РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. Русе, 31.10.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в
публично заседание на 18 октомври, през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
СПАС СПАСОВ |
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието
на прокурора ЕМИЛИЯН
ГРЪНЧАРОВ като разгледа
докладваното от съдия АГУШ КАН дело № 280 по описа за 2023 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в
от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Русе против Решение № 500 от 05.07.2023
г., постановено по АНД № 1084/2023 г. по описа на Районен съд – Русе (РС –
Русе), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 18-2300047 от
25.05.2023 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Русе, с
което на „Строител“ ООД, със седалище: гр. Русе за нарушение на чл. 11, ал. 1
от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване (ДВ, бр.
88/1999г.) и на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лева и е
осъдена Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА
ГИТ) да заплати на дружеството сумата от 500 лева - разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
В жалбата се навеждат касационни
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон.
Касационният жалбоподател претендира
отмяна на първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се
потвърди издаденото наказателно постановление.
Претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответната в производството страна -
„Строител“ ООД, със седалище: гр.Русе, чрез процесуален представител адв. Е. М.
оспорва основателността на жалбата. Претендира и присъждане на разноски пред
касационната инстанция, съгласно представен списък на разноските и приложени
доказателства за реалното им извършване (л. л. 13 и 14 от делото).
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от
надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен
в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да отмени оспореното пред него
наказателно постановление, районният съд е приел, че същото е издадено при допуснато нарушение на
материалния закон, като от събраните в хода на проведеното съдебно следствие доказателства
не се установява санкционираното лице да е осъществило състава на вмененото му
нарушение.
Касационната
инстанция споделя напълно изложените от районния съд мотиви относно допуснато
нарушение на материалния закон, към
които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, вр. чл. 63в
от ЗАНН.
Правилно и
напълно обосновано въззивният съд е приел, че по делото не е установено и
доказано дружеството да е извършило нарушение на чл. 11, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване (ДВ, бр. 88/1999 г.).
Действително от
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ответникът по касация е въвел
известни ограничения досежно достъпа на външни лица, а именно оградил е обекта
на контрол с ограда, която несъмнено ограничава достъпа на външни лица,
поставил е и предупредителни табели, че обектът е строителна площадка.
Установява се още, че дейността по
довършителните СМР на обекта на контрол е била възложена от ответника по
касация на друго дружество, като последното, в качеството му на изпълнител, както
е посочил и районният съд, разполага със свобода как да организира работния си
процес, включително и какви лица да привлече за извършването на съответните
дейности. Действително задължението на това друго дружество-изпълнител за
извършване на СМР е било със срок до 30.03.2023 г. включително. Този срок за
изпълнение, обаче, както приема и контролираната инстанция, сам по себе си не
трансформира сключения му договор с ответника по касация за срочен такъв, чието
действие би се прекратило с настъпването на тази дата. Облигационното
правоотношение въз основа на този договор е продължило да съществува между
ответника по касация и дружеството-изпълнител, доколкото не са налице
доказателства същият да е бил прекратен или развален поради това неизпълнение.
Облигационната връзка между страните е запазена към момента на извършените от
контролните органи констатации, като възложителят може да поиска и би имал
интерес от реално изпълнение на задължението на изпълнителя. Затова, както
правилно и обосновано е счела и първата съдебна инстанция, лицата, които са
извършвали дейност на територията на контролния обект от името на
дружеството-изпълнител не се явяват „външни“ за ответника по касация, който се
явява възложител по този договор.
Установено е още, че поставената
около обекта на контрол ограда е била затворена, но лице-представител на
дружеството-изпълнител, извършващо СМР в обекта, е допуснало посочените в НП
три лица до обекта, като е отворило загражденията.
Посочените в НП три лица не се явяват
„външни лица“ въобще, доколкото е констатирано, че същите са били допуснати от
служител на дружеството-изпълнител, за да го подпомогнат в извършването на
довършителни дейности по строителния обект.
Установено е още, че едно от тези три
лица е получавало възнаграждение за възложената му работа от
дружеството-изпълнител и макар и е да нямало трудов договор, обосновано
контролираната инстанция е счела, че не може да се приеме, че същото това лице
е „външно лице“, щом му е била възлагана конкретна работа, за която дори е
получавал възнаграждение, независимо че е нямал сключен писмен договор за
същата с дружеството-изпълнител.
Другите две лица също не могат да
бъдат определени като „външни лица“, макар и да е установено по отношение на
тях, че са се съгласили да участват в довършителните дейности безвъзмездно.
Тяхното присъствие се дължи на факта, че са били допуснати от представител на
дружеството-изпълнител и това е било с цел подпомагането му в извършване на
довършителните СМР по сградата.
При тези данни следва да се приеме,
че установените три лица не са пребивавали на територията на обекта на контрол
неправомерно без основание.
Освен това и единствено и само фактът
на присъствие на „външно лице“ на територията на строителния обект не описва
съставомерно нарушение и не сочи на извод, че територията на предприятието не е
оградена и/или не са предприети други мерки за ограничаване достъпа на външни
лица.
От друга страна и в самото НП не се и
съдържа посочване на онези необходими, достатъчни или адекватни мерки и то с
оглед спецификата на предприятието, които работодателят не е предприел, за да
се ограничи достъпът на външни лица в конкретния случай.
С оглед изложеното, като
е отменила оспореното пред нея наказателно постановление, първата съдебна
инстанция е постановила правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в
сила.
При този изход на делото касационният
ответник има право, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, на разноски за адвокатско възнаграждение за осъщественото по касацията
процесуално представителство в размер на 500 лева, за заплащането на които е
представен своевременно договор за правна помощ. Деловодните разноски, на
основание §1, т. 6 от ДР на АПК, вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, следва да бъдат
възложени в тежест на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, която има качеството на юридическо лице
съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“.
Така
мотивиран и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 500
от 05.07.2023 г., постановено по АНД № 1084/2023 г. по описа на Районен съд -
Русе.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище в гр. София, бул. „Княз
Александър Дондуков“ № 3 да заплати на „Строител“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Русе, бул. “Липник“ № 5, възнаграждение за
един адвокат в касационното производство в размер на 500 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.