№ 17
гр. Разград , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на десети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Търговско дело №
20203300900066 по описа за 2020 година
Производството е по иск с правно основание чл.405 във вр. с чл. 386 от КЗ и по чл. 86
от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „М Транс 99“ ЕООД гр. Разград, с която моли съда да
постанови решение, като осъди ответника ЗАД „Армеец“ АД да му заплати сумата 67 345,
29 лв., представляваща останало незаплатено застрахователно обезщетение по договор за
имуществено застраховане по Застрахователна полица № 0306Х0262636, относно МПС –
Влекач, марка „DAF“ с рег. № РР7856ВС, дължимо след настъпване на застрахователно
събитие на 03. 07. 17 г. на територията на Кралство Белгия, ведно със законната лихва от 13.
03. 2018 г.
В производството по чл. 131 и сл. ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. На
първо място възразява, че иска е погасен по давност, тъй като застрахователното събитие е
настъпило на 03. 07. 2017 г. и правото на претенция по застраховка „Каско“ е било погасено
по давност на 03. 07. 2020 г., а исковата молба е депозирана на 05. 10. 2020 г.
По същество оспорва иска по основание и размер. Твърди, че иска не е подкрепен с
доказателства и е прекомерно завишен по размер. Не са представени доказателства за
механизма на настъпилото ПТП на 03. 07. 17 г. в Кралство Белгия. За същото
застрахователно събитие е заведена щета № 27017030100325, определено е обезщетение в
размер на 113 374, 71 лв., от които 99 882, 71 лв. са заплатени за сметка на ищеца по сметка
на НАП, а разликата е изплатена на последния. Изплатеното обезщетение на ищеца е
недължимо, платено е ex gratia с оглед запазване на бъдещи ползотворни отношения с
последния. С изплащане на застрахователното обезщетение, изцяло са уредени отношенията
1
между страните.Твърди, че единствен отговорен за настъпилото ПТП е водачът на МПС –
Влекач, марка „DAF“, който е нарушил правилата за движение по пътищата, поради което
обезщетението следва да бъде намалено на осн. чл. 395, ал. 4, пр. 2 от КЗ.
В допълнителна искова молба ищецът поддържа изложените доводи в исковата молба
и оспорва възраженията на ответника като неоснователни.
В допълнителен писмен отговор ответникът поддържа възраженията си.
Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява безспорно, че на 19. 12.
2016 г. между ищеца и ответника е сключен договор за застраховки „КАСКО“ и
„ЗЛОПОЛУКА“, за което е издадена комбинирана застрахователна полица №
0306Х0262643, Добавък № 1 от 19. 12. 16 г. и Добавък № 2 от 29. 12. 2016 г. Застраховано е
МПС – влекач, марка „DAF“ с рег. № РР7857ВС, рама XLRTEH4300G131051 с клауза
„пълно каско“. Застрахователната сума е определена на 180 720 лв. Страните не спорят, че с
четири вноски от 894, 56 лв. е заплатена застрахователната премия от 3 578, 26 лв.
На 03. 07. 2017 г. в Кралство Белгия е настъпило застрахователно събитие със
застрахованото МПС, за което застрахователят бил уведомен и образувана преписка по щета
№ 27017030100325/ 2017 г. Представени са препис с превод на български език от
Констатиране на автомобилен инцидент на приятелска основа, декларация от Стоян
Любенов Стоянов – шофьор на автомобила с описание на механизма за настъпване на ПТП,
снимки на увредения автомобил. С писма изх. № 100-7099/ 06. 10. 17 г. и № 100-2247/ 25. 05.
18 г. ответникът уведомил ищеца, че от материалите е установено настъпилото ПТП в
близост до гр. Монс, Белгия в резултат на което застрахования автомобил е увреден тотално
и че ще се произнесе по преписката, след като получи допълнителна информация и резултат
от образуваното полицейско производство.
След изпратено Уведомително писмо изх. № 140/ 17. 03. 20 г. от ищеца, съдържащо
покана за изпълнение, ответникът уведомил ищеца с писмо изх. № 100-2989/ 12. 06. 20 г. , че
според техническата експертиза, разходите за възстановяване на автомобила надхвърлят
70% от застрахователната стойност и съгл. чл. 390 от КЗ е налице тотална загуба на същия.
Застрахователната сума, уговорена в полицата е коригирана с процент, съобразно срока на
експлоатация на МПС от началото на застраховката до датата на събитието и е в размер на
116 058, 95 лв. След прихващане на дължими по полицата вноски от застрахователната
премия, ведно с данък върху същата, размера на дължимото обезщетение е 113 374, 71 лв.
На 23. 06. 20 г. ищецът е предявил Възражение, вх. № Л-7379 пред ответника по отношение
на така определената сума за плащане. По същото възражение, ответникът уведомил ищеца
с Писмо, изх. № 100-3880/ 22. 07. 2020 г. , че във връзка с получено запорно съобщение на
осн. чл. 202, ал. 2 от ДОПК и разпореждане за изпълнение на осн. чл. 230, ал. 4 от ДОПК,
2
сумата 99 882, 71 лв. е преведена по сметка на ТД на НАП гр. Варна за погасяване на
публични задължения от страна на ищеца. Дължимият остатък от 13 492 лв. ще бъде
изплатен на ищеца. В преписката се съдържа и платежно нареждане от 30. 06. 20 г. за
заплатената сума 99 882,71 лв. по сметка на ТД на НАП Варна и от 07. 08. 20 г. за сумата
13 492 лв. по банкова сметка на ищеца.
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, която е дала заключение,
че оценката на автомобила в размер на пазарната стойност към датата на ПТП 03. 07. 17 г. е
135 620 лв. Запазените части от автомобила са на стойност 1 771, 77 лв. Стойността на
автомобила без запазените части е 133 848, 23 лв.
Предвид оспорване на заключението, е назначена тройна САТЕ. Заключението на
същата е, че пазарната стойност на процесното МПС към 03. 07. 17 г. е 135 539 лв. без ДДС.
Пазарната стойност на автомобила след приспадане на приходите от продажбата му като
скрап е 133 430 лв. без ДДС, като запазените част са на стойност 2 109 лв. Не са налице
данни за запазени годни части. Представено е копие от регистрационния талон на
автомобила върху който е отбелязано „тотална щета 22. 06. 2020 г.“ и подпис. №
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл. 405 във вр. с чл. 386 от КЗ е основателен.
От събраните по делото писмени доказателства се установява наличието на
застрахователен договор между страните с комбинирана застрахователна полица №
0306Х0262643 за застраховано МПС – влекач, марка „DAF“ с рег. № РР7857ВС, рама
XLRTEH4300G131051 за застраховки „КАСКО“ и „ЗЛОПОЛУКА“с клауза „пълно каско“.
По тези факти страните не спорят. Налице е и застрахователно събитие – ПТП, настъпило на
03. 07. 17 г. на територията на Кралство Белгия, при което застрахования автомобил е
изгорял напълно, както се установява и от заключенията на САТЕ. Налице е тотална загуба
по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ, каквото признание се съдържа и в писмо изх. № 100-2989/
12. 06. 20 г. на ответника до ищеца. Изявлението, съдържащо се в същото писмо и
извършеното плащане на обезщетение в полза на ответника в общ размер на 113 374, 71 лв.,
съдът преценява като изявление на ответника за извънсъдебно признание за съществуване на
дълга по смисъла на чл. 175 от ГПК.
Съгласно чл. 386, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати по сключена застраховка "Каско", обезщетение, което не
може да надхвърля застрахователната сума, освен ако това не е предвидено в този кодекс.
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. По делото не са
въведени и няма данни за такова ограничение при определяне на застрахователното
обезщетение.
3
Ищецът твърди, че дължимото обезщетение е в размер на 180 720 лв. и претендира
заплащане на разликата за сумата 67 345, 29 лв. , тъй като ответникът неоснователно е
определил и заплатил обезщетение в размер на 113 374, 71 лв.
Застрахователната сума, за която автомобилът на ищеца е застрахован е в размер на
180 720 лв. и според чл. 386, ал. 1 от КЗ, в рамките на тази сума следва да бъде присъдено и
дължимото се от ответната страна застрахователно обезщетение.
Според заключението на тройната САТЕ, процесният автомобил е изгорял напълно,
като останките са годни само за предаване като скрап. Пазарната стойност на автомобила
след приспадане на приходите от продажбата му като скрап е 133 430 лв. без ДДС или
160 116 лв. с ДДС. Съдът приема, че следва да бъде съобразена скрапната стойност на
автомобила, тъй като същата е икономически целесъобразната, като по този начин ще се
спази принципа да не се обогати едната страна за сметка на друга. След приспадане на
заплатеното от ответника обезщетение в размер на сумата 113 374, 71 лв., същият дължи на
ищеца застрахователно обезщетение в размер на 46 741, 29 лв. с ДДС и до този размер
предявеният иск е основателен и доказан. До първоначално предявения размер от 67 345, 29
лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Неоснователно е твърдението на ответника, че иска е погасен по давност, тъй като
застрахователното събитие е настъпило на 03. 07. 2017 г. и правото на претенция по
застраховка „Каско“ е било погасено по давност на 03. 07. 2020 г., а исковата молба е
депозирана на 05. 10. 2020 г. Застрахователното събитие е настъпило на 03. 07. 2017 г. , а
исковата молба е подадена по пощата до СГС на 21. 08. 2020 г. За периода от 13. 03. 2020 г.
до 13. 05. 2020 г. погасителна давност не е текла на осн. чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, поради което срокът е бил удължен с
два месеца – до 03. 09. 2020 г.
Предявената акцесорна претенция за заплащане на мораторна лихва, считано от 13.
03. 2018 г. до окончателно изплащане на обезщетението е неоснователна. Необходимо е
представяне на доказателства от ищеца пред застрахователя за дерегистрация на автомобила,
което обстоятелство е специална предпоставка по чл. 390, ал. 1 от КЗ за поставяне на
застрахователя в забава. В този смисъл е и практиката на ВКС /Решение № 44 от 02. 06. 2015
г. по т. д. № 775/ 2014 г. и Решение № 140/ 01. 08. 2018 г. по т. д. № 2278/ 17 г. / по
приложението на чл. 193, ал. 3 от КЗ /отм./, аналогичен на разпоредбата на чл. 390, ал. 1 от
КЗ. Задължението за представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на
МПС, по отношение на което е налице пълна щета, като условие за извършване на
плащането на застрахователното обезщетение съществува по силата на изричната законова
норма. За застрахователя не съществува въведено задължение да изисква представянето на
такива доказателства. С оглед на това, потребителят на застрахователната услуга, който е
4
единствено правоимащ да предприеме съответните действия по дерегистрацията е този,
който освен че е задължен да представи тези доказателства пред застрахователя, има и
правен интерес да стори това и по този начин да постави застрахователя в забава.
Следователно, началният момент, от който задълженият да плати застраховател ще изпадне в
забава е представянето на доказателства за прекратена регистрация на процесното МПС. В
случая, вещите лица по тройната САТЕ са представили копие от регистрационния талон на
автомобила, върху който е отбелязано „тотална щета 22. 06. 2020 г.“ и подпис, но не става
ясно и не е налице доказателство за дерегистрация на автомобила.
Предвид липсата на представено удостоверение за дерегистрация на увредения
автомобил, съдът намира, че ответникът не е изпаднал в забава за плащането на
застрахователно обезщетение, поради което предявеният акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД във
вр. с чл. 497 от КЗ за заплащане на мораторна лихва от 13. 03. 2018 г. до датата на
представяне на удостоверение за дерегистрация на автомобила, подлежи на отхвърляне
изцяло.
Предвид изхода от спора, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати разноските по делото, направени от ищеца,
съразмерно с уважената част от предявения иск и съгл. приложения списък по чл. 80 от ГПК
и договор за правна защита и съдействие в размер на 4090, 14 лв., платени за държавна такса,
депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение за всички инстанции. На осн. чл. 78, ал.
3 от ГПК ищецът дължи на ответника разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от
иска. Според представения списък по чл. 80 от ГПК, разноските на ответника са в размер на
300 лв., а ищецът му дължи разноски в размер на 91, 78 лв.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД Армеец“ АД с ЕИК ********* гр. София, бул. „Стефан Караджа“ №
2, представлявано от М.П.И. и К.С.В. да заплати на „М ТРАНС 99“ ЕООД с ЕИК *********
гр. Разград, ул. „Сава Катрафилов“ № 19, ет. 6, ап. 12, представлявано от управител Боян
Христов Минчев сумата 46 741, 29 лв. /четиридесет и шест хиляди седемстотин четиридесет
и един лева, 29 ст./, представляваща обезщетение по договор за имуществено застраховане
по Застрахователна полица № 0306Х0262636, относно МПС – Влекач, марка „DAF“ с рег. №
РР7856ВС, дължимо след настъпване на застрахователно събитие на 03. 07. 17 г. на
територията на Кралство Белгия на осн. чл. 405 във вр. с чл. 386 от КЗ, ведно със законната
лихва, считано от датата на представяне на удостоверение за прекратяване на регистрацията
на МПС–Влекач, марка „DAF“ с рег. № РР7856ВС до окончателно изплащане на сумата.
5
Отхвърля иска, предявен от „М ТРАНС 99“ ЕООД с ЕИК ********* гр. Разград
против „ЗАД Армеец“ АД с ЕИК ********* гр. София до първоначално предявения размер
за разликата до 67 345, 29 лв., представляваща обезщетение по договор за имуществено
застраховане по Застрахователна полица № 0306Х0262636, относно МПС –Влекач, марка
„DAF“ с рег. № РР7856ВС, като неоснователен, както и претенцията за заплащане на
обезщетение за забава върху главницата, считано от 13. 03. 2018 г. до датата на представяне
на удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС–Влекач, марка „DAF“ с рег. №
РР7856ВС.
ОСЪЖДА „ЗАД Армеец“ АД с ЕИК ********* да заплати на „М ТРАНС 99“ ЕООД
гр. Разград сумата 4090, 14 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „М ТРАНС 99“ ЕООД с ЕИК ********* гр. Разград да заплати на „ЗАД
Армеец“ АД с ЕИК ********* разноски по делото в размер на 91, 78 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Варненския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
6