Р Е Ш
Е Н И
Е
№
Град Добрич, 16.02.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав в публично съдебно заседание на първи февруари две хиляди двадесет и първа
година в следния състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при
секретаря Здравка Й., като разгледа докладвано от районния съдия гр. дело №4128 по описа на ДРС за 2019г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството e образувано по
предявени от „Теленор България”ЕАД със седалище и адрес на управление: град С.,
район ***, ЕИК ***, представлявано от Д. К. К., установителни искове по чл.
422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК срещу И.Й.М. ЕГН ********** *** за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на
издадената по ч.гр. д. №943 по описа за 2019 г. на ДРС заповед за изпълнение
№513 от 11.03.2019г. по ч.гр. д. №943 по описа за 2019 г. на ДРС., а именно:
-
442,70лв./ четиристотин
четиридесет и два лева 70 ст. / -
неизпълнени парични задължения по
фактури, както следва: №***/***г. на стойност 79,52 лв.; №***/***г. на стойност
71,95 лв.; №***/***г. на стойност 51,56 лв. и №***/***г. на стойност 239,67
лв., заедно със законната лихва от датата на заявлението – 07.03.2019г. / дата на пощенското клеймо/ до окончателното
плащане.
Претендират се сторените разноски
в исковото и в заповедното производство.
Претендираните от ищеца права
произтичат от следните обстоятелства:
Между страните са сключени
следните договори: Договор за мобилни
услуги №***/***г., изм. с доп. споразумение №*** към договор за
мобилни/фиксирани услуги от ***г. за моб. номер ***; Договор за мобилни услуги
№***/***г., изм. с доп. споразумение №*** към договор за мобилни/фиксирани
услуги от ***г. за моб. номер *** и Договор за лизинг от ***г. за мобилно
устройство ***.
Ответникът не изпълнявал
задълженията си по договорите, които към датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК са в следните размери:
- 190,57 лева, от която 115,60 лева – потребени
мобилни услуги за периода ***г. – ***г. по Договор за мобилни услуги №***/***г.,
изм. с доп. споразумение №*** към договор за мобилни/фиксирани услуги от ***г.
и 74,97 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги за периода ***г. – ***г.;
- 151,15 лева, от която 73,66
лева – потребени мобилни услуги за периода ***г. – ***г. по Договор за мобилни
услуги №***/***г., изм. с доп. споразумение №*** към договор за
мобилни/фиксирани услуги от ***г. и 77,49 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги за периода ***г. – ***г.;
- 100,98 лева, от която 13,77
лева – три падежирали лизингови вноски за периода ***г. – ***г. по Договор за
лизинг от ***г. за мобилно устройство *** и 87,21 лева – предсрочно изискуеми лизингови вноски за
периода ***г. – ***г.
Горепосочените задължения са
индивидуализирани в следните фактури: №***/***г. на стойност 79,52 лв. ; №***/***г. на
стойност 71,95 лв.; №***/***г. на стойност 51,56 лв. и №***/***г. на стойност
239,67 лв. на обща стойност 442,70лв.
Изискуемостта на вземанията по
всяка от гореописаните фактури е настъпила 15 дни след издаването й .
На осн. чл. 19б., б. „в“ от ОУ на
„Теленор България“ ЕАД операторът едностранно е прекратил описаните договори
поради неплащане в 15-дневен срок от издаване на фактурите и е начислил неустойка
по всеки от договорите, като в настоящото производство се претендират част от
начислените неустойки по фактура №***/***г. С допълнителна молба /л.39 –л. 41
от делото/ ищецът е уточнил, че претенцията
му за неустойка е сформирана от следните суми: 74,97 лева – за едностранно
прекратяване на Договор за мобилни услуги №***/***г., изм. с доп. споразумение
№*** към договор за мобилни/фиксирани услуги от ***г. за моб. номер ***; 77, 49
лева - за едностранно прекратяване на Договор за мобилни услуги №***/***г.,
изм. с доп. споразумение №*** към договор за мобилни/фиксирани услуги от ***г.
за моб. номер ***.
Редовно уведомена, в срока по чл.
131 от ГПК, ответницата е подала отговор на исковата молба, чрез назначения от
съда особен представител – адв. Г. ***, с който се настоява за отхвърляне на
исковете в цялост по следните съображения: оспорва се автентичността на приложените
към исковата молба договори за мобилни услуги и лизинг; липсват доказателства
ответницата действително да е потребила мобилни услуги, за които ищецът
претендира плащане, както и да е получила мобилно устройство въз основа
договора за лизинг; липсват доказателства за предсрочното прекратяване на
процесните договори; включените в договорите клаузи за неустойки за
неравноправни.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №943 по описа
за 2019г. на Добричкия районен съд. С разпореждане от 11.03.2019г. е издадена
заповед от същата дата, с която заявлението е уважено изцяло, като е
разпоредено длъжникът И.Й.М. ЕГН ********** *** да заплати следните суми: - 442,70лв./
четиристотин четиридесет и два лева 70 ст. / - неизпълнени парични задължения по фактури, както следва: №***/***г.
на стойност 79,52 лв.; №***/***г. на стойност 71,95 лв.; №***/***г. на
стойност 51,56 лв. и №***/***г. на стойност 239,67 лв., заедно със законната
лихва от датата на заявлението – 07.03.2019г. /
дата на пощенското клеймо/ до окончателното плащане; 385 лева –
разноски, от които 25 лв. – държавна такса и 360 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С разпореждане от 20.09.2019г. заповедният
съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено
на 09.10.2019г. Исковата молба за установяване на вземането е подадена по пощата
на дата 11.11.2019г., поради което като допустима подлежи на преценка по
основателност.
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86,
ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154,
ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно
доказване, наличие на облигационна връзка между страните с твърдяния предмет –
предоставени мобилни услуги и мобилни устройства /вкл. и наличието на валидна
клауза за неустойка/, от която да е възникнало задължение за ответника за
заплащане на търсената сума, както и изпълнение на задълженията си по договора,
т. е., че ищецът е предоставил услугите, за които се претендира заплащане на
цена, а по повод претендираната от ищцовата страна неустойка, то следва да
докаже кога и от кого е прекратено договорното правоотношение, по какъв начин
страната, която упражнява правото си да прекрати договора е уведомила другата
страна, както и наличието на основание за търсене на неустойка.
От представените по делото
доказателства се установява, че страните са сключили следните договори:
1. Договор № ***/*** г. за
мобилни услуги, въз основа на който на ответницата са предоставени мобилен
телефон номер *** и мобилно устройство ***;
2. Договор № ***/*** г. за
мобилни услуги, въз основа на който на ответницата са предоставени мобилен
телефонен номер *** и мобилно устройство ***, като между страните по делото са
договорени следните условия по договора : продължителност от ** месеца, и
стандартен месечен абонаментен план по Програма *** за 12.90 лв./месец. С Договора
за лизинг от *** г. е уговорена обща лизингова цена в размер на 644.00 лв. с
включен ДДС, платима чрез 23 месечни вноски всяка от по 28.00 лв., които се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера.
4. Допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги № ***/***г. за мобилен номер ***, като е
договорено ползването на абонаментен план
*** 30.99 промо
21.99 лв. на месец с ДДС, считано от *** г., със срок на ползване 28.06.2018
г., както и получаване на мобилен телефон марка : *** модел ***. С Договора за
лизинг от 28.06. 2016 г. за предоставеното мобилно
устройство : марка : *** модел ***, е уговорена обща лизингова цена в размер на
105.57 лв. с включен ДДС, платима чрез 23 месечни вноски всяка от по 4.59 лв.,
които се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните
периоди мобилни услуги чрез номера.
6. Допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги № ***/*** г. за мобилен номер ***, с което
е договорено ползването на абонаментен план *** 29.99 промо 24,99 лв. на месец с ДДС,
с промоционален месечен абонамент от 24.98 лв.с ДДС, считано от *** г.
Съгласно заключението по
неоспорената ССчЕ, което се кредитира от съда като обективно и компетентно
изготвено, процесните фактури са осчетоводени в следните размери, по периоди и
основания, както следва:
-
фактура № ***/*** г. за отчетен период от *** г. до ***г. в размер на
92.03 лв., включваща задължения за
мобилен номер ***, в размер на 63.37 лв.; за мобилен номер ***, в размер на
28.66 лв.;
-
фактура № ***/*** г. за отчетен период *** г. - ***г., в размер на 71,95
лв., от които : за мобилен номер ***, в размер на 40,64 лв.; за мобилен
номер ***, в размер на 31,31 лв.
-
фактура № ***/*** г. за отчетен период от *** г. до *** г., в размер на 51.56 лв., от които : за мобилен номер ***,
в размер на 24,98 лв. и за мобилен
номер ***, в размер на 26,58 лв.
- кредитно известие с № ***/***г.
за отчетен период от *** г. до ***г.
в отрицателен размер от 12,08 лв., от които: за мобилен номер ***, в отрицателен размер на
8,87 лв. и за мобилен номер ***, в отрицателен размер на
3,21 лв.
- по Фактура № ***/*** г. за
отчетен период ***г. -***г„ са начислени 87.21
лв. представляващи 19 месечни лизингови вноски по 4.59 лв.и 1046.65 лв. неустойка за предсрочно
прекратяване договори за лизинг.
Експертът е установил, че по
счетоводни данни на ищцовото дружество неплатените задължения за мобилни услуги
и лизингови вноски на ответницата при подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
и към момента на изготвяне на заключението възлизат общо на 290.24 лв. , от
които :
- 91.60 лв. по фактура с № ***/*** г.
- 71.95
лв. по фактура с № ***/*** г.
- 39.48
лв., формирана от сбора по задължение фактура с № ***/*** г. в размер на 51.56
лв. и кредитно известие с № ***/***г. в отрицателен размер на 12.08 лв.
- 87.21 лв. по фактура с № ***/*** г.
Във фактура с № ***/*** г. е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги в общ
размер от 1046.65 лева.
Ответницата, чрез особен
представител, е оспорила
истинността на представените от ищцовото дружество документи – а именно: договор за мобилни
услуги № ***/*** г., ведно с допълнително споразумение № ***/*** г.; договор за
мобилни услуги № ***/*** г., ведно с допълнително споразумение № ***/*** г. и
договор за лизинг от *** г., досежно автентичността на подписите, сочени като
такива на И.Й.М.. При това съдът е извършил проверка на документите по реда на
чл.193, ал.2 от ГПК чрез вземане на заключение от съдебно-почерков експерт по
смисъла на чл.194, ал.1 от ГПК. От изслушаната по делото съдебно-графическа
експертиза, се установява, че подписите в оспорените документи срещу името на И.Й.М.
са изпълнени от лицето. Съдът кредитира
съдебно-графическата експертиза като обективно и безпристрастно изготвена от
лице с необходимите специални знания. Заключението е изготвяне на база
достоверен в количествено и качествено и времево отношение сравнителен
материал.
При
формиране крайния извод на съда във връзка с оспорването, следва да се изходи
от това, че доказателствената тежест за установяване неавтентичността на
подписите се носи от оспорващата страна - в случая от ответницата. След като последната
носи доказателствената тежест за опровергаване истинността по авторство
/автентичността/ на оспорените от нея документи, тя следва да проведе главно
доказване на твърдяната от нея неистинност, което за да изпълни
предназначението си следва да бъде пълно, т.е. да създаде сигурно убеждение в
подлежащия на доказване факт, а не само вероятност той да се е осъществил. След
обсъждане на съвкупността от доказателства – съдебно-почерковата и счетоводната
експертиза, съдът намира, че доказването на неистинността на оспорените документи в частта относно подписите на
лицето И.М. не е успешно проведено.
Поради това оспорените документи не следва да се изключват от доказателствения
материал по делото, а напротив съдът следва да изгради фактическите и правните
си извод въз основа на тях.
Въз основа на неоспореното
заключение по приетата ССчЕ, липса на твърдения и доказателства от страна на
ответницата за плащане на задълженията за мобилни услуги и лизингови вноски по
процесните фактури, съдът приема, че предявеният установителен иск
за мобилни услуги и лизингови вноски следва да бъде уважен, както следва:
- за сумата от 79,52 лв. – неизплатено задължение по фактура с №
***/*** г. за отчетен период от ***г. до ***г. /в какъвто размер е претенцията
на ищеца/;
- за
сумата от 71,95 лв. – изплатено
задължение по фактура с № ***/*** г. за отчетен период от ***г. до ***г. - 39,48 лв., формирана от сбора на
задължение по фактура с № ***/***г. в размер на 51.56 лв. и кредитно известие с
№ ***/***г. в отрицателен размер на 12.08 лв., за отчетен период от ***г. -***г.,
, като искът за горницата над тази сума до предявения размер от 51,56 лв. подлежи на отхвърляне;
- 87,21 лв. неизплатено задължение по фактура с № ***/*** г.,
представляващо 19 месечни лизингови вноски по 4,59 всяка, за отчетен период от ***г.
– ***г.
Относно претендираните неустойки.
Съобразно изявленията на ищеца и
заключението на вещото лице по приетата ССчЕ начислената във фактура с № ***/***
г. неустойка за предсрочно прекратяване на процесните договори за услуги е в
общ размер от 1046.65 лева . В случая претенцията на ищеца за неустойка е в
по-малък размер и е сформирана от
следните суми: 74,97 лева – за едностранно прекратяване на Договор за мобилни
услуги №***/***г., изм. с доп. споразумение №*** към договор за
мобилни/фиксирани услуги от ***г. за моб. номер ***; 77, 49 лева - за
едностранно прекратяване на Договор за мобилни услуги №***/***г., изм. с доп.
споразумение №*** към договор за мобилни/фиксирани услуги от ***г. за моб.
номер ***. Ищецът не претендира неустойки
в размера на сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния план до
края на срока на договора, а по всеки договор претендира неустойка в трикратен размер съгласно постигна спогодба с КЗП от 12.01.2018 г.,
с която е уговорено, че максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Съдът намира, че
процесната неустоечна клауза не е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2,
т. 5 от ЗЗП, тъй като не задължава потребителя да заплати необосновано висока
неустойка. Предвидената неустойка, която не може надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, отговаря на изискването за добросъвестност и
не води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Поради това исковете за неустойка в общ размер от 154,98 лева,
начислена във фактура с № ***/*** г., следва да бъдат уважени в
претендираните размери.
Съответно дължими са и законните
лихви върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното й изплащане.
Други доказателства / и
възражения от значение за правния спор
не са представени, а необсъдените съдът намира за неотносими към предмета на
спора.
Относно разноските:
Вземането за разноски по
заповедта също е дължимо, но според мотивната част на точка 12 от ТР № 4/ 2013
г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе
с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.
Изчислени съобразно уважените
вземания за главница, разноските по ч. гр. дело №943/2019г. на ДРС в полза на
ищеца-заявител възлизат на: 23,32 лева – заплатена държавна такса и 350,18 лв.
– заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид изхода на делото, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът по
настоящото производство има право да получи разноски по съразмерност. Същият претендира
разноски, а са налице доказателства за действителното заплащане на следните
разходи в процеса: държавна такса в размер на 75 лева; депозит за особен представител - 300 лева; възнаграждение по ССчЕ- 300 лева, като
се претендира още и адвокатско възнаграждение на пълномощника в размер на 360
лв. По съразмерност, разноските в полза на ищеца се определят на сумата от 1006,75
лева, от която : 72,95 лева – държавна
такса; 291,81 лева – депозит за особен представител; 291,81 лева - възнаграждение по ССчЕ и 350,18 лева -
адвокатско възнаграждение.
На основание на чл.78 ал.6 от ГПК
ответницата да бъде осъдена да заплати
по сметка на ДРС съразмерно на уважената част от иска от заплатените от
бюджетните средства на съда 341,42 лева за възнаграждение на вещото лице по
приетата съдебно-почеркова експертиза.
Така мотивиран, Добричкият районен съд:
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка
с чл. 415, ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ***, град С., район ***, и ответника И.Й.М. с ЕГН ********** ***, че ответникът
дължи на ищеца част от вземането по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК №513 от 13.03.2019г., издадена
по ч.гр.д. №943/2019г. на ДРС, а именно:
- 79,52 лв. – неизплатено задължение по
фактура с № ***/*** г. за отчетен период от ***г. до ***г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 07.03.2019г. до окончателното
плащане;
- 71,95 лв.
– изплатено задължение по фактура с № ***/*** г. за отчетен период от ***г.
до ***г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
07.03.2019г. до окончателното плащане;
- 39,48 лв., формирана от сбора на
задължение по фактура с № ***/***г. в размер на 51,56 лв. и кредитно известие с
№ ***/***г. в отрицателен размер на 12,08 лв., за отчетен период от ***г. -***г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 07.03.2019г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над тази сума до предявения размер от 51,56 лв.
- 239,67 лв. - неизплатено задължение по фактура с № ***/*** г., от която : 87,21 лева
, представляваща 19 месечни лизингови вноски по 4,59 всяка, за отчетен период
от ***г. – ***г., 74,97 лева – за едностранно прекратяване на Договор за
мобилни услуги №***/***г., изм. с доп. споразумение №*** към договор за
мобилни/фиксирани услуги от ***г. за моб. номер ***; 77,49 лева - за
едностранно прекратяване на Договор за мобилни услуги №***/***г., изм. с доп.
споразумение №*** към договор за мобилни/фиксирани услуги от ***г. за моб.
номер ***. , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
07.03.2019г. до окончателното плащане
ОСЪЖДА И.Й.М. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Теленор България“ ЕАД с ЕИК ***, град С., район ***, разноски по ч. гр. дело №943/2019г. на ДРС, както следва: 23,32 лева – заплатена държавна такса и
350,18 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА И.Й.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Теленор България“ ЕАД с
ЕИК ***, град С., район ***, разноски по гр. дело №4128/2019г. на ДРС, възлизащи
на сумата от 1006,75 лева, от която : 72,95 лева – държавна
такса; 291,81 лева – депозит за особен представител; 291,81 лева - възнаграждение по ССчЕ и 350,18 лева -
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.Й.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Държавата по бюджетната сметка на Добрички районен съд сумата 341,42
лева - възнаграждение по съдебно-почеркова експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: