Р Е Ш Е Н И Е
№ 1748 08.07.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На шести юни през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 1 688 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ 049, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител, срещу П.Х.П. ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за потребителски кредит № ********** сума в общ размер 2 861, 03 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, плащане на които е разпоредено със Заповед № 4 116 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.09.2017 година, постановена по гражданско дело № 6874 по описа на Бургаски районен съд за 2017 година, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
С определение от 06.07.2018 година, постановено по частно гражданско дело № 1010 по описа на Бургаски окръжен съд за 2018 година съдът е отменил определение, с което настоящото дело е прекратено.
Към въззивното дело е приложена молба от 13.04.2018 година, постъпила в изпълнение на указания, дадени с разпореждане от 16.03.2018 година за уточняване на предявените искове.
В изпълнение на разпореждане от 17.07.2018 година е постъпила молба от ищеца, в която посочва, че за сумите 453, 58 лева, представляваща неизплатено договорно възнаграждение и сумата 1 136,27 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, предявява осъдителни искове.
При това положение предмет на настоящото производство са твърдяни вземания по посочения договор както следва: сумата 1271, 18 лева, представляваща главница по договора за която е предявен установителен иск, сумата 453, 58 лева, представляваща неизплатено договорно възнаграждение, за което е предявен осъдителен иск и сумата 1 136, 27 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, за която е предявен осъдителен иск.
В исковата молба са изложени следните фактически твърдения:
Ищецът излага, че между представляваното от него дружество, от една страна като кредитор, и ответника, от друга - като кредитополучател, на 14.03.2016 година, е сключен посочения договор със следния предмет: сума на кредита 1 550 лева, срок на кредита 24 месеца, размер на вноската по кредита – 95,82 лева, падеж на вноска по кредита – петнадесети ден на месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ - 49,89 %, годишен лихвен процент 41,17 %, лихвен процент на ден 0,11 %. Общото задължение по кредита е в размер на 2 299, 68 лева. В исковата молба е посочено още, че по избран закупен пакет допълнителни услуги с уговорено възнаграждение в размер 1 549,92 лева с размер на вноската по закупен пакет допълнителни услуги – 64, 58 лева. Посочено е, че общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е 3 849, 60 лева, общ размер на вноската 160, 40 лева и с падежна дата – петнадесети ден на месеца.
На следващо място ищецът посочва, че представляваното от него дружество изпълнява точно и в срок задълженията си по договора и на 14.03.2016 година превежда парична сума в размер на 1550,00 лева по посочена от ответната страна банкова сметка.
***, че поради факта на неизпълнение от страна на ответната страна като длъжник на задълженията му по договора за банков кредит като е платил само шест погасителни вноски и една непълна, последната с дата 10.09.2016 година, на основание чл.12.3 от Общите условия договорът е прекратен автоматично от страна на ищеца и той е обявил предсрочна изискуемост на задълженията, за което на ответната страна е изпратено уведомително писмо на 04.01.2017 година.
В исковата молба е изложено довод, че съгласно уговореното между страните /т. 12.3 от Общите условия/ клиентът дължи на ищеца непогасените вноски по погасителния план, включващи възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси.
Ищецът, чрез представляващ, посочва, че до настоящия момент ответната страна, като кредитополучател, е платила по договора сума в размер на 991, лева. С тези плащания длъжникът е погасил номинал по заема 988, 57 лева и 2,43 лева лихви за забава по кредита.
Към исковата молба ищецът е приложил доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответната страна, чрез назначения й на основание чл. 47 от ГПК процесуален представител –адвокат И.С., БАК, дава писмен отговор на предявения иск. Посочва, че искът за главница е основателен за сумата 39,93 лева, което е разликата между търсената сума от 453, 58 лева и получена без правно основание от ищеца сума от 413,65 лева
В писмения отговор той е предявил насрещни искове за: прогласяване нищожност на договор/ споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги на основание противоречие със закона, невъзможен предмет и липса на основание и алтернативно – за унищожаване на този договор на основание грешка в предмета, въвеждане в заблуждение на кредитополучателя и като договор, сключен поради крайна нужда и явно неизгодни условия, за което в писмения отговор са изложени фактически твърдения. В писмения отговор е изложил фактически твърдения на които основава претенциите си.
Насрещните искове отговарят на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК и са допустими. Особеният представител е освободен от заплащане на държавна такса, съгласно т.7 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело 6/2012 година на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по насрещните искове не е дал писмен отговор.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Предявеният установителен иск по реда на чл.422 от ГПК е допустим, тъй като със Заповед № 5238 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.09.2017 година, постановена по частно гражданско дело № 6 874 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, е разпоредено плащане в полза на ищеца от ответника, и указване на кредитора предявяване на иск поради връчване на заповедта на основание чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК. Допустими при условията на евентуалност са и осъдителните претенции.
Съгласно мотивите на т.11г от ТР №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4116 от 18.09.2017 година, постановена по частно гражданско дело № 6874 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, по повод връчване на която в хипотезата на чл. 47, ал.5 от ГПК е образувано производството по чл.422 от ГПК, следва да бъде обезсилена в частта, в която е разпоредено плащане на сума в размер разликата между 1271, 18 лева, представляваща главница до пълния размер от 2 861, 03 лева, тъй като установителен иск не е предявен. Предявени са осъдителни искове на различни основания, който не са посочени в заявлението и заповедта по чл. 410 от ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 240, ал.2 вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 240, ал.2 вр. чл. 79 от ЗЗД.
Насрещните искове са с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, чл.26, ал.2, предложение първо от ЗЗД, чл.26, ал.2, предложение четвърто от ЗЗД за обявяване на нищожност на договор/ споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги. При условията на евентуалност са предявени искове за унищожаване на договора в тази част на основание чл. 27, предложение второ, чл.29 от ЗЗД, чл.27, предложение пет от ЗЗД.
В доклада е указано на страните, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. С нарочна молба заявява, че оспорва становището, дадено в писмения отговор и поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ответникът, чрез назначения му процесуален представител на основание чл. 47 от ГПК поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. Отправя искане за постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.Счита, че по договора се дължи сума в размер на 39,90 лева.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност по основателността и доказаността на предявените искове, предвид и приложимия материален закон, настоящият състав приема следното:
От приложените към делото договор за кредит № **********, сключен между ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, от една страна като заемодател и ответника, от друга – като заемополучател се установява, че страните са постигнали съгласие за предоставяне на заем в сумата от 1 550 лева. Уговорен е размер на месечна вноска от 95,82 лева, срок на договора 24 месеца, ГПР 41,17 %, годишен лихвен процент 41,17 %, възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги 1549, 92 лева. С това вземане размера на месечната погасителна вноска е 160,40 лева.
В конкретния случай падежът по договора е настъпил с изтичане на двугодишния срок на договора.
Ответникът е погасил сума в размер на 991, 00 лева.
По насрещните искове настоящият състав приема следното:
На следващо място следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В конкретния случай в общите условия към договора /т. 5.2/ е посочено, че ГПР отразява общите разходи на потребителя по кредита, включително лихви, комисионни и такси, възнаграждение и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит , които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Посочено е още, че в ГПР не са включени разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на споразумение за допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия. В конкретния случай обаче, не е посочено как е формиран размера на ГПР.
В чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай тези основания не са изложени в договора като не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,89 %.
В случая по изложените по – горе съображения договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа „годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение следва да бъде посочено, че ответникът дължи на ищеца връщане на главницата, която е получил по договора, след приспадане на сумата, платена по кредита от ответника.
В допълнение следва да бъде посочено, че договорната лихва в размер на 41,17 % - фиксиран годишен процент по заема също противоречи на добрите нрави, което представлява основание за нищожност чл.26, ал.1 предложение второ от ЗЗД, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва, въведена като критерии за допустим размер на договорната лихва. В този смисъл е Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о..
Договорът в частта, в която между страните е уговорен пакет допълнително възнаграждение в размер на 1 136, 27 лева противоречи на закона и по – конкретно на чл.10а от Закона за потребителския кредит, съгласно който кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В ал.2 е посочено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предмета на споразумението за предоставяне на пакет допълнителни услуги в конкретния случай е за: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. От съдържанието на уговорката става ясно, че тя попада в приложеното поле на чл.10, ал.2 от ЗПК. Поради изложеното настоящият състав приема, че уговорката е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.10а, ал.2 от ЗПК. Поради изложеното предявеният насрещен иск е основателен и доказан, а осъдителния иск за заплащане на сума на това основание следва да бъде отхвърлен по тези съображения. Договорът в тази част не е породил правно действие.
При това
положение по делото следва да бъде присъдена сумата 559 лева, представляваща
главница, след приспадане на платената по договора сума в размер от 991 лева,
съгласно изложеното в исковата молба, от размера на предоставения кредит от
1550 лева. Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на 26.06.2018 година до окончателното й плащане. Следва да бъде обявена нищожността на споразумението за предоставяне на пакет
допълнителни услуги по договора и исковете за осъждане на ответника да плати на
ищеца сума на това основание и договорна лихва да бъдат отхвърлени.
При
този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника следва да
бъдат възложени разноски, направени по водене на делото от ищеца, съответно на
уважената част от иска.
В списъка на разноски по чл.80 от ГПК ищецът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК в полза на юридическо лице или еднолични търговци се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25 от Наредбата за правната помощ по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. В конкретния случай следва да бъде определено възнаграждение в размер на 100 лева, предвид цената на исковете. Ищецът е поискал присъждане и на държавна такса, за която е посочил, че е в размер на 93, 33 лева. Задължението, съобразно цената на иска е в размер на 57,22 лева и то следва да бъде взето предвид при преценка основателността на претенцията за разноски. Претенцията за заплащане на държавна такса в размер на 100 лева за исковете за осъждане на ответника да плати на ищеца договорна лихва и възнаграждение за пакет за допълнителни услуги следва да бъде отхвърлена. Следва да бъде присъдено и съответна част от възнаграждението за осъществено процесуално представителство в размер на 430,27 лева. Съответно на уважената част от исковете следва да бъдат присъдени и разноски в размер на 134, 33 лева. До пълния предявен размер претенцията следва да бъде отхвърлена.
Поради това, че процесуалният представител на ответника, назначен на основание чл. 47 от ГПК е предявил насрещни искове, за което е освободен от заплащане на държавна такса съгласно т.7 от Тълкувателно решение № 6/2012 на ОСГТК на ВКС на основание чл.78, ал.6 от ГПК ищецът и ответник по насрещния иск следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 50 лева /по правилото на чл.4 от Тарифата за държаните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР № съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият състав приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното производство, които са присъдени в размер 107,52 лева и съответно на уважената част от исковете ищецът дължи разноски в размер на 21 лева.
Ответната страна не е
поискала присъждане на разноски, направени по водене на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Х.П. ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ 049, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител, сумата 559 лева /петстотин петдесет и девет лева/, представляваща главница по договор за потребителски кредит № ********** от 03.01.2017 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление на 15.09.2017 година до оконачтелното й плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед № 4 116 от 18.09.2017 година, постановена по частно гражданско дело № 6874 по описа на Бургаски районен съд за 2017 година.
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги към договор за потребителски кредит № ********** от 03.01.2017 година, по на срещния иск, предявен от П.Х.П. ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ 049, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ 049, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител, за осъждане на ответника П.Х.П. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати по договор за потребителски кредит № ********** от 03.01.2017 година, сключен между страните и Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги към договор за потребителски кредит № ********** от 03.01.2017 година, сумата 453, 58 лева /четиристотин петдесет и три лева, петдесет и осем стотинки/, представляваща неизплатено договорно възнаграждение и сумата 1 136,27 лева /хиляда сто тридесет и шест лева, двадесет и седем стотинки/, представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, предявява осъдителни искове.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 4 116 от 18.09.2017 година, постановена по частно гражданско дело № 6874 по описа на Бургаски районен съд за 2017 година, в частта, в която е разпоредено П.Х.П. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител по договор за потребителски кредит № ********** от 03.01.2017 година сума в размер разликата между 1271, 18 лева, представляваща главница до пълния размер от 2 861, 03 лева, плащане на които е разпоредено със Заповед № 4 116 от 18.09.2017 година, постановена по частно гражданско дело № 6874 по описа на Бургаски районен съд за 2017 година.
ОСЪЖДА П.Х.П. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител, сумата 134, 33 лева /сто тридесет и четири лева, тридесет и три стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото и сумата 21 лева /двадесет и един лева/, представляваща разноски, направени в заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ претенцията от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ 049, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител, срещу П.Х.П. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати разноски за исковото производство и заповедното производство за разликата между посочените по – горе размери до пълните предявени размери.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ 049, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител, да плати по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер на 50 лева /петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.