гр. Стара Загора, 31.10.2019 г.
Старозагорски районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на двадесет и седми септември, две
хиляди и деветнадесета година в състав:
при секретаря Тонка Тенева като
разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 5711 по описа за 2018 г. за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано
е по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД против И.Д.И., с която са
предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.
422 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: главница: 1279, 01 лв.; 482, 86 лв. договорно възнаграждение и 854, 50 лева възнаграждение за пакет
закупени услуги, ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Претендират
се разноски.
В исковата молба ищцовото
дружество твърди, че на 28.07.2016г. бил сключен Договор за потребителски
кредит № ********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор и И.Д.И.,
като длъжник.
Договорът бил сключен при
следните параметри:
- Сума на кредита: 1500 лв.;
- Срок на кредита: 24 месеца;
- Размер на вноската: 92.73 лв.;
Падеж на вноската:
двадесет и пети ден от месеца;
- Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %;
- Годишен лихвен процент: 41.17 %;
- Лихвен процент на ден: 0.11%;
- Общо задължение по кредита: 2225.52 лв.
По избран и закупен пакет
от допълнителни услуги:
- Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги:
1125.12 лв.;
- Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги:
46.88 лв.
Общо задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги:
- Общо задължение: 3350.64 лв.;
- Общ размер на вноска: 139.61 лв.;
- Дата на погасяване: 25 ден от месеца.
Съгласно Декларации т.А
към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него били Общи
условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с които длъжникът
внимателно се е запознал преди подписване на договора, приел и нямал забележки
към тях и се задължавал да ги спазва, за което положил подписа си под клаузите
на този ДПК и ОУ.
„ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД е изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като на
29.07.2016г. превело парична сума в размер на 1500 лв. по посочена от длъжника И.Д.И.
банкова сметка (***: 270PMWP162110020, с дата 29.07.2016 г.).
От своя страна длъжникът
е поел задължение по Договор за потребителски кредит № ********** като го
сключил за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на
139.61 лв. и падежна дата всяко 25-то число на месеца.
Предвид факта, че длъжникът
не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил пет пълни
погасителни вноски и една непълна, последната от които с дата 31.08.2017г.,
като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т.
12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит на 07.02.2017 г.
договорът бил прекратен автоматично от страна на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД и е
обявена неговата предсрочна изискуемост. На 08.02.2017г. на И.Д.И. било
изпратено уведомително писмо от страна на дружеството, с което той е уведомен,
че договорът е прекратен и че е обявена неговата предсрочна изискуемост.
Съгласно уговореното в ОУ
при прекратяването на ДПК на основание т.12.3 от Общите условия, клиентът
дължал остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и
възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и
такси.
Съгласно уговореното в ОУ
при прекратяването на ДПК на основание т. 12.3 от Общите условия, клиентът
дължал остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и
възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и
такси.
Към настоящия момент
размерът на погасеното от И.Д.И. задължение по ДПК № ********** било в общ
размер на 750.00 лева (седемстотин и петдесет лева). С плащанията си длъжникът
е погасил част от номинала по заема в размер на 734.27 лева Сумата от 15.73
лева е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание
т.12.1 от ОУ: „ В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна вноска,
кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10% годишно, изчислена
на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.".
Предвид изложените
по-горе обстоятелства, към днешна дата длъжникът И.Д.И. дължал на „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД сума в размер на 2616.37 лева (две хиляди шестстотин и
шестнадесет лева и тридесет и седем ст.), представляващи неизплатено парично
задължение по Договор за потребителски кредит № **********.
Поради неизпълнението на
договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
входирано в Районен съд- гр.Стара Загора. По заявлението било образувано
ч.гр.дело № 2380/2018г. След като длъжникът не бил намерен за връчване на
издадената от съда заповед за изпълнение на дружеството било дадено указание за
предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на
08.10.2018г.
Искането е да се
постанови решение, с което да се установи съществуването на вземане в полза на
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД срещу длъжника И.Д.И. в размер на 2616.37
лева (две хиляди шестстотин и шестнадесет лева и тридесет и седем ст.),
представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски
кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението.
Претендирани са
направените по делото разноски.
По делото е постъпил отговор по реда на чл. 131 от ГПК от
особения представител на ответника. Оспорва се задължението за заплащане на
пакет от допълнителни услуги с твърдение, че такава уговорка е неравноправна.
Исковата молба беше оставена без
движение за уточнение на претендираната сума. В указания срок ищецът уточни, че
сумата от 2616, 37 лева представлява сбор от сумата по отдадения заем,
договорна лихва и пакет услуги. Цялото договорно възнаграждение е в размер на
725, 52 лева, от което била погасена сумата от 242, 66 лева и остатъкът е 482,
86 лева. Ответникът дължал възнаграждение и за закупен пакет услуги в размер на
1125, 12 лева, от които била заплатена сумата 270, 62 лева и остатъкът е 854,
50 лева. По отпуснатата главница на заема в размер на 1500 лева била погасена
сума в размер на 220, 99 лева и оставала неизплатена част в размер на 1279, 01
лева.
След приключване на съдебното дирене и с
оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
При така изложените твърдения
съдът намира, че е сезиран с установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК,
които следва да се квалифицират по следния начин:
По иска за сумата от 1279, 01
лева главница - по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 и
сл. от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че
между страните е била налице валидна облигационна връзка – договор за
потребителски кредит, по която е предадена заемната сума, предмет на договора,
на ответника. В тежест на ищеца е да докаже и настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита. В тежест на ответника е да докаже погасяване на
вземането или насрещните си възражения за недължимост на сумата.
По делото като безспорен може да
се отдели фактът, че сумата от 1500 лева е получена в заем от страна на
ответника и има признание за погасявания до настоящия момент в размер на 220,
99 лева.
По иска за 482, 86 лева – по чл.
240 ал. 2 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че
е уговорена възнаградителна лихва в потребителския кредит и нейният размер.
В тежест на ответника е да докаже
погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост на сумата.
Като безспорен може да се отдели
фактът, че е погасена сумата от 242, 66 лева и остатъкът е 482, 86.
По иска за 854, 50 лева – чл. 10а
от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че
тези такси в размер на общо 1125, 12 лева са уговорени и ползвани съответните
услуги, както и че същите са в съответствие със ЗПК, а именно не са свързани с
усвояване и управление на кредита. Като безспорен може да се
отдели факта, че е заплатена
сумата 270, 62 лева и остатъкът е 854, 50 лева
Съдът намира на първо място, че е
сезиран с искове за установяване на суми, които не са били предмет на заповедно
производство. Видно от приложеното ч.гр.д. № 2380/2018 г. по описа на РС Стара
Загора предмет на заявлението е сумата от 2616, 37 лева главница. Като
основание заявителят „Профи кредит България“ ЕООД е посочил Договор за
потребителски кредит № ********** от 29.07.2016 г. и ОУ към него, както и
настъпила предсрочна изискуемост на кредита от 07.02.2017 г.
В
настоящото производство сумата от 2616, 37 лева е посочена първоначално като „неизплатено
парично задължение“ по Договора за потребителски кредит. С уточнителна молба е пояснено,
че съдържа освен сумата от 1279, 01 лева непогасена главница по договора за
потребителски кредит, но и закупен пакет „допълнителни услуги“ и
възнаградителна лихва, част от анюитетните месечни вноски. Липсва идентитет
между заповедното производство и настоящото исково производство, което се явява
продължение. Вярно е, че сумата по издадената Заповед за изпълнение и тази по
исковата молба съвпадат, но основанията, на които е предявена претенцията по
реда на чл. 422 от ГПК са съвсем различни. Нещо повече т.нар. пакет за
допълнителни услуги е предмет на отделно Споразумение, което не е неразделна
част от Договора за кредит и което не е дори упоменато, като основание в
заявлението. По отношение на възнаградителната лихва съдът също намира, че е
недопустимо същата да бъде претендирана скрито в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Не може да се сложи знак за равенство между главно и
акцесорно задължение. Самият заявител е наясно с разликата, както е видно от
предоставения погасителен план, в което са посочени в отделни колони
задълженията за главница и за договорна лихва. След като в заявлението не е
поискана договорна лихва, същата не може да бъде предмет на иск по реда на чл.
422 от ГПК.
Ето защо съдът намира, че следва
да прекрати производството по отношение на договорната лихва - 482, 86 лева,
както и по отношение на пакета закупени услуги в размер на 854, 50 лева.
В този смисъл – Решение от
28.01.2019 г. по в.т.д. № 1347/2018 г. и Определение от 26.04.2018 г. по ч.т.д.
№ 1107/2018 г.; Решение от 11.07.2019 г. по в.т.д. 1211/2019 г. – всички по
описа на ОС Стара Загора.
Производството
следва да продължи по отношения на получения заем от 1500 лева, по който се
признава плащане от 220, 99 лева и съответно неизплатената част е в размер на 1279,
01 лева.
По
отношение на главницата съдът намира следното:
По
делото е представено Искане за отпускане на потребителски кредит от ответника,
както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити, както и самият Договор за потребителски кредит **********
от 29.07.2016 г. Видно от него същият е сключен между ищеца „Профи кредит
България“ ЕООД и ответникът И.Д.И. за сумата от 1500 лева главница за срок от
24 месеца. Сумата от 1500 лева е преведена по банков път по сметка на
ответника. Обстоятелството, че сумата по заема е получена от ответника беше
отделено като безспорно в доклада по делото. След като е получил сумата от 1500
лева и е погасил по признание на ищеца 220, 99 лева, то И.Д.И. дължи връщане на
останалата сума, като нейният размер зависи от това дали е доказана
предсрочната изискуемост. Съгласно Погасителния план към Договора за кредит крайната
падежна дата на заема е 25.08.2018 г., а твърденията в исковата молба са че е
настъпила предсрочна изискуемост на 07.02.2017 г.
За да се позове на настъпила
предсрочна изискуемост ищецът следва да докаже, че още преди подаване на
заявление за издаване по чл. 410 от ГПК т.е. преди 11.05.2018 г. е уведомил
ответника за този факт. Доказателства в тази насока не бяха представени.
Представено е единствено уведомление за от 08.02.2017 г. за настъпила
предсрочна изискуемост, което обаче няма доказателства да е връчено на
ответника преди образуване на заповедното производство.
Съгласно
Тълкувателно решение № 8/2017г. от
02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС е допустимо при предявен иск по реда на чл. 422
от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде
уважен
за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена
на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Няма
причина това тълкувателно разрешение да се прилага само и единствено по
договорите за банков кредит, но не и по тези договори за кредит, сключени с
небанкова финансова институция, като каквато е регистриран ищецът.
Ето защо съдът споделя това
тълкуване и счита, че следва да го приложи и в настоящия случай, поради което и
намира, че следва да уважи иска за главница до размер, съответстващ на
падежиралите вноски до датата на приключване на съдебното дирене съгласно
горецитираното тълкувателно решение. Разграничението на вноските с настъпил и
ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в
исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за редовност на същата.
Съгласно погасителния план към
27.09.2019 г. (съдебното дирене е приключило на 27.09.2019 г.) всички вноски по
кредита са падежирали. От тях е признато плащане в размер на 220, 99 лева, като
е представено и извлечение към Договор за потребителски кредит от ищеца с
отбелязани плащания на главницата в този размер. Ето защо съдът намира, че
следва да уважи иска до размера от 1279, 01 лева, а в останалата част да се
отхвърли.
По разноските.
Ответникът не е сторил разноски. Ищецът
е направил разноски в размер на 75 лева юрисконсултско възнаграждение и 52, 33
лева държавна такса по заповедното производство; 52, 33 лева за държавна такса
по исковото производство и 300 лева депозит за особен представител. Съдът
определя юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 75
лева.
На особения представител следва
да се определи възнаграждение в размер на 300 лева, което да се изплати от внесения
по делото депозит. Съгласно уважената част от исковете следва да се присъдят
разноски в размер на 271, 14 лева в
полза на ищеца.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гражданско дело № 5711/2018 г. по описа на РС
Стара Загора за сумата над 1279, 01 лева до сумата от 2616, 37 лева като
недопустимо.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
2380/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд по отношение сумата над 1279,
01 лева до сумата от 2616, 37 лева поради прекратяване на производство в тази
част.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Д.И. с ЕГН ********** с адрес *** чрез особен представител адв. Р.М. дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД с
ЕИК ********* сумата от 1279, 01 лева
главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 28.07.2016 г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
2380/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд, ведно със законната лихва
за забава от 11.05.2018 г. до окончателното плащане
ОСЪЖДА И.Д.И. с ЕГН ********** с адрес *** чрез особен представител адв. Р.М. да заплати
на „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* разноски в размер на 271, 14
лева за исковото и заповедно производство.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 300 лева на особения представител на
ответника – адв. Р.М. ***. Да се издаде РКО.
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването
му пред Старозагорския окръжен съд, а в частта, в която има характер на
Определение в едноседмичен срок от съобщението.
Районен
съдия: