РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Русе, 26.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Русе,
в публично заседание на 13 април през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНА
КАЛОЯНОВА |
|
|
СПАС
СПАСОВ |
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с
участието на прокурора ЕМИЛИЯН
ГРЪНЧАРОВ като разгледа докладваното
от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН дело № 13 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от
Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Русе към Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” против Решение № 141 от 08.11.2021 г., постановено
по АНД № 122/2021 г. по описа на Районен съд - Бяла, с което е отменено
Наказателно постановление (НП) № 38-0000814 от 29.03.2021 г. на Директора на РД
АА – Русе, с което на В.П.Л. за нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от
27.06.2008 г. на МТ и на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева и е осъдена ИА АА да заплати на Л. направените по
делото разноски в размер на 300 лева. В жалбата се навеждат оплаквания за
неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон.
Претенцията е да се отмени решението на РС - Бяла и вместо него да се постанови
друго, с което да се потвърди в цялост издаденото наказателно постановление. Прави
и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответната страна не взема становище
по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да достигне до извод за незаконосъобразност
на оспореното пред него НП и да го отмени, съдът е счел, че макар и формално с
описаното в НП деяние въззивният жалбоподател да е осъществил състава на вмененото
му по ЗАвПр нарушение, то са налице предпоставки, които определят случая като
маловажен.
Решението
на РС – Бяла е неправилно.
По делото е безспорно установено, че
ответникът по касация В. Л. на 10.02.2021 г., около 14:00 часа, в с. Новград,
обл. Русе, на изхода на гр. Бяла, в посока от гр. Бяла за гр. Свищов,
управлявал товарен автомобил Скания 114Л-380 с рег. № Р7541КВ от категория N3,
с поставена табела на предното обзорно стъкло „Превоз за собствена сметка“, с маршрут
на движение от гр. Две могили до с. Вардим, който в момента на проверката бил
без товар. МПС-то било оборудвано с аналогов тахограф Mannesmann VDO AG тип
1318.2709 със сер. № 3403809. При извършената проверка контролните органи
установили, че водачът В. Л. не представя в момента на проверката 14:00 часа
заповед на управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършвал
превозът. В заповедта следвало да се посочат датата или периодът за извършване
на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на
товара. При тази констатация било прието, че водачът
при извършване на превоз за собствена сметка е допуснал нарушение на чл.
18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ, за
което му бил съставен АУАН от 10.02.2021 г., подписан от В. Л. с обяснение, че
няма възражения към момента и такова ще се представи. След извършена проверка на
акта, по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, АНО е издал обжалваното пред РС – Бяла
наказателно постановление, връчено лично на В. Л. на 29.03.2021 г., с което той
бил санкциониран по реда на чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр с административно наказание
„глоба“ в размер на 100 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 4
от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ
за условията и реда за
извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, при извършване на
превози на товари за собствена сметка водачът трябва да представи при поискване
от страна на контролните органи заповед на ръководителя на лицето, за чиято
сметка се извършва превозът, в която заповед следва да са посочени датата или
периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на
движение, както и видът на товара.
От анализа и тълкуването на
цитираната разпоредба произтичат два правни извода - на първо място,
нормативните изисквания не могат да бъдат удовлетворени посредством
представянето на заместващи документи, които не съдържат реквизитите на
гореописаната заповед и на второ място, заповедта трябва да бъде представена
при поискването й от контролните органи, а не в един по-късен момент, т.е. от
значение е не това дали заповедта съществува към момента на проверката, а дали
е представена към релевантния момент. И именно защото водачът не е представил
изискуем по закон документ в момента на проверката е бил наказан на основание
санкционната норма на чл.93, ал. 2 от ЗАвПр, а не по реда на чл. 93, ал. 1 от
ЗАвПр, която норма визира случаи, когато въобще документ не е бил наличен, т.е.
очевидно АНО е приел, че такава заповед е съществувала, била е налице, но не е
била представена към момента на проверката. Същата е приложена по въззивното
дело на л. 55.
Спорно в случая е приложението на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Приетото от РС - Бяла, че са налице
предпоставките за прилагане на законовата хипотеза на маловажен случай,
настоящата инстанция счита за неправилно.
Според задължителната практика на
ВКС, дадена с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по тълк. н. д. №
1/2007 г., ОСНК, преценката на административнонаказващия орган „за маловажност“
на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. За това дали нарушението е маловажно следва да се изхожда от неговата
малозначителност, а тя е в зависимост от обществената му опасност, която може
да не е налице или да е явно незначителна. „Маловажен случай“ по смисъла на чл.
28 от ЗАНН е този, който при извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на административни нарушения от същия вид. В случая нарушението е типично
за вида си и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност за установения
ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид.
Нарушението засяга важни обществени отношения, свързани с предоставянето на
публична функция, поради което водачите са задължени да спазват императивния
характер на законовите разпоредби. Касае се за формално нарушение, при което
настъпването на вредоносни последици не е елемент от фактическия му състав и
липсата на такива последици не се преценява като смекчаващо обстоятелство,
респ. като основание за преценка на случая като маловажен.
Обстоятелството, че водачът и
ръководителят на юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът, в
случая са едно и също лице, не е от такова естество, че да характеризира
деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност, противно на
приетото от контролираната съдебна инстанция. Това е така, тъй като въпросната
заповед, с която водачът следва да разполага в момента на превоза и да е в
състояние да представи при проверка на контролните органи следва да има точно
определено съдържание, с оглед на което и проверяващите да упражнят контрол
дали реално извършваният от водача превоз съответства на посочените в заповедта
дата/период на извършване, часове на тръгване, маршрут на движение, вид на
товара и т.н.
Целта на
нормативното правило за поведение е контролният орган, при проверка, да може да
извърши анализ за спазване на правилата на общностното право, въз основа на
което е и била издадена процесната наредба, по отношение проверка на
съответните показатели. Този анализ е възможен при изпълнение на задължението
за незабавно представяне при поискване на съответните носители на информация.
По делото не е спорно, че към момента на проверката водачът не е разполагал с
посочената заповед на ръководителя на юридическото лице, за чиято сметка се
извършва превозът, обективираща факта на управляване на автомобила за дадените дата/период,
часове на тръгване, маршрут, вид товар и др.
Законодателят е скрепил с
императив задължението на водача преди потегляне на автомобила да се снабди и
да носи със себе си заповед на ръководителя. Това задължение за водачите е
свързано именно с основното предназначение на данните - да служат като
доказателство за установяване на описаните в тях обстоятелства, от което пък
може да се направи и изводът, че това задължение важи за всеки конкретен водач
на такъв автомобил, извършващ с него превоз на товари, като при поискване от
проверяващите органи той следва да представи всички изискуеми по закон и подзаконовите
актове документи. Като няма каквото и да било правно значение и не може да се
преценява като смекчаващо обстоятелство фактът, че водачът и ръководителят на
юридическото лице, за сметка на което се извършва превозът, са едно и също лице
именно поради гореизложените съображения.
Процесното нарушение се
явява съществено, тъй като при непредставяне при проверката на съответния
документ се възпрепятства възможността контролните органи своевременно да
установят правно значими обстоятелства като времето за управление, прекъсвания
и почивки, маршрута, по който следва да се движи МПС-то, вида на товара и др.,
поради което спрямо него неправилно БРС
е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изложеното, касационният съд
намира, че оспореното пред РС - Бяла наказателно постановление е
законосъобразно и обосновано. Като го е отменил съдът е постановил неправилно
решение. То следва да бъде отменено. След отмяната на решението на въззивната
инстанция и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК касационният съд следва да се
произнесе по съществото на спора като потвърди наказателното постановление.
Затова и на основание чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 и
чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 141 от 08.11.2021 г.,
постановено по АНД № 122/2021 г. по описа на Районен съд - Бяла, с което е отменено
Наказателно постановление № 38-0000814 от 29.03.2021 г. на Директора на РД АА –
Русе и ИА „Автомобилна администрация“ –
София е осъдена да заплати на В.П.Л. ***, с ЕГН **********, направените по
делото разноски в размер на 300 лева и
ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
38-0000814 от 29.03.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Русе, с което на В.П.Л. ***, с ЕГН **********, за нарушение на
чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. на МТ и на основание чл.93, ал. 2 от ЗАвПр е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.