.1 от КТ е израз на принципа за свободата на труда. С тази правна
норма законодателят признава и гарантира правото на работника или служителя
едностранно да прекрати своя трудов договор, посредством отправяне предизвестие
до работодателя. Касае се за лично, субективно, потестативно право, упражняващо
се по суверенната преценка на работника или служителя, като причината и мотивите
за прекратяване трудовия договор на това основание са без значение. Затова при
прекратяване на правоотношението по чл.326 КТ настъпва промяна в правната сфера
на работодателя независимо от неговата воля или съгласие.
Разпоредбата на чл.220 КТ предвижда
възможност за всяка от страните по трудово правоотношение да не спази срока на
предизвестие, заплащайки на другата страна обезщетение, което е с определен в
закона размер – брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за
неспазения срок на предизвестие. Касае се за законово уредена възможност да
бъде заместена първоначално дължимата
престация по трудовото правоотношение – полагане на труд за срока на
предизвестие, с друга – заплащане на определената в закона парична сума под
формата на обезщетение, което е класически пример за даване вместо изпълнение.
Правният спор се концентрира в тълкуване
на трудовия договор, съответно дали се касае за срочен договор или за трудов
договор със срок за изпитване.
Макар да съдържа „срок“ като модалитет,
трудовият договор за изпитване не е срочен по смисъла на чл.68, ал.1, т.1 КТ.
Двата договора се сключват на различно правно основание (чл.68, ал.1, т.1 КТ и
чл.70 КТ). Трудовият договор със срок за изпитване може да се сключи за
всякакви работи и дейности. Единственото изискване е, към тези договори да се
прибягва тогава, когато е необходимо да се провери „годността на работника или
служителя“ да изпълнява дадена работа или когато работникът или служителят иска
да провери дали работата е подходяща за него. Срокът в двата договора има
различно предназначение.
Предназначението на срока при трудовия договор за изпитване е да се
провери годността на работника или служителя да извършва съответната работа
преди да бъде окончателно нает. Срокът при трудовия договор по чл.68, ал.1, т.1 КТ определя периода, през който ще съществува трудовото правоотношение и
моментът на неговото прекратяване. Различен е и максималният срок, за който
може да бъдат сключвани трудовия договор за изпитване и срочния по чл.68, ал.1,
т.1 КТ. Трудовият договор за изпитване има максимална продължителност от 6
месеца и не може да бъде повторно сключен за същата работа и между същите
страни. Максималният срок при срочния трудов договор е до три години, доколкото
в акт на Министерския съвет или в закон не е предвидено друго. Трудовият
договор с изпитателен срок се различава от срочния трудов договор и по това, че
може да бъде прекратен едностранно и без предизвестие от страната, в чиято
полза е направена уговорката „за изпитване“. Прекратяването на трудовото
правоотношение може да стане само до момента на изтичане на изпитателния срок.
В противен случай договорът се смята за окончателно сключен. При срочния трудов
договор по чл.68, ал.1, т.1 КТ изтичането на срока има прекратителен ефект, а
изтичането на изпитателния срок ще има прекратителен ефект само спрямо самото
изпитване, но не и спрямо трудовото правоотношение.
В случая, като основание за сключване на трудов
договор №145/17.05.2016г. е посочена разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 КТ. В т.3
изрично е посочено, че трудовият договор е срочен – за една година, като е
визиран и периода: от 17.05.2016г. до 16.05.2017г. Действително в т.8 и т.9 е
указано, че „срокът за изпитване е в полза на двете страни“ и „до изтичане на
срока за изпитване и двете страни могат да прекратят договора без
предизвестие“. Тези клаузи са неясни, тъй като липсват каквито и да е уговорки,
от които може да се направи извод, че страните по делото са сключили трудов
договор със срок за изпитване.
При тълкуване клаузите на сключения между
страните трудов договор с оглед разпоредбата на чл.20 ЗЗД, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира, че се касае за възникнало валидно срочно
трудово правоотношение, основано на договор №145/17.05.2016г., с който е
уговорен 3 месечен срок на предизвестие при прекратяването му. Следва да се
отбележи и факта, че за работника е съществувала яснота кога точно изтича
срокът, тъй като той е определящ за времетраенето на трудовото му
правоотношение.
С оглед релевираните в хода на
производството доказателства, съдът приема, че трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл.326, ал.1 КТ. На 17.06.2016г. Р.Г. е депозирал
заявление, с което е уведомил работодателя, че желае трудовото правоотношение
да бъде прекратено, считано от същата дата на основание чл.326, ал.1 КТ. Ясно е
изразил намерението си да прекрати срочен трудов договор, а не договор със срок
за изпитване, тъй като е декларирал, че е запознат и приема да изпълни
задължението си по чл.220, ал.1 КТ за заплащане обезщетение при неспазване
срока на предизвестие.
Брутното трудово възнаграждение на
ответника, съобразно договореното е в размер 700.30 лева, съставляващо сбор от
основното месечно ТВ – 692 лева и 8.30 лева – за придобит трудов стаж и професионален
опит. За неспазения срок на предизвестие, работникът дължи обезщетение в размер
на 2100.90 лева.
По изложените съображения съдът приема
главния иск за доказан по основание и размер.
По насрещната претенция:
Р.Г. поддържа, че на 17.06.2016г. подал заявление за прекратяване трудовия
договор на основание чл.326, ал.1 КТ, като посочил дата – 17.06.2016г., от
която започва да тече предизвестието. Тъй като работодателят прекратил
трудовото правоотношение, считано от посочената дата и не спазил срока на
предизвестие, претендира обезщетение по чл.220, ал.2 КТ в размер на 2100.90
лева.
Твърденията на ищеца, не намират опора в приетите по делото писмени
доказателства. При внимателен прочит текста на заявление с вх.№108/17.06.2016г.
се установява, че работникът не е посочил дата, от която да тече предизвестие,
а дата, считано от която трудовият договор да бъде прекратен.
Поради това и с оглед мотивите, изложени по главния иск, съдът намира за
неоснователен иска предявен от Р.Г. срещу „Монтюпе“ ЕООД.
По разноските:
При този изход на спора, с оглед разпоредбата на 78,
ал.1 ГПК в тежест на Р.И.Г. са направените от „Монтюпе“ ЕООД разноски по делото
в размер на 450 лева – заплатена държавна такса и възнаграждение за процесуално
представителство.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Р.И.Г., ЕГН ********** да заплати на
"Монтюпе" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление -
гр.София, район „Средец“, бул.“Цар Освободител“№8А, ет.2, представлявано от
управителя Микаел Ив Бризон сумата: 2100.90
лева - обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.05.2019г. до окончателното й изплащане, както и 450 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от Р.И.Г., ЕГН
********** срещу "Монтюпе" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление - гр.София, район „Средец“, бул.“Цар Освободител“№8А, ет.2,
представлявано от управителя Микаел Ив Бризон иск за заплащане сумата 2100.90
лева – обезщетение за неспазен срок на предизвестие.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/