315Р Е Ш Е Н И Е
№
25.11.2019г. град
Кюстендил
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на двадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Лидия
Стоилова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело №269 по описа за 2019г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Директорът на РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА
ИНСПЕКЦИЯ /РЗИ/ - КЮСТЕНДИЛ с адрес: гр.Кюстендил, кв.“Румена Войвода“, ул.“Тинтява“
обжалва решението по а.н.д.№1853/2018г. на РС - Кюстендил. В жалбата се сочи
касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона
поради неправилното му прилагане се свързва с доказано противоправно деяние във
връзка с приложението на чл.12, ал.2 и ал.3 от ЗАДС. Моли за отмяна на
решението и потвърждаване на НП.
В с.з. пълномощникът на касатора
поддържа жалбата.
Адв.П.
*** като пълномощник на ответното дружество „В.И.“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** и законен представител управителя Христина П.
Стойнева оспорва жалбата като неоснователна.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, т.к. въззивният съд е постановил
правилно решение, като правилно е приложил материалния закон и не е допуснал
съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и материалите по делото пред районния съд, намира
жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на
обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №182-Ю-ИР/12.10.2018г. на директора на РЗИ –
Кюстендил, с което на „В.И.“ ЕООД за нарушение на чл.56, ал.1 от ЗЗ на
основание чл.218, ал.3 от ЗЗ е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв.
От фактическата страна на спора
съдът е установил, че на 12.07.2018г. около 15.15 часа служители на РЗИ – Кюстендил св.Раденкова,
Андонова и Цветанова са извършили проверка в търговски обект „кафе-аперитив“ в
гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №210, стопанисван от санкционираното
дружество. Обектът е закрито обществено място, в което се извършвало
тютюнопушене посредством водна лула /наргиле/. Установено е, че в
пространството на заведението се усещал силен мирис на плодов аромат. Прието е,
че в легалното определение за „тютюн за пушене“ в чл.12, ал.2 от ЗАДС се
включват изделията, съставени изцяло или частично от вещества, различни от
тютюн, но отговарящи на изискването в понятието на тютюн за пушене.
При така установените факти по
делото, съдът е формирал правен извод за компетентност на актосъставителя и АНО
и наличие на реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, но несъставомерно деяние.
Съдът е посочил, че по време на извършената в обекта проверка няма правна
норма, забраняваща пушенето посредством водна лула /наргиле/ и АНО самоволно е
разширил съдържанието на чл.56, ал.1 от ЗЗ. По посочените правни доводи съдът е
отменил НП.
В пределите на касационната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно
основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно.
От събраните пред районния съд
писмени и гласни доказателствени средства се установява, че по време на
проверката от контролните органи на 12.07.2018г. заведението, стопанисвано от
санкционираното дружество, представлява обществено място по смисъла на
дефиницията в §1а от ДР на ЗЗ, а по начин на изграждане и функциониране е
закрито такова.
За
нарушаване на забраната по чл.56, ал.1 от ЗЗ следва да се установи осъществено
тютюнопушене в заведението.
Фактите по делото сочат за употреба
от външни лица на водна лула /нергиле/, заредена с плодов аромат за наргиле.
Самият аромат е съхраняван в отделни шишенца, съдържащи натурални смеси от
плодове, билки, меласа, аромати и глицерин /вж. показанията на св.Йорданов/. По
време на проверката в обема на заведението проверяващите са установили наличие
на плодов аромат, което доказва отсъствието на тютюн в съставките на водната
лула.
От посочените безспорни данни по
нарушението актъсъставителят и АНО са формирали извод за приложимост на
дефиницията по чл.12, ал.2 от ЗАДС, съгласно която „за тютюн за пушене“ се
смятат и изделия, съставени изцяло или частично от вещества, различни от тютюн,
но отговарящи на изискванията в понятието за тютюн за пушене по ал.1, както и
изделия за пушене с водна лула /наргиле/, които освен тютюн или заместители на
тютюна /изделия на базата на растения, билки или плодове или изделия в твърдо
състояние/ съдържат и ароматизиращи вещества, като не е налице изключението по
чл.12, ал.3 от ЗАДС.
Правилен е извода на районния съд за
неприложимост на дефиницията по чл.12, ал.2 от ЗАДС към нормите на ЗЗ. Легалните
определения за тютюневи изделия в разпоредбите на чл.10 - чл.12а от ЗАДС са
свързани с регулиране на обществените отношения по облагане с акциз на стоките
по чл.2 от ЗАДС, между които са и тютюневите изделия. За разлика от ЗАДС,
приложимият ЗЗ урежда обществените отношения, свързани с опазване здравето на
гражданите. Различните обществени отношения, предмет на правна регламентация в
ЗАДС и ЗЗ, не дават основание за запълване на празнините в ЗЗ чрез привнасяне
на понятия, уредени в ЗАДС за нуждите на последния. Следва да се има предвид и
забраната по чл.46, ал.3 от ЗНА за обосноваване на административнонаказателната
отговорност чрез тълкуване на правните норми и прилагане на други по аналогия. Неприложимостта
на ЗАДС спрямо регламентацията на обществените отношения в ЗЗ се проявява в
най-пряка степен при сравнението на действащите правила на ЗЗ по време на
нарушението и понастоящем. Със ЗИД на ЗЗ /обн. ДВ, бр.58/23.07.2019г./ са
изменени нормите на чл.53, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗЗ, във връзка с които са
дадени нови дефиниции на термините „тютюневи изделия“ и „изделия, свързани с
тютюневите изделия“ в §1, т.43 и т.44 от ДР на ЗЗ, заменили терминологията,
свързана с думата „тютюнопушене“. По смисъла на новата терминология в ЗЗ,
приложение намира уредбата в Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях
изделия. Водната лула се включва в дефинициите за „изделия, свързани тютюневите
изделия“ и „изделие на водна лула, несъдържащо тютюн“ по §1, т.8 и т.47 от ДР
на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, които дефиниции са
действащо право към датата на извършване на нарушението. С приемане на ЗИД на
ЗЗ, в чл.53 от същия е въведен режим за създаване на условия за ограничаване на
употребата на тютюневи и свързани с тях изделия, но е останала непроменена
забраната за тютюнопушене в закрити обществени места по чл.56, ал.1 от ЗЗ.
Следователно, употребата на водна лула /наргиле/ не се включва в обхвата на
чл.56, ал.1 от ЗЗ.
Със ЗИД на ЗЗ, считано от 27.07.2019г.
е изменена нормата на чл.56, ал.3 от ЗЗДт, като е въведена забрана за предлагането
и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия на деца, която забрана се
санкционира по чл.45, ал.1 от ЗЗДт. Дефинициите за „тютюневи изделия“ и
„изделия, свързани с тютюневите изделия“ са приложимите такива в Закона за
тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, съгласно препращането от §1,
т.19 и т.20 от ДР на ЗЗДт. Следователно, забраната за предлагане на водна лула
/наргиле/ е единствено по отношение на децата. Нормата на чл.2 от ЗЗДт определя
като дете физическите лица до навършване на 18 години.
Изводът от изложеното е, че
забраната по чл.56, ал.1 от ЗЗ се отнася по тютюнопушене, разбирано като пушене
на изделия, съдържащи тютюн и не обхваща употребата на водна лула, несъдържаща
тютюн, какъвто е процесния случай. Липсата на правна регламентация на
установеното деяние препятства търсенето и осъществяването на
административнонаказателната отговорност на дееца по реда на чл.218, ал.3 от ЗЗ
/редакция ДВ, бр.40/2012г./, респ. по чл.218, ал.2 от ЗЗ /след изменението,
обн. ДВ, бр.58/2019г./.
На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението ще се остави в сила.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №243/11.07.2019г.
по а.н.д. №1853/2018г. на РС – Кюстендил.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.