Р
Е Ш Е Н И Е
№ …………/……….….……..2020 год.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на четвърти
март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА мл.
с. ФИЛИП РАДИНОВ
като разгледа докладваното от младши
съдия Филип Радинов
въззивно
търговско дело № 7 по описа на съда
за 2020 год.,
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 85723/20.11.2019 г. (рег. ВнРС) от „Профи
Кредит България“ ЕООД, чрез пълномощника И.П., срещу Решение № 4532/24.10.2019
г. по гражданско дело № 8749/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта,
с която е уважен предявеният от М.И.Я. против въззивника, иск с правно
основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД и последният е осъден да заплати на ищеца
сума в размер от 3 452,38 лева, представляваща недължимо платена, в
периода 22.03.2016 г. - 01.02.1017 г., сума по Договор за потребителски кредит
№ ********** от 07.07.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 15.01.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане.
Позовавайки се на
направената, при първото по ред разглеждане на делото, съдебно-счетоводна
експертиза, се поддържа, че предявената претенция, включително за погасителна
вноска № 20, по ДПК № ********** от 07.07.2014 г., с падеж 01.04.2016 г. е
обхваната от диспозитива на Решение № 1071/16.03.2017 г. по гражданско дело №
3118/2016 г. на Районен съд – Варна, поради което е налице процесуална пречка
за водене на нов процес между същите страни, на същото основание и за същото
искане. Направено е искане за обезсилване на решението в обжалваната част, а в
условията на евентуалност - за неговата отмяна. Претендират се съдебно-деловодни
разноски.
На 30.12.2019 г. е
постъпил отговор от М.Я., в който се твърди, че Решение № 1071/16.03.2017 г. обхваща
периода до депозиране на исковата молба – 22.03.2016 г., по гражданско дело №
3118/2016 г. на Районен съд – Варна, респективно касае погасителните вноски до
тази с падеж на 01.04.2016 г., поради което вноските след тази дата не са
обхванати от силата на пресъдено нещо на посоченото решение.
Направено е искане за потвърждаване
на обжалваното решение.
За да се произнесе по въззивната жалб а съдът съобрази
следното:
Производството
по гр. д. № 8749/2019 г. на ВРС е образувано след като с
Решение №472/30.05.2019 г. по в. т. д. № 359/2019 г. на ВОС е обезсилено
Решение № 4275/26.10.2018 г. по гр. д. № 603/2018 г. на ВРС и делото е върнато за
ново разглеждане на предявения от М.Я. срещу „Профи Кредит България“
ЕООД иск с правно основание чл. 55 ал. 1
предл. 1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 3 452,38 лева, представляваща недължимо платена, в периода
22.03.2016 г. - 01.02.1017 г., сума по Договор за потребителски кредит №
********** от 07.07.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 15.01.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане.
В
исковата молба ищецът твърди, че с Решение № 1071/16.03.2017
г. по гражданско дело № 3118/2016 г. по описа на Районен съд – Варна Договор за
потребителски кредит № **********/07.07.2014 г., сключен между него и ответника
е прогласен за нищожен поради противоречие със закона, на основание чл. 26 ал.
1 т. 1 от ЗЗД. Излага, че поради тормоз и заплахи по телефона от служител на
ответното дружество продължавал да заплаща месечни вноски и след завеждане
делото за нищожност на договора за потребителски кредит - 22.03.2016 г. до постановяване
на съдебното решение, с което той е обявен за нищожен. Твърди, че за периода
22.03.2016 г. до 01.02.2017 г. е заплатил единадесет вноски по кредита в общ
размер на 3475,89 лева. На 27.11.2017 г. изпратил писмо до ответника с искане
да му бъде върната тази сума. Писмото било получено на 30.11.2017 г., но в
дадения от ищеца срок за плащане такова не било извършено. След проведен
разговор с юриста на дружеството установил, че се признава, че има платени суми
за сочения от ищеца период, но дружеството отказвало да ги върне доброволно, а
само ако има съдебно решение.
В срока по чл. 131
от ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено становище за
недопустимост, а в условията на евентуалност - неоснователност на иска. По
възражението за недопустимост се сочи, че е налице приключил процес между
същите страни по същия спор. С Решение №1071/16.03.2017 г. по
гражданско дело № 3118/2016 г. по описа на Районен съд – Варна „Профи Кредит
България“ ЕООД било осъдено да заплати на ищеца сумата от 1319,80 лева,
представляваща стойността на надвнесените суми по договора без основание. По
делото посредством съдебно - счетоводна
експертиза било установено, че ищецът е заплатил сумата от 8536,41 лева
и същият можел да измени размера на претенцията си, която не била заявена като
частична. По основателността на иска се излага,
че сключеният договор за кредит с ищеца бил за сумата от 5000 лева, със срок на
кредита 48 месеца, размер на месечната вноска 315,99 лева, годишен лихвен
процент 71,04%, годишен процент на разходите 99,41%, дата на погасяване - 1-ви
ден от месеца, общо задължение 15167,52 лева. Били рефинансирани задължения към
ответника със сумата от 2574,10 лева. Съгласно приетата по гражданско дело №
3118/2016 г. съдебно - счетоводна експертиза, към датата на нейното изготвяне,
по процесния договор ищецът заплатил на ответното дружество сумата в
размер на 8536,41 лева. След тази дата, в периода 22.12.2016 г. и на 27.01.2017
г. ищецът внесъл още три вноски съгласно погасителния план по
договора, или сума в общ размер на 947,97 лева. Цялата внесена по договора сума
възлизала в размер на 9484,38 лева. Сумата, за която дружеството било осъдено
да плати на ищеца от 1319,80 лева била преведена с платежно нареждане.
Сочи се, че с оглед разпоредбата на чл. 23 от Закона за
потребителския кредит, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, поради
което се счита, че размерът на иска е неправилно определен от ищеца
и уважаването на същия е предпоставка за неоснователно обогатяване от
негова страна.
Като
разгледа доказателствата по делото и съобрази становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа
страна:
С Решение № 1071/16.3.2017 г., постановено по гражданско дело №
3118/2016 г. по описа на Районен съд - Варна, потвърдено с Решение № 678/18.10.2017
г., постановено по търговско дело № 693 от 2017 г. по
описа на Окръжен съд - Варна, на основание чл. 26 ал. 1 т. 1 от ЗЗД, са
прогласени за нищожни, поради противоречие със закона, Договор за револвиращ
заем № ********** от.07.08.2013 г. и Договор за потребителски кредит №
********** от 07.07.2014 г. и двата със страни – „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК ********* и М.И.Я.,
ЕГН ЕГН **********, като „Профи Кредит България“ ЕООД, на основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД, е осъден да заплати на Я. сумата
от 2582,10, представляваща стойността на надвнесени суми по Договор за
револвиращ заем № ********** от 07.08.2013г., получена от ответника без
основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 22.03.2016 г. до окончателното й изплащане, както
и сумата от 1319,80 лева, представляваща стойността на надвнесени суми по
Договор за потребителски кредит № ********** от 07.07.2014 г., получена от
ответника без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 22.03.2016 г. до окончателното й изплащане.
От представените по делото три броя разписки от Изи Пей с номера –
027, 282 и 286, се установява, че Я. е извършил три броя преводи – от 30.11.2016 г., 22.12.2016 г. и 27.01.2017 г.,
чрез всеки от които в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД е превеждана
сума от
315,99 лева.
С покана, връчена на 30.11.2017 г. Я. е поканил „Профи Кредит България“ ЕООД да върне надвнесените суми по Договор за потребителски кредит № **********
от 07.07.2014 г. в общ размер от 3472,89 лева.
От заключението
дадено по възложената при новото разглеждане на делото съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че общата внесена сума от ищеца по Договор за
потребителски кредит № **********/07.07.2014 г. в периода 22.03.2016 г. до
01.02.2017 г. е в размер на 3 452,38 лева, която е отнесена от „Профи Кредит България“ ЕООД за погасяване на главница в размер от 865 лева, договорна лихва в размер
на 2 587,04 лева и наказателна лихва от 0,34 лева.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните изводи от правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.
Според разпоредбата на чл. 269 изр. първо от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на тези предели на въззивна
проверка, въззивният съд намира решението за валидно и допустимо.
Според изречение второ на посочената
разпоредба, по въпросите относно правилността на решението, въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата. Естеството на оплакванията за неправилност
на първоинстанционното решение изискват самостоятелна преценка, от въззивна
инстанция, на събраните пред първа инстанция доказателствени материали.
За да възникне кондикционно
право в полза на ищеца да иска връщане на даденото без основание на ответника,
следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки визирани в
чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД, а именно – 1) получаване от ответника на
сумата твърдяна от ищеца и 2) размерът на тази сума. Ответникът по делото следва да установи наличието на
правно основание за получаване или задържане на претендираната сума.
По
делото е установено, че в периода от 22.03.2016 г. до 01.02.2017 г. ищецът е заплатил, на части в полза
на ответника сума в общ размер от 3452,38 лева. Сумата е преведена в изпълнение
на Договор за потребителски кредит № ********** от 07.07.2014 г., който
впоследствие е прогласен за нищожен с влязло в сила решение по гр. д. №
3118/2016 г. на ВРС. Нищожната сделка не поражда правно действие изначално,
поради което изпълнението по нея се явява без правно основание. Следователно в
случая въпросът за липсата на основание за получаване, респ. за задържане на
процесната сума, е решен със сила на пресъдено нещо. По делото не са ангажирани
доказателства от страна на ответника установяващи наличието на друго основание
за получаване или задържане на посочената сума, поради което последната следва
да бъде върната на ищеца. По изложените съображения искът се явява доказан по
основание.
По
отношение на размера на претенцията съдът кредитира заключението на ССЕ, прието
при новото разглеждане на делото, видно от което за периода от предявяването на
исковата молба по гр. д. № 3118/2016 г. на ВРС - 22.03.2016 г., до 01.02.2017
г. ищецът е извърпил плащания в общ размер на 3 452,38 лева. Неоснователно
се явява възражението на ответника, че част от претендираната сума – вноската
за месец април 2016 г. в размер от 315,99 лева, е обхваната от силата на
пресъдено нещо на решението по гр. д. № 3118/2016 г. на ВРС. Влязлото в сила
решение има за предмет вземане акумулирано за период до датата, предхождаща
предявяване на иска – 21.03.2016 г., а настоящата претенция се състои от суми,
заплатени след тази дата, поради което процесната вноска за м. април 2016г. не попада в
обективните предели на силата на пресъдено нещо на предходното решение.
Позоваването
на приетата при първото разглеждане на делото ССЕ съдът намира за
неоснователно. Преди всичко това процесуално действие следва да се приеме за
заличено, тъй като след обезсилване на първоинстанционното решение поради
произнасяне по непредявен иск, делото е върнато за ново разглеждане от самото
начало, което налага преповтаряне на всички процесуални действия. С оглед изложеното първоначалното заключение не
може да бъде ползвано при новото разглеждане на делото, нито да бъдат
съобразени направените в него изводи. Различно би било ако въззивният съд бе върнал делото в етап от
неговото развитие, следващ приемането на процесното експертно заключение, тъй
като в този случай процесуалното действие щеше да е валидно извършено. Отделно
от изложеното съдът не е обвързан от експертното заключение и не е длъжен да го
кредитира в случаите, когато то противоречи на установени по делото факти.
Преценката кои плащания са обхванати от силата на пресъдено нещо е въпрос на
правен извод, който не е от компетентността на вещото лице. Ангажираните по
делото доказателства, че всички включени в претенцията вноски са заплатени след
образуване на производството по гр. д. № 3118/2016 г. на ВРС, са достатъчни да
обосноват извода, че не е налице идентичност с предмета на настоящото
производство.
Налага
се извод за основателност на предявения иск и за потвърждаване на
първоинстанционното решение, постановило същия краен резултат.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 4532/24.10.2019 г. по гражданско дело № 8749/2019 г. по описа на
Районен съд – Варна, в частта, с която е уважен предявеният от М.И.Я., ЕГН ********** адрес *** против „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В,
иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД и последният е осъден да
заплати на ищеца сума в размер от 3 452,38 лева, представляваща недължимо
платена, в периода 22.03.2016 г. - 01.02.1017 г., сума по Договор за
потребителски кредит № ********** от 07.07.2014 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
15.01.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1 .
2 .