Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К.., 18.07.2018
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на четвърти май две
хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1398 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТОТО
е по иск с правно основание член 30, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл. 22, ал.3 от СК.
Ищцата А.С.П.
твърди, че с ответника сключили граждански брак на ..г. за който бил съставен
акт за граждански брак № .. от ..г. на община К... Бракът им бил прекратен с
развод с Решение № 353/..г., постановено по гр. дело № 579/2016 г. по описа на
КрлРС, влязло в сила на ..г. От брака си имали две деца: х.г.Ю., роден на ***
г., ЕГН **********, и д.г.ю., родена на *** г., ЕГН **********. Ответникът бил
вписан в търговския регистър при Агенция по вписванията като ЕТ „а-.- Г.Ю.“ със
седалище и адрес на управление: В.. Първоначалната регистрация била направена
по фирмено дело № 2259/1998 г. по описа на п..ски окръжен съд. По време на
брака им ответникът осъществявал търговска дейност в горното качество, като с
нот. акт № 184, том II, per. № 4946, нот. дело № 369/25.08.2011 г. на нотариус с.р.-
с peг. № 099 на НК, с район на действие - PC - гр. К.., закупил следния
недвижим имот, а именно: от двуетажна масивна стопанска постройка - „у.М.“,
находящ се в с.в., община К.., област п.., построена в УПИ .., САМО КАФЕ
АПЕРИТИВ, находящо се на партерното ниво от ляво, състоящо се от търговска
зала, предверие - склад и тоалетни, с обща застроена площ от 111.12 кв. м,
ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата за този обект,
при граници и съседи на помещението: от три страни външни стени на сградата и
стълбище, отгоре - магазин за промишлени стоки и текстил (спортна зала) на ПК „н-.“,
за сумата от 51 600 лева с включен ДДС, която сума се заплащала, както следва:
8600 лева, съставляваща ДДС - в деня на подписване на договора, а останалата
част в размер на 43 000 лева, съставляваща продажната цена на имота, била
осигурена чрез ипотечен кредит от „Р..АД. Преди закупуването на имота двамата с
ответника го ползвали под наем като кафе-аперитив „а.“, в което извършвали
търговска дейност от името на едноличния търговец. Формално работела на трудов
договор, сключен с едноличния търговец, в който било записано работно време 4
часа, но на практика двамата с ответника работили равностойно, като работният
им ден бил от рано сутринта до късно вечерта, а понякога и през нощта, когато
имало клиенти. Наред с работата в самото заведение, се занимавала и с въпроси,
свързани с доставките на стоки, отношения със съконтрахенти, оформяне на
документи, организационни въпроси, ремонти и подобрения в имота и др.
Прекъсвала работа в обекта за кратък период от време около раждането на двете
им деца и първите няколко месеца след това. Реализираните доходи от търговската
и трудовата им дейност ползвали общо, със съзнанието, че това били общи семейни
средства поради вложените общи усилия за реализирането им. С такива заплатили
сумата за ДДС в размер на 8600 лева. След закупуването на имота продължили да
работят по същия начин, като с реализираните доходи от заведението, в т.ч. и с
трудовите й доходи, плащали месечната погасителна вноска по ипотечния кредит в
размер на 650 лева, като след настъпване на фактическата им раздяла на
19.03.2016 г. това задължение се поело изцяло от ответника. Наред с това
закупили ново оборудване за заведението, както следва: 1) 10 бр. вътрешни щори
, текстилни, цвят бордо, с размери: 4 бр. - 2.00 м - 1.80 м; 6 бр. - 0.60 м -
1.80 м, на обща стойност 470 лева; 2) аспираторна система, състояща се от 3
метални тела, сиви, изработени по поръчка и монтирани над печките в кухнята на
заведението - 1270 лева; 3) голям климатик „Осака“, бял, с вътрешно стоящо тяло
- 1200 лева; 4) вградена фурна за готвене „ Самсунг“, сива - 700 лева; 5) 16
бр. дървени маси, естествен цвят (светло кафяво), с размери 1.20 м - 0.60 м, и
32 бр. дървени пейки със същия цвят, с размери 1.20м-0.40 м, на обща стойност
2800 лева; 6) „Панасоник“ - плосък, 46 инча, 2 бр. обикновени - 23 инча, „LG“ и
„Самсунг“, всички на обща стойност 1200 лева; 7) професионална кафе-машина „Сан
Марко“ с две гнезда, италианско производство, червена - 1300 лева; 8)
ледогенератор „Мидеа“, сив - 270 лева; 9) професионална кафемелачка, цветове
сив и черен -150 лева; 10) машина за скрежина „Кофиленд“ черна - 600 лева; 11)
4 бр. хладилници, втора употреба - 1200 лева; 12) скара с плоча, метална,
черна, правена по поръчка, без марка - 300 лева; 13) скара (с ребра) „Скития“,
черна, метална - 80 лева; 14) машина за хот-дог „Керн“ сива, метална - 70 лева;
15) професионален тостер, керамичен, сив - 160 лева; 16) професионален уред за
принцеси „Саламандър“, сив, метален - 130 лева. Общата стойност на закупеното
оборудване била в размер на 11 900.00 лева. Извършили и необходим ремонт в
имота, за да го приведат в добро състояние, годно според предназначението му,
като поставили алуминиева дограма на всички прозорци, цвят бял, на обща
стойност 2100 лева, тъй като старата дограма била напълно амортизирана. Новата
дограма била с размери , както следва: 4 бр. - 2.00 м - 1.80 м; 1 голям - 2.00
м - 1.80 м; 2 бр. - 0.60 м - 1.30 м; 2 бр. - 0.50 м - 0.50 м - за отсервиране
на посуда и за приемане на стоки. Средствата за закупуването на вещите,
извършването на ремонта, заплащането на първоначалната вноска по сделката било
в размер на 8600 лева за ДДС, както и тези за погасителните вноски по заема,
били осигурени от реализираните доходи от извършваната от нея и от ответника
търговска дейност, която формално била от името на едноличния търговец, в т.ч.
и трудови доходи. Наред с извършваната от нея дейност в заведението, в което
изпълнявала различни функции, тъй като не наемали други хора, се грижила за
отглеждането и възпитанието на децата им, с които се занимавала преимуществено
тя, както и за домакинството, за пазаруване, готвене, почистване на дома им,
заплащане на сметки и др. През целия им съвместен живот с ответника до
фактическата им раздяла, грижите за домакинството полагала изцяло тя. С част от
парите от търговската дейност, в т.ч. и трудовото й възнаграждение, издържали
семейството си, като заплащали всички необходими разходи, а другата част
отивала за нейното осъществяване и за погасяване на заема. Въпреки че била на
трудов договор във фирмата, което било формално, продиктувано от необходимостта
да си прави осигуровки, дължимото й се трудово възнаграждение се използвало за
покриване на всякакви разходи, в т.ч. и такива на едноличния търговец, тъй като
приемали, че това било семейна фирма и всички приходи и разходи били общи, като
нямали никакви конфликти на тази тема. В търговската дейност, осъществявана от
името на едноличния търговец, работили с ответника равностойно. Във връзка със
закупуването на недвижимия имот участвала активно в подготовката на
документите, осъществяване на сделката, обслужване на кредита, подготовката на
заведението, закупуването на неговото оборудване, направата на ремонти и
подобрения в него, както и за неговото функциониране като кафе- аперитив.
Заплащането на погасителните вноски по заема, с парите от който се закупил
търговския обект, от месец септември 2011 г. до фактическата им раздяла през
месец март 2016 г., се осъществявало със средства, реализирани от общата им
дейност в него, с общите усилия и работа на двамата. Размерът на погасителните
вноски за този период бил 35100 лева - 54 вноски по 650 лева. С оглед горното,
счита, че е допринесла значително със своя труд, със средствата си, с грижите
за родените от брака им деца и с работата в домакинството, за придобиването по
време на брака им от страна на ответника, в качеството му на ЕТ „а-..- Г.Ю.“,
със седалище и адрес на управление: с.в. .., община К.., област .., на
гореописания недвижим имот, който бил на значителна стойност, както и за
придобиването на движимите вещи, представляващи оборудването му като търговски
обект - кафе-аперитив „а.“, като счита своя принос за равен на този на
ответника, поради което за нея бил налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск. Към настоящия момент пазарната стойност на имота била в размер
на 38 100 лева, а на движимите вещи-оборудване на търговския обект - 11 900
лева.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че А.С.П. е допринесла за
придобиването от страна на ответника Г.Х.Ю. ***, ЕГН **********, в качеството
му на едноличен търговец с фирма ЕТ „а-. - Г.Ю.“ със седалище и адрес на
управление: с.в. .., община К.., област .., по време на брака им, сключен на ..г.
и за който бил съставен акт за граждански брак № .. от ..г. на община К..,
прекратен с развод с Решение № 353/..г., постановено по гр. дело № 579/2016 г.
по описа на Карловски районен съд, влязло в сила на ..г.:
І) на следния
недвижим имот, закупен с нот. акт № 184, том II, peг. N° 4946, нот. дело №
369/25.08.2011 г. на нотариус с.р.- с peг. № 099 на НК, с район на действие -
РС- гр. К.., а именно: от двуетажна масивна стопанска постройка - „у.М. находящ
се в с.в., община К.., област п.., построена в УПИ .., САМО КАФЕ АПЕРИТИВ,
находящо се на партерното ниво от ляво, състоящо се от търговска зала,
предверие - склад и тоалетни, с обща застроена площ от 111.12 кв. м, ведно с
припадащите се идеални части от общите части на сградата за този обект, при
граници и съседи на помещението: от три страни външни стени на сградата и
стълбище, отгоре - магазин за промишлени стоки и текстил (спортна зала) на ПК „н-.“,
който към предявяване на иска – 13.09.2017 г. е с пазарна стойност 38 100 лева,
ІІ) на
следните движими вещи, представляващи оборудване в гореописания търговски
обект, а именно:
1) 10 бр.
вътрешни щори, текстилни, цвят бордо, с размери: 4 бр. – 0.80 м – 1.20 м
(съобразно уточнението, направено по реда на чл. 143 от ГПК с молба на л.36); 6
бр. - 0.60 м - 1.80 м, на обща стойност 470 лева;
2) аспираторна
система, състояща се от 3 метални тела, сиви, изработени по поръчка и монтирани
над печките в кухнята на заведението - 1270 лева,
3) климатик
33000 BTU/h (съобразно уточнението,
направено по реда на чл. 143 от ГПК с молба на л.36);
4) вградена
фурна за готвене „ Самсунг“, сива - 700 лева,
5) 16 бр.
дървени маси, естествен цвят (светло кафяво), с размери 1.20 м - 0.60 м, и 32
бр. дървени пейки със същия цвят, с размери 1.20м - 0.40 м, на обща стойност
2800 лева,
6) 1 бр.
телевизор „Панасоник“ - плосък, 46 инча,
2 бр. обикновени - 23 инча, „LG“ и „Самсунг“, всички на обща стойност 1200
лева,
7)
професионална кафе-машина „Сан Марко“ с две гнезда, италианско производство,
червена - 1300 лева,
8)
ледогенератор „Мидеа“, сив - 270 лева,
9)
професионална кафемелачка „Бианчи“, цветове сив и черен -150 лева,
10) машина за
скрежина „Кофиленд“ черна - 600 лева,
11) 4 бр.
хладилници, втора употреба, от които
хладилник „Либхер“ и хладилна
витрина - 1200 лева,
12) скара с
плоча, метална, черна, правена по поръчка, без марка - 300 лева,
13) скара (с
ребра) „Скития“, черна, метална - 80 лева,
14) машина за
хот-дог „Керн“ сива, метална - 70 лева,
15)
професионален тостер, керамичен, сив - 160 лева,
16)
професионален уред за принцеси – ел. грил SP1015 B,
сив, метален - 130 лева,
всички на обща
стойност към предявяване на иска – 13.09.2017 г. в размер на 11 900 лева, като
приносът на А.С.П. е в размер на 50%.
Претендира за
разноските по делото.
Ответникът Г.Х.Ю.
оспорва иска. признава следните факти: с ищцата сключили граждански брак на ..г.
и бракът им бил прекратен с влязло в сила на ..г. Решение № 353/..г.,
постановено по гр. дело № 579/2016 г. на КрлРС. Не било спорно, че от брака им
с ищцата имали родени две деца, х.г.Ю. и д.г.ю.. Не било спорно, че с
нотариалния акт от 25.08.2011г., описан в исковата молба, ответникът закупил в
качеството си на ЕТ недвижим имот: КАФЕ-АПЕРИТИВ находящ се на партерното ниво,
вляво в двуетажна масивна стопанска постройка „у.М.“ , находящ се в с.в., О.. К..,
построена в УПИ ХХа - магазин кооп в квартал 16 по плана на селото с административен
адрес: ул.1-ва № 14, което се състояло от търговска зала, предверие-склад и
тоалетни, с обща застроена площ от 111.12 кв.м. Признава факта, че продажната
цена на този имот е 51 600 лева с включен ДДС, от които – 8600 лева е
дължимият ДДС, изплатен в деня на изповядване на сделката, а останалата част от
продажната цена в размер на 43 000 лева е изплатена чрез ипотечен кредит
от „Р..“ АД. Не оспорва, че преди закупуването, ползвал този имот под наем като
кафе- аперитив „а.-.“. Оспорва изцяло всички останали твърдения на ищцата.
Твърди, че никога с нея не са работили равностойно, че тя никога не е
занимавала с доставките на стоки, отношения със съконтрахенти, оформяне на
документи, организационни въпроси, ремонти и подобрения в имота и др., както се
твърдяло в исковата молба. Не било вярно, че ищцата работела на трудов договор
с едноличния търговец, в който формално било записано работно време от 4 часа
(това се отнасяло само за последния трудов договор на ищцата). Не било вярно,
че ищцата прекъсвала работа в обекта за кратък период от време около раждането
на двете им деца и първите няколко месеца след това. Вярно било, че
реализираните доходи от търговската дейност на обекта ползвали общо, но това
ставало не поради съзнанието за твърдян от ищцата общ принос, а защото винаги
смятал, че като мъж, той е този който трябва и е длъжен да издържа семейството
си. Ищцата като негова съпруга винаги разчитала точно на това и по време на
целия им съвместен живот реално разполагала със средства, които многократно
били надхвърляли нейните доходи и реалния й принос в търговската му дейност.
Абсолютно невярно и некоректно било да се твърди, че тази дейност била тяхна
обща. Явно умишлено ищцата пропуснала да посочи в исковата молба, че ответникът
той започнал търговска дейност в кафе-аперитив „а.-." преди да сключат
граждански брак, и че съответно заведението било оборудвано и обзаведено преди ..г.
(датата на сключване на гражданския им брак). С Решение № 3547/08.05.1998г. по
ф.д.№ 2259/1998г. на ПОС ответникът бил вписан като ЕТ. Предназначението на
помещението било променено и в него от 1998г. и до момента осъществявал
търговска дейност. Въвеждането му в експлоатация можело да се установи с
Удостоверение изх.№ АБ-39-00-24/11.06.1998 г. на О.. К..; констативен протокол
- Акт обр.16 от .. г.; Разрешение за ползване № Д- 424/07.06... г. Към месец
юни .. г., заведението било напълно обзаведено и оборудвано. Средствата за
всичко това му били предоставени от неговите родители и най-вече от сестра му, м.п.,
която от дълги години живеела в К... Може би тук било мястото да посочи, че и в
следващите години разчитал на финансовата помощ на сестра си. Тя му
предоставила в заем и цялата сума, необходима за заплащане на дължимия ДДС при
покупката на процесния имот. След като внесеният ДДС по сделката му бил
възстановен, ответникът върнал сестра си. Както вече посочил, ищцата не била
равностоен партньор в търговската му дейност. Винаги той бил този, който търсел
и намирал нови бизнес партньори, той организирал доставките, той се занимавал с
документация, с плащания. Ищцата се задоволявала с това да бъде изпълнител.
Ищцата три пъти сключвала трудов договор с него в качеството му на ЕТ, както
следва: От 02.05.2000 г. до 01.12.2005 г. на длъжност „барман“ при 8-часов
работен ден. От служебната бележка бил виден размерът на БТВ, получавано от
ищцата, както и това, че за период от две години - от 07.01.2002 г. до
07.01.2004 г. ползвала отпуск за отглеждане на дете (платено майчинство). От
20.06.2007 г. до 15.03.2010 г. на длъжност „сервитьор“ при 8-часов работен ден.
В периода от 15.08.2007 г. до 25.09.2009 г., т.е. две години ищцата ползвала
отпуск за отглеждане на дете (платено майчинство), а от 26.09.2009 г. до
15.03.2010 г., т.е. още една година, когато напуснала по собствено желание - в
неплатен отпуск за отглеждане на дете. От 20.03.2012 г. до 01.04.2016 г.,
когато напуснала по собствено желание, ищцата била назначена като „сервитьор“
на 4-часов работен ден. През този период от време ищцата постепенно напълно се
дезинтересирала от работата в заведението. Дори през месец септември 2015 г. тя
нацяло спряла да изпълнява трудовите си задължения. По същото време ищцата се
дезинтересирала и от семейния им живот. Още от началото на съвместния им
живот страните се установили и заживели
в жилището на родителите на ответника. Те били тези, които ги подпомагали като
младо семейство, включително и финансово. С тях живели в едно домакинство и те
били тези, които поемали изцяло плащането на комуналните сметки. След смъртта
на бащата на ответника, майка му продължила да им помага както в издръжката на
домакинството, така и в отглеждането на двете им деца. Тази финансова и
фактическа помощ, както и приходите от заведението им позволявали да разполагат
в личния си живот с ищцата с повече средства, да осигуряват за тях и децата им
почивки и развлечения. През целия им съвместен живот ищцата ползвала средствата
от работната си заплата само за себе си. Доказателство за това било и
обстоятелството, че в момента на фактическата им раздяла, ищцата прибрала
дебитната карта, по която се превеждали детските надбавки за двете им деца. Към
онзи момент в картата се били събрали около 1500 лева, които съпрузите не
изразходвали за децата, и които ищцата задържала за себе си. Никога с нейната
заплата не били плащали битови и комунални сметки за издръжка на домакинството,
никога тя не поемала разходи на фирмата,включително и вноски по кредита за
закупуване на процесния имот. За домакинството им се грижила основно майка му,
която била пенсионер. Тя готвила, почиствала жилището им, грижела се за децата
им. Никога ищцата не била плащала сметки. Било крайно некоректно да се твърди,
че само ищцата била ангажирана с отглеждане на децата им. Както вече посочил,
майка му през всички тези години била плътно с тях и активно им помагала в тази
насока. Той също винаги бил активно ангажиран с грижите за двете им деца. Тъй
че ищцата нямала изключителен принос в отглеждането на децата им. Показателни в
тази насока били обясненията на техния син, дадени при изслушването му от съда
по бракоразводното дело. Безспорно през целия този период от време имало
случаи, най-вече по празници и във връзка с конкретни мероприятия, когато се
налагало да работят и двамата извънредно, но това било по изключение. Ищцата
много държала да спазва определеното й работно време. Това налагало много често
да вика на помощ в заведението майка му, негови роднини и приятели. Отказът на
ищцата да работи в кухнята наложил да назначи готвач за тази работа. Твърди, че
никога ищцата не се е ангажирала с ремонт и поддръжка на имота, в който
осъществявал търговската си дейност. Не било вярно, че ищцата участвала активно
в подготовката на документите за закупуване на недвижимия имот. Тя била
категорично против закупуването на помещенията и по никакъв начин не се
включила в подготовката на тази сделка. Ответникът заплатил в деня на сделката
дължимия ДДС от 8600 лева със средства, дадени в заем от сестра му, които
върнал след възстановяване на данъка. Всички вноски по кредита се плащали от
фирмената сметка. Твърди, че ищцата не е правила вноски по този кредит, още
по-малко с нейни средства. През месец септември 2015 г., когато ищцата коренно
променила отношението си към него, тя на практика спряла и да идва на работа в
заведението. По това време тя се напълно се дезинтересирала и от семейството
им. Вярно било, че ищцата напуснала семейното им жилище на 19.03.2016 г., но
държал да подчертае, че от месец септември 2015 г. до тази дата тя не
изпълнявала дори трудовите си задължения и приносът й за работата на
заведението бил на практика нулев. Заемът за закупуване на имота се покривал
изцяло с приходите от заведението. Тъй че на практика ищцата нямала абсолютно
никакъв финансов принос в придобиването на този имот. Оспорва твърдението на
ищцата, че имала някакъв принос за закупуване на обзавеждането и оборудването
на заведението и мотивите му за това били следните: Ищцата твърдяла, че са закупени 10 бр.
вътрешни щори, цвят бодро на обща стойност 470 лева. Щорите били 4 (четири) на
брой и били закупени още през 1998 г. общо за 120 лева. Аспираторната система била правена на място и
била на стойност 1000 лева. Средствата за нея били от договор за реклама с
фирма „к.“. Т.нар. от ищцата „голям климатик“ бил закупен с представената с настоящия
отговор фактура № ..г. със средства на фирмата. Ищцата твърдяла, че били
закупени 16 бр. дървени маси естествен цвят и 32 бр. дървени пейки на обща
стойност 2800 лева. Приложена към настоящия отговор представял фактура № ...,
за изработката на 14 комплекта маси за сервиране. Това били въпросните дървени
маси и пейки. Никога в заведението нямало три броя телевизори. Понастоящем в
заведението имало два телевизора, единият от които бил закупен СЛЕД настъпване
на фактическата им раздяла с ищцата. Прилага фактура № .. от 02.06.2016 г. Професионалната
машина „Сан Марко“ била закупена втора употреба още преди откриване на
заведението през .. г. и преди с ищцата да сключат граждански брак. Тази машина
се повредила и ответникът я предоставил я за рециклиране на фирма-дистрибутор.
След като машината била изцяло рециклирана, същата му била предоставена от
същата фирма вече за безвъзмездно ползване срещу задължението да продава кафе
на тази фирма. Ледогенераторът се повредил през зимата на 2015/2016 г. и бил
изхвърлен през пролетта на 2016 г. Професионалната кафемелачка, която също била
закупена преди откриването на заведението през .. г., била изхвърлена преди
повече от 10 години. Машината за скрежина била закупена втора употреба. В
заведението имало общо 3 (три) броя хладилници, единият от които бил хладилна
витрина. И трите хладилника били закупени през 1998-.. г., т.е. преди да
сключат граждански брак с ищцата. Приложени към отговора представя два броя
фактури ..г. и № ..г., с които закупил въпросните два хладилника и една
хладилна витрина. Ищцата твърдяла, че са закупили скара с плоча на стойност 300
лева. Това също не било вярно. Приложена отговора представя фактура от ..г., с
която от МЕТРО закупил въпросната плоча грил на стойност 39.99 лева без ДДС,
или за 47.99 лева. Скарата с ребра, машината за хот-дог и тостерът били
закупувани преди откриване на заведението, т.е. преди с ищцата да сключат
граждански брак. При откриване на заведението през .. г. закупил професионален
уред за принцеси. Той изгорял и бил изхвърлен. На негово място закупил нов на
стойност 79.90 лева, за което прилагал фактура № ..г. Преди закупуване на
заведението през 2011 г. сменил дограмата, но не с алуминиева, както твърдяла
ищцата, а с ПВЦ. Това станало на базата на бартер с фирма „п..“. Още от първите
години след откриване на заведението, започнал да работи с големи фирми -
дистрибутори на различни продукти. По силата на сключените с тези фирми
договори за реклама му били предоставяни различни електроуреди. Също така по
силата на тези договори му били изплащани различни суми за реклама. Именно с
тези суми закупувал различни електроуреди. Тези суми били използвани и, за да
си позволят по-скъпи почивки и екскурзии по време на съвместния им живот с
ищцата.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен. Претендира за
разноските по делото.
От събраните
по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
За да бъде
уважен иска по чл. 30, ал.2 вр. с чл. 22, ал.3 от СК, следва да са налице
следните предпоставки: 1) да е била
налице брачна връзка, която е прекратена с развод; 2) по време на брака единият съпруг да е
придобил определено имущество, което служи за упражняване на професията му,
включително и хипотезите на имущество вещи и/или вещни права, придобито като
едноличен търговец и включено в неговото търговско предприятие по см. на чл. 15 ТЗ;
3) придобитите имущества, предмет на заявения иск, да са на значителна
стойност; 4) съпругът-нетърговец да е допринесъл за придобиването с труда си,
със средствата си или с работа в домакинството. В този смисъл е Решение № 249/16.07.2010
г. по гр. д. № 268/2009 г. на ВКС, II г. о. Искът е облигационен и почива на
правилата за забрана от неоснователно обогатяване, като е необходимо вещите,
предмет на претенцията, да са налични към датата на прекратяване на брака или
към датата на фактическата раздяла и да са включени в активите на
предприятието.
ОТНОСНО
брачната връзка, търговската дейност и участието на съпрузите в търговската
дейност:
Не се спори и
се установява от представените по делото писмени доказателства – извлечение от
акт за граждански брак, заверен препис от решение, два броя удостоверения за
раждане, че страните са бивши съпрузи, сключили граждански брак на ..г., за
който е бил съставен акт за граждански брак № п.. от същата дата. Бракът е бил
прекратен с развод с Решение № 353/..г., по гр. дело № 579/2016 г. по описа на
КрлРС, влязло в сила на ..г. Не се спори, че от брака си страните имат две
ненавършили пълнолетие деца – х. И д.Не се спори и се установява от приетото
като доказателство гр. дело № 579/2016 г. по описа на КрлРС, че фактическата
раздяла между съпрузите е настъпила в периода ..г. Не се спори и се установява
от представения препис от Решение № 3547 от 08.05.1998 г. по ф.д. № 2259 от
1998 г. по описа на Окръжен съд п.., че ответникът е вписан като едноличен
търговец с фирма „а-..“. Не се спори и се установява от представените по делото
трудови договори и служебна бележка, че ищцата е била в трудово правоотношение с предприятието на
ответника, както следва: от 02.05.2000 г. до 01.12.2005 г. на длъжност „барман“
при 8-часов работен ден, с БТВ в размер на от 75 лева месечно в началото на
периода, до 160 лева в края на периода, подробно посочено в служебната бележка,
като за периода от 07.01.2002 г. до 07.01.2004 г. ищцата е ползвала отпуск за
отглеждане на дете; от 20.06.2007 г. до 15.03.2010 г. на длъжност „сервитьор“
при 8-часов работен ден, в БТВ в размер на 210 лева, като за периода от 15.08.2007
г. до 25.09.2009 г. ищцата е ползвала платен отпуск за отглеждане на дете, а за
периода от 25.09.2009 г. до 15.03.2010 г. – неплатен отпуск за отглеждане на
дете; от 20.03.2012 г. до 01.04.2016 г., на длъжност „сервитьор“ на 4-часов
работен ден. В брутно трудово възнаграждение в размер на 215 лева в началото на
периода и 230 лева в края на периода. БТВ на ищцата по време на действието на
всеки от представените трудови договори е било уговорено в размера на
минималната работна заплата за страната за съответния период.
ОТНОСНО
недвижимия имот:
На 25.08.2011
г. с договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №
184, том ІІ, рег. № 4946, дело 369/2011 г. по описа на Нотариус С.. Р..,
ответникът в качеството си на едноличен търговец „а.-.-Г.Ю.“ е закупил
процесния недвижим имот за сумата от 51 600 лева с начислен ДДС.
Стойността на имота възлиза на 43 000 лева, а ДДС – в размер на 8600 лева,
установено с представената фактура. Не се спори, че имотът – кафе-аперитив е
бил ползван под наем от ответника като едноличен търговец преди закупуването
му, като във връзка с преустройството и промяната на функцията на помещението
от магазин в кафе-аперитив са представени удостоверение № ..г. на Община К..,
констативен протокол от 07.06...г. от РДНСК-П.. и разрешение за ползване № № ..
от 07.06...г. на РНДСК-п.., от които се установява, че обектът се експлоатира
от ответника, в качеството му на едноличен търговец. На 26.08.2011 г. ответникът, в качеството му
на едноличен търговец и в лично качество, и ищцата в лично качество, сключили
договор за банков кредит № ..г., като едноличният търговец има качество на
кредитополучател и ипотекарен длъжник, а съпрузите имат качество на солидарни
длъжници. Договорът е сключен за сумата от 43 000 лева за закупуване на
имота, предмет на настоящия иск и за срок от десет години, с краен срока на
погасяване –г. За обезпечение на кредита върху имота сключен договор и учредена
договорна ипотека с нотариален акт № 188, том ІІ, рег. № 4965, дело 373/2011 г.
на Нотариус С.. Р.. Не се спори, че
стойността в размер на 43 000 лева е била заплатена със заемни средства по
договора за кредит, а ДДС в размер на 8 600 лева е бил заплатен в брой
преди сключване на договора, каквото е било изискването на кредитора.
Установява се от неоспорената съдебно-счетоводна експертиза, че имотът е
включен в активите на предприятието. Установя се от неоспорената
съдебно-техническа експертиза, че пазарната оценка на имота към датата на
предявяване на иска е в размер на 44 000 лева към датата на предявяване на
иска. Установява се от неоспорената съдебно-икономическа експертиза и
обясненията на вещото лице в съдебно заседание, че балансовата стойност, на
която е заприходен имотът в активите на търговеца възлиза на 43 000 лева,
а остатъчната стойност към края на 2017 г. е в размер на 32 680 лева.
Ищцата
заявява, че приносът и се състои в работата на търговския обект извън трудовото
правоотношение и в грижите за децата и домакинството. По отношение на приносът
в отглеждане на децата и ангажираност с домакинството, според съда категорични
доказателства не са ангажирани в процеса, при доказателствена тежест на ищцата.
И двете групи свидетели установяват, че за децата са се грижели двамата
родители, всеки през различен период от възрастта им и с различни ангажименти.
Така, сочи се, че в бебешка възраст на първото дете на страните, помощ
първоначално е оказвала бабата по бащина линия, а впоследствие – бабата по
майчина линия, когато ищцата се върнала на работа. Установено е от показанията
и на двете групи свидетели, че при необходимост, всеки от родителите е карал
децата до детска градина или училище, т.е. липсват доказателства ищцата да е
единствения човек, ангажиран както с домакинството, така и с оглеждането на
децата. При наличие на ангажираност у бащата и неговия роднински кръг с децата,
доводът на ищцата се явява неоснователен.
Относно
доводът, че ищцата е допринесла за придобиването на вещите чрез труда си в
търговския обект и по трудово правоотношение, и извън него. В тази връзка съдът кредитира показанията на
двете групи свидетели, като счита, че съществени противоречия между тях
липсват, показанията им се разминават заради възприятия в отделни периоди от
време и заради различната оценка на събитията. Така в показанията си
свидетелките П. (майка на ищцата, поради това – ценени по реда на чл. 172 от ГПК и Ш.., сочат че ищцата е работила в
заведението още преди съпрузите да сключат брак, имали са дългогодишна връзка и
оттогава до фактическата им раздяла през месец март 2016 г. тя е работила само
там. Установено е пак от показанията на двете свидетелки и не се опровергава от
показанията на св. Ю.., че ищцата е била ангажирана през различно време на
работния ден, често извън работното й време като са работели двамата със
съпруга й. Средствата от заработеното са били общи, стояли са на едно място
вкъщи (св. Ю..) и двамата съвместно са се разпореждали с тях. Работници по
трудово правоотношение, извън ищцата не са наемани до 2016 г. понякога в
заведението е помагала майката на ответника, понякога, срещу заплащане – брата
на ищцата. Според съда е установено по несъмнен начин, че ищцата е работила в
заведението за много повече часове от установеното й с трудов договор работно
време. Била е ангажирана от сутрин 08.00 - 09.00 часа сутрин докато има клиенти
вечер, с прекъсвания за да се погрижи за децата, като понякога работата е
приключвала през нощта. След раждането на първото дете - на 07.01.2002 г.
ищцата е започнала работа е заведението от месец март, като нейната майка й е
помагала в отглеждането му след заминаване на майката на ответника за село п.
през летния сезон. От втората година детето е тръгнало на ясли. До раждането на
второто дете не е имало период, в който ищцата да не е работила в заведението.
След раждането на второто дете Д. – през месец септември 2007 г., майката на
ответника е помагала в отглеждането, като ищцата е ползвала отпуск само за 4-5
месеца и е започнала работа. Т.е. според съда е установено, че дори по времето,
когато е ползвала отпуск за отглеждане на дете, ищцата е била ангажирана с
трудова дейност в обекта на съпруга си. Не се установи в процеса ищцата да е
била ангажирана с административната дейност на търговеца, но за доказване на
приноса й, това не е и необходимо. Съдът не дава вяра на св. П., че парите за
заплащане на ДДС са били осигурени от сина й – брат на ищцата. В тази насока,
категорични са показанията както на св. Ю…, така и на св. к., която към момента
на регистрацията е декларирала произход на средствата и е научила, че сестрата
на ответника ги е осигурила. Свидетелката к. е неповлияна в процеса от
роднинска връзка, а показанията на свидетелката П., освен че не са подкрепени с
писмени документи, не са и конкретизирани по размер и време, когато събитието
се е случило, не е изяснено какво работи синът на свидетелката и откъде
разполага със сочените от нея средства. В тази връзка, изцяло се кредитират
показанията на св. Ю., че сумата за ДДС е осигурена от дъщеря й, посочила е
какво работи дъщеря й и откъде е произхода на средствата, с които разполага.
Установено е в процеса и не се спори, че произходът на средствата за закупуване
на недвижимия имот е от получен ипотечен кредит, обезпечен с имота. Съдът
приема, че доколкото приносът на ищцата в осъществяване на търговската дейност
е доказан посредством работата й през
продължителни периоди от време, надвишаващи работното й време като служител, то
тя има принос за погасяването на вноските по кредита, заплатени по време на
брака на страните и до 17.03.2016 г., за която дата е установено, че е била
последният работен ден на ищцата. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелката Шуманова, която освен преки и непосредствени впечатления през
продължителен период от време, е и непредубеден свидетел, без роднински и
служебно отношения със страните. От нейните показания се установява, че ищцата
е работила като барман, приготвяла храната в кухнята, в т.ч. и обедното меню,
че само двамата съпрузи са работили в заведението от сутрин до вечер, а често и
през нощта, разпределяйки си работното време, че ищцата никога не е работила на
друго място. В тази връзка не се кредитират показанията на св. Ю., че ищцата е
работила само в рамките на работното си време и помагала на съпруга си само
инцидентно. От една страна показанията й, в частта относно работното време и
почивки на ищцата страдат от вътрешни противоречия, от друга – за определени
периоди от време са непълни поради отсъствието й през лятото. Не се кредитират
показанията й и относно ползвания отпуск за отглеждане на дете в продължение на
две години, той като същите се опровергаха от показанията на други двама
свидетели, единият от които няма заинтересованост от изхода на спора.
При така
приетите и установени факти, съдът прие за безспорно установено, че ищцата има
принос в придобиването на недвижимия имот, предмет на настоящия иск до размера
на платените през периода от 29.08.2011 г. до 17.03.2016 г. включително месечни
вноски по договора за кредит. От представеното банково извлечение се
установява, че цялото задължение по кредита е в размер на 132 740.19 лева
(л. 48-61 – гръб на л. 61) лева. Заплатената сума за периода от 29.08.2011 г.
до 12.03.2016 г. включително (след тази дата до 17.03.2016 г. няма извършени
плащания) при сбор, съдът установи да е в размер на 60 684.88 лева. Не
може да се сподели тезата на ищцата, че същата има принос в размер на ½
от пазарната стойност на имота към фактическата раздяла или предявяване на иска,
доколкото съпругът и е останал задължен да изплаща този имот и след развода.
Пазарната стойност, посочена в исковата молба възлиза на 38 500 лева. Съдът
не ползва заключението на съдебно-техническата експертиза, доколкото вещото
лице е оценило имота на по-висока стойност, а претенцията в тази част не е
изменена, ищцата претендира принос в половината от посочената от нея пазарна
стойност в исковата молба.
Според съда,
приносът в пари следва да се изчисли като съотношение – целият размер на дълга се
отнася към претендираната от ищцата нея пазарна стойност така, както частично
заплатеното за посочения от съда период, към частта от пазарната стойност, за
която ищцата е дала своя принос, или:
132 740.19
– 38 100
60 684.88 - Х
Х = 60 684 х 38 500/132 740.19
Х = 17 418.19 лева.
Съдът
изчислява пазарната стойност на частта от имота, за който ищцата има принос за
придобиването в размер на 17 418.19 лева, като една втора от тази сума
представлява нейният принос или 8709.10 лева. Стойността е значителна, имотът е
част от актива на предприятието на едноличния търговец и до този размер искът
следва да бъде уважен, за разликата над тази кума, до пълния претендиран размер
от 19 050 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
ОТНОСНО
движимите вещи:
Според
настоящия съдебен състав, претенцията за всяка от посочените в исковата молба
вещи следва да се отхвърли, тъй като нито една от тях не е на значителна
стойност. Общ критерий за понятието значителна стойност не е изведен в закона
или съдебната практика относно гражданските спорове. Приема се, че стойността
на вещите следва да се преценява за всеки отделен случай, а стойността на
имуществото следва да се преценява към датата на подаване на исковата молба.
Според заключението на вещото лице, нито една от процесните вещи не достига до
стойност поне до средната работна заплата за страната през месец септември 2017
г. е в размер на 1064 лева, а вещите с най-висока стойност според експертизата,
са в размер на 800 лева. Отделно от изложеното е установено следното:
1) За 10 бр.
вътрешни щори, текстилни, цвят бордо, с размери: 4 бр. – 0.80 м – 1.20 м
(съобразно уточнението, направено по реда на чл. 143 от ГПК с молба на л.36); 6
бр. - 0.60 м - 1.80 м: установено е от заключението на вещото лице, че в
търговския обект да налични 4 бр. щори на обща стойност 50 лева, щорите не са
част от ДМА на предприятието. Недоказан остана факта, че общо десет броя щори
са били налични към датата на фактическата раздяла 19-20 март 2016 г. Стойността
на наличните щори не може да се определи като значителна към датата на
предявяване на иска, когато МРЗ за страната е била в размер на 460 лева, поради
което в тази част претенцията следва да се отхвърли.
2) За аспираторна
система, състояща се от 3 метални тела, сиви, изработени по поръчка и монтирани
над печките в кухнята на заведението:
стойността на аспираторната система възлиза на 800 лева, съгласно
заключението на вещото лице, същата не е заприходена като ДМА, стойността е под
СРР към предявяване на иска, вещта не е част от предприятието на търговеца и
искът следва да се отхвърли;
3) За климатик
33000 BTU/h (съобразно уточнението, направено по реда на чл. 143 от ГПК с молба
на л.36): пазарната стойност на вещта е в размер на 800 лева, същият е
заприходен като ДМА. Установено е съгласно представената фактура на л. 69, че
климатикът е закупен на 01.12.2010 г. за сумата от 1340 лева с ДДС. Стойността
е под СРР към предявяване на иска, макар вещта да е част от предприятието на
търговеца и искът следва да се отхвърли;
4) За вградена
фурна за готвене „ Самсунг“, сива: пазарната стойност на фурната е в размел на
200 лева и същата не е част от ДМА на предприятието. Стойността не може да се
определи като значителна към датата на предявяване на иска, когато МРЗ за
страната е била в размер на 460 лева, поради което в тази част претенцията
следва да се отхвърли.
5) За 16 бр.
дървени маси, естествен цвят (светло кафяво), с размери 1.20 м - 0.60 м, и 32
бр. дървени пейки със същия цвят, с размери 1.20м - 0.40 м: по делото е
установено с представената фактура и фискален бон на л. 62, че през 2011 г. за
търговския обект са били изработени 14 броя дървени маси на обща стойност към
момента на плащането 3360 лева. Установено е от заключението на вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза, че масите са 14 на брой, при единична цена
165 лева и обща стойност 2310 лева. Масите не са заприходени като ДМА,
доколкото съгласно § 1, т.53 от ДР на ЗКПО, като ДМА се заприходяват вещи на
стойност над 500 лева – в сила до 01.01.2008 г., а съгласно чл. 50, ал.2 на същия
закон – в сила от 01.01.2008 г. – вещи на стойност над 700 лева. По тази
причина вещите не са включени в активите на предприятието, поради ниската им
единична стойност – 165 лева към предявяване на иска, отделни от масите дървени
пейки не са установени да са налични и по изложеното искът следва да се
отхвърли по отношение на тази претенция.
6) За 1 бр. телевизор „Панасоник“ - плосък, 46 инча, 2 бр.
обикновени - 23 инча, „LG“ и „Самсунг: Пазарната стойност на телевизор
„Панасоник“ – 42 инча, наличен в търговския обект възлиза на 415 лева.
Стойността му е под 1 минимална работна заплата за страната към датата на
предявяване на иска, за когато е релевантна и оценката, поради което съдът
приема, че същият не е на значителна стойност. По делото не е установено в
търговския обект да са били налични другите два телевизори. С представената
фактура на л. 63 е установено закупуването на телевизор STRONG SRT-39HX1003, който ответникът е
закупил на 02.06.2016 г., т.е. след датата на фактическата раздяла. Липсата на
телевизорите, предмет на претенцията, я прави неоснователна, като не са налице
убедителни доказателства, че същите са съществували и били налични към датата
на фактическата раздяла, както и да са били включени в активите на
предприятието.
7) За професионална
кафе-машина „Сан Марко“ с две гнезда, италианско производство, червена: пазарната
стойност на уреда е в размер на 800 лева и същият не е част от ДМА на
предприятието. Установено е че уредът е предоставен за ползване по договор за
ползване, т.е. не е придобит по време на брака – не е собственост на търговеца,
поради което за тази вещ искът следва да се отхвърли като неоснователен.
8) За ледогенератор
„Мидеа“, сив: вещта не е открита,
стойността й не е установена, не са ангажирани доказателства за съществуването
й към датата на фактическата раздяла, поради което искът следва да се отхвърли
като неоснователен.
9) За професионална
кафемелачка „Бианчи“, цветове сив и черен: пазарната стойност на уреда е в
размер на 195 лева и същият не е част от ДМА на предприятието. Стойността не
може да се определи като значителна към датата на предявяване на иска, когато
МРЗ за страната е била в размер на 460 лева. Установено е че уредът е
предоставен за ползване по договор за ползване, т.е. не е придобит по време на
брака – не е собственост на търговеца, поради което и за тази вещ искът следва
да се отхвърли като неоснователен.
10) За машина
за скрежина „Кофиленд“ черна: пазарната стойност на вещта е в размер на 450
лева, същата не е заприходена като ДМА на
предприятието. Стойността не може да се определи като значителна към датата на
предявяване на иска, когато МРЗ за страната е била в размер на 460 лева, поради
което в тази част претенцията следва да се отхвърли.
11) За 4 бр.
хладилници, втора употреба, от които хладилник
„Либхер“ и хладилна витрина: от представената фактура на л. 67 се
установява, че един хладилник и една хладилна витрина са закупени на 12.07.1998
г., т.е. преди сключване на брака, още един хладилник е бил закупен 19.05... г.
– също преди брака. Четвърти хладилник не е открит в търговския обект,
респективно – оценен от вещото лице. Само на основание придобиване вещите преди
брака, за наличните и на основание несъществуването на четвъртата претедирана,
искът за тези вещи следва да се отхвърли като неоснователен.
12) За скара с
плоча, метална, черна, правена по поръчка, без марка: вещта не е открита, стойността й не е установена,
не са ангажирани доказателства за съществуването й към датата на фактическата
раздяла, поради което искът следва да се отхвърли като неоснователен.
13) За скара
(с ребра) „Скития“, черна, метална: пазарната стойност на уреда е в размер на
17.50 лева и същият не е част от ДМА на предприятието. Стойността не може да се
определи като значителна към датата на предявяване на иска, когато МРЗ за
страната е била в размер на 460 лева, поради което в тази част претенцията
следва да се отхвърли.
14) За машина
за хот-дог „Керн“ сива, метална: пазарната
стойност на уреда е в размер на 25 лева и същият не е част от ДМА на предприятието.
Стойността не може да се определи като значителна към датата на предявяване на
иска, когато МРЗ за страната е била в размер на 460 лева, поради което в тази
част претенцията следва да се отхвърли. Отделно, вещото лице е оценило вещ с
неустановена марка и е неясно дали се касае за идентична вещ.
15) За професионален
тостер, керамичен, сив: вещта не е
открита, стойността й не е установена, не са ангажирани доказателства за
съществуването й към датата на фактическата раздяла, поради което искът следва
да се отхвърли като неоснователен.
16) За професионален
уред за принцеси – ел. грил SP1015 B, сив, метален: пазарната стойност на уреда
е в размер на 35 лева и същият не е част от ДМА на предприятието. Стойността не
може да се определи като значителна към датата на предявяване на иска, когато
МРЗ за страната е била в размер на 460 лева, поради което в тази част
претенцията следва да се отхвърли.
Въз основа на
горното следва да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 8709.10
лева, представляваща приноса й в закупуването на недвижимия имот, предмет на
настоящия иск, а в останалите части искът да се отхвърли.
ОТНОСНО
разноските:
С оглед
уважената част от иска, на ищцата се следват 954.52 лева. С оглед отхвърлената
част от иска, на ответника се следват разноски в размер на 834.09 лева. Следва
да се осъди ответника да заплати на ищцата разноски по компенсация в размер на
120.43 лева.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 30, ал.2 вр. с чл. 22, ал.3 от СК, Г.Х.Ю. с ЕГН ********** *** да
заплати на А.С.П. с ЕГН ********** *** сумата от 8 709.10 лева (осем хиляди
седемстотин и девет лева и десет стотинки), представляваща стойността на
приноса на А.С.П. за придобиването по време на брака от с Г.Х.Ю., в качеството
му на едноличен търговец с фирма ЕТ „а-. - Г.Ю.“ със седалище и адрес на
управление: с.в. .., община К.., област .. на следния недвижим имот, а именно:
от двуетажна масивна стопанска постройка - „у.М. находящ се в с.в., община К..,
област п.., построена в УПИ .., САМО КАФЕ АПЕРИТИВ, находящо се на партерното
ниво от ляво, състоящо се от търговска зала, предверие - склад и тоалетни, с
обща застроена площ от 111.12 кв. м, ведно с припадащите се идеални части от
общите части на сградата за този обект, при граници и съседи на помещението: от
три страни външни стени на сградата и стълбище, отгоре - магазин за промишлени
стоки и текстил (спортна зала) на ПК „н-.“, ВЕДНО със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.09.2017 г., като
за разликата над 8 709.10 лева, до пълния предявен размер от 19 050 лева,
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание чл. 30, ал.2 вр. с чл. 22, ал.3 от СК, предявен от А.С.П. с
ЕГН ********** *** за осъждането на Г.Х.Ю. с ЕГН ********** *** да й заплати
сумата от 5 950.00 (пет хиляди
деветстотин и петдесет) лева, представляваща половината по пазарната стойност,
с която е допринесла за закупуването по време на брака й с Г.Х.Ю., в качеството
му на едноличен търговец с фирма ЕТ „а-. - Г.Ю.“ със седалище и адрес на
управление: с.в. .., община К.., област ..,
на следните движими вещи, представляващи оборудване в гореописания
търговски обект, а именно: 1) 10 бр. вътрешни щори, текстилни, цвят бордо, с
размери: 4 бр. – 0.80 м – 1.20 м (съобразно уточнението, направено по реда на
чл. 143 от ГПК с молба на л.36); 6 бр. - 0.60 м - 1.80 м; 2) аспираторна
система, състояща се от 3 метални тела, сиви, изработени по поръчка и монтирани
над печките в кухнята на заведението; 3) климатик 33000 BTU/h; 4) вградена
фурна за готвене „ Самсунг“, сива; 5) 16 бр. дървени маси, естествен цвят
(светло кафяво), с размери 1.20 м - 0.60 м, и 32 бр. дървени пейки със същия
цвят, с размери 1.20м - 0.40 м; 6) 1 бр. телевизор „Панасоник“ - плосък, 46 инча, 2 бр.
обикновени - 23 инча, „LG“ и „Самсунг“; 7) професионална кафе-машина, марка „Сан
Марко“ с две гнезда, италианско производство, червена; 8) ледогенератор
„Мидеа“, сив; 9) професионална кафемелачка „Бианчи“, цветове сив и черен -150
лева; 10) машина за скрежина „Кофиленд“ черна; 11) 4 бр. хладилници, втора
употреба, от които хладилник „Либхер“ и
хладилна витрина; 12) скара с плоча,
метална, черна, правена по поръчка, без марка; 13) скара (с ребра) „Скития“,
черна, метална; 14) машина за хот-дог „Керн“ сива, метална; 15) професионален
тостер, керамичен, сив; 16) професионален уред за принцеси – ел. грил SP1015 B, сив, метален; като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд п.. в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ОСЪЖДА Г.Х.Ю.
с ЕГН ********** да заплати на А.С.П. с ЕГН ********** разноски по компенсация
в размер на 120.43 лева.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните пред Окръжен съд п.. в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.