Решение по дело №191/2021 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260151
Дата: 13 декември 2021 г. (в сила от 21 януари 2022 г.)
Съдия: Данчо Йорданов Димитров
Дело: 20213230200191
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Добрич, 13.12.2021 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд Добрич, наказателно отделение, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: Данчо Димитров

 

При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа докладваното от съдия Димитров АНД № 191 по описа на Добричкия районен съд за 2021 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Р.С.Н., ЕГН **********,***, срещу наказателно постановление № 20-0851-002186 от 06.01.2021 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Добрич, с което на Р.С.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лв.

На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 8 точки.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата си.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди наказателното постановление.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 319568/26.12.2020 г., съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед    8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния състав. Съгласно т. 1.1.2 от заповедта, на полицейските органи от секторите „Пътна полиция” (СПП) в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) е възложено да издават фишове и да съставят актове за установяване на административни нарушения по Закона за движението по пътищата. Няма спор в настоящия случай, че актосъставителят Г.К.М. е именно младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Добрич.

АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил, че има възражения, поради което и в акта е отбелязано: „имам възражения“ /цитат/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал писмени възражения по акта пред наказващия орган. Съобразно дадените му правомощия, наказващият орган е извършил проверка на спорните обстоятелства, като е оставил възраженията на жалбоподателя без уважение, приемайки, че АУАН е законосъобразен и правилен, в която насока е бил изготвен и писмен отговор до Р.С.Н. с рег. № 851000-6/04.01.2021 г. /л. 8 от делото/. Във връзка с извършеното разследване на спорните обстоятелства е била изготвена и докладна записка от Г. Димитров – инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич /л. 7 от делото/. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че именно въз основа на дадените му правомощия по чл. 52, ал. 4, изр. второ от ЗАНН, наказващият орган е възложил разследването на инспектор Г. Любомиров Димитров /виж резолюция, поставена върху възражение с рег. № 851000-14460/29.12.2020 г. – л. 6 от делото/, след което наказващият орган се е произнесъл по преписката, като е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценявайки възраженията и събраните доказателства.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В действителност в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля М.Г.Г., но това не е съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен адрес по местоработата му и установяването на самоличността му от наказващия орган и съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед    8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния състав,  съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочена е и съответната законна разпоредба, за която се твърди, че е нарушена - чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува. Правилно и законосъобразно нарушението е подведено под санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 26.12.2020 г. около 12:52  часа, в гр. Добрич, по бул. „Трети март”, в посока центъра, управлява лек автомобил с рег. № *****, като на кръстовището с булевард „25-ти септември“ преминава на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим, за да се включи в посока изхода за град Варна – нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на Р.С.Н. и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитан като свидетел в съдебно заседание, актосъставителят Г.К.М. потвърждава констатациите в акта. В съдебно заседание свидетелят М. дава следните показания: „На посочените дата и час, аз съм бил заедно с колегата, който е свидетел в акта. Въпросният автомобил и водач преминаха на червен светофар. Ние бяхме зад него с патрулния автомобил и карахме по бул. „25-ти септември“ покрай Музея в посока Варна. Той караше пред нас, светофарът светеше червено, а той премина. След това ние го спряхме. Той каза, че като не застрашавал останалите участници в движението, можело да се мине надясно на червено. Допълнителна секция за надясно нямаше. Там има само основна секция на светофара, няма пътен знак...Има знак Б1 (пропусни движещите се по пътя с предимство), но той не важи при работеща светофарна уредба. Този знак Б1 е поставен на разделителния остров. Правило е, че първо се гледат знаците на регулировчика, ако има такъв. Ако няма, се спазват светлинните сигнали на светофара и ако светофарните колони не работят, тогава важат пътните знаци и маркировката/цитат/. Макар и косвено, същата фактическа обстановка пресъздава посредством показанията си и свидетелят М.Г.Г., който в съдебно заседание заявява, че не си спомня за случая, но потвърждава написаното в акта.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Г.М. и М.Г., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършвания от тях пътен контрол и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.

Жалбоподателят не оспорва констатацията в АУАН и НП, че е преминал на червен сигнал на светофарната уредба, като ангажира гласни доказателства, посредством обясненията си. Така например в съдебно заседание, след проведения разпит на свидетеля Г.М., жалбоподателят дава следните обяснения: „Това е ситуацията, както я описа свидетелят. Аз не я оспорвам“ /цитат/. Също така, по съществото на делото Н. заявява: Аз зная, че няма зелена стрелка за надясно. Светофарът светеше червено, но имаше ясно поставен знак Б1 на разделителния „остров“, който важи за цялото движение, според мен. Беше поставен точно по средата на острова, който разделя лентата за направо и за надясно по бул. „25-ти септември“. В ЗДвП е казано, че точно тези знаци важат и трябва много внимателно да се погледне чл. 35 от ЗДвП. Аз не оспорвам, че светофарът светеше червено, аз го видях, че е червено. С ясно съзнание минах на червено, защото знакът ми разрешаваше да премина, като пропусна преминаващите автомобили, които идват насреща и завиват наляво. Там няма пешеходна пътека. Поддържам жалбата и моля да бъде отменено наказателното постановление. Аз съм чел закона и не мисля, че го нарушавам“ /цитат/.

Изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН и в издаденото въз основа на него НП, съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите Г.К.М., М.Г.Г., както и от обясненията на самия жалбоподател Р.С.Н..

Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка описана в него и в НП е безспорно установена в съдебно заседание.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва, се налагат следните правни изводи:

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения състав. Съдържащите се в писмените доказателства данни сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното деяние. Гласните доказателства са безпротиворечиви, че именно жалбоподателят е управлявал въпросното моторно превозно средство.

По делото безспорно е установено, а и не се спори, че Н. е преминал с управлявания от него автомобил на червена светлина на светофарната уредба, регулираща кръстовището, образувано от бул. „3-ти март“ и бул. „25-ти септември“.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът намира, че за жалбоподателя е съществувала абсолютна и безусловна забрана за преминаване на кръстовището при светеща червена светлина на светофарната уредба. Това е така по следните съображения:

Съгласно чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Когато има несъответствие между сигналите на регулировчика и светлинните сигнали или пътните знаци относно предимството, участниците в движението са длъжни да се съобразяват със сигналите на регулировчика /чл. 7, ал. 1 от ЗДвП/.

Когато има несъответствие между светлинните сигнали и пътните знаци относно предимството, участниците в движението са длъжни да се съобразяват със светлинните сигнали /чл. 7, ал. 2 от ЗДвП/.

Когато има несъответствие между пътните знаци и маркировката на пътя, участниците в движението са длъжни да се съобразяват с пътните знаци /чл. 7, ал. 3 от ЗДвП/.

Видно от разпоредбата на чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП, „Червената светлина означава „Преминаването забранено“. Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека“.

С други думи – в конкретната ситуация, Н. е следвало да съобрази поведението си със светлинния червен сигнал на работещата светофарна уредба, забраняващ му да премине през кръстовището, а не с пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“, така както повелява нормата на чл. 7, ал. 2 от ЗДвП.

В случая е неприложимо и правилото и на чл. 35, ал. 4 от ЗДвП /Завой надясно е позволен при червена светлина на светофара само при наличие на съответен пътен знак или светлинен сигнал, като водачът е длъжен да пропусне пешеходците, да не пречи на движението и да завие, когато се е уверил, че пътят е свободен за преминаване/, тъй като на процесното място няма наличен пътен знак или светлинен сигнал, който да разрешава извършването на описаната маневра. Както и правилно е посочено в изготвената по делото докладна записка от Г. Димитров – инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич /л. 7 от делото/, поставеният пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ не указва извършването на десния завой при забранителен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим, а регламентира предимството при преминаването през кръстовището.

С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушения по чл. 6, т. 1 от ЗДвП за доказано, поради което законосъобразно на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, административнонаказващият орган е  санкционирал жалбоподателя.

По отношение на наложеното наказание:

Предвиденото наказание по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е глоба в размер на 100 лева. Наложеното наказание глоба в размер на 100 лв. е законоустановено и не подлежи на преразглеждане от съда.

Конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално правна норма обществени отношения. Обект на защита са обществените отношения по опазването животът и здравето на участниците в движението по пътищата. В този ред на мисли съдът намира за нужно да отбележи, че нарушението, извършено от Р.С.Н. се отличава с висока степен на обществена опасност на деянието. Фразата „висока степен на обществена опасност на деянието” е твърде слаба, когато става въпрос за честотата на извършените нарушения от този вид. Особено укорими са нарушенията, при които деецът преминава през кръстовище при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Следва да се отчете и  причината за извършване на нарушението, а именно - пълното непознаване на основни правила за движение по пътищата от страна на наказаното лице.

При това положение съдът намира, че така наложеното наказание е справедливо и би изпълнило целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН.

Относно отнетите контролни точки:

Отнемането на контролни точки е уредено в Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в сила от 23.03.2018 г.).

Съобразно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП и чл. 2, ал. 1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. тези точки са контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Изхождайки от тази формулировка, следва да се приеме, че законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на установените нарушения, без да третира отнемането им като самостоятелно административно наказание или принудителна административна мярка. Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП. В тази насока следва да се приеме, че отнемането на контролни точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна по отношение на водачите и информационно – статистическа от гледна точка на контролните органи функция. Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при отнемане на контролни точки, съответният административнонаказващ орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на административно наказание за извършеното нарушение, т.е. има ли доказано нарушение, има и отнемане на предвидените за съответното нарушение контролни точки.

Законосъобразно, на основание чл. 6, ал. 1, т. 12 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в сила от 23.03.2018 г.), за нарушението по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП /за преминаване при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването/, са отнети 8 контролни точки.

Страните не претендират разноски по делото.

С оглед изложеното, съдът намира, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0851-002186 от 06.01.2021 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-Добрич, с което на Р.С.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лв.

На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 8 точки.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.

 

                                                                    

                                                                         Районен съдия:                                                                                                                       /Данчо Димитров/