Решение по дело №539/2022 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 34
Дата: 13 март 2023 г.
Съдия: Георги Любенов Йорданов
Дело: 20222220200539
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Нова Загора, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г. ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от Г. ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Административно
наказателно дело № 20222220200539 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена от Г. Р. А. с ЕГН ********** от ********* СРЕЩУ
Наказателно постановление № 306а-103 от 20.10.2022 г. на Началник РУ Нова Загора към
ОД МВР - гр. Сливен.
Твърди се в жалбата,че с обжалваното Наказателно постановление № 306а-103 от
20.10.2022 г. на Началник РУ Нова Загора към ОД МВР - гр. Сливен, връчено на
17.11.2022г., на основание чл. 185 ал. 1 от ЗОБВВПИ на жалбоподателя било наложено
наказание глоба в размер на 500лв. Със същото НП, но на основание чл. 184а от ЗОБВВПИ
му е наложено и друго наказание глоба в размер на 500лв.
За да му наложи административно наказание, в обстоятелствената част на НП
наказващият орган приел, че на 06.10.22г. около 16:40 часа в гр. Нова Загора по ул. „Васил
Левски" в ЦГЧ жалбоподателя носел собственото си неогнестрелно оръжие пневматичен
пистолет марка „Хеклер и Кох“ модел „USP Compact“ кал. 6 мм., открито в поставен кобур и
в явно нетрезво състояние, като след покана бил отказал да бъде тестван за алкохол. Въз
основа на тази възприета фактическа обстановка било прието, че по описания начин
виновно нарушил разпоредбите на чл. 60 ал. 1 и 3 б. „е“ от ЗОБВВПИ.
Изводите на наказващия орган били неправилни, респективно наказателното
постановление е неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и постановено в нарушение
на закона, поради което го обжалва в законния срок със следните съображения:
За да се издаде обжалваното наказателно постановление в обстоятелствената му част
наказващият орган се позовавал за изводите си на съставен на 06.10.22г. АУАН и без да е
извършвана проверка е прието, че виновно апелаторът извършил описаното в НП деяние.
Анализ в НП на факти, обстоятелства, доказателства, изграждане на правни изводи, от които
да може да се разбере волята на наказващия орган и съображенията му в мотивите на НП
липсвали. Така например от НП не е ясно защо се приема, че носената от жалбоподателя
реплика на пистолет представлява пневматично оръжие по смисъла на чл. 55 от ЗОБВВПИ.
Как и по какъв начин наказващият орган е установил това било неясно. Налице е
1
неразбиране на понятията огнестрелно оръжие, пневматично оръжие и реплика на оръжие.
Реално така издаденото НП се състояло от декларативна и санкционна част, но не и от
мотиви. Жалбоподателят не можел да разбера въз основа на какви доводи е наказан, не може
да разбере за какво го наказват, нито може да се защити по това постановление. При
решаването на административно наказателната преписка било подходено формално и
предубедено, като липсата на мотиви нарушавало правото му на справедлив процес и било
самостоятелно основание за отмяната на така издаденото НП. Дори и да се приеме, че
извършил нарушение, то с оглед посочените факти би следвало да му се наложи едно
единствено наказание и то по чл. 184а от ЗОБВВПИ, а не по два текста.
Формален бил и подходът при преценката дали извършеното нарушение не било
маловажен случай. Наказващият орган се бил задоволил да посочи, че това деянието било
престъпление по НК и затова не е маловажно - престъпление и административно нарушение.
Ако едно деяние е престъпление, то прокуратурата и съдът са органите, преценяващи дали е
налице маловажен или малозначителен случай.
Независимо от това счита, че наказващият орган неправилно е преценил, както че
жалбоподателят извършил нарушение, така и че извършеното не е маловажен случай.
С оглед гореизложеното, атакуваното постановление се явявало явно неправилно и
незаконосъобразно и постановено в нарушение на закона, поради което моли същото да
бъде отменено изцяло.Моля да ми се присъдят направените по делото разноски.
АНО-ОДМВР Сливен,чрез ст.юрк.Д.К. представя писмено становище,с което
завява,че оспорва жалбата и счита същата за неоснователна.Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура-Сливен не изразява становище по жалбата.
В проведеното открито с.з.не се явяват страните или техни процесуални
представители.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното:

Видно от показанията на св.А.-на въпросния ден били автопатрулен екип с колегите
В. В. и П. И..Получили сигнал,че лице вървяло с пистолет в ръка по главната улица на
гр.Н.Загора.Лицето минало покрай паметника и КАТ,идвайки от към главната улица „Васил
Левски“,когато бил спрян от патрула.След това бил отведен в полицейското управление и
св.П.М. му съставил процесния АУАН с бл.№185253/10.10.2022г.Бил е поканен да даде
алкохолна проба,но жалбоподателя е отказал.В същия е посочено,че на 06.10.2022г. около
16.40 часа в гр.Н.Загора,по ул.“Васил Левски“,в централната градска част, жалбоподателя
носи собственото си неогнестрелно оръжие-пневматичен пистолет-„Хеклер и Кох“,модел
„USP Compact“ ,кал.6 мм,№21К00985,открито поставен в кобур на кръста и в явно нетрезво
състояние/мирише на алкохол/.След което е поканен да бъде изпробван с техническо
средство за употреба на алкохол,за което отказва.С това е нарушил виновно чл.60,ал.1,т.1 и
т.3,б“е“ от ЗОБВВПИ.Св.М. в с.з.потвърди съставянето на АУАН от него самия.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено обжалваното НП №306а-
103/20.10.2022г.от Началника на РУ Н.Загора,с което за гореописаното нарушение на
жалбоподателя са наложени две административни наказания,по вид „глоба“ в размер от по
500лева,за нарушение на чл.185,ал.1 и чл.184а от ЗОБВВПИ.Препис от НП е получен от
жалбоподателя на 17.11.2022г.,както е отразено в НП,а жалбата е подадена на 22.11.2022г.
На 07.10.2022г.,видно от приложено копие на разписка процесното оръжие,ведно с
един брой пълнител и кобур са били върнати на жалбоподателя.
2

От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима,като подадена в законовия 14-дневен срок и от лице имащо
право на жалба,тъй като срещу него е издадено обжалваното НП.
С оглед на обстоятелството, че настоящата съдебна инстанция е такава по
същество и задължението на съда служебно да следи, както за материалната, така и за
процесуалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, настоящият
съд намира, че при издаването на НП и АУАН не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила по ЗАНН, което да опорочава обжалвания резултат и налага
неговата отмяна, без да се обсъждат въпросите по съществото на жалбата. Същите са
съставени в изискуемата по закон писмена форма, от компетентни длъжностни лица,
съдържат необходимите по ЗАНН реквизити.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/,
съдът съобрази, че настоящото производство е от административно- наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от
лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта
не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно наказващия орган,
тъй като именно той е субекта на административно наказателното обвинение, е да докаже по
безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Безспорен факт е,че полицейските органи са получили сигнал за лице,което носи
открито пистолет в централната градска част, т.е.на обществено място.Това явно е смутило
подателя на сигнала,след като е уведомил полицията.Служителите са реагирали и открили
лицето.Следователно поведението на жалбоподателя е провокирало подаването на сигнала и
създало в достатъчна степен безпокойство у някои членове на обществото.Следва да се
отбележи тук,че жалбоподателят не спори по описаната фактическа обстановка,като
възразява единствено относно вида на процесното огнестрелно оръжие.Жалбоподателят не
възразява и по факта,че е отказал да бъде изпробван с техническо средство за наличие и
употреба на алкохол. Настоящия съдебен състав намира, че фактите посочени в НП,
категорично остават потвърдени и от приобщените доказателства. Ценените от съда гласни
и писмени доказателства по делото, изцяло подкрепят фактологията от НП.
Заради подобни случаи е приета нормата на чл. 60 от ЗОБВВПИ.Същата гласи в част
от своята алинея първа:Забраняват се:
1. откритото носене на оръжие на обществени места, освен при осъществяване на
охранителна дейност;
3. носенето и употребата на оръжие и боеприпаси:
е) при и след употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества;…
Чл. 184а.от ЗОБВВПИ,от своя страна гласи: ал.(1) Който носи и употребява
3
оръжия и боеприпаси и откаже да бъде проверен за употреба на алкохол, наркотични или
упойващи вещества по реда на Закона за движението по пътищата, се наказва с глоба от 500
до 3000 лв. и отнемане на разрешението за срок до една година.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 3000 до 5000 лв. и
отнемане на разрешението за срок до две години.

Чл. 185 от ЗОБВВПИ гласи:ал. (1) Който извърши нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 1 –
4, 5 и 6, извън случаите на чл. 184, се наказва с глоба от 500 до 2500 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага глоба от 3000 до 8000 лв. и
отнемане на разрешението за срок до две години.
(3) Който извърши нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 4а, се наказва с отнемане на
разрешението за срок до една година.
Следва да се посочи, че въпреки че в ЗОБВВПИ няма изрично посочено какво
представлява "носенето" на оръжие, то правната теория и практика приемат че за термина
"носене" на оръжие, като широк термин, включва всевъзможни дейности по пазене,
съхраняване и боравене със същото, с изключение само на използването му по
предназначение, както и че под "носене" не се разбира единствено физическото действие,
при което лицето държи или пренася със себе си оръжието. Нормата на чл. 60, ал. 1, т. 3, б.
"е" от ЗОБВВПИ забранява не само употребата, но и носенето на оръжие и боеприпаси при
и след употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества. Съгласно чл. 4, ал. 1 от
ЗОБВВПИ, оръжия по смисъла на този закон са не само огнестрелните такива, но и
неогнестрелните,което прави ирелевентен вида на процесното оръжие,носено от
жалбоподателя.
В конкретния случай жалбоподателят е отказал да бъде тестван за наличие на
алкохол в кръвта.Полицейските служители са искали това да стане,тъй като чрез
осъществения визуален контакт с жалбоподателя са възникнали у тях основателни
съмнения,че последния е употребил алкохол/“миришел на алкохол“,според гласните
доказателства/.След като жалбоподателят е отказал да бъде тестван,то правилно АНО е
приложил санкционната норма на чл. 184а.от ЗОБВВПИ.
На жалбоподателят е наложено административно наказание и по чл. 185 от
ЗОБВВПИ,която норма е цитирана текстово по-горе и видно от същата, тя има бланкетен
характер,препращайки към нормата на чл.60 от същия закон.След като настоящия съд
приема,че жалбоподателят е осъществил състава на чл.60,ал.1,т.1 и т.3,б“е“ от ЗОБВВПИ,то
правилно следва да се санкционира жалбоподателят и по тази разпоредба/чл.185 от
ЗОБВВПИ/,тъй като попада в хипотезата и.
С оглед гореизложеното съдът намира,че правилно АНО е наложил на
жалбоподателят две административни наказания 1.за носене на оръжие на обществено място
и 2.за същото това носене и отказа да бъде изпробван за употреба на алкохол.
4
В допълнение може да се каже,че ако жалбоподателят не бе отказал да бъде
изпробван за употреба на алкохол и дори при установяване на такова наличие, той щеше да
бъде наказан само по чл.184 от ЗОБВВПИ,а не едновременно по чл.184а и по чл.185 от
същия закон.
На жалбоподателят са наложени административни наказания в минимално
предвидените размери,което е още едно основание за потвърждаването на обжалваното НП.
По делото няма направени разноски и въпреки изхода на делото съдът не следва да
се произнася по този въпрос.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 306а-103 от 20.10.2022г.издадено
от Началник РУ Нова Загора към ОД МВР - гр. Сливен,с което на Г. Р. А. с ЕГН **********
от ********* са наложени административни наказания 1.по чл.184а от ЗОБВВПИ-„глоба“ в
размер на 500/петстотин/лева и 2.по чл.185,ал.1 от ЗОБВВПИ-„глоба“в размер на
500/петстотин/лева,като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-
Сливен в 14- дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
5