Решение по дело №16830/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              30.04.2018г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                              ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                               СВЕТЛАНА АТАНАСОВА

 

при участието на секретар Цветелина Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 16830 по описа за 2017г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 17.07.2017г., гр.д.2259/17г., СРС, 42 с-в се осъжда Л.М.Р. да заплати на основание чл.59 ЗЗД на В.Л.П. сумата 1 000 лв., с която ответницата се е обогатила, получавайки издръжка в по-висок размер за периода 04.08.2014г. – 31.12.2014г., ведно със законна лихва, считано от 16.01.2017г. и сумата 50 лв. – д.т., а на адв. Д.Д., БлАК сумата 300 лв. – възнаграждение за безплатна правна помощ по чл.38 ЗА.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответницата по иска Л.М.Р.. Счита, че плащането на издръжката от ищеца е извършено в изпълнение на негов нравствен дълг съгласно чл.55, ал.2 ЗЗД и представлява доброволно изпълнение не само на законово, а най-вече на морално задължение към неговото дете. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли иска.

Въззиваемият –ищецът В.Л.П. оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Наред с това, въззивният съд възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Безспорно е и от доказателствата се установява следното: С влязло в сила съдебно решение от 06.02.2015г., гр.д.42340/14г., СРС се намалява дължимата от настоящия ищец В.П. на дъщеря му А.П., чрез нейния законен представител и майка – ответницата Л.Р., съгласно споразумение, одобрено по гр.д.13512/11г., СРС, 86 с-в, месечна издръжка от 850 лв. на 650 лв., считано от 04.08.2014г. Ищецът изплаща на дъщеря си чрез ответницата месечна издръжка от по 850 лв., дължима за процесния период м.08.2014г. – м.12.2014г., който предшества постановеното решение.

Предвид отпадането с обратна сила на правното основание за извършеното вече плащане на месечна издръжка над размера от 650 лв. до размера от 850 лв. през исковия период по смисъла на чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, ищецът разполага с правна възможност да търси възстановяване на неоснователно нарушеното имуществено равновесие в размер на надплатените общо 1 000 лв.

Самото оплакване в жалбата, че плащането на издръжката от ищеца е извършено в изпълнение на негов нравствен дълг съгласно чл.55, ал.2 ЗЗД и представлява доброволно изпълнение не само на законово, а най-вече на морално задължение към неговото дете, изключва приложение на същата разпоредбата. Несъвместимо с дарствен акт по морални съображения е плащането, осъществено със знание, че се извършва в изпълнение на валидно правно задължение, каквото в случая е действащото към момента на плащането одобрено от съда споразумение. Правното задължение и моралният дълг се различават по същност и източници. Изпълненият морален дълг е израз на щедрост от страна на даващия, извършва се при наличие на дарствено основание, поради което облагата не е дадена без основание. Съгласно разясненията на т.3 ППВС № 1/28.05.1979г., съзнателното изпълнение на нравствен дълг само по себе си е основание на престацията. В случая, обаче плащането на издръжката е извършено в изпълнение на годно правно основание, каквото е одобреното от съда брачно споразумение, чието действие впоследствие частично отпада.

Отделно, според същата т.3 от постановлението, чл.55, ал.2 ЗЗД е приложим само към уредените в първата алинея случаи, но не и към чл.59, ал.1 ЗЗД. Освен това, логически е невъзможно изпълнение на нравствен дълг в случаите на отпаднало или неосъществено основание. Съзнателното изпълнение на нравствен дълг само по себе си е основание на престацията, а при втората и третата хипотеза на чл.55, ал.1 ЗЗД основанието е друго, но даденото може да се иска обратно, защото то или е отпаднало, или не е могло да бъде осъществено. Затова следва да се приеме, че въпросът за съзнателното изпълнение на нравствен дълг може да се разглежда само в случаите на начална липса на основание. В случая, въззивният съд приема, че реституция се иска при условията на плащане на отпаднало правно основание - чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, при което е неприложимо изключението на чл.55, ал.2 ЗЗД. Кондикционният иск следва да се уважи.

         Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, независимо от неточно определената правна квалификация на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД, след като в решението са обсъдени правнорелевантните факти за иска по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК следва да се потвърди изцяло.

 

В договора за правна защита и съдействие на въззиваемия е вписана уговорка за осъществяване на безплатно представителството на конкретно основание - чл.38, ал.1, т…. ЗАдв (т.1 издр, т.2 матер. затруднено, т.3 роднина, близък или друг юрист). Затова и съгласно чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. МРАВ, пълномощникът има право на сумата 300 лв. – възнаграждение за безплатно представителство пред настоящата инстанция.

 

        

Въззиваемият пред настоящата инстанция не претендира и не установява разноски, поради което такива не се дължат.

        

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.07.2017г., гр.д.2259/17г., СРС, 42  с-в.

 

ОСЪЖДА Л.М.Р., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на адв. Д.Д., Б. АК, с адрес: ***, партер на основание чл.38, ал.1 ЗА сумата 300 лв. – възнаграждение за безплатно представителство пред въззивна инстанция.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.