Р Е Ш Е Н И Е №260515
05.05.2021 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6459/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Кали-98“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., р-н **, ул. „***“ № *, представлявано от Г. А. К. против Наказателно постановление № 480227-F498586 от 26.11.2019 г., издадено от М.М.П.-С. – заместник директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив, с което:
1) на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС вр. с чл. 3, ал. 12 вр. с ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Загл. изм. ДВ, бр. 80 от 2018 г.), извършено на 16.03.2018 г.;
2) на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС вр. с чл. 3, ал. 12 вр. с ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., извършено на 09.07.2018 г. и
3) на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС вр. с чл. 3, ал. 12 вр. с ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., извършено на 16.10.2018 г.
С жалбата не се оспорва фактическата обстановка, но се твърди фактите неправилно да са били подведени под състава на приетата за нарушена материалноправна норма. Жалбоподателят поддържа, че е нямал задължение да регистрира и отчита по реда на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. зареждането с течни горива за собствени нужди на използваните от него мотокари, тъй като тази му дейност представлява зареждане на съоръжения за производство и попада в изключението по чл. 3, ал. 12 от Наредбата. Сочи, че мотокарите се използват за зареждане на поточните линии и транспортиране на готовата продукция, поради което без тях да е невъзможно осъществяването на основния предмет на дейност на дружеството. В условията на евентуалност претендира да е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се представлява.
Въззиваемата страна се представлява от главен юрисконсулт М.М., която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Взема становище извършването на нарушението да е категорично доказано по делото от събраните доказателства, а възраженията на жалбоподателя намира за неоснователни. Пледира процесната хипотеза да не попада в изключението по чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Поддържа деянията да не представляват маловажен случай. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като счита, че всяка от имуществените санкции е справедлива и правилно определена. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Кали-98“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 06.02.2020 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 13.02.2020 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, макар и на различни от изложените в нея основания, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят „Кали-98“ ЕООД стопанисвал фабрика за производство на консерви, находяща се в гр. Пловдив, кв. „Пастуша“ № 1. В обекта се намирал резервоар за съхранение на гориво - газьол с код по КН 27101943, стоящ на собствената си тежест и с вместимост приблизително 5 000 литра. Около резервоара била изградена тухлена постройка. Горивото в този резервоар се използвало само за зареждане на петте броя мотокари, с които дружеството си служело в обекта, като за тази цел на цистерната бил монтиран пистолет за зареждане на мотокарите.
Жалбоподателят извършил зареждане на течно гориво /газьол/ от доставчика „Ци Ди Ойл“ ЕООД, ЕИК: ********* на следните дати:
1) на 16.03.2018 г. на 5 005 литра по фактура № 3342/16.03.2018 г. с ДО 7 507,50 лева;
2) на 09.07.2018 г. на 4 946 литра по фактура № 3489/09.07.2018 г. с ДО 8 573,07 лева и
3) на 16.10.2018 г. на 4 982 литра по фактура № 3605/16.10.2018 г. с ДО 9 133,67 лева.
На 22.05.2019 г. свид. Н.С.Х. – *** в ***, участвал при извършването на проверка в процесната фабрика за производство на консерви, експлоатирана от дружеството жалбоподател „Кали-98“ ЕООД. В хода на проверката свид. Х. установил наличието на резервоара, стоящ на собствената си тежест, както и че зареждането на горивото не било отчитано и регистрирано чрез средство за измерване на наличните количества горива - нивомерна измервателна система, с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, което да подава данни по установената дистанционна връзка с НАП. За извършената проверка бил съставен протокол № 1481823/22.05.2019 г.
На 14.06.2019 г. била извършена проверка и в ИС на НАП, документирана с протокол № 1481826/14.06.2019 г., при която свид. Х. установил, че за жалбоподателя „Кали-98“ ЕООД нямало регистрирана ЕСФП на съда за съхранение на гориво в проверявания обект и от който било извършвано зареждане с течни горива на използваните мотокари.
При тези си констатации на 09.07.2019 г. свид. Х. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № F498586 против жалбоподателя, в присъствието на негов пълномощник и на двама свидетели. Препис от акта бил връчен на пълномощника срещу разписка.
Жалбоподателят „Кали-98“ ЕООД подал писмено възражение против АУАН, което било намерено за неоснователно от наказващия орган.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Н.С.Х.. От тях се установяват мястото на извършената проверка и констатираните при нея обстоятелства. Изяснява се, че в проверявания обект се е намирал съд за съхранение на гориво, което е било използвано за зареждане на мотокари. От своя страна за последните свидетелят сочи, че са служили за придвижване на палетите със суровини и на готовата продукция. Установява се още, че в обекта е функционирала и производствена инсталация за варене на консерви, която е била зареждана с газ - метан, доставян в газови бутилки. Свидетелят изяснява, че за резервоара за съхранение на газьол, с който са зареждани мотокарите, не е имало изградена нивомерна измервателна система с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП. В показанията си свид. Х. възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел при извършената проверка. Твърденията му намират подкрепа в писмените доказателства, които служат за проверка на свидетелските показания. Последните се ценят и за добросъвестно дадени от незаинтересован по делото свидетел.
От протокол № 1481823/22.05.2019 г. се изяснява, че проверката на място е извършена на дата 22.05.2019 г. в обект фабрика за обработка на плодове и зеленчуци и производство на консерви, находящ се в гр. Перущица, кв. „Пастуша“ и стопанисван от „Кали-98“ ЕООД. Установява се още, че в обекта има монтирана цистерна с приблизителна вместимост от 5 тона, а около нея е изградена постройка от тухли. Изяснява се и че към цистерната е монтиран пистолет за зареждане на мотокари, а горивото се използва само за тяхното зареждане. Установява се и наличен и работещ по време на проверката котел за производство на пара, който се зарежда с газ - метан, доставян в компресирани бутилки, прикрепени към специализирани ремаркета, като това гориво се използва само за зареждане на котела по изграден газопровод за свързване на компресираните бутилки с метан към котела за производство на пара.
От протокол № 1481826/14.06.2019 г. се установява, че жалбоподателят „Кали-98“ ЕООД няма регистрирана ЕСФП на съда за съхранение на гориво (газьол) в проверявания обект - фабрика за производство на консерви, находяща се в гр. Перущица, кв. „Пастуша“ № 1 и стопанисвана от дружеството жалбоподател.
От Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП се установява, че процесните АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правните изводи в АУАН и в НП.
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на посочените в НП дати жалбоподателят е извършил зареждане на течно гориво - газьол, от доставчика „Ци Ди Ойл“, както следва:
- на 16.03.2018 г. е заредил 5 005 литра по фактура № 3342/16.03.2018 г. с ДО 7 507,50 лева;
- на 09.07.2018 г. е заредил 4 946 литра по фактура № 3489/09.07.2018 г. с ДО 8 573,07 лева и
- на 16.10.2018 г. е заредил 4 982 литра по фактура № 3605/16.10.2018 г. с ДО 9 133,67 лева.
Доказа се и че горивото е съхранявано в резервоар, стоящ на собствената си тежест, намиращ се в проверявания обект, стопанисван от жалбоподателя. Същото е използвано за зареждане на мотокарите, чрез които се осъществявала дейността на дружеството. Следователно от правна страна е налице хипотеза на зареждане на течни горива за собствени нужди. Установява се и че към всяка от трите посочени в НП дати дружеството не е регистрирало и отчитало зареждането чрез нивомерна измервателна система с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП. Възраженията на жалбоподателя, че за проверявания период са подавани ЕДП за всяка доставка на газьол, като не е установена разлика между подадената информация в е-акцизни данъчни документи от доставчика на горивото и декларираните в ЕДП от жалбоподателя покупки на гориво, не са оборени, нито се оспорват от въззиваемата страна, поради което също се приемат за доказани по делото.
Спорът между страните е концентриран около обстоятелството дали извършваното от жалбоподателя зареждане с течни горива за собствени нужди на процесните мотокари попада в изключението по чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Съгласно последната разпоредба задълженото лице е длъжно да регистрира и отчита по реда на Наредбата зареждането с течни горива за собствени нужди с изключение зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление. Отговорът на поставения въпрос принципно има значение за правилното приложение на материалния закон. По делото се установи, че от фактическа страна процесният резервоар, в който е съхранявано гориво /газьол/, е използван за зареждане на мотокари, като е имало и монтиран пистолет за тяхното зареждане. Разпоредбата на чл. 3, ал. 12 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. ясно постановява, че разгледаното изключение обхваща единствено случаите на зареждане на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление. Използваните от жалбоподателя мотокари обаче не представляват нито такова съоръжение, нито инсталация. Те са машини, които обслужват производствения процес. В случая съоръжение за производство представлява наличния в обекта котел на пара, на който се е произвеждала продукцията. В този смисъл зареждането на това съоръжение, за което по делото се установява да е извършвано отделно и от друг източник спрямо зареждането с течни горива на мотокарите, е попадало в изключението по чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Приетата от административнонаказващия орган позиция, че зареждането с течни горива на мотокари не представлява зареждане на съоръжение за производство, а на машини, обслужващи производствения процес, но без да осъществяват самата дейност по производство, се споделя от съда и е направена при спазване на формираната съдебна практика по приложението на разпоредбата. Съгласно Решение № 3940 от 27.03.2018 г. по адм. д. № 2348/2018 на Върховния административен съд, за да е налице основание за приложение на разглежданото изключение не е достатъчно да се установи, че от съда за съхранение на гориво са се зареждали само машини като булдозер, багер, товарачни машини, мотокари и самосвали, работещи на производствената площадка. Наред с това е необходимо да бъде доказано, че именно посредством тези машини се произвежда продукцията, тоест че те пряко участват в производствения процес. Пренесено на плоскостта на настоящия казус, се установява, че този стандарт не е спазен спрямо използваните от жалбоподателя в дейността му мотокари. Същите, макар и функционално свързани с производствения процес, не участват пряко в него, нито посредством мотокарите се произвежда крайната продукция. Съгласно и твърденията в жалбата мотокарите служат за зареждане на поточните линии със суровини, за довеждане на продукцията за етикетиране и опаковане и за транспортиране на готовата продукция до склад. Тази дейност не удовлетворява изведения критерий за приложението на изключението по чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Възраженията в жалбата са неоснователни. В нормативния текст не се прави разграничение между пряко и опосредено използване на съоръжения и инсталации, но пък ясно и конкретно е посочено, че изключението обхваща само тези съоръжения и инсталации, които са „за“ производство или отопление. С процесните мотокари производство не се е извършвало, а са спомагали осъществяването на тази дейност, която е извършвана от наличния в обекта котел на пара. Възражението, че жалбоподателят е поставен в неконкурентно положение спрямо други предприятия със сходен предмет на дейност е голословно, нито може да бъде основание за превратно прилагане на закона. Така например в Решение № 12682 от 14.10.2020 г. по адм. д. № 716/2020 на Върховния административен съд е разгледан казус, при който дружество е извършвало зареждане с дизел от бензиноколонка единствено за вътрешно потребление, като съдът е приел, че правилно в този случай лицето е подавало данни към НАП чрез нивомерна измервателна система за полученото гориво и датите на доставките. По гореизложените съображения съдът приема, че дейността на жалбоподателя по зареждане с течно гориво - газьол, за собствени нужди на процесните мотокари не попада в изключението по чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
Въпреки това настоящият съдебен състав приема, че обжалваното наказателно постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка всяко едно от трите деяния, за които се води производството, е квалифицирано както в АУАН, така и в НП по един и същи начин – като нарушение по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС вр. с чл. 3, ал. 12 вр. с чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Разпоредбата на чл. 118, ал. 8 от ЗДДС регламентира общото задължение за данъчно задълженото лице, което извършва зареждане на машини или техника за собствени нужди с течни горива, да регистрира и отчита това зареждане. Разпоредбата обаче е бланкетна, като относно начина, по който следва да бъде изпълнено това задължение, препраща към правилата на Наредба №Н-18/13.12.2006 г. В акта за установяване на нарушението и в наказателното постановление е направена привръзка с разпоредбата на чл.3, ал. 12 от Наредбата. Действително тази норма е относима, тъй като описва обстоятелства от обективната действителност, при които за задълженото лице ще възникне задължението за регистриране и отчитане на зареждането с течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС за собствени нужди – следователно описват се признаци от обективната страна на състава на нарушението.
Трите деяния, за които се води производството, са извършени съответно на датите: 16.03.2018 г.; 09.07.2018 г. и 16.10.2018 г. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Към датите на извършване на първите две деяния разпоредбата на чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е гласяла: „Лице, което извършва зареждане на течни горива по чл. 118, ал. 8 ЗДДС за собствени нужди от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или неподвижно прикрепени към земята резервоари с вместимост над 1 000 литра, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на ал. 2 и 3, с изключение зареждане на течни горива на съоръжения и/или инсталации за производство и/или отопление“. Следователно приложима към тези две деяния е била редакцията към ДВ, бр. 49 от 30.06.2015 г.
С § 3, т. 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства – Обн. ДВ, бр. 80 от 28.09.2018 г. приложимата разпоредба на чл. 3, ал. 12 от Наредбата е изменена, като след думите „неподвижно прикрепени към земята“ е добавено „или стоящи на собствената си тежест“.
При тези факти се установява, че съгласно правилото на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН към датата на извършване на първото и второто деяние приложима е била една редакция на разпоредбата на чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., а именно към ДВ, бр. 49 от 30.06.2015 г., докато при извършването на третото деяние приложим е бил друг материален закон - разпоредбата на чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. в редакцията ѝ към ДВ, бр. 80 от 28.09.2018 г. Това обстоятелство има за последица два съществени порока в съдържанието на обжалваното наказателно постановление.
На първо място е направена неправилна правна квалификация на деянията по т. 1 и т. 2 от НП, като порокът е допуснат още при съставянето на акта за установяване на административно нарушение, след което е пренесен и в наказателното постановление. В постановлението е прието всяко от трите деяния самостоятелно да осъществява състав на едно и също нарушение с посочената правна квалификация. Доколкото и в АУАН, и в НП липсва изрично отбелязване, че приложима е стара редакция на разпоредбата на чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., то следователно наказващият орган е приложил редакцията, която е била действаща към момента на издаване на постановлението, т.е. към ДВ, бр. 80 от 28.09.2018 г. Така деянията по т. 1 и т. 2 от НП са квалифицирани като нарушения по материален закон, който не е бил в сила по време на извършването им.
Ако административнонаказващият орган е искал да се позове на стара редакция на разпоредбата, то е следвало изрично да отбележи това, както и коя е тази редакция. Недопустимо е действителната воля на АНО за правната квалификация на нарушението да се извежда по тълкувателен път. Това би означавало санкционираното лице да бъде поставено в положение да гадае коя измежду всички възможни редакции на всяка една посочена материалноправна разпоредба е имал предвид наказващият орган. Подобно изискване не може да се вменява в тежест на санкционираното лице, тъй като процесуалният закон не е предвидил такова задължение за него, а нито АНО, нито съдът могат да вменяват нови процесуални задължения на административнонаказателно отговорните лица. Същевременно кой е адресат на процесуалното задължение за посочване на нарушените законови разпоредби е изрично регламентирано в разпоредбите на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Съдът в настоящото производство проверява законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление с оглед на съдържанието му, с което е издадено. В тази връзка не би могло наказателното постановление да бъде потвърдено, но едва със съдебното решение за пръв път жалбоподателят да бъде уведомен, че се прилага различна редакция на нарушената материалноправна норма. Противното би означавало съдът с решението си да измени правната квалификация на нарушението с каквото правомощие той не разполага, а и би поставило жалбоподателя в положение, при което едва с крайния съдебен акт узнава правната квалификация на деянието, което напълно би обезсмислило предходните етапи на административнонаказателния процес.
В случая не намира приложение правилото по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, тъй като редакцията на разпоредбата на чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. съгласно ДВ, бр. 80 от 28.09.2018 г., която се явява последваща на извършването на деянията по т. 1 и т. 2 от НП, не е по-благоприятна за жалбоподателя. Това води и до втория съществен порок в съдържанието на наказателното постановление, а именно деянията по т. 1 и т. 2 изначално са несъставомерни по начина, по който са описани. За да възникне за лицето задължение за регистриране и отчитане по реда на чл. 3 ал. 12 вр. с ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на зареждането на течни горива за собствени нужди, следва в обективна действителност да са се осъществили фактите от хипотезата на правната норма. До измененията на разпоредбата на чл. 3, ал. 12 от Наредбата с ДВ бр. 80 от 28.09.2018 г., а следователно и към момента на извършване на първите две деяния задължението е възниквало в два случая: ако зареждането е от стационарни подземни резервоари за съхранение на горива или от неподвижно прикрепени към земята резервоари с вместимост над 1 000 литра. Процесният резервоар за съхранение на газьол, находящ се в стопанисваната от жалбоподателя „Кали-98“ ЕООД фабрика за производство на консерви и използван за зареждане на собствените мотокари, не е попадал в нито една от разгледаните две хипотези. Вместо това както в АУАН, така и в наказателното постановление изрично е посочено, че резервоарът представлява съд за съхранение на гориво, стоящ на собствената си тежест, и с вместимост от приблизително 5 000 литра. Зареждането на течни горива по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС от такъв вид резервоари е обявено за административно нарушение с посоченото по-горе допълнение на разпоредбата на чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. с ДВ, бр. 80 от 28.09.2018 г., когато след думите „неподвижно прикрепени към земята“ са добавени думите „или стоящи на собствената си тежест“. Налага се извод, че с т. 1 и т. 2 от НП на жалбоподателя са наложени имуществени санкции за това, че от фактическа страна на 16.03.2018 г. и на 09.07.2018 г. е извършил зареждане на течни горива за собствени нужди по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС от резервоар с вместимост над 1 000 литра, стоящ на собствената си тежест без да регистрира и отчете зареждането по реда на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., когато от правна страна не е съществувало задължение да регистрира и отчита този вид зареждане. Наказващият орган сам поддържа позицията, че разпоредбата на чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. следва да се тълкува единствено стриктно, а не разширително. Тъй като с посоченото правило за поведение се описват признаци от обективната страна на състава на нарушението, то недопустимо е по тълкувателен път съдържанието на разпоредбата да се допълва. Това може да бъде направено само изрично, както е сторено с допълването с § 3, т. 2 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. с ДВ, бр. 80 от 28.09.2018 г. Несподелима е позиция, че и преди допълнението на разпоредбата на чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. тя имплицитно е включвала в хипотезата си и случаите на зареждане от резервоари, стоящи на собствената си тежест, с вместимост над 1 000 литра. Това би обезсмислило извършеното допълване на разпоредбата и не намира легална опора. Да се приеме противното – че зареждането от такъв вид резервоари е пораждало задължение за отчитане и регистрация по реда на Наредбата и преди изричното му регламентиране с влязъл в сила нормативен акт, би породило неяснота и несигурност в регулираните обществени отношения и на практика би придало обратно действие на изменението в нормативната уредба. Именно това е направил административнонаказващият орган, като с НП е наложил санкции на жалбоподателя за деянията му от 16.03.2018 г. и 09.07.2018 г., които към момента на своето извършване не са осъществявали състав на административно нарушение. В пряко и грубо нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН с НП е придадено обратно действие на изменението съгласно ДВ брой 80 от 28.09.2018 г., като поведението на жалбоподателя е подведено под състава на правна норма, която не е била действаща и влязла в сила към момента на неговото извършване. Това обстоятелство от своя страна ясно демонстрира, че последващата довършването на деянията по т.1 и т.2 от НП промяна в нормативната уредба не се явява по-благоприятен закон за жалбоподателя, което определя неприложимост на правилото по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че ирелеванто е обстоятелството дали от доказателствата по делото се установява процесният резервоар, от който е извършвано зареждане на използваните мотокари, всъщност да не е бил такъв, стоящ на собствената си тежест, а например стационарен подземен или неподвижно прикрепен към земята с вместимост над 1 000 литра. Такива твърдения липсват в АУАН и в наказателното постановление, в които ясно е записано, че зареждането е извършвано от стоящ на собствената си тежест съд за съхранение на гориво. По този начин е очертан и предметът на доказване в процеса. Наказателното постановление не би могло да бъде потвърдено, като със съдебното решение за пръв път се приемат нови, различни факти относно признаците от състава на нарушението по каквото обвинение от фактическа страна жалбоподателят не се е защитавал. Все пак доказателствата по делото също подкрепят извода, че процесното зареждане на течни горива за собствени нужди от страна на жалбоподателя е извършено от резервоар, стоящ на собствената си тежест.
В заключение следва да се посочи, че идентичен казус вече е бил разгледан в съдебната практика, като в Решение № 2269 от 07.11.2018 г. по к.а.н.д. № 2482/2018 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив касационната инстанция е формирала същите изводи по приложението на правото и несъставомерността на деяние, извършено преди влизането в сила на допълнението на разпоредбата на чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., с което са допълнени думите: „или стоящи на собствената си тежест“. Настоящият състав изцяло споделя изложените съображения от Административен съд – Пловдив.
Досежно третото деяние от дата 16.10.2018 г., то действително към този момент приложимата разпоредба на чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е била допълнена с посоченото по-горе съдържание, като в приложното поле на същата са включени и случаите на зареждане с течни горива за собствени нужди по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС и от резервоари, стоящи на собствената си тежест, с вместимост над 1 000 литра. Съгласно § 71 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, Обн. ДВ бр. 80 от 28.09.2018 г.: лицата по чл. 3 от Наредбата, с изключение на лицата, използващи ЕСФП и ИАСУТД, които са регистрирани по ЗДДС, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на тази наредба в срока до 31 март 2019 г. Лицата, регистриращи и отчитащи продажбите с ИАСУТД, привеждат дейността си с изискванията на тази наредба в срок до 31 декември 2019 г. Всички други лица по чл. 3, непопадащи в ал. 1 и 2, привеждат дейността си в съответствие с тази наредба в срок до 30 юни 2019 г. Следователно на жалбоподателя е бил предоставен срок, в който да приведе дейността си в съответствие с промяната на нормативната уредба. Едва след изтичането на този срок и при бездействие от страна на задълженото лице, деянието му би осъществило състава на вмененото му нарушение. В наказателното постановление обаче изрично е прието, че нарушението по т. 3 е извършено на дата 16.10.2018 г., включително в диспозитиваната част е посочено, че санкцията се налага за нарушение, извършено на тази дата. Налага се извод, че датата на извършване на нарушението е неправилно определена в НП, което представлява съществено процесуално нарушение и на самостоятелно основание обосновава отмяна и в тази част на обжалваното постановление.
Действително с § 4 от преходни и заключителни разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (ДВ, бр. 49 от 30.06.2015 г.; изм., бр. 66 от 28.08.2015 г., в сила от 28.08.2015 г.; изм., бр. 84 от 30.10.2015 г., в сила от 30.10.2015 г.) е предвиден нарочен срок за лицата по чл. 3, ал. 12 от Наредбата за привеждане на дейността си в съответствие с нормативните изисквания. В случая не е направено изменение в тази разпоредба, но пък формулировката на § 71 от ПЗР на Наредбата, обнародвана в ДВ бр. 80 от 28.09.2018 г., не оставя съмнение, че предоставеният срок се разпростира и върху лицата по чл. 3, ал. 12 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Това е така, защото със самата Наредба за изменение и допълнение и по-конкретно § 3, т. 2 за пръв път се въвеждат допълнителни изисквания към дейността на лицата по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., следователно те са адресати на задължение да приведат дейността си в съответствие с изискванията на промяна в нормативната уредба. Кумулативно с предходното обстоятелство и разпоредбата на § 71 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение, обн. ДВ, бр. 80 от 28.09.2018 г., обхваща всички лица по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Аргумент е разпоредбата на ал. 3 на § 71 от ПЗР, в която изрично е посочено, че приложението е по отношение на всички лица по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. След като със самата наредба за изменение и допълнение реално се внася промяна в изискванията към начина на осъществяване на дейността на жалбоподателя, то неоправдано е изключването му от лицата, ползващи се с нарочно предоставения срок за привеждане на дейността си в съответствие.
По гореизложените съображения съдът приема, че жалбата е основателна, а наказателното постановление трябва да бъде отменено в своята цялост. Деянията по т. 1 и т. 2, за които жалбоподателят е санкциониран, са подведени под материален закон, който не е бил приет и влязъл в сила към момента на извършването им, а за деянието по т. 3 неправилно е определена датата на извършване, като към посочената в НП дата деянието все още не е било съставомерно.
С оглед изхода на делото право на вземане за разноски възниква единствено за жалбоподателя, който обаче не е направил искане за овъзмездяване на сторени разноски в процеса, нито е бил защитаван от адвокат. Следователно разноски не следва да бъдат присъждани в полза на никоя от страните.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 480227-F498586/26.11.2019 г., издадено от М.М.П.-С. – заместник директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив, с което на „КАЛИ-98“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., р-н ***, ул. „***“ № *, представлявано от Г. А. К., ЕГН: **********, на основание:
1) на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС вр. с чл. 3, ал. 12 вр. с ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, извършено на 16.03.2018 г.;
2) на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС вр. с чл. 3, ал. 12 вр. с ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, извършено на 09.07.2018 г. и
3) на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 118, ал. 8 от ЗДДС вр. с чл. 3, ал. 12 вр. с ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, извършено на 16.10.2018 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала, ХБ