№ 21009
гр. София, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20241110127237 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422 във
вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК във вр. с чл.150 и сл.ЗЕ и чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба от ищец Т*** ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С***, срещу ответник К. И. Д., ЕГН
**********, с адрес гр.С***, с която са предявени искове да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищец СЛЕДНИТЕ СУМИ - обща сума от 3279,07
лева/лв./, от които сумата 3179,07 лева (три хиляди сто седемдесет и девет лева и 07
стотинки), представляваща дължима главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.01.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от
09.02.2024 г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на
вземането, сумата 100,00 лева (сто лева), представляваща мораторна лихва за период от
18.03.2021 г. до 26.01.2024 г., като сумите са начислени за за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: гр. С***, и с инсталация № ***, за които суми е издадена ЗИ№ 6269/26.2.2024г.
издадена по ЧГД№ 7917/2024г. по опис на СРС.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът,
твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153, ал.1 ЗЕ за периода описан в ЗИ№ 6269/26.2.2024г. и в ИМ, за процесния
топлоснабдения имот посочен в ЗИ и ИМ, с аб.№ ***инсталация № ***. Посочва, че
съгласно действащите през този период общи условия /ОУ/чл.33 от ОУ/, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да
заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна
енергия/ТЕ/ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са
заплатени в срока по ал.2 от ОУ. При неизпълнение в срок на задълженията по чл.32, ал.2,
клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за ТЕ. Твърди, че ответникът не е
1
изпълнил насрещното си задължение, като не е заплатил стойността на доставената ТЕ за
посочения период и цената на услугата дялово разпределение/ДР/. Твърди се, че ответникът
е изпаднал в забава, затова е начислена и лихва за забава.
Моли съдът да уважи всички претенции, с присъждане на сторените по делото
разноски за двете части на производството – заповедна и искова.
ОТВЕТНИКЪТ е подал ОИМ с вх.№ 225612/10.7.2024г., като по същество оспорва
исковете като недопустими и неоснователни. Няма изложени възражения по каква причина
исковете са недопустими. Изложени са възражения само за неоснователност, като на първо
място се оспорва, че за м.1 и м.2 от 2021г. вземането е погасено по давност. На второ място
исковете се оспорват, защото дължимите суми били заплатени. Потвърждава, че е
собственик на спорния имот. Оспорва искането за допускане на СТЕ. Към ССЕ поставя
въпрос, че вещото лице да провери как са осчетоводени плащанията, които е направила и за
които представя доказателства с ОИМ.
Поради изложеното се иска отхвърляне на исковите претенции предявени срещу него
изцяло като недопустими и неоснователни.
В открито съдебно заседание/о.с.з./ ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си
представител по пълномощно, поддържа предявените искови претенции и моли съдът да ги
уважи, като моли да не се уважават възраженията на ответника. Моли да се присъдят
разноските по делото.
В о.с.з. ответникът, редовно призован, явява се лично, но не се представлява от
адвокат. Оспорва сумите като погасени по давност. Потвърждава, че е собственик на
процесен имот, както че е открита партида, че е клиент на ищец, и че абонатен № *** е за
апартамента в гр.С***, който е нейна собственост.
В о.с.з. 3-то лице помагач П***, ЕИК ***, редовно призовано, не се представлява.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и като взе
предвид правните норми уреждащи спорните отношения, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Исковете са допустими, доколкото са предявени по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК от
заявителя срещу длъжник-ответник в преклузивния месечен срок от уведомяването му за
подаденото възражение и оспорване на суми по ЗИ№ 6269/26.2.2024г. издадена по ЧГД№
7917/2024г. по опис на СРС.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в тежест
на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата
на които е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдения
обем през процесния период, стойността на същата, началния период на нейната
изискуемост и размера на претендираните мораторни лихви. Ответника, от своя страна, е
длъжен в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното
във времево и количествено отношение изпълнение на задълженията си за плащане на
потребената топлинна енергия за процесния период.
По иска по чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главното вземане
и момента, от който е станало изискуемо. В тежест на ответника да докаже погасяване на
дълга на падежа.
По делото са приети и приложени като доказателства следните копия на писмени
документи - Заявление за издаване на заповед за изпълнение/ЗИ/ по чл.410 ГПК с вх.№
43328/9.2.2024г. по което е образувано ЧГД№ 7917/2024г. на СРС, което е прието по делото в
цялост ведно с доказ.за плат.ДТ за заповедна част от производството/л.9-14/; НА №*** том I,
рег.№ ***, дело №159/30.12.2015г. на софийски нотариус С***/л.15-17/; НА №***, том VI,
2
рег.№ ***, дело № ***г. на софийски нотариус А.Л.ова, с който ответник К. И. Д. е
придобила процесен имот/л.18-22/; Съгласие-молба относно заличаване на законна
ипотека/л.23-24/; Писмо-покана за смяна на партида от 30.3.2021г. отправена от ищец към
ответник/л.25/; Договор №2179/26.9.2002г. между СЕС и Е*** за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия/л.26-30/; Протокол от 15.9.2002г. и от
3.9.2008г. от Общо събрание на собствениците на етажната собственост/СЕС/ за избор на
фирма за дялово разпределение и списък на етажните собственици/л.31-42/; Съобщения към
фактури до ответник от 31.7.2023г., от 31.7.2022г., от 31.7.2021г. /л.43-48/; Извлечения от
сметки за процесния период за аб.№ ***/л.49/; Договор между „Т***” ЕАД и „П***;
Договор от 3.6.2020г. скл.между Т*** ЕАД и Ф***/л.50-57/; Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от Т*** ЕАД на потребители в гр.София/л.58/;
Пълномощно за ищец/л.59/; Документ за доплатена дължима държавна такса/л.63-64/; копия
на касови бонове представени с ОИМ от ответник предимно за платено ДР и за лихви към
дължими суми, като всички касови бонове са от две дати 13 и 15.11.2023г. /л.83-113/.
По делото е прието като доказателство предхождащото заповедно производство по
ЧГД № 7917/2024г. по описа на СРС, 163-и състав.
По делото е прието като доказателство молба с вх.№ 280989/4.9.2024г. на 3-то лице
помагач П***, с приложени към нея доказателства за отчитане на потреблението за
процесния имот в процесния период/л.148-159/. От молбата се установява, че титуляр на
партидата за спорния имот е ответника и същата е подписала лично Протоколите за отчет на
отоплителни уреди за процесен имот на 17.5.2021г., на 10.5.2022г., и на 13.5.2023г., като
няма отбелязани възражения по отчитането.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза
/ССЕ-л.161-168/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, същата
неоспорена от страните, се установява, че не са постъпили суми за покриване на
начислените суми за процесния период по ЗИ№ 6269/26.2.2024г. издадена по ЧГД№
7917/2024г. по опис на СРС. Общият размер на неплатените от ответника суми за процесния
период възлизат на 3279,07лв., от които 100лв. са за лихви, като няма суми, които да се
търсят и да са погасени по давност.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и сградата етажна
собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа, който
факт се доказва от събраните по делото доказателства - Договор между СЕС и П*** за
предоставяне на услуга дялово разпределение; Протокол от Общо събрание на
собствениците на етажната собственост/ЕС/ за избор на фирма за дялово разпределение и
списък на собствениците от 2002г. и от 2008г.
Доказано е също така и не се оспорва, че ответника е придобила правото на
собственост върху процесния имот през 2017г., т.е.преди процесен период, което са признати
от ответника факти. С оглед изложеното съдът приема за доказано, че ответникът е
собственик на имота, като се води и титуляр на партидата за имота видно от приетите по
делото фактури издавани от ищеца и от доказателствата представени от 3-то лице помагач.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Доколкото не
беше установено да е учредено право на ползване върху процесния имот в полза на трето
лице или правото на собственост върху топлоснабдения имот да е прехвърлено на трето
лице, съдът счита за доказано, че ответникът се явява клиент на ТЕ за битови нужди за
процесния период, като това се потвърждава и от възраженията, че са извършвани
плащания.
3
Съгласно даденото в чл.150, ал.1 ЗЕ разрешение, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия, които се одобряват от КЕВР. Няма спор
между страните, че Общите условия са влезли в сила по отношение на ответника,
следователно са породени облигационни отношения между топлопреносното предприятие, в
качеството му на доставчик на топлинна енергия и съответния абонат, имащ качеството
„потребител” на топлинна енергия като собственик или ползвател на съответния
топлоснабден имот.
На следващо място, кредитирайки като обективно и компетентно изготвено
заключението на вещото лице по приетата в хода на производството съдебно-счетоводна
експертиза, съдебният състав приема, че ищецът е установил по пътя на пълното и главно
доказване реалното доставяне на топлинна енергия в твърдения обем през процесния
период, като няма сума погасена по давност, защото такива биха били задълженията
начислени преди 31.12.2020г., а ЗИ№ 6269/26.2.2024г. е за дължими суми за период 1.1.2021г.
– 30.4.2023г.
Същевременно, доколкото ответникът, в чиято тежест е било, не е провел доказване за
плащане на дължимите суми, то исковете се явяват доказани от ищеца по основание.
Сумите, които ответникът е заплатил са приспаднати от ищец и не се включват в дължимите
и за тях няма издавана ЗИ.
По отношение претенцията за лихва за забава върху главницата същата следва да се
уважи доколкото е уважен иска за главницата. Следва да се уважи и предявения иск за
лихвата за забава от 100лв. преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда.
Въз основа на всичко изложено съдът приема, че предявените установителни искове се
явяват напълно основателни и доказани за размера, в който са предявени от ищец и следва
да се уважат. В допълнение следва да се добави само, че доколкото ответникът е погасил
частично свои задължения към ищец по процесен аб./кл. Номер, то извън съдебно е признал
задълженията, за които е предявена ИМ и заявление по чл.410 ГПК срещу него от ищец.
Възраженията на ответника остават недоказани, поради което и не следва да се вземат
предвид при постановяване на решението.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора за уважените искове в тежест на ответника следва да се
възложат разноските, сторени от ищеца, по реда на чл.78, ал.1 ГПК. Списък с разноски е
представен от ищец и е приет от съда в о.с.з. проведено на 25.10.2024г./л.170/, който напълно
отговаря на доказателствата по делото.
Ответник е възразил по реда на чл.78, ал.5 ГПК срещу юр.к.възнагрждение в исковото
производство, като съдът приема, че следва да го намали на 100лв. от искани 200лв.,
доколкото делото е типичен спор воден от ищец пред СРС и не се отличава с фактическа и
правна сложност. Следва да се присъдят разноски за цялото производство от 581,61лв., от
които 131,16лв. за платена държавна такса, депозит за ССЕ-300лв. и възнаграждение за
юрисконсулт - 150лв. в настоящото исково и заповедното производство.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответник К. И. Д., ЕГН **********, с адрес
гр.С***, дължи на ищец Т*** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С***,
следните СУМИ – обща сума от 3279,07 лева/лв./, от които сумата 3179,07 лева (три
хиляди сто седемдесет и девет лева и 07 стотинки), представляваща дължима главница за
4
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.01.2021 г. до 30.04.2023
г., ведно със законна лихва за период от 09.02.2024 г./дата на подаване на заявление по чл.410
ГПК в съда/ до изплащане на вземането, сумата 100,00 лева (сто лева), представляваща
мораторна лихва за период от 18.03.2021 г. до 26.01.2024 г., като сумите са начислени за за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С***, и с инсталация № ***, за които суми е
издадена ЗИ№ 6269/26.2.2024г. издадена по ЧГД№ 7917/2024г. по опис на СРС, на основание
чл.422 във вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК във вр. с чл.150 и сл.ЗЕ и чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА К. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С***, да заплати на Т*** ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.С***, сумата от 581,61 лева, представляващи
сторените пред СРС съдебно деловодни разноски от ищеца по настоящото исково
производство и по ЧГД №7917/2024г. на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на П***, ЕИК ***, като трето лице-
помагач на страната на ищеца Т*** ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните със съобщение, по възможност
по електронен път - за ищец и трето лице помагач!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5