Р Е
Ш Е Н
И Е № 260576
25.02.2021г.,
гр. Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ бр. състав в
публично съдебно заседание на двадесет и
първи януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГЕОРГИ ДИМИТРОВ
СЕКРЕТАР: ЦВЕТА
ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 9088 по
описа на съда за 2020г., намира за установено следното : Обективно съединени
искове с правно основание чл. 143 от СК
и чл. 149 от СК, предявени малолетното дете
М.А.Т. чрез неговата майка и законен представител С.В.Я.,*** срещу А.Г. ***. Твърди се, че ответникът е
баща на малолетното дете. Страните живели заедно на семейни начала. Твърди се още, че от лятото на 2016г. страните не живеят заедно и оттогава майката се грижи изцяло за детето. От раздялата бащата не е давал никаква
издръжка за детето, което в момента е на повече от *** години и разходите по
отглеждането му се увеличават. Твърди се, че детето посещава детска градина в ***. Майката
работи на 4-часов работен ден и няма достатъчно доходи за издръжка на детето
си.
По изложените в
исковата молба подробни съображения от
съда се иска да бъде осъден ответника да заплаща месечна издръжка на детето М. в
размер на 160,00 лева, считано от 26.07.2019г. до 26.07.2020г., както и месечна издръжка
на детето в размер на 160,00 лева, считано от подаване
на иска в съда – 27.07.2020г. до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване. Претендира
се законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа до пълното изплащане на
сумата. Претендират се разноски.
Ответникът лично и чрез особения си
представител по делото в писмения отговор
взема становище по исковете.
Твърди, че исковете са допустими, но
неоснователни по отношение на техния размер. Твърди, че е безработен в *** и има още две
свои малолетни деца, на които дължи издръжка по закон.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното: Ответникът е баща на малолетния
ищец, което е видно от представеното удостоверение за раждане от ***г***.
В настоящото производство следва
да се извърши преценка на нуждите на децата и възможностите на родителите да
осигуряват издръжка. Съгласно чл. 143 от СК, родителите дължат издръжка на
непълнолетните си деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си.
Детето М. понастоящем е на *** години.
Според приложена Декларация за семейно и имотно състояние на
майката С.Я., същата има още едно свое
ненавършило пълнолетие дете – ***, родена през ***. Има месечен доход от ***,00
лева. Няма други доходи, имоти и МПС.
Приложено е писмо от осигурител в гр. ***,
***от ***., според което ответникът
получава обезщетение по банкова сметка
***,68 евро дневно до ***
Приложено е удостоверение за раждане на
детето Г.Т. от ***., според което ответникът е и баща на това дете, родено на ***г.
Приложено е и удостоверение за настоящ адрес на друго дете – С.Т.– родена през ***.,
от което не може да се направи извод, че ответникът е и негов баща.
Приложен е и социален доклад, изготвен
от Д“СП“ – ***. Според доклада, страните
са живели на семейни начала 17 години.
Бащата припознал детето М., но изобщо не се е грижил за него. Не се интересувал от детето, а то не го и
познавало. Всички нужди на детето
посреща майката. Живеят в жилище,
собственост на бабата. Майката работи
като ***в ***с месечна заплата от ***,00 лева.
Детето М. е на *** и посещава детска градина в ***.
Приложена е и справка от ТД на НАП –
Пловдив от 07.01.2021г., според която майката С.Я. работи в „***“– *** с основна заплата от ***,00 лева.
За бащата няма данни за трудови правоотношения.
Ищцовата страна е ангажирала и гласни доказателства. От
показанията на свидетелката З.Я., баба на
ищеца се установява, че дъщеря й нямала
брак с А., те живеели на семейни
начала. М. е на *** години. Той живеел
при бабата заедно с майка си. В
домакинството са бабата, М., майката и
голямата кака – ***, която е на *** години, която също е дъщеря на А., но не е
призната от него. Дъщеря й и А. са
разделени от четири години. Те живеели в ***и М. е роден там. Когато М. бил на *** година, тримата - ***, С. и М. си дошли
на почивка, а А. си останал там на работа. След месец решили да си заминат за ***и А. ги потърсил, като
казал на С. по телефона, че се бил
оженил за друга жена и да не си идват. Тогава С. плакала и си останали с детето в ***. От тогава той изобщо не ги е
потърсил, нито лично, нито по телефона. С. го потърсила, за да го помоли да купи
на децата дрешки, тъй като им изгоряла къщата и нямали нищо. Тя му се обадила той да прати някой лев, за да купи на децата
дрешки. А. отказал, като казал, че нямал пари. Дъщеря й го е
молела и за пари за издръжка. Миналата година А. бил тук на почивка и изобщо не видял децата, никакво внимание към тях не проявил.
Не поискал да ги види изобщо. Видяли, че е тук, защото живеят наблизо. Чули от комшиите, че в *** работел. Преди
работел като ***и ***. Знае, че е
изкарвал по около 1200-1300 евро на месец тогава. М. ходел на детска градина в град ***. Майката плащала 50,00 лева на месец като такса за детската
градина. М. е здраво дете. Майката давала пари за храна, за лекарства, за дрешки, тъй
като детето постоянно расте и всичко му омалявало. От 2019 година А. нищо не е
давал за детето, нито подаръци, нито пари. Той даже не познавал детето си, само по име го знаел. Дъщеря й работи като
***в един ***в град ***. Тя
получавала ***,00 лева на месец, тъй
като работела на четири часов работен
ден. Други доходи тя нямала. Тя не получавала никакви помощи освен детските надбавки, които
са в размер на ****,00 лева за двете деца. Знае, че А. имал още две деца- *** и ***. *** е около ***
годишно и е от друга жена, но имал и още
едно ***, което е на *** години, което живеело при бабата и дядото, тези две деца били от една и съща майка.
При така установеното от фактическа
страна относно нуждите на детето М. и
материалните възможности на родителите, съдът счита, че за издръжката на детето
са необходими и възможни средства по иска с основание чл. 143,ал.2 от СК в
размер на общо 320,00 лева месечно. Детето
е на *** години . Има ежедневни потребности
от средства за храна и дрехи. Ответникът
е здрав физически, работоспособен. Работи в ***според
показанията на свидетелката и може да
реализира месечен доход от 2000,00 – 2500,00 лева. Има още двама свои низходящи, на които да дължи издръжка по
закон. Ето защо - ответникът
следва да заплаща 160,00 лева месечно
като издръжка на детето М., а останалите средства, заедно с ежедневните грижи
по отглеждане и възпитание следва да се осигуряват от майката, която също е в
работоспособна възраст, може да работи. Така – искът с правно основание чл. 143
от СК ще се уважи в пълен размер. Искът по чл. 149 от СК следва също да се уважи, тъй като по делото се събраха гласни
доказателства, че ответникът от фактическата раздяла на страните през 2016г. не
е плащал никаква издръжка за детето М., нито му е изпращал подаръци. Затова
- ответникът следва да бъде осъден да заплати
издръжка на детето М. за периода от 26.07.2019г. до 26.07.2020г. в размер
на по 160,00 лева месечно. Издръжката ще се присъди ведно със законна
лихва от падежа на всяка месечна вноска
до окончателното изплащане.
На основание Тарифа за държавните такси по ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на ПдРС държавна такса за уважената част от исковете в
общ размер 230,40 лева.
Ищцовата страна претендира разноски по делото. Хонорарът на пълномощника
на ищцата е в размер на 300,00 лева и с оглед уважената част от исковете в
полза на ищцата ще се присъдят разноски в размер на 300,00 лева. Ответникът ще бъде осъден и да заплати сумата
от 250,00 лева по сметка на Районен съд – гр. Пловдив в полза на бюджета на
съдебната власт – за особен представител на същия.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
А. Г. Т., ЕГН
********** *** да заплаща на детето си М. А. Т., ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител С. В. Я.,
ЕГН **********,*** ИЗДРЪЖКА на основание чл. 143 от СК
в размер на 160,00 /сто и шестдесет/ лева месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба
– 27.07.2020г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга
установена в закона причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка месечна вноска от падежа до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА А. Г. Т.,
ЕГН ********** *** да заплати на детето
си М. А. Т.,
ЕГН ********** чрез неговата майка
и законен представител С. В. Я.,
ЕГН **********,*** ИЗДРЪЖКА на основание чл. 149 от СК в размер на 160,00 /сто и шестдесет/ лева
месечно считано за периода от
26.07.2019г. до 26.07.2020г., ведно със законната лихва върху всяка
месечна вноска от падежа до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А. Г. Т.,
ЕГН ********** *** да
заплати по сметка на ПдРС в полза на бюджета на
съдебната власт държавна такса върху присъдената издръжка в общ размер 230,40 /двеста и тридесет лева и
четиридесет стотинки/ лева, КАКТО И да заплати сумата от 250,00 /двеста и
петдесет/ лева по сметка на Районен съд – гр. Пловдив в полза на бюджета на
съдебната власт – за особен представител.
ОСЪЖДА А. Г. Т.,
ЕГН ********** *** да
заплати на С. В. Я., ЕГН ********** *** сумата от 300,00 /триста/ лева направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :/п/ Георги Димитров
Вярно
с оригинала: Ц.В.